Така поставения въпрос не би следвало да занимава разумните хора,

Така поставения въпрос не би следвало да занимава рационалните хора, защото за тях той наподобява неправилен. Все отново това запитване породи в последно време в българското общество след необятно коментирано изявление на държавния ни глава по отношение на бъдещото държание на нашата страна по отношение на водената от сегашния режим на Русия война против Украйна. В него президентът назова войнолюбци и членове на „ партията на войната ” по-голямата част от депутатите в неотдавна разпуснатия 48-ми парламент, а затова и преобладаващата част от жителите, чиито представители са те.

Какви са вероятните отговори на горепосочения въпрос? По принцип те са два. Първият – никой естествен човек не желае друго, с изключение на да живее в мир, по тази причина и с голяма паника посреща всяка война. Вторият – фен на войната е нейният начинател, както и подкрепящите го в личната му страна и зад граница. Тук няма да се спирам върху претекстовете на нападателя, защото те допускат задълбочени знания в региона на психиатрията, а аз нямам такива. Обаче има нужда да се разясни какво следва от първия отговор във връзка с към този момент налична война. Тук опциите също са две: тя да се приключи незабавно, без да се регистрират нейният темперамент, както и изискванията при които е почнала и се води, а вторият е да се подкрепя нападнатата страна, предвид на нейната победа над окупатора. Ще прегледам в резюме и двете варианти, като причините ми в интерес на втората са добре известни. Изглежда през днешния ден повтарянето на азбучни истини е нужно, защото те или не са познати, или са забравени, та се постанова да бъдат припомнени на някои от офицерите (висши, старши и младши), сержантите и бойците от постоянната ни войска и запаса, както и на жителите (вкл. политиците), които не са минали през военно образование. (Смятащите, че не се нуждаят от сходно припомняне, могат да прекратят четенето на този текст.) Начинанието не е самоцелно, а е авансово изискване за оценка на вероятното държание на ръководещите нашата страна и отношението на редовите ни жители по отношение на евентуалните развръзки на горепосочената съответна война.

Започвам открития си къс урок за базовите характерности на войната с цитиране на вездесъщия източник на информация по всевъзможни тематики „ Уикипедия ”.

1. Същност: „ проведен принудителен спор сред политически формирания – страни, държавни управления, общности или военизирани групи ”.
2. Основни черти:
А) „ изключителна експанзия ”, „ интернационалното право квалифицира експанзията като интернационално закононарушение ”;
Б) води до „ разтърсвания в обществото и пригаждане към него ”;
В) придружен е от „ висока смъртност ”.
3. Причини:
А) главната е „ разпределянето на стеснен брой естествени запаси (земя, първоначални първични материали и енергийни източници) ”;
Б) публично разгласяваната причина от страна на нападателите е „ непримирими несъгласия от върховен честен темперамент сред страните ”.
4. Цели: „ разграничават се в сходство с функциите на групите в спора ”.
А) нападащата страна се стреми към „ покоряване, асимилация или заличаване на другата група ”;
Б) отбраняващата се страна работи за „ отбиване на офанзивната мощ, а постоянно и просто оцеляване ”.
5. Участници:
А) „ включва минимум две проведени групи ”, „ враждебен субект ” и „ поддържащият етос (съответно) ”.
Б) тя е „ предумишлена, най-малко от страната на едната група ”;
В) „ най-малко една от групите употребява принуждение против другата ”.
Г) връзките са враждебни, намиращи израз в квалификацията „ врагове ”.
6. Средства:
А) „ за достигането на политически цели във войната се употребяват въоръжените сили като основно решаващо средство ”;
Б) „ стопански, дипломатически, идеологически и други средства на битка ”.

В същия източник като антоним на войната е посочен „ мирът, който нормално се дефинира като неявяване на война ”. Това значи, че мирът се мисли като функционалност на войната, т.е. допуска се, че той поражда след привършване на някаква война. Така въпросът за мира е в действителност въпрос за вероятните последствия от дадена война, а неговият тип се дефинира от нейния темперамент. Тъй като не съществува един тип война, то и няма единствено един вид мир.

За да разберем какъв е пожеланият от насмир би трябвало да си отговорим на въпроса разследване от каква война е той. Ако войната е завоевателна и приключи с триумф на агресора, той ще умножи своята територия и запаси, като в същото време подчини с насила популацията на страната-жертва. Подобен излаз от войната – капитулация на победената страна – предизвиква нападателя да продължи своето нахлуване към други, считани за по-слаби, съперници. Траен мир по този начин и няма да настъпи, а ще става дума единствено за краткотрайно помирение, служещо като подготовка за бъдещи войни на смятащия се за несломим поробител. Нещо повече, триумфът в сходна завоевателна война ще насърчи освен него, само че и други евентуални агресори да атакуван своите съседи.

Ако войната се стартира не просто за да бъде подчинена и/или асимилирана друга страна, а тя да бъде въобще отстранена, то тя следва да се дефинира като унищожителна. Подобна война се води с изключително мощна ненавист, настървение и озлобление от страна на окупатора, който ползва крайни форми на принуждение: издевателства и тормоз, жестокости и зверства, грабежи и мародерства на популацията, което се изтребва при всяка демонстрация или подозрение за демонстрация на непокорство или опозиция. Резултатът от нея е цялостна съсипия. Подобен метод на водене на войната може да бъде съпоставен с терористична активност. Има учредения такова държание да бъде квалифицирано като геноцид. Потърпевшата от подобен тип война страна няма никакви учредения да договаря със своя душманин, камо ли да търси компромис с него за завършек на спора него – тук работи правилото, че с терористи не се договаря, като те могат единствено да бъдат обезвредени.

Екстремната форма на антихуманизъм поражда злоба у нападнатите, която изключва опцията за изработка на отстъпки на окупатора територии – да вземем за пример завладени територии от него. Сепаративни споразумения на нападнатия с нападателя за обезпечаване на краткотрайно преустановяване на бойните дейности не би трябвало да бъдат сключвани, защото те не обезпечават последна развръзка на спора, а единствено обезпечават време на последния да се приготви за последваща офанзива. Конфронтацията е от типа „ или нападателя, или бранителя ще надделее ”. Тук справедливия мир може да е резултат единствено от безапелационната и безусловна победа на нападната страна, която се бори до момента в който и последния противников боец не бъде изгонен от нейната земя. Подобна „ отечествена война ” може да завърши единствено след изцяло избавление на страната от окупацията. За да бъде оневинен постигнатият с големи жертви мир е нужно подпалвачите на войната не просто да бъдат обезвредени като евентуални източници на нови войни, само че и да понесат юридическа отговорност за бедите, които са предизвикали. Пострадалите от тяхната експанзия следва да бъдат възмездени за понесените премеждия и материални вреди, посредством приемане на репарации и контрибуции.

В края на урока слагам на обучаемите следните задания с намалена компликация: 1) като имате поради горните кардинални положения определете типа на водената понастоящем война против Украйна, респ. видът мир, с който тя следва да приключи; 2) отговорете на въпроса „ Кой е войнолюбецът в нашата страна – който не се опълчва на проектите на агресора за последваща агресия, като не го санкционира за към този момент осъществената или работещият да го откаже един път вечно от сходни планове и осигуряващ по този метод дълготраен мир? ”

Преподавател: о.р. мл. л-т Добрин Тодоров, ученик на ШЗО „ Христо Ботев ”