Френската монета - Нашите автори
През 1918 година, на ъгъла на ул. „ Г. С. Раковски “ и бул. „ Ал. Дондуков-Корсаков “ се намира щабът на противовъздушната защита на София. Състои се от няколко души, измежду които и артиста Владимир Тенев. Макар и и позабравен през днешния ден, той се ражда през 1882 година в София, учи в Рисувалното учебно заведение (бъдещата Художествена академия), паралелно се увлича и от театралното изкуство.
В средата на 20-те години младият Тенев сменя художествения поминък и се включва като артист в трупата на Народния спектакъл „ Иван Вазов “, където за идващите две десетилетия се постанова като ослепителен актьор, сетне режисьор-постановчик, а през 1941 година даже е определен за шеф. Ръководи редом Народната опера, както и Българската държавна филхармония. Какво друго може да се каже, като се изключи че е бил доста надарен човек?
В далечната 1918 година Владимир Тенев управлява звеното от войничета, подготвени за наши противовъздушни сили. Службата и дежурствата им вървят доста добре, няма напрежение. Идилията обаче продължава досега, когато неприятелят връхлита ненадейно над софийското небе. Камбаните на храм „ Александър Невски “ обезпокоително стартират да бият. Точно тогава Тенев е дежурен на „ ул. Г. С. Раковски “ и пръв дочува шума от пърпорещите мотори на тогавашните „ двуплощници “ - самолетите с открита кабина и двата реда крила с обтегнати железни жици сред тях. Обажда се на батареята да бъде в подготвеност и изскача на улицата.
И в действителност след минута вижда аероплан, който прелита с оптималната скорост ниско над центъра. След малко го губи от взор и не вижда по какъв начин самолетът пуска бомба в далечината. Чува се единствено шумът от гърмежа, последван от няколко изстрела, евентуално на отбранителното звено, което предизвестява по-рано. Във вечерните вести оповестяват, че самолетът е френски, а бомбата е пусната на ул. „ Оборище “. Жертвата е... един остарял кон, а притежателят и неговата стока, натъпкана в претрупаната каруца, оцеляват. Други потърпевши няма. Самолетът е свален от смелата ни противовъздушна защита, а водачът французин е покорен.
След няколко дни Тенев привиква децата, които живеят към щаба. Събира ги от дворовете под канцеларията му на ул. „ Г. С. Раковски “ и им оповестява, че ще ги води да видят пленения френски летец. Децата зарязват всичко и хукват стремително. Отиват и какво да видят – в кабинета на чичкото от щаба седи човек с дебели кожени облекла и нахлупена на главата качулка, а върху нея поставени огромни авиаторски очила. Брей, знамение невиждано! Всеки желае да го пипне и да се увери, че всичко е достоверно.
Хлапетата оглеждат летеца, любопитно опипват джобовете, дърпат металическите катарами, прикрепени върху тях, и цъкат с език. Французинът оглежда посетителите си и им дава знак да се отдалечат и да се строят в редица. „ Immédiatement, immédiatement “ (веднага, незабавно – фр.), виква той на децата. После вади портфейла си и стартира да слага в дребните ръчички дребни монети от 5, 10 и 20 сантима - множеството бронзови и една сребриста с дупка в средата. Дава им ги ей по този начин, за спомен от срещата им с него.
Всички хлапета завиждат на оня, на който се пада паричката с дупката. Няма друга такава. Веднага се намира и приложението ѝ – дребният притежател се бои да не я изгуби, а и да не му я откраднат, та я занася в дюкяна на шивача на мъжка мода чичо Панчо. Ателието е в прилежащата постройка на щаба, надолу по улицата. Бай Панчо дълго преглежда монетата, сетне измайсторява връв от доста здрав, тройно изплетен тъничък конец за кожени копчета. После завързва на вратлето на гордия собственик кожената верижка със съкровището с въпросните 5 френски сантима.
В идващите месеци трофейната монета е показвана на всички деца из квартала, в това число и на тези от прилежащите. Кой ли не знае за продупчената монета и за нейната френска история! Измислени са и още версии за придобиването ѝ. Всеки цъка с език, опитва да я захапе, с цел да се увери, че е от чисто сребро. Измислят се истории за френски пиратски кораби, за завладяването на замъци, за морски борби, по какъв начин монетата се изтъркаля сред сандъците със златни луидори и впрочем плячка, по какъв начин прадядото на летеца я намира и резервира. Цели сюжети за сериали и филми циркулират из учебното заведение и покрайнините на улица „ Раковски “. Детски мечти през ония години.
Дребосъкът пораства, а кожената връзка на чичо Панчо с френската монета към момента виси на шията му. Всъщност той се споделя се Стефан и е по-големият доведен брат на баба ми. Или както тя го назовава - Стефчо. В началото на 30-те години младежът отива да учи за офицер артилерист във военното учебно заведение. Кадетите виждат монетата, а историята е разказвана и преразказвана доста пъти, само че в натуралната версия, без никакво пресилване. Все отново почтена офицерска дума се дава.
Идва есента на 1944 година. Един ден Стефан, който към този момент е поручик, го приканват под българските бойни флагове, с цел да води война в заключителната фаза на Втората международна война против Германия. Преминава през яростните борби на река Драва в Унгария, след това стига отгоре-отгоре до Австрия, по-точно до Клагенфурт. И тъкмо в предпоследния ден на войната, на смрачаване, е ранен с шрапнел от попаднал наоколо немски снаряд. Така е решила ориста.
Българската армия пред река Драва, Унгария, 1945. Личен албум на Михаил Савов, деец, участник в преправата
Санитарите отнасят Стефчо в полевата болница и го настаняват до един тежко ранен чужденец - френски водач. Човекът е свален от нашите войски простъпка, тъй като пилотира трофеен немски Месершмит и противовъздушната защита не съумява да го разпознае в тъмнината по знаците на френската авиация. Долу на земята виждат новите отличителни знаци, само че към този момент е късно. Самолетът се разрушава при опит за кацане и за благополучие не избухва. Пилотът е изваден от отломките на кабината и пренесен в болничното заведение. На идната седмица положението на Стефчо се утежнява и той безшумно се преселва в небесното царство.
Коланът с кобура, ръчният му часовник, както и някои от движимостите му са изпратени на фамилията ни от французина. Има и писмо от него, което, за жалост, не е непокътнато до през днешния ден, само че по мемоари на по-възрастните от фамилията в него индивидът разказва последните си диалози със Стефчо в болничното заведение. Сред движимостите, в обособен плик, е оня конец, направен от стилният шивач бай Панчо, на който толкоз от дълго време и с подобен копнеж е закачена монетата, подарена от сваления над София френски водач.
Снимка на българското военно гробище в Унгария, 1947, албум на Михаил Савов, деец
Днес държа в ръцете си това малко, кръгло, сребристо парче метал с дупка в средата и си мисля какво ли щеше да стане със Стефчо, в случай че се беше завърнал жив и здрав от войната. Може би нямаше да го чака нищо положително, тъй като знаем какво се случва с всички царски офицери след войната – разстрел, съд за измислени провинения или лагер. Или в най-хубавия случай - изритване от армията. Опитвам се да си показва какво ли е станало с френския летец, който през 1918 година раздава на децата от квартала стотинките от портфейла си, до момента в който седи покорен в щаба на врага си на ул. „ Раковски “?
Писмото е изгубено, само че какво ли е чул другият французин водач през ония дни от ранения Стефчо преди той да издъхне през май 1945 година? Френските му родственици, децата му и внуците знаят ли за това премеждие?
Разбирам, че би трябвало да предам нататък преплетените съдбовни влакна и този малко комплициран поток от мисли. Някак не желая историята с двамата френски водачи и хлапето с френската монета на вратлето да остане незавършена още век или два. Записвам я, прибирам монетата при останалите фамилни реликви, които вардя за моите деца и техните внуци – дано знаят какво е орис.
Разказите на Николай Братоев-Крижицки са обединени в сборника " Ръкавелите на остарелия полковник ". Книгата може да бъде закупена в книжарниците " Български книжици ", ул. " Аксаков " 10 и " Нисим ", бул. " В. Левски “ 59 или
В средата на 20-те години младият Тенев сменя художествения поминък и се включва като артист в трупата на Народния спектакъл „ Иван Вазов “, където за идващите две десетилетия се постанова като ослепителен актьор, сетне режисьор-постановчик, а през 1941 година даже е определен за шеф. Ръководи редом Народната опера, както и Българската държавна филхармония. Какво друго може да се каже, като се изключи че е бил доста надарен човек?
В далечната 1918 година Владимир Тенев управлява звеното от войничета, подготвени за наши противовъздушни сили. Службата и дежурствата им вървят доста добре, няма напрежение. Идилията обаче продължава досега, когато неприятелят връхлита ненадейно над софийското небе. Камбаните на храм „ Александър Невски “ обезпокоително стартират да бият. Точно тогава Тенев е дежурен на „ ул. Г. С. Раковски “ и пръв дочува шума от пърпорещите мотори на тогавашните „ двуплощници “ - самолетите с открита кабина и двата реда крила с обтегнати железни жици сред тях. Обажда се на батареята да бъде в подготвеност и изскача на улицата.
И в действителност след минута вижда аероплан, който прелита с оптималната скорост ниско над центъра. След малко го губи от взор и не вижда по какъв начин самолетът пуска бомба в далечината. Чува се единствено шумът от гърмежа, последван от няколко изстрела, евентуално на отбранителното звено, което предизвестява по-рано. Във вечерните вести оповестяват, че самолетът е френски, а бомбата е пусната на ул. „ Оборище “. Жертвата е... един остарял кон, а притежателят и неговата стока, натъпкана в претрупаната каруца, оцеляват. Други потърпевши няма. Самолетът е свален от смелата ни противовъздушна защита, а водачът французин е покорен.
След няколко дни Тенев привиква децата, които живеят към щаба. Събира ги от дворовете под канцеларията му на ул. „ Г. С. Раковски “ и им оповестява, че ще ги води да видят пленения френски летец. Децата зарязват всичко и хукват стремително. Отиват и какво да видят – в кабинета на чичкото от щаба седи човек с дебели кожени облекла и нахлупена на главата качулка, а върху нея поставени огромни авиаторски очила. Брей, знамение невиждано! Всеки желае да го пипне и да се увери, че всичко е достоверно.
Хлапетата оглеждат летеца, любопитно опипват джобовете, дърпат металическите катарами, прикрепени върху тях, и цъкат с език. Французинът оглежда посетителите си и им дава знак да се отдалечат и да се строят в редица. „ Immédiatement, immédiatement “ (веднага, незабавно – фр.), виква той на децата. После вади портфейла си и стартира да слага в дребните ръчички дребни монети от 5, 10 и 20 сантима - множеството бронзови и една сребриста с дупка в средата. Дава им ги ей по този начин, за спомен от срещата им с него.
Всички хлапета завиждат на оня, на който се пада паричката с дупката. Няма друга такава. Веднага се намира и приложението ѝ – дребният притежател се бои да не я изгуби, а и да не му я откраднат, та я занася в дюкяна на шивача на мъжка мода чичо Панчо. Ателието е в прилежащата постройка на щаба, надолу по улицата. Бай Панчо дълго преглежда монетата, сетне измайсторява връв от доста здрав, тройно изплетен тъничък конец за кожени копчета. После завързва на вратлето на гордия собственик кожената верижка със съкровището с въпросните 5 френски сантима.
В идващите месеци трофейната монета е показвана на всички деца из квартала, в това число и на тези от прилежащите. Кой ли не знае за продупчената монета и за нейната френска история! Измислени са и още версии за придобиването ѝ. Всеки цъка с език, опитва да я захапе, с цел да се увери, че е от чисто сребро. Измислят се истории за френски пиратски кораби, за завладяването на замъци, за морски борби, по какъв начин монетата се изтъркаля сред сандъците със златни луидори и впрочем плячка, по какъв начин прадядото на летеца я намира и резервира. Цели сюжети за сериали и филми циркулират из учебното заведение и покрайнините на улица „ Раковски “. Детски мечти през ония години.
Дребосъкът пораства, а кожената връзка на чичо Панчо с френската монета към момента виси на шията му. Всъщност той се споделя се Стефан и е по-големият доведен брат на баба ми. Или както тя го назовава - Стефчо. В началото на 30-те години младежът отива да учи за офицер артилерист във военното учебно заведение. Кадетите виждат монетата, а историята е разказвана и преразказвана доста пъти, само че в натуралната версия, без никакво пресилване. Все отново почтена офицерска дума се дава.
Идва есента на 1944 година. Един ден Стефан, който към този момент е поручик, го приканват под българските бойни флагове, с цел да води война в заключителната фаза на Втората международна война против Германия. Преминава през яростните борби на река Драва в Унгария, след това стига отгоре-отгоре до Австрия, по-точно до Клагенфурт. И тъкмо в предпоследния ден на войната, на смрачаване, е ранен с шрапнел от попаднал наоколо немски снаряд. Така е решила ориста.
Българската армия пред река Драва, Унгария, 1945. Личен албум на Михаил Савов, деец, участник в преправата
Санитарите отнасят Стефчо в полевата болница и го настаняват до един тежко ранен чужденец - френски водач. Човекът е свален от нашите войски простъпка, тъй като пилотира трофеен немски Месершмит и противовъздушната защита не съумява да го разпознае в тъмнината по знаците на френската авиация. Долу на земята виждат новите отличителни знаци, само че към този момент е късно. Самолетът се разрушава при опит за кацане и за благополучие не избухва. Пилотът е изваден от отломките на кабината и пренесен в болничното заведение. На идната седмица положението на Стефчо се утежнява и той безшумно се преселва в небесното царство.
Коланът с кобура, ръчният му часовник, както и някои от движимостите му са изпратени на фамилията ни от французина. Има и писмо от него, което, за жалост, не е непокътнато до през днешния ден, само че по мемоари на по-възрастните от фамилията в него индивидът разказва последните си диалози със Стефчо в болничното заведение. Сред движимостите, в обособен плик, е оня конец, направен от стилният шивач бай Панчо, на който толкоз от дълго време и с подобен копнеж е закачена монетата, подарена от сваления над София френски водач.
Снимка на българското военно гробище в Унгария, 1947, албум на Михаил Савов, деец
Днес държа в ръцете си това малко, кръгло, сребристо парче метал с дупка в средата и си мисля какво ли щеше да стане със Стефчо, в случай че се беше завърнал жив и здрав от войната. Може би нямаше да го чака нищо положително, тъй като знаем какво се случва с всички царски офицери след войната – разстрел, съд за измислени провинения или лагер. Или в най-хубавия случай - изритване от армията. Опитвам се да си показва какво ли е станало с френския летец, който през 1918 година раздава на децата от квартала стотинките от портфейла си, до момента в който седи покорен в щаба на врага си на ул. „ Раковски “?
Писмото е изгубено, само че какво ли е чул другият французин водач през ония дни от ранения Стефчо преди той да издъхне през май 1945 година? Френските му родственици, децата му и внуците знаят ли за това премеждие?
Разбирам, че би трябвало да предам нататък преплетените съдбовни влакна и този малко комплициран поток от мисли. Някак не желая историята с двамата френски водачи и хлапето с френската монета на вратлето да остане незавършена още век или два. Записвам я, прибирам монетата при останалите фамилни реликви, които вардя за моите деца и техните внуци – дано знаят какво е орис.
Разказите на Николай Братоев-Крижицки са обединени в сборника " Ръкавелите на остарелия полковник ". Книгата може да бъде закупена в книжарниците " Български книжици ", ул. " Аксаков " 10 и " Нисим ", бул. " В. Левски “ 59 или
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ