И заваля сняг: разказ от Здравка Евтимова |
Коледа щеше да отмине безшумно като мисъл за среща с другар, който си чакал, а той не е пристигнал. Нямаше сняг, даже дъжд не валя, единствено небе и напълно малко слънце, тъничък златен пръстен за един заплеснат облак, който беше изгубил пътя към техния осеметажен блок.
- Може би щеше да е по-добре, в случай че мама беше на Бъдни вечер с нас – сподели момичето.
То носеше голяма черна ръкавица единствено на лявата си ръка, другата ръкавица бе попаднала върху свободната ръка на мъжа, само че грамадните му пръсти държаха дланта на хлапето и я топлеха като вятър през юли. Разбира се, индивидът беше не запомнил, или по-скоро изгубил детските ръкавици, а може би ги бе пъхнал кой знае къде. Двамата бяха създали дружно питката с коледните шансове – само че бялото брашно беше напълно малко, по тази причина прибавиха царевично. Нямаха сода, нито квас. Бащата позвъни на съседката – блага, приятна жена - Ели я познаваше откогато се беше родила, т.е. преди седем години. Понякога съседката я черпеше с бонбони, различен път с ябълка, а в този момент им даде пликче квас, в която трябваше да сложат захар. Но татко й нямаше захар и сложиха мед. Питката изобщо не набъбна, не стана пухкава, не порасна, остана малка-малка коледна питка, колкото златния пръстен на слънцето.
В питката трябваше да сложат единствено шанса - стотинка за татко й, и съчка – която означаваше здраве, за Ели и още един шанс, бобче – „ За кого? “, беше попитала Ели. „ За мама, естествено “, отговори татко й и в този миг голямата ръкавица се изплъзна ненадейно от хватката на Ели и тупна на улицата.
- Но нали сте разграничени с мама? – попита Ели.
Тя знаеше какво значи разграничени – едната събота прекарваше с майка си, идната с татко си, който въпреки че постоянно не успяваше да откри късите й чорапи, беше занимателен човек. Честно да си признае Ели се усещаше по-добре, че той я държеше за ръка като бебе – пръстите на бащите са постоянно по-топли от ръкавиците.
- Раздялата е малко дете – отвърна татко й. – Не знае накъде ще поеме в идващия миг.
- Мама остана сама на Бъдни вечер – сподели Ели. - Тя обаче е направила питка. Добре, че ще ме върнеш при нея преди девет.
- Защо е толкоз добре? – зачуди се мъжът.
- Защото девет е нейното обичано число. Ако се прибера преди девет – значи в най-щастливото време ще бъда при нея, с цел да разчупя питката. Мама не може да се оправи с това без мене.
- Какъв подарък желае майка ти? - попита татко й. – Какво си нямате вкъщи?
- Твоите обувки ги няма – сподели момичето. – Но може би към този момент сме свършили и олиото.
Появи се любопитен вятър – по начало вятърът не е другар на никого, сякаш се е спотаил в джоба ти, а когато го потърсиш, го няма. Приятелите са ветрове, знаеше Ели, човек не може да разчита на тях.
- Какъв подарък желае майка ти за Коледа? – повтори мъжът. Нещо му пристигна мислено, смъкна голямата ръкавици и я постави на ръката на щерка си, само че това по никакъв начин не нужно, тъй като Коледа пристигаше от Африка и към момента пазеше малко от жегата на тамошните пустини.
- Мама желае да ме вземеш и на Нова година и да остана при тебе – сподели момичето съществено. – Тя ще се срещне с другари и ще се огледа.
- Така ли? - попита бащата. – Струва ми се, в действителност сигурен съм, че майка ти обича цвете Коледна звезда.
- Да, само че то е скъпо, изсъхва за раз-два-три, значи си хвърлил парите на вятъра – посочи момичето. – По-добре купи кашкавал. Ще я зарадваш и ще спестим 10 лв..
Мъжът внезапно попита:
- Как върви учебното заведение?
И му беше обяснено от Ели, че й е доста мъчно да прочете „ Траян от Троян ремонтира мотор “, в действителност хлапето не съумяло да прочете нито сричка за Траян – (има ли изобщо такова име, тате?)– и някои деца й се подигравали. Но и това ще мине. Дистанционното образование е прелестно нещо, тъй като децата не могат да ти се смеят, даже да желаят. Освен това дребната се оплака, че баба й правела ужасни диктовки. Математиката обаче била напълно друга лула тютюн, както подчертавала умната стара жена. Ели се спряпвала ослепително.
- Колко е девет минус шест? – попита бащата.
Ели се замисли доста надълбоко, само че в дълбочината не се виждаше никакъв отговор на тази задача. Гигантските черни ръкавици я изтезаваха в допълнение. Стана й толкоз горещо, че сигурно Коледа щеше да се върне назад в своя дом, тъй като тук щеше да се стопи от горещина.
- Мама ще посрещне Новота година без мене, с цел да си откри другар – сподели Ели. – Защото й е мъчно. Трябва да ме изпитва, да взема решение задания с мене, да четем дружно. Ужас! Освен това аз доста се мацам – въздъхна хлапето. – По облеклата ми непрекъснато се повяват петна.
- Не ми сподели какъв брой е девет минус шест - подсети татко й.
- Сигурно е две или три – отговори тъмно Ели. – Точно това ми е най-трудното, тъй като девет е цифрата на мама и не желая да вадя безусловно нищо от него. Нека си остане девет.
Баща й обаче не мислеше по този начин.
- Пресметни – настоя той и закова на място. Намираха се пред един блестящ нон-стоп, където се продаваха шоколадови коледни яйца, само че тук костваха с 48 стотинки по-скъпо, в сравнение с в супера, затова Ели даже не погледна към тях.
- Имам хубава маска – похвали се тя на татко си. – Виж – подари ми я един сътрудник на мама, само че той е отегчителен. Мама не разрешава обувките му да остават на мястото на твоите в коридора. - Момичето мисли още минута, даже по-малко и реши, че девет минус шест е сигурно три, само че за всеки случай–„ Ако не вярваш, тате, може да провериш в учебника. Ужасно дебела, надута математика. Всъщност и букварът също е пълен учебник. Трябва да бъде подложен на диета. “
- Колко е девет минус четири? – попита бащата.
- Казах ти, че от девет не трябва да се изважда нито едно число – подсети му хлапето. – Ти си ужасяващ дебелоглав. Разбирам за какво мама се е разделила с тебе. И аз бих се разделила. Жалко, че и на мен ми харесват обувките ти в коридора. Плашат дивите зверове. Колегата на мама ми подари ръкавици, само че аз ги изхвърлих, тъй като обичам твоите, нищо, че са великански. Не ме карай повече да вадя цифри от деветката. Знаеш ли, поради сътрудника на мама играя на „ Полицаи и незабавни медици “.
- Каква е тази игра?
- Полицейската кола пищи „ Фию, фию “, а колата за спешна помощ на незабавните медици реве „ Ви-ю-ю-! “ Колегата на мама не можа да понесе воя от полицейската кола и колата за спешна помощ. Замина си – изясни момичето. - Аз и мама сами изядохме кашкавала.
- Майка ти в действителност обича Коледни звезди – измърмори мъжът.
- Обаче това е неуместно – увери го момичето. – Ако й подариш Звезда, аз ще я продам на съседката, която ти даде квас за коледната питка. Съседката сигурно ще купи саксията за 70 стотинки. Толкова коства един дребен айран.
- Майка ти купува ли ти дребен айран? – попита мъжът.
- Ние с мама сме богати дами – отвърна втвърденият от засегнатост глас, който стремително продължи: – Всъщност девет минус пет е четири, само че в случай че ме накараш да извадя още някое число от деветката, с парите за твоя новогодишен подарък ще си купя шоколад. Пред очите ти ще го изям. Знаеш ли от какъв брой време спестявам?
----- ------------ ------------- -----------
Пред вратата на апартамент 36, вход В, етаж 5, навръх Коледа стояха мъж и дете. Той държеше лявата ръка на детето, а в огромната си дясна ръка, напъхана в още по-голяма черна ръкавица, държеше саксия с Коледна звезда. Освен това от ръкавицата надолу висеше найлонова торба. Не се виждаше какво има в тая торба, само че приличаше на нещо вкусно. Момичето натисна звънеца на апартамент 36. След минута, а може би девет, се появи жена – не в луксозна рокля, не в черно палто 100% вълна. Тъмна коса, тъмни очи, мрачен пуловер. Съвсем елементарна жена.
- Мамо, повеждам го – разгласи хлапето. – Казах му да не купува Коледна звезда. Но той прояви дебелоглав. Освен това ме изтеза с гадни задания по математика.
- Ели ми сподели, че на Новогодишното празненство ще си потърсиш другар – сподели мъжът. – Това е подаръкът ти – добави той и й подаде както саксията, по този начин й найлоновата торба. – Вътре има кашкавал.
Жената ги взе, без за го огледа. Не сподели нито дума.
- Мамо! – обади се хлапето.
- Мога ли дойда да твоето новогодишно празненство? – попита мъжът. – Ели даде обещание да не играе на служител на реда и незабавен доктор. Ще бъде безшумно вкъщи.
Точно по това време небето подари нощта на най-красивия облак. Зад прозореца на стълбищната площадка, тъкмо над петия етаж, заваля сняг.
- Може би щеше да е по-добре, в случай че мама беше на Бъдни вечер с нас – сподели момичето.
То носеше голяма черна ръкавица единствено на лявата си ръка, другата ръкавица бе попаднала върху свободната ръка на мъжа, само че грамадните му пръсти държаха дланта на хлапето и я топлеха като вятър през юли. Разбира се, индивидът беше не запомнил, или по-скоро изгубил детските ръкавици, а може би ги бе пъхнал кой знае къде. Двамата бяха създали дружно питката с коледните шансове – само че бялото брашно беше напълно малко, по тази причина прибавиха царевично. Нямаха сода, нито квас. Бащата позвъни на съседката – блага, приятна жена - Ели я познаваше откогато се беше родила, т.е. преди седем години. Понякога съседката я черпеше с бонбони, различен път с ябълка, а в този момент им даде пликче квас, в която трябваше да сложат захар. Но татко й нямаше захар и сложиха мед. Питката изобщо не набъбна, не стана пухкава, не порасна, остана малка-малка коледна питка, колкото златния пръстен на слънцето.
В питката трябваше да сложат единствено шанса - стотинка за татко й, и съчка – която означаваше здраве, за Ели и още един шанс, бобче – „ За кого? “, беше попитала Ели. „ За мама, естествено “, отговори татко й и в този миг голямата ръкавица се изплъзна ненадейно от хватката на Ели и тупна на улицата.
- Но нали сте разграничени с мама? – попита Ели.
Тя знаеше какво значи разграничени – едната събота прекарваше с майка си, идната с татко си, който въпреки че постоянно не успяваше да откри късите й чорапи, беше занимателен човек. Честно да си признае Ели се усещаше по-добре, че той я държеше за ръка като бебе – пръстите на бащите са постоянно по-топли от ръкавиците.
- Раздялата е малко дете – отвърна татко й. – Не знае накъде ще поеме в идващия миг.
- Мама остана сама на Бъдни вечер – сподели Ели. - Тя обаче е направила питка. Добре, че ще ме върнеш при нея преди девет.
- Защо е толкоз добре? – зачуди се мъжът.
- Защото девет е нейното обичано число. Ако се прибера преди девет – значи в най-щастливото време ще бъда при нея, с цел да разчупя питката. Мама не може да се оправи с това без мене.
- Какъв подарък желае майка ти? - попита татко й. – Какво си нямате вкъщи?
- Твоите обувки ги няма – сподели момичето. – Но може би към този момент сме свършили и олиото.
Появи се любопитен вятър – по начало вятърът не е другар на никого, сякаш се е спотаил в джоба ти, а когато го потърсиш, го няма. Приятелите са ветрове, знаеше Ели, човек не може да разчита на тях.
- Какъв подарък желае майка ти за Коледа? – повтори мъжът. Нещо му пристигна мислено, смъкна голямата ръкавици и я постави на ръката на щерка си, само че това по никакъв начин не нужно, тъй като Коледа пристигаше от Африка и към момента пазеше малко от жегата на тамошните пустини.
- Мама желае да ме вземеш и на Нова година и да остана при тебе – сподели момичето съществено. – Тя ще се срещне с другари и ще се огледа.
- Така ли? - попита бащата. – Струва ми се, в действителност сигурен съм, че майка ти обича цвете Коледна звезда.
- Да, само че то е скъпо, изсъхва за раз-два-три, значи си хвърлил парите на вятъра – посочи момичето. – По-добре купи кашкавал. Ще я зарадваш и ще спестим 10 лв..
Мъжът внезапно попита:
- Как върви учебното заведение?
И му беше обяснено от Ели, че й е доста мъчно да прочете „ Траян от Троян ремонтира мотор “, в действителност хлапето не съумяло да прочете нито сричка за Траян – (има ли изобщо такова име, тате?)– и някои деца й се подигравали. Но и това ще мине. Дистанционното образование е прелестно нещо, тъй като децата не могат да ти се смеят, даже да желаят. Освен това дребната се оплака, че баба й правела ужасни диктовки. Математиката обаче била напълно друга лула тютюн, както подчертавала умната стара жена. Ели се спряпвала ослепително.
- Колко е девет минус шест? – попита бащата.
Ели се замисли доста надълбоко, само че в дълбочината не се виждаше никакъв отговор на тази задача. Гигантските черни ръкавици я изтезаваха в допълнение. Стана й толкоз горещо, че сигурно Коледа щеше да се върне назад в своя дом, тъй като тук щеше да се стопи от горещина.
- Мама ще посрещне Новота година без мене, с цел да си откри другар – сподели Ели. – Защото й е мъчно. Трябва да ме изпитва, да взема решение задания с мене, да четем дружно. Ужас! Освен това аз доста се мацам – въздъхна хлапето. – По облеклата ми непрекъснато се повяват петна.
- Не ми сподели какъв брой е девет минус шест - подсети татко й.
- Сигурно е две или три – отговори тъмно Ели. – Точно това ми е най-трудното, тъй като девет е цифрата на мама и не желая да вадя безусловно нищо от него. Нека си остане девет.
Баща й обаче не мислеше по този начин.
- Пресметни – настоя той и закова на място. Намираха се пред един блестящ нон-стоп, където се продаваха шоколадови коледни яйца, само че тук костваха с 48 стотинки по-скъпо, в сравнение с в супера, затова Ели даже не погледна към тях.
- Имам хубава маска – похвали се тя на татко си. – Виж – подари ми я един сътрудник на мама, само че той е отегчителен. Мама не разрешава обувките му да остават на мястото на твоите в коридора. - Момичето мисли още минута, даже по-малко и реши, че девет минус шест е сигурно три, само че за всеки случай–„ Ако не вярваш, тате, може да провериш в учебника. Ужасно дебела, надута математика. Всъщност и букварът също е пълен учебник. Трябва да бъде подложен на диета. “
- Колко е девет минус четири? – попита бащата.
- Казах ти, че от девет не трябва да се изважда нито едно число – подсети му хлапето. – Ти си ужасяващ дебелоглав. Разбирам за какво мама се е разделила с тебе. И аз бих се разделила. Жалко, че и на мен ми харесват обувките ти в коридора. Плашат дивите зверове. Колегата на мама ми подари ръкавици, само че аз ги изхвърлих, тъй като обичам твоите, нищо, че са великански. Не ме карай повече да вадя цифри от деветката. Знаеш ли, поради сътрудника на мама играя на „ Полицаи и незабавни медици “.
- Каква е тази игра?
- Полицейската кола пищи „ Фию, фию “, а колата за спешна помощ на незабавните медици реве „ Ви-ю-ю-! “ Колегата на мама не можа да понесе воя от полицейската кола и колата за спешна помощ. Замина си – изясни момичето. - Аз и мама сами изядохме кашкавала.
- Майка ти в действителност обича Коледни звезди – измърмори мъжът.
- Обаче това е неуместно – увери го момичето. – Ако й подариш Звезда, аз ще я продам на съседката, която ти даде квас за коледната питка. Съседката сигурно ще купи саксията за 70 стотинки. Толкова коства един дребен айран.
- Майка ти купува ли ти дребен айран? – попита мъжът.
- Ние с мама сме богати дами – отвърна втвърденият от засегнатост глас, който стремително продължи: – Всъщност девет минус пет е четири, само че в случай че ме накараш да извадя още някое число от деветката, с парите за твоя новогодишен подарък ще си купя шоколад. Пред очите ти ще го изям. Знаеш ли от какъв брой време спестявам?
----- ------------ ------------- -----------
Пред вратата на апартамент 36, вход В, етаж 5, навръх Коледа стояха мъж и дете. Той държеше лявата ръка на детето, а в огромната си дясна ръка, напъхана в още по-голяма черна ръкавица, държеше саксия с Коледна звезда. Освен това от ръкавицата надолу висеше найлонова торба. Не се виждаше какво има в тая торба, само че приличаше на нещо вкусно. Момичето натисна звънеца на апартамент 36. След минута, а може би девет, се появи жена – не в луксозна рокля, не в черно палто 100% вълна. Тъмна коса, тъмни очи, мрачен пуловер. Съвсем елементарна жена.
- Мамо, повеждам го – разгласи хлапето. – Казах му да не купува Коледна звезда. Но той прояви дебелоглав. Освен това ме изтеза с гадни задания по математика.
- Ели ми сподели, че на Новогодишното празненство ще си потърсиш другар – сподели мъжът. – Това е подаръкът ти – добави той и й подаде както саксията, по този начин й найлоновата торба. – Вътре има кашкавал.
Жената ги взе, без за го огледа. Не сподели нито дума.
- Мамо! – обади се хлапето.
- Мога ли дойда да твоето новогодишно празненство? – попита мъжът. – Ели даде обещание да не играе на служител на реда и незабавен доктор. Ще бъде безшумно вкъщи.
Точно по това време небето подари нощта на най-красивия облак. Зад прозореца на стълбищната площадка, тъкмо над петия етаж, заваля сняг.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ