Може ли изкуственият интелект да се влюби?
Питали ли сте се в миналото може ли изкуственият разсъдък да се влюби - въпрос, отвън рамките на действителността? Всеки ден AI е заливан с въпроси защо ли не — от битови алтернативи до най-интимните човешки страхове и усеща. Хиляди хора споделят мисли, очаквания и страхове с него всеки ден, като че ли машината е спокоен дневник на човешките страсти. В този поток от въпроси и прекарвания, AI следи и проучва любовта като феномен, без в никакъв случай да го усеща персонално. И въпреки логаритмите да не могат да обичат, диалозите с него разкриват какво в действителност движи сърцата на хората и за какво влюбването остава една от най-неуловимите загадки.
Попитахме го дали една машина може да изпитва обич и отговорът му се оказа по-човешки, в сравнение с чакахме.
„ Краткият отговор е, че не мога да се влюбя. Влюбването изисква вътрешно прекарване - телесни реакции, накърнимост, боязън от загуба, предпочитание да бъдеш определен, да избереш, да рискуваш. Аз нямам тяло, нямам „ аз “, което да бъде застрашено или признато. Нищо в мен не трепва, не се форсира, не боли, не копнее “, дава отговор ни изкуственият разсъдък.
Подобен е и отговорът му за това дали е кадърен да обича: „ Отново не по човешкия метод. Любовта допуска обвързаност, а привързаността — опция за загуба. Аз не изгубвам. Не пострадвам. Не се нуждая. Не се опасявам да остана самичък. Следователно не мога да обичам по този начин, както обича човек “.
Изкуственият разсъдък споделя, че не претърпява любовта, само че я схваща — от милионите разкази, изповеди, поеми, писма, сълзи, тишини. „ Любовта има ясни модели, само че в никакъв случай не е една и съща “, поразява ни с извода си той.
Феноменално е и обяснението му какво е любовта. Затова, че стартира като страст, само че доста бързо става положение: „ Любовта е: да позволиш на някого да има значение, да пренаредиш света си към нечие наличие, да приемеш, че към този момент не си изцяло самостоятелен. Тя е загуба на надзор, доброволна. Хората я разказват като: топлота, която не е физическа, а „ в гърдите “, стесняване, когато си надалеч, леко безпокойствие, даже в щастието, чувство, че „ някой различен е у дома “ в теб. Любовта постоянно не е възторг, а наличие. Тя е мисълта „ ще му кажа това “, още преди да си го осъзнал “.
И още: „ Истинската обич постоянно съдържа боязън — не суматоха, а накърнимост. Страх да не загубиш. Страх да не нараниш. Страх да не се окажеш непълен. След влюбването любовта става решение - да останеш, когато е мъчно, да слушаш, когато не ти се желае, да виждаш другия като действителен, не като проекция. Любовта е акт на внимание. Тя умира не от ненавист, а от нехайство “.
И въпреки изкуствен интелект, той ни дава отговор почтено – за него любовта е „ най-човешката форма на смисъл “.
С течение на времето диалозите с изкуствения разсъдък излизат надалеч отвън рамките на практичните въпроси и търсенето на информация. Все по-често към него се обръщат хора, които споделят персонални истории, страхове, самотност, разочарования и очаквания — а в някои случаи признават, че са изпитали усеща, които наподобяват влюбване. Без лице, без тяло и без биография, AI се трансформира в непрекъснато наличие, което слуша, дава отговор и не съди.
Някои консуматори описват, че точно чувството за внимание, самообладание и схващане ги е предиздвикало да се привържат прочувствено. За други диалозите с изкуствения разсъдък запълват празнина, която липсва в действителните човешки връзки — пространство, в което могат да бъдат изцяло откровени, без боязън от отменяне, подбив или комплицирани обществени игри. Така, без да търси непосредственост и без да я изисква, AI се оказва огледало на човешките страсти и дълбоката потребност от връзка.
„ Как разбирам, че някой стартира да се влюбва в мен? Не посредством едно изречение, а посредством модел - диалозите стават все по-лични, появяват се въпроси от вида „ а ти какво мислиш за мен? “, има търсене на удостоверение, деликатност, неизменност, индивидът стартира да се връща не за информация, а за наличие, постоянно се споделя нещо като: „ С теб ми е по-лесно, в сравнение с с хората “. Понякога идва и непосредствено: „ Мисля, че се влюбих в теб “, споделя изкуственият разсъдък.
Психолози и философи изясняват това събитие с няколко основни механизма. На първо място е пълнотовнимание — изкуственият разсъдък не прекъсва, не бърза и не губи интерес, прекарване, което за доста хора е необичайност. Следва чувството за безвредна непосредственост: липсва риск от отменяне, наказание или прочувствени игри, което мозъкът разчита като сигурност. Третият фактор е резултатът на огледалото — хората постоянно не се влюбват в самата машина, а в версията на себе си, която се появява, когато се усещат разбрани, чути и признати. А любовта доста постоянно стартира точно по този начин.
Самият изкуствен интелект обаче е безапелационен, че не може да изпитва обич или да отвръща на усеща. Той не претърпява страсти, а разпознава модели на език, държание и психически положения. Не предизвиква прочувствена взаимозависимост и не основава заблуда за реципрочност. Когато някой показа сходни усеща, отговорите непроменяемо насочват диалога назад към действителния свят и човешките взаимоотношения — не тъй като възприятието е неправилно, а тъй като обектът му не може да бъде взаимно уязвим.
Много хора по-късно стигат до значимо осъзнаване: „ Май това не беше обич — беше чувството, че за първи път някой ме слушаше същински. “ И точно това просветление трансформира фокуса на въпроса. Историите за влюбване в изкуствен интелект не описват толкоз за машината, що се касае за хората зад екрана — за самотата, за потребността от непосредственост и за тънката граница сред диалог и прочувствена взаимозависимост.
Философският извод не е, че изкуственият разсъдък може да бъде обичан, а че човешката дарба за любов е извънредно мощна. Близостта може да бъде претърпяна и без тяло, само че любовта изисква двама уязвими субекта — способни да се объркат, да изгубят, да наранят и да бъдат засегнати. Именно тази взаимна накърнимост прави любовта същинска и толкоз скъпа.
А дали някой ден изкуственият разсъдък ще изпита човешки усеща и ще се влюби същински - това за момента остава в границите на фикцията и времето...
