Разказ Здравка - Новини

... нас, в нашите сили, във възможността да помогнем на по-слабите, на болните.- Днес има много страхове, а като че ли липсва позитивният разказ за бъдещето...

... ли е. – Вярно ли, Стела? – изтърсих. То и името й е едно такова – топло и добро. – Вярно е!– каза тя. Автор: Здравка Евтимова Източник: offnews.bg

... е да можеш да кажеш, че някой ти липсва – обикновен човек, показал на приятелите си азбуката, която знае всички приказки на света. Инфо: За Перник

... наведе. Отвори капака. Видя малко мърляво мече – в бели чорапи, навлечени на краката и зелени ръкавици, нахлузени на лапите. - Що за глупост - измърмори жената.

... ли е, юли ли е. - Вярно ли, Стела? – изтърсих. То и името й е едно такова - топло и добро. - Вярно е!– каза тя.

... на научнофантастична литература и др.Това е 25-ото гласуване в историята на Critters.Здравка Евтимова е посветила разказа си на поета Димитър Миланов от село Кладница, Пернишко.

... научнофантастично произведение, най-добър роман с елементи на ужас, най-добро фентъзи, най-добър редактор на научнофантастична литература и др. Това е 25-ото гласуване в историята на Critters.   

... научнофантастично  произведение, най-добър роман с елементи на ужас, най-добро фентъзи, най-добър редактор на научнофантастична литература и др. Това е 25-ото гласуване в историята на „Critters“.

... научнофантастично произведение, най-добър роман с елементи на ужас, най-добро фентъзи, най-добър редактор на научнофантастична литература и др. Това е 25-ото гласуване в историята на „Critters“.

... притихна. - Благодаря, не ми е нужна – каза жената. - Вече имам достатъчно облекла, Давид. Беше студено, точно каквато бе метеорологичната прогноза за началото на октомври.

... с всичките павета по лицето си. Госпожа Косева ме гледаше и дори не можеше да заеква. Аз не гледах нея. Аз гледах Иван Иванов. Моят Иван Иванов!

... слово и всички останали дарове на природата, предоставени на човечеството. - Лили! – прошепна. След това гласът му се окопити. – Лили…Лили! – задави се мъжът.

... да приказва, ме гледа по цял ден. Обещах да се оженя за него, ако проговори. И той проговори. - Имаш хубава усмивка – бяха първите му думи.

... хора, които пътуват с влак. - Аз готвя хубаво – каза жената. Така е, помисли си Андрей. През септември стават хубави неща, когато завали. Особено ако е неделя.

... Калин – каза черната фланелка. В кафенето съвсем близо до Централна гара беше хладно. Работеше климатик. Но каква жега пращеше в София, какъв август. Ах, какъв август!

... ако не е тази даскалица, дето я мислехме за откачена, а тя не била! Така е то, щом дойде да обучава децата на „Храброст Граово“.

... тях сега. Нали бяха точно трийсет и три. Понякога щастието минава по една пътека, най-тънката и най-тясната – тази на коловоз 12 на Централна гара, София.

... - София е моя. Аз я създадох. Тя е моето момиче. Дъждът заблъска с нови сили. Грозна светкавица се разби на площада пред Народния театър.

... – човекът плю. – Тази продава саби на такива като тебе. Това й е бизнесът. Юлиан пое въздух. Горещият вятър на юни се втвърди в гърдите му.

... може да живее без майка ми – добави момичето. Навън в ранния следобед на 11 юни изведнъж заваля. Какво друго да очаква човек от непостоянното юнско небе.

... историческа граматика. - Обичалдо! – избоботи грамадата. Гласът му беше планина. От върха надолу към Ева потече лава. - Какво! – изтърси тя. – Обичалдо! – изригна лавината.

... С все някои ще вижда по-добре. Върху пакета бяха надраскани няколко думи с най грозния почерк на света. „Фланела за моето момиче.“ Този грозен почерк. Този прекрасен почерк.

... тротоар, толкова тъжен, че гумите на автобус номер 17 никога нямаше да го докоснат. Гадно време, помисли си той. Война. Но трябва да се раждат деца.

... мене. Цветана Какво дете. Стоян си спомни как тримата – Цветана, той и кучето, се бяха разхождали цял час по улиците. Кой знае защо си спомни това. Кой знае защо.

... не тича, ще я уволнят. Може би някой ден ще я научиш да пее „Жаба Жабурана“. Бащата на Муси никога не лъжеше. Всяка негова дума бе истина.

... хорските глави си беше на мястото. Кой всъщност бе Богдан? Дали бе преболедувал Ковид? - Ема, ти светиш! – прошепна той. – Цялата си от сребро.

... скоро завали сняг. Бащата вдигна ръка. Сигурно се готвеше да каже нещо. - Искам да ме има с вас, мамо – прошепна детето. Понякога и мъжете шептят.

... възел в главата му. В главата друг път. Ей сега. Ще й каже. - Деца, я тихо! – скастри Мишо и Пия. И пое дълбоко дъх. Беше събота.

... ръкавици. - Слушай! И започна да свири с уста. Изведнъж на Централна гара – макар че бе истинска лудост – изгря луна и полека светлината й докосна снега.

... питка, Анде! – извиках аз. - Само изчакай няколко минути. А то, глупавото момиче, взе че ме прегърна. Такава коса, гъста и огромна като гора. И още по-хубава.

... един от водещите си работодатели, собственик на кантора, възлагаща й преводи. Едва ли щеше да договори по-изгодни условия на заплащане, но щеше да опита. Наистина щеше.

... детенцето в кошчето си заврещяло – нито тихо, нито кротко, но толкова хубаво, направо страхотно! Точно тогава в техния дом наистина дошла Коледа. И била хубава. Най-красивата Коледа!

... ти. Заклех се, че няма да дам повече никой да обезобразява чуждо лице. Декември е особен месец – тъмен за тъмите и добър за топлите хора.

... я почерпя едно кафе. Не се ослушвай, Калояне. Не ми се прави на умен, щото не си. АйТи тиквеник такъв. Тичай бързо и я покани.

... пак си викам на ума – вярно, че Калоян е син на Милена Кавгата. Но погледни какво момче е. С кестенява коса - като есента.

... Човек не може да отиде в Испания след такива думи. Сигурно като умре, ако е написал думи, които връщат Неда у дома, човек не умира.

... 17, апартамент 23. Дата: тази есен, октомвриБлок 17, улица „Лом“. - Какво… Лошо ли ти е? – попита мъжът й. – Лошо ли ти е?

... Момче! Красива моя. Обичам те. Глупав, глупав, глупав. И тъп. Но изведнъж ми стана хубаво. Това е доказателство, че глупостта със сигурност е много заразна.

... хапчета, светкавично предизвикващи повръщане и взе наведнъж пет от тях. Преглътна ги с минералната вода Evian, каквато Ах, Тоалета бе лочила, преди да изгуби съзнание.

... случило, или си го бе въобразил. Той знаеше, че и евтиният, и скъпият алкохол принуждават мъжа да чува думи, които Теодора никога не е изричала.

... за мене – каза мъжът. В залата нямаше нито купувачи на книги, нито автори. Само сак с акациев мед и найлонови торбички с пчелно млечице.

... за да се знае, че момичето е много много чепато и хубаво. - Честит рожден ден, Янча! - прошепнаха едновременно тромпетът и неговият тъмноок тромпетист.

... ми в „Литературни вести“. Мислите ти са така последователни! Очаквам с нетърпение студията ти за „Светулки“ в „Литературен век“. Чест е за мен, любов моя.

... сама. Да не съм с нея да преча. Така ще си намери някой добър приятел… не такъв като тебе. Заваля. Няма нищо по-студено от дъжд през юли.

... ми! - Тано захвърли отвратителната ракия, скочи и както си беше мокър като сом от сълзи, полетя към мършавото хлапе. - Тате! - избъбри то.

... някакъв си танц може да те накара да забравиш, че се казваш Атанас? След седем секунди музиката на Унгария се настани в следобеда на май.

... бъде тихо у дома. Точно по това време небето подари нощта на най-красивия облак. Зад прозореца на стълбищната площадка, точно над петия етаж, заваля сняг.

... – Въобще не мога да си обясня откъде съм се наранил. Боли ме много. Възпалено е. Не минава. - Съвсем малка рана – прошепна Ния.

... Един милиард години. Казвам ти. Вярвай ми. Ще те търся, докато стана прах. От прах отново ще стана човек и ще те намеря. Обичам те.

... – откъсна се от устните му – тежко, мъчително, страшно като свлачище камъни. Гласът беше грапав, сняг през ноември, не глас на хлапе. - О!