Путин и възраждането на СССР - Нашите автори
Огромен брой от поддръжниците на съветската инвазия в Украйна са публика с комунистически възгледи. Според тях, незабавно щом Путин завземе Украйна, той ще сложи западния свят на мястото му и по този метод ще стартира възраждането на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
В демократичните кръгове това виждане за протичащото се също е необятно публикувано. Днес президентът на Русия, посредством своите дейности и пропагандни разкази, от време на време предизвика разгорещени полемики за вероятното възобновление на Съюз на съветските социалистически републики.
Отношението на Путин към Съюз на съветските социалистически републики
Ако следите съветския агитационен разказ, тогава евентуално имате усещането, че съгласно Кремъл Съветският съюз е погубен от едни предатели, които са продали страната на американците, а Путин е корав герой за Съюз на съветските социалистически републики, който се е постарал да избави руската империя от разпад.
Нещата обаче са малко по-различни.
През 1990 година Владимир Путин като консултант се причисли към екипа на политика Анатолий Собчак, който беше на страната на демократите, борещи се против руската система. Ако приемем гледната точка на Кремъл и неговата агитация за тези събития, то от думите им излиза, че Путин е този, който „ унищожи страната за американски пари “ . Между другото, през август 1991 година, по време на успеха на демократите над руския режим, зад Борис Елцин по време на историческата му тирада на танка, застана актуалният шеф на Националната армия и един от най-близките хора на Путин, Виктор Золотов.
Приятелят на Путин Виктор Золотов по време на историческата тирада на Елцин върху танк
„ Разпадането на страната, разпадането на Съветския съюз е на първо място резултат от господството на комунистическата идеология в политиката, в държавното строителство, в стопанската система “ - по този начин Путин упрекна комунистическата идеология за разпадането на страната през 2000 година в изявление за вестник Le Figaro .
Путин не е Сталин
Сталинизмът е фетиш към резултатите.
Сталинисткият метод слага като съществена цел успеха непременно и смята всички жертви, направени в името на успеха, за оправдани. Ако сте съумели да спечелите войната, да построите градове, заводи, заводи, комунизъм в последна сметка, от позиция на руската идеология, това е триумф и всички разноски, даже под формата на човешки животи, са оправдани в името на постигнатия резултат.
Путинизмът към този момент е във война от към година с страна, която е 10 пъти по-бедна, няколко пъти по-малка по население и има същите проблеми като постсъветската страна. Въпреки това Кремъл не се колебае да показа завладяването на украинския Соледар с 10 000 поданици като извънреден триумф на съветската войска. Путин доста желае да бъде Сталин, само че тези опити наподобяват жалки.
При Сталин пропагандата беше мощно обвързана с вертикала на страната. Ако някой вестник разгласява графа, критикуваща работата на министерството, то няколко месеца по-късно в този вестник към този момент може да бъде отпечатана смъртна присъда за тези министри. Пропагандата на Путин постоянно избухва в сълзи, оплаквайки се от врагове и саботьори в системата, които осуетяват проектите на Кремъл. Но все пак и макар очевидните провали във войната, които даже самата агитация признава, през цялата година в правосъдната зала не се появи нито един пълководец, нито един министър или представител на специфичните служби. И това макар изказванията на пропагандата, която упрекна представителите на спецслужбите, че са подвели Путин за положението на украинската войска.
Цяла година даже нямаше оставки, а единствено премествания от една служба на друга. За Путин е по-важно да показва здравината на системата и нейната преданост. За неточности и неверни калкулации не санкционира никого в границите на своята система.
„ Кой и на какъв стадий е подвел министъра на защитата? Отне 300 хиляди мобилизирани. Армия от 1 милион 150 хиляди и къде е? Същото ли е с оръжията в складовете или към момента съществува (армията)? " - откъс на телевизионния водещ и съветски пропагандист Владимир Соловьов в ефира на неговото шоу.
Идеология.
Огромната разлика сред путинизма и комунизма е в идеологията.
В Съветския съюз, за разлика от днешна Русия на Путин, имаше мощна идеологическа основа. Хората живееха в беднотия, само че имаха вяра, а някои се преструваха, че имат вяра, в „ светлото бъдеще “ на комунизма, до което руското общество сигурно щеше да стигне рано или късно.
В Русия на Путин няма идеология.
Пропагандата в Русия и самият Путин не приказват за бъдещето на Русия, какво би трябвало да бъде то и по какъв начин да стигнем до него. Вместо това пропагандата убеждава хората, че всичко е наред, нищо не би трябвало да се прави и всичко ще докара единствено до проблеми. Това е главната разлика с комунизма.
Идеологията за режима на Путин е като окована и твърда рамка, в която путинизмът ще би трябвало да маневрира мъчно. Лишен от идеология режим е по-гъвкав и адаптивен.
Без идеология през днешния ден Путин може да бъде либерал на среща с предприемачи, на следващия ден да стане болшевик на годишнината от Сталинградската борба, вдругиден, като надълбоко набожен човек, да се появи в ефирен репортаж от черква пред икона на православен празник. И няма значение, че тези функции непосредствено си опонират.
Ето ви един образец за абсурдност - новият герб на региона на Пенза. Щит с императорската корона и лентата на Ордена на Ленин
Идеологията на Путин може да наподобява сходна на комунистическата за някои и има детайли, напомнящи за комунизма.
Вярно е, че с изключение на тези характерности на Съветския съюз, към момента има детайли, напомнящи за Руската империя, Хитлеристка Германия и даже демократична и демократична Русия. Путин не възражда Съюз на съветските социалистически републики и няма да го направи, няма да стане и Хитлер. Единственото нещо, което той в действителност желае, е да резервира властта си по някакъв ефикасен метод, било то под знамето даже на комунистите, даже на либералите.
Но да приключим с откъс от самия него:
„ Имаше интервал в живота ми, когато се интересувах от ученията на марксизма-ленинизма. Чета доста и с интерес. Но до момента в който пораснах, узрях, истината ставаше все по-очевидна за мен - че всичко това не е нищо повече от красива и нездравословна приказка. Вредна – тъй като внедряването или опитът за използването у нас нанесе големи вреди “ – Владимир Путин 1991.
В демократичните кръгове това виждане за протичащото се също е необятно публикувано. Днес президентът на Русия, посредством своите дейности и пропагандни разкази, от време на време предизвика разгорещени полемики за вероятното възобновление на Съюз на съветските социалистически републики.
Отношението на Путин към Съюз на съветските социалистически републики
Ако следите съветския агитационен разказ, тогава евентуално имате усещането, че съгласно Кремъл Съветският съюз е погубен от едни предатели, които са продали страната на американците, а Путин е корав герой за Съюз на съветските социалистически републики, който се е постарал да избави руската империя от разпад.
Нещата обаче са малко по-различни.
През 1990 година Владимир Путин като консултант се причисли към екипа на политика Анатолий Собчак, който беше на страната на демократите, борещи се против руската система. Ако приемем гледната точка на Кремъл и неговата агитация за тези събития, то от думите им излиза, че Путин е този, който „ унищожи страната за американски пари “ . Между другото, през август 1991 година, по време на успеха на демократите над руския режим, зад Борис Елцин по време на историческата му тирада на танка, застана актуалният шеф на Националната армия и един от най-близките хора на Путин, Виктор Золотов.
Приятелят на Путин Виктор Золотов по време на историческата тирада на Елцин върху танк
„ Разпадането на страната, разпадането на Съветския съюз е на първо място резултат от господството на комунистическата идеология в политиката, в държавното строителство, в стопанската система “ - по този начин Путин упрекна комунистическата идеология за разпадането на страната през 2000 година в изявление за вестник Le Figaro .
Путин не е Сталин
Сталинизмът е фетиш към резултатите.
Сталинисткият метод слага като съществена цел успеха непременно и смята всички жертви, направени в името на успеха, за оправдани. Ако сте съумели да спечелите войната, да построите градове, заводи, заводи, комунизъм в последна сметка, от позиция на руската идеология, това е триумф и всички разноски, даже под формата на човешки животи, са оправдани в името на постигнатия резултат.
Путинизмът към този момент е във война от към година с страна, която е 10 пъти по-бедна, няколко пъти по-малка по население и има същите проблеми като постсъветската страна. Въпреки това Кремъл не се колебае да показа завладяването на украинския Соледар с 10 000 поданици като извънреден триумф на съветската войска. Путин доста желае да бъде Сталин, само че тези опити наподобяват жалки.
При Сталин пропагандата беше мощно обвързана с вертикала на страната. Ако някой вестник разгласява графа, критикуваща работата на министерството, то няколко месеца по-късно в този вестник към този момент може да бъде отпечатана смъртна присъда за тези министри. Пропагандата на Путин постоянно избухва в сълзи, оплаквайки се от врагове и саботьори в системата, които осуетяват проектите на Кремъл. Но все пак и макар очевидните провали във войната, които даже самата агитация признава, през цялата година в правосъдната зала не се появи нито един пълководец, нито един министър или представител на специфичните служби. И това макар изказванията на пропагандата, която упрекна представителите на спецслужбите, че са подвели Путин за положението на украинската войска.
Цяла година даже нямаше оставки, а единствено премествания от една служба на друга. За Путин е по-важно да показва здравината на системата и нейната преданост. За неточности и неверни калкулации не санкционира никого в границите на своята система.
„ Кой и на какъв стадий е подвел министъра на защитата? Отне 300 хиляди мобилизирани. Армия от 1 милион 150 хиляди и къде е? Същото ли е с оръжията в складовете или към момента съществува (армията)? " - откъс на телевизионния водещ и съветски пропагандист Владимир Соловьов в ефира на неговото шоу.
Идеология.
Огромната разлика сред путинизма и комунизма е в идеологията.
В Съветския съюз, за разлика от днешна Русия на Путин, имаше мощна идеологическа основа. Хората живееха в беднотия, само че имаха вяра, а някои се преструваха, че имат вяра, в „ светлото бъдеще “ на комунизма, до което руското общество сигурно щеше да стигне рано или късно.
В Русия на Путин няма идеология.
Пропагандата в Русия и самият Путин не приказват за бъдещето на Русия, какво би трябвало да бъде то и по какъв начин да стигнем до него. Вместо това пропагандата убеждава хората, че всичко е наред, нищо не би трябвало да се прави и всичко ще докара единствено до проблеми. Това е главната разлика с комунизма.
Идеологията за режима на Путин е като окована и твърда рамка, в която путинизмът ще би трябвало да маневрира мъчно. Лишен от идеология режим е по-гъвкав и адаптивен.
Без идеология през днешния ден Путин може да бъде либерал на среща с предприемачи, на следващия ден да стане болшевик на годишнината от Сталинградската борба, вдругиден, като надълбоко набожен човек, да се появи в ефирен репортаж от черква пред икона на православен празник. И няма значение, че тези функции непосредствено си опонират.
Ето ви един образец за абсурдност - новият герб на региона на Пенза. Щит с императорската корона и лентата на Ордена на Ленин
Идеологията на Путин може да наподобява сходна на комунистическата за някои и има детайли, напомнящи за комунизма.
Вярно е, че с изключение на тези характерности на Съветския съюз, към момента има детайли, напомнящи за Руската империя, Хитлеристка Германия и даже демократична и демократична Русия. Путин не възражда Съюз на съветските социалистически републики и няма да го направи, няма да стане и Хитлер. Единственото нещо, което той в действителност желае, е да резервира властта си по някакъв ефикасен метод, било то под знамето даже на комунистите, даже на либералите.
Но да приключим с откъс от самия него:
„ Имаше интервал в живота ми, когато се интересувах от ученията на марксизма-ленинизма. Чета доста и с интерес. Но до момента в който пораснах, узрях, истината ставаше все по-очевидна за мен - че всичко това не е нищо повече от красива и нездравословна приказка. Вредна – тъй като внедряването или опитът за използването у нас нанесе големи вреди “ – Владимир Путин 1991.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ