Кой би помислил, че е възможно – всъщност всеки, чийто

Кой би помислил, че е допустимо – в действителност всеки, чийто разум се е отместил в посока гъста мъгла. Мислите ми бяха огънато острие на ножче за бръснене. Не може да обръсне никого, само че раната, която издълбават, не зараства.

Жената беше с посивяла коса, напълно прилична остаряла дама, за която ще си кажеш, че е отгледала най-малко две внучета - въпреки че от нея се носеше плътна миризма на цигарена фабрика. Господин брачният партньор й също внушаваше почит - висок, не човек, а Айфелова кула от кокали, податлив да следи нещо над рамото ви и да се усмихва неоснователно, когато го погледнех. Сестрата също присъстваше в пейзажа – евентуално на моята възраст, изрусена както множеството млади тийнейджърки от провинцията - яхния с тънка очна линия и обилно употребен руж, което незабавно ми направи недобро усещане.

- Майка ми – показа ми я Кристиян. Старата госпожа се усмихна топло, изрече „ Здравей “, с пресипнал, приветлив глас, ухаещ на тютюн Rothmans, каквато кутия дамата побърза да измъкне от джоба на дънковия си сукман. – Казвам се Калина. Много ми е прелестно да се срещна с Вас.

След това кокалестият господин, два и половина пъти по-висок от пухкавата възглавничка Калина, изрече отривисто:

- Много ми е прелестно да се срещна с Вас. Казвам се Иван.

Отново гледаше над рамото ми, което ме озадачи. Обърнах се да ревизира какво притегля вниманието му. Нямаше нищо изключително. Картина, най-вече 25 лв., каквито продават в магазините „ Всичко за всеки “ на привлекателни цени. Езеро, залез. Двама влюбени, които се гледат като агнета в очите. Според мен влюбените от дълго време бяха източен и изпомпен до дъно род. Днес сходни човеци не губеха време в агнешки пози. Имаха други цели и ги следваха Да рисуваш картина с сходен отживял сюжет персонално на мен ми се струваше изпитание, граничещо с безумие.
- Името ми е Лора – показа се сестрата с охолно рус цвят на лишената й откъм количество коса. Тя беше кокал като бащата и само русият цвят на косите на облачето Калина и нейният намекваха за някаква родствена връзка. Имаше още една аналогия, прочее и сестрата миришеше на Rothmans.

- Много ми е прелестно да се срещна с членовете на семейството на Кристиян – започнах аз.

Всъщност, почтено да си призная, бях очаквала надалеч повече. С Кристиян се бяхме срещнали единствено преди два месеца. Естествено, че той беше прелъстителен, покрай мозъка е, че пишеше лирика – аз поставях триумвират от условия - сини очи, стихотворец, растеж над 185 см. Имах опцията и правото да представям искания - произхождах от заможно, имунизирано против Ковид семейство.

Баща ми беше юрист, чието име всяваше благоговение в адвокатствата гилдия и измежду съдийската общественост. Той можеше да потвърди че земята е плоска и слънцето се върти към нея. Бе в положение да убеди Нютон и Галилео Галилей, че баба с персонално тегло 54 кг е ограбила културист, спиращ стрелката на кантара върху 143 кг и му е нанесла сериозна телесна щета. Майка ми беше юрист, специализирал по бракоразводни каузи и нямаше изгубено дело от 17 години насам. Беше развела повече хора в сравнение с са звездите по небето.

Родителите ми бяха щастливо разведени и към този момент няколко пъти създаваха нови фамилии, след разпадането на които още веднъж попадаха в обятията един на различен. Баща ми ме финансираше обилно, тъй като въпреки всичко бях единственото продължение на интензивно затлъстяващата му плът. Майка ми с изключение на солидните финансови инжекции, постоянно ме мъкнеше на симфонични концерти, опери, театрални постановки, с цел да не затъпея напълно, само че в действителност тъпотата или неналичието на такава в характера ми изобщо не я вълнуваше. По-скоро намираше за мен подобаващи млади партии, посредством които да продължи във времето и пространството своя ослепителен разсъдък, мършавия си профил и наклонността да ругае целокупната политическа класа, която дереше до кост. Единственото, от което майка ми бе лишена, бе жалостивостта. Тя е за неудачници, смяташе тя.

Беше ме предизвестила, че в случай че искам за се обвържа за няколко месеца с някой несретник, би желала първо да се запознае с родители му, а по-късно със самия несполучлив простак.

- В фамилията – твърдеше тя, - ние устояваме под наш покрив неудачника приблизително 4.5 месеца, време задоволително, с цел да бъдем в очакване. – „ Да бъдем в очакване “ означаваше да чакаме дете. Ако не чакаме дете за толкоз време, значи неудачникът е неспособен за задачата, поради която сме го удостоили с вниманието си. - А приказките „ да остареем дружно, да се разсънваме дружно “ ги разправяй на девойка Пена Петрова от село Крайненци, тъй като единствено в селата, обезлюдени напълно справедливо прочее, могат да виреят такива плоски мозъци като Пена Петрова. Да остареем дружно, с цел да изяжда парите, заработени от мен с кървясъл труд! - наблягаше майка ми. – Виж ми окото!

С други думи аз не срещнах мама с пухената възглавничка Калина, нито с костеливия Иван, наподобяващ рушащ се мост, който всеки момент би могъл да се сгромоляса върху главите на почтените жители.

- Почтени ли? – Забелязвах вдигнатата вежда на майка ми. - Просто към момента не са ги хванали, че крадат електричество или каквото там крадат. Почтеност и пари не спят в едно легло, скъпа моя - твърдеше мама. – Е, аз съм единственото изключение. В правилото.

- Много сте красива – сподели пухкавото дюшече Калина, майката на Кристиан.

Внимание! По генетика се учи в осми клас, че човек със сини очи би следвало да има най-малко един синеок родител. И остарялата възглавница с миризма на Rothmans, и Айфеловата кула бяха отчайващо тъмнооки. Тоест малко лирично отклоняване, подхванато от майката?

- Наистина сте доста красива – задълба в тематиката кокалът, бащата на Кристиян, явно некадърен да роди нещо автентично. Естествено,че съм красива, само че в никакъв случай до момента при запознанство роднините не бяха започвали с такава фронтална офанзива. Това бе категоричен сигнал – включване на режим „ Повишено внимание “.

- Да седнем да похапнем – предложи Кристиян. Що за връзки – тези са или скъперници от родово-общинния строй (не знаят ли, че човечеството е построило ресторанти), или са цялостни сиромаси - и в двата случая приказваме за човеци, неприемливи за връзка с моето семейство – каквото в действителност за своя наслада от дълго време нямах.

- Кристиян сподели, че сте доста самотна - изтърси сестрата с обезцветената, непристойно рядка коса. – Извинете… желаех да кажа, че имате собствен бизнес с недвижими имоти…

Усмихнах се благо. Бях платила 1500 лв. за специфичен курс по втълпяване на откровеност и меродавност в държанието си по време на бизнес срещи. Можех да вложа меродавност и в усмивката на умрелите в ерата преди Христа, само че надали си струваше да се напрягам пред тези екземпляри.

Мама ме беше предизвестила, че последната мода в жанра е трикът с така наречената замяна. Женихът – простете ми тази архаична, остаряла като динозавър дума - прибягва до реформаторски метод. Кандидатът за ръката ти наема – в случай че е по-заможен, несъмнено - артисти, а в случай че е свидлив както множеството мъже, блага моя – употребява другари и личното си гадже. Наетите лица изпълнят ролята на загрижени майка, татко и сестра – като „ сестричката “ в действителност е нежната птица, свила гнездо в сърцето на твоя претендент брачен партньор - т.е. тя е негова възлюбена и съизвършител.
Ако момичето има платен финансов запас каквато съм аз, и в случай че е патка с най-малък мисловен капацитет, каквато не съм – в случай че бъдещата младоженка налапа кукичката и се запознае се с мама, баща и Кети, благата ми сестричка, историята продължава по следния коловоз: претендент брачният партньор и бъдещата младоженка заживяват дружно. Булката пилее финанси, плащайки парно, телефон, интернет, топла и студена вода, електричество, води претендент брачна половинка до Малдивите и Шри Ланка. До упования правоприемник не се стига, тъй като претендент брачният партньор е внимателен и по този начин до деня, когато последната стотинка финансов запас е издоена. Господинът си подвига шапката, а лековерната евентуална младоженка - чучулига се скъсва от плач и обезверени вопли във връзка разрушената си обич. Чучулигата дълго време е хрантутила майката, бащата и сестрата на претендент брачна половинка, които в действителност са тези долнопробни актьори…

- Мога ли да видя персоналната Ви карта, госпожо? – обърнах се към облачето Калина, което ми беше показано за майка на Кристиян – висок 185 см и пишещ лирика, само че поезията му не ме впечатли чак до такава степен, че да не желая персоналните карти на родителите.

- Но за какво? – възкликна дюшекът Калина, отстъпвайки две крачни обратно.

- Какви са тези неща! Вие от полицията ли сте? – изръмжа не, по-скоро изфъфли кокалестият субект.

- Добре би било да видя и Вашата персонална карта, господине – споделих изсъхнало аз. – Бих желала да се уверя, че не става въпрос за една необятно публикувана в наши дни скица. Аз съм финансово обезпечена млада жена и искам сигурност отсреща си. Имам съществени планове към Вашия наследник, в случай че в действителност е подобен, несъмнено.

- Вие не сте добре – връхлетя ме пискливият рус до цялостно обезцветяване глас на сестрата.

- О, в противен случай – уверих ги умерено аз.

Тримата ме гледаха – не бих споделила смаяно. Работила съм по продажби на недвижима благосъстоятелност, жилища, студиа, къщи и така нататък, и нищо не е било в положение да ме смае. Дори синеокото мишле Кристиан, което пишеше искрено немощна лирика.

- Аз съм му майка – съобщи дамата, която се бе показала като Калина.

- А аз съм негов татко.

- А аз съм негова сестра- съобщи проскубаната русокоса сврака.

И тримата отхвърлиха да ми разрешат да хвърля очи в персоналните им карти.

Те ме мамеха, участваха в тази хитро скалъпена режисура, само че аз не кълвях просо на закуска и на вечеря. Вдигнах се от стола си, без даже да погледна какво са поставили на масата – въпреки че от нея се носеше апетитна миризма. Тъп ход от моя страна. Може би трябваше да им желая персоналните карти след края на вечерята.

Тръгнах си. Отивам на сходни мероприятия с лирична цел с малко банкноти в джоба, тъй като всичко е допустимо – плячкосване, междинна телесна щета и така нататък

Имах самочувствието на възпитана жена, която не зависи от никого и от нищо на света като се изключи Бог, само че Той е все ангажиран и е рационално в такива случаи да позвъня на 112.

- Беше ми прелестно,- споделих на майка татко, наследник и щерка. - Следващият път подберете друго момиче, които е родено и живее на село или в някое малко градче.

Майката въздъхна. Кокалестият прът, който се представяше за татко на Кристиан, съобщи:

- Ти си луда.

- Хлопа й дъсчицата, да – удостовери младата птица с убийствено русо коса и ми и подреди: – Махай се незабавно отсам.

Махнах се незабавно оттова. Много синеоки мъже пишат лирика, тъкмо след два дни срещнах двама рицари (виж ми окото!) на римата, всеки един над 1.85 м. височина. И двамата бяха само дете в фамилията. Родителите на рицарите ми демонстрираха освен персоналните си карти, само че и надлежно кръщелните свидетелства на своите потомци.

Надлежно срещнах двете двойки родители с мама, която незабавно сложи въпроса дали в фамилията няма някаква обремененост или заболяване, излъчено като неприятно завещание на идващото потомство..

След това с майка ми организирахме заседание и взехме решение да изберем оня синеок млад стихотворец, който има унаследен парцел на северното Черноморие към Калиакра и Каварна. Човек нищо не знае, посочи мама. Момъкът може да се окаже малоумен. Това значи, че може да те издържи за повече от четири месеца и половина.

- Добре – съгласих се аз.

Мама обаче към момента не беше известена за една мъничка детайлност. Бях в очакване – а смисълът на тази фраза е прочут – значи, че след три месеца и 20 дни би следвало да увелича България с един млад плачлив жител – издънка на оня шмекер Кристиян, който бълваше анемична, въпреки и отдадена на глезените ми лирика. Беше се беше да ме подведе, че жената-възглавница негова майка, а костта Иван - негов татко.

Когато има опция да извлечеш финансов запас отнякъде, извлечи го, другояче сама издълбаваш гроба, в който ще те заровят – беше мотото на мама. Тъй или другояче към този момент я осведомих, че „ чакаме “. Тя сподели – тук има запас. Затова без никакво съмнение набрах номера на бездарния, въпреки висок 185 см стихотворец. Щях да го осведомя, че несъмнено раждането коства пари. Възнамерявах да му предложа да поеме този разход и да ме подкрепи с спомагателна сума, чиито размер съм подготвена да обсъдя неотложно. Мотивът ми бе, че щях да претърпявам болежка, не той.
Настойчивостта ми никога не означаваше, че не мога да отгледам едно мършаво бебе и да осигуря финансов запас за образованието му в ослепителен европейски университет. Но, твърдеше мама, когато попаднеш на щайга с малини, би трябвало да ги изядеш.

- Кристияне – захванах ребром аз. – Чакам бебе. То е твоят наследник.

Така ме е учила мама, която от близо две десетилетия не е губила бракоразводно дело. „ Уведоми поета, че ще става татко и затвори. Ако е подготвен да даде името си на твоя ембрион, ще ти звънне, в случай че откаже, даже с потребление на огнестрелно оръжие ще извлечем не повече от 2000 лв.. Има ли смисъл за два бона да се прегъваш от старания? “
Позвъних. Кристиян не се обади две минути, през които си поръчах шопска салата и зачаках порцията мусака. Сервитьорът още стърчеше до мен, когато телефонът ми издрънча.

- Сигурна ли си!– извика телефонът. Не отговорих дали съм сигурна, тъй като бях. Ненавиждам тъпи въпроси.

Телефонът се смути. Започна да заеква. Мусаката ми… имаше заплаха мусаката ми да изстине.

- Желаете ли още нещичко? Домашна лимонада? –попита общително сервитьорът, който не беше синеок, заради което не заслужаваше нито времето, нито вниманието ми.

- Саня! – задави се телефонът.- Сигурна ли си?

Нищо не споделих. Мусаката си е мусака. Не е належащо да я хапвам студена.

- Саня, Саня! Саня! Син? Момче! Сигурна ли си? Веднага ще кажа на нашите. Щастлив съм. Щастлив!

Този стихотворец реагираше несъответстващо. Преиграваше. Дали му хлопаше дъсчицата, или разиграваше нов фарс? Както и да е. Подобна хореография не ме вълнуваше.

- Ти си прелестна. Саня! Мила моя… Момче! Красива моя. Обичам те.

Глупав, малоумен, малоумен. И тъп.

Но внезапно ми стана хубаво.

Това е доказателство, че нелепостта сигурно е доста заразна.