Беше един от най-големите жилищни комплекси в НРБ, писмо от 1989 година разказа как се е живеело там
Представяме ви едно неповторимо читателско писмо от вестник „ Черноморски фар “, оповестено през декември 1989 година.
Част от проблемите, за които Никола Дамянов написа се позволиха едвам в този момент – като новата поликлиника в най-големия жилищен комплекс на Бургас, написа Флагман.
В края на 80-те години Дамянов излива болката си в „ писмо, написано с остро перо “ до редакцията.
Някои от проблемите наподобяват от дълго време забравени, други пък звучат неуместно – да няма ни един домакински телефон, а двата улични в комплекса да са постоянно развалени.
ЕТО Гражданско отделение И ЦЯЛОТО ПИСМО
Докога с темповете на охлюва? Моля ви да поместите моето писмо-протест, което желая да насочва към управлението на кметство „ Възраждане “ с ръководител Иван Сотиров. Това кметство би трябвало да се грижи за повече от 60-хилядното население на ж.к. “Меден рудник “, кварталите „ Победа “, „ Акациите “, „ Крайморие “ и „ Горно Езерово “. Струва ми се, че това е непостижима работа за кметските ръководители, тъй като изобилства от нови и остарели проблеми.
В овехтели квартали живеят хиляди млади фамилии с дребни деца, пенсионери. За техните потребности – всекидневни и належащи, усещам, че никой не се грижи. Защо ли? Ще се стимулирам, само че се колебая, че това, което пиша ще бъде оповестено.
Бих се радвал да го прочетат освен хилядите читатели, само че и ръководителите от региона, от които зависи доста да се усъвършенства битът, превозът, благоустройството на така наречен нов ж.к. “Меден рудник “. А всичко, което разказвам, важи с доста по-голяма мощ и за по-малките квартали на територията на кметството.
Отдавна чакаме да бъде издигната нова поликлиника, защото сегашната е настанена в един елементарен панелен, жилищен блок и единствено в един вход – тясно, неловко, студено, без чакални за стотиците заболели и техните придружители. Хората висят по стълбищата, майки с дребни деца, недъгави и тежко заболели, които са се предвижили с каквото им попадне, защото четирите коли за спешна помощ са незадоволителни за квартала.В нито един дом на комплекса няма домакински телефонен пост и при потребност (заболяване или нещо друго) търчим до двата телефона в зона „ А “ – пред пощата при блок 409 и пред поликлиниката в блок 408. Но и те съвсем постоянно са развалени. Работното време на пощенските чиновници е до 19 часа. След това, в случай че се нуждаете от осъществяване на междуградски диалог, би трябвало да търсите транспорт, с цел да се придвижите до центъра на Бургас, който е на осем километра и да търсите телефонна услуга! Ако нуждаещият се е възрастен, пенсионер или болен, тежко му и горко.
Несгодите на жителите на „ Меден рудник “ са толково доста, че няма да мога да ги опиша в едно писмо.
Търговските обекти са доста нарядно ситуирани, а в магазините рафтовете са полупразни
Битовият комбинат не прави всички услуги. Няма шивашки отдел, ремонт на бойлери и хладилници също не се прави. На два пъти съм носил хладилника в сервиз „ Фина механика “, само че ми излиза прекомерно „ солено “ – товарното такси ми взе единствено в едната посока 10 лв., до момента в който поправката бе седем лв..
Тролеите пътуват празни от „ Меден рудник “ не транспортират хора до центъра премия и до другите комплекси, а ги стоварват до дружество „ Славянка “. Там всички слизат и чакат друга опашка. Това било краткотрайно решение на казуса за тролейбусния превоз, защото имало усложнения в останалата част от трасето. Щом е краткотрайно, за какво трябваше преди два-три месеца да се прави тържествено разкриване на първия тролей в Бургас? Да не забравяме, че Бургас е последният от огромните градове, който открива тролейбусния си превоз – 35 години след Пловдив, доста години след Казанлък, Сливен, Варна, Плевен и други градове.
Николай Дамянов.ж.к. “Меден рудник “, бл.409, вх.5, ет.3, лауреат на държавната премия за научно-технически прогрес
Част от проблемите, за които Никола Дамянов написа се позволиха едвам в този момент – като новата поликлиника в най-големия жилищен комплекс на Бургас, написа Флагман.
В края на 80-те години Дамянов излива болката си в „ писмо, написано с остро перо “ до редакцията.
Някои от проблемите наподобяват от дълго време забравени, други пък звучат неуместно – да няма ни един домакински телефон, а двата улични в комплекса да са постоянно развалени.
ЕТО Гражданско отделение И ЦЯЛОТО ПИСМО
Докога с темповете на охлюва? Моля ви да поместите моето писмо-протест, което желая да насочва към управлението на кметство „ Възраждане “ с ръководител Иван Сотиров. Това кметство би трябвало да се грижи за повече от 60-хилядното население на ж.к. “Меден рудник “, кварталите „ Победа “, „ Акациите “, „ Крайморие “ и „ Горно Езерово “. Струва ми се, че това е непостижима работа за кметските ръководители, тъй като изобилства от нови и остарели проблеми.
В овехтели квартали живеят хиляди млади фамилии с дребни деца, пенсионери. За техните потребности – всекидневни и належащи, усещам, че никой не се грижи. Защо ли? Ще се стимулирам, само че се колебая, че това, което пиша ще бъде оповестено.
Бих се радвал да го прочетат освен хилядите читатели, само че и ръководителите от региона, от които зависи доста да се усъвършенства битът, превозът, благоустройството на така наречен нов ж.к. “Меден рудник “. А всичко, което разказвам, важи с доста по-голяма мощ и за по-малките квартали на територията на кметството.
Отдавна чакаме да бъде издигната нова поликлиника, защото сегашната е настанена в един елементарен панелен, жилищен блок и единствено в един вход – тясно, неловко, студено, без чакални за стотиците заболели и техните придружители. Хората висят по стълбищата, майки с дребни деца, недъгави и тежко заболели, които са се предвижили с каквото им попадне, защото четирите коли за спешна помощ са незадоволителни за квартала.В нито един дом на комплекса няма домакински телефонен пост и при потребност (заболяване или нещо друго) търчим до двата телефона в зона „ А “ – пред пощата при блок 409 и пред поликлиниката в блок 408. Но и те съвсем постоянно са развалени. Работното време на пощенските чиновници е до 19 часа. След това, в случай че се нуждаете от осъществяване на междуградски диалог, би трябвало да търсите транспорт, с цел да се придвижите до центъра на Бургас, който е на осем километра и да търсите телефонна услуга! Ако нуждаещият се е възрастен, пенсионер или болен, тежко му и горко.
Несгодите на жителите на „ Меден рудник “ са толково доста, че няма да мога да ги опиша в едно писмо.
Търговските обекти са доста нарядно ситуирани, а в магазините рафтовете са полупразни
Битовият комбинат не прави всички услуги. Няма шивашки отдел, ремонт на бойлери и хладилници също не се прави. На два пъти съм носил хладилника в сервиз „ Фина механика “, само че ми излиза прекомерно „ солено “ – товарното такси ми взе единствено в едната посока 10 лв., до момента в който поправката бе седем лв..
Тролеите пътуват празни от „ Меден рудник “ не транспортират хора до центъра премия и до другите комплекси, а ги стоварват до дружество „ Славянка “. Там всички слизат и чакат друга опашка. Това било краткотрайно решение на казуса за тролейбусния превоз, защото имало усложнения в останалата част от трасето. Щом е краткотрайно, за какво трябваше преди два-три месеца да се прави тържествено разкриване на първия тролей в Бургас? Да не забравяме, че Бургас е последният от огромните градове, който открива тролейбусния си превоз – 35 години след Пловдив, доста години след Казанлък, Сливен, Варна, Плевен и други градове.
Николай Дамянов.ж.к. “Меден рудник “, бл.409, вх.5, ет.3, лауреат на държавната премия за научно-технически прогрес
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ