Многократно по разни поводи през последните години публични говорители са

...
Многократно по разни поводи през последните години публични говорители са
Коментари Харесай

Събудената гражданска енергия - Нашите автори

Многократно по всякакви мотиви през последните години обществени представители са изразявали паника от разпространяването измежду необятни пластове от популацията у нас на незаинтересованост, на наклонност към разграничаване от социално-политическия живот, на затваряне в тесни групи за решение на непосредствените житейски проблеми, на равнодушие и индиферентност от протичащото към тях, и като цяло на пасивно гражданско държание, стигащо до умишлено изключване от обществото.

В тази обстановка сякаш понастоящем настава смяна. От няколко месеца насам редица основатели на публично мнение показват оптимизъм за излизане от положението на обществена парализа, обхванала обилни елементи от популацията в страната.

Техният възторг е предизвикан най-много от включването в доброволчески начинания на немалка част от него.

И фактически те няма по какъв начин да не отчетат спонтанните мощни гърмежи на съпричастност към страданията на разнообразни категории хора и включването в акции за тяхното подкрепяне.

Приятна е изненадата им от дейната помощ на значително наши сънародници към други човешки същества в неволя: български жители (например потърпевшите от наводненията в Карловско) или чужденци (например украински бежанци или останали да зимуват в родината си техни съграждани; турски и сирийски жертви на скорошното опустошително земетресение). Посочват се редица образци на почтено държание, будещи горделивост от отделянето на време и подготвеност за вдишване даже на опасности при подкрепяне на намиращи се в последна потребност себеподобни от страна на наши съграждани. Това материално-финансово и морално ангажиране с съответни избавителни начинания се пояснява като доказателство, че в родината ни не просто съществува, само че и се развива гражданско общество.

Същевременно у нас тече развой на изява на насъбрана гражданска сила от различен тип, проявявана с друга степен на персонална ангажираност и в характерна форма. Става дума за неодобрение на забележителна част от нашите сънародници, достигащо до яд към преобладаващата част от упражняващите политическото управление на страната.

Тази злоба към „ политическата класа ”, стимулирана от схващане за индиферентност от нейните представители към действителните проблеми на „ народа ” и уединяване на последния от вземането на значими за него решения, намира проведена форма посредством включване в подписки за образуване на национални референдуми, които да дадат друга от тази на „ политиците ” тенденция за развиване на страната ни. Участието в тези инициативи стъпва върху от предпочитание да бъдат „ осъдени ” властимащите за водената от тях политика, като тя се отхвърля посредством подлагане на реваншистко преосмисляне на направени преди десетилетия стратегически политически избори: подмяна на парламентарната форма на ръководство с президентска власт; прекъсване задълбочаването на интеграцията в евро-атлантическата общественост посредством отсрочване приемането, с вероятност за отвод, от единната европейска валута; вероятно оборване на идейната платформа на либерализма посредством битка против така наречен „ джендър идеология ” в българското учебно заведение.

Очертаните редом протичащи процеси увличат немалки групи от наши сънародници, включващи се в начинания, предлагащи разнообразни вероятности пред отечеството. Събудената гражданска сила обаче е налице. Така естествено поражда питането: допустимо ли е да се откри общ ценностен пиедестал сред тези категории хора или сред тях съществува неизпълним разлом, намиращ израз в кардинално несъчетаеми духовни ориентации. Иначе казано, има ли опция за намиране на пресечна точка посред им, водеща до присъединяване в съгласувани взаимни инициативи, или би трябвало да установяваме цялостна несъответственост на възгледите, която неизбежно ще докара до някаква форма на цивилен спор?

Това е въпрос, чийто отговор не е явен. Лесно могат да се намерят учредения да се твърди, че българското общество е разграничено на най-малко две непримирими елементи: едната, стъпваща върху консервативно-националистическа идейна платформа, а другата изповядваща либерално-глобалистка ценностна система.

Ала сходен извод ще бъде припрян и подвеждащ. Защото нито участниците в доброволчески акции са безусловно изхождащи от демократичната парадигма, нито търсещите смяна на политическия модел или на външнополитическата ориентировка на страната, са постоянно с консервативна настройка. Напълно допустимо е да има преливане сред участниците в обрисуваните два вида гражданско присъединяване, да не приказваме, че болшинството от сънародниците не се е включило към някой от тези „ лагери ”. Следователно наличната и вероятно добавената отсега нататък сила на българските жители по принцип би могла да бъде канализирана към общонационални планове, стига да се откри единна идейна основа за тях.

Коя би могла да бъде тя?

Смятам, че естествения претендент за извършване на тази роля е хуманизмът. Най-просто казано, човещината е в положение да послужи като насочна точка за взаимно основаване и реализиране на положителна стратегия за бъдещото развиване на общата татковина на българските жители, което ще усъвършенства качеството на живота на всеки от тях.

Добрин Тодоров, учител по философия

Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР