Здравец - коледен разказ от Здравка Евтимова |
Игнатий е неотстъпчив, чугунено произведение. Няма мисъл в мозъка от гъбички – по този начин разсъждаваше Здравко Зинов, предприемач и видно АйТи величие, за преди малко уволнения си зависещ Игнатий Петров. Надуто парче, което не вижда по-далече от ауспуха на тойотата си.
- С двеста грама наслойка ще те заместя и ръждата ще роди повече хрумвания от тебе - по този начин беше декларирал Зинов по време на уволнението. Зинов беше притежател на компанията „ Неда Софт “. Неда беше единствената щерка на господина, негова горделивост, смелост и хубост.
Точно два часа след нанесената му смазваща засегнатост, изританият от компанията твърдоглавец Игнатий, върл ерген, красавец и неразбираем компютърен искра, на инат скочи и се ожени. Осъществи проекта си за пет дни. Хвърли се и направи своя брачна половинка Неда, единственото чадо на господин Здравко Зинов.
Неда беше шепа момиче, работеше като учителка в детска градина „ Миньорче “ - каква ти учителка, ситна жълта стотинка, дори по-дребна - желъд, беше. Ще речеш, че не върви по улицата, а сресва асфалта с токчета, не жена, а фолио някакво – „ Фолио някакво, което може да се изхвърли при първа нужда “ – по този начин реши Игнатий, като я видя на излизане от детската градина „ Миньорче “ в петък.
Игнатий беше подъл програмист, АйТи състезател, дал клетва да не се дами до 55 годишна възраст. Накратко - вид, излъчващ лично зарево, разсъдък и талантливост. Този разсъдък, дружно с гениалността, беше обаче изринат от „ Неда Софт “ от самодоволния Здравко Зинов, напорист, с цел да не кажем безочлив и тъп вид.
Игнатий беше решил да му покаже къде зимуват поповите лъжички. Уволненият корифей спря детската учителчица и съобщи:
- Ти не си жена. Ти си фолио – низвергнатият програмист пое мирис и продължи: - Ето, твоят сексапил ме обви и престанах да вдишвам. Не инцидентно ти го споделям – днеска е петък. В идващия петък ще съм се оженил за тебе.
Неда се огледала, да не би този безразсъдно висок човек да приказва на друго момиче. Било студено вятърът се препъвал по улицата. Снегът се прегрупирал в пълен мразовит пласт поледица, пред детската градина нямало жив човек, единствено десетина коли, в които одеве били прибрани последните хлапета от втора група –всички до едно диви и щастливи.
- Ако искаш ще оженя за тебе тук и в този момент – предложил колосът на ситната учителка, която можела да се побере в единия крачол на неговите дънки.
Ала Неда била ситна на растеж, само че доста едра на кураж. Такива дами не си хабят парата в празни приказки, по тази причина тя даже не се обърнала с: - „ На мен ли говорите? “ - към колоса. Не го погледнала даже. Заситнила към магазина за хранителни артикули, само че там направила неточност – можела да съобщи: – „ Аз съм обвързана “, само че даже това нямало да проработи, тъй като грамадният като детската градина субект я опровергал: - „ Не си обвързана. Познавам татко ти. “
Фолиото поправило шапката върху главата си и заобиколило едрия господин.
- Баща ти е екземпляр… – подхванал грамадният безшумно, нещо необикновено поради неговия непрекъснато щръкнал към небето нос.– Работех за него, той ми изясни, че там, където би трябвало да имам мозък, бълбукала кал. Аз съм високо дипломиран АйТи експерт, а когато някой обиди АйТи човек, няма да му се размине.
- Не ви познавам, господине – реагирала учителка на красивите хлапета в „ Миньорче “.
- Още по-добре – възкликнал компютърният кит и без особена причина минал на „ Вие “. – Ако ме познавахте, надали щяхте да се омъжите за мен. Аз - добавил исполинът, - бях уволнен от Вашия татко.
Момичето, напълно млад и все неутвърден педагогичен кадър, предизвестило, че ще извика полиция, само че дългият възразил, че нито полиция, нито парашутен взвод би могъл да го спре да се ожени за нея. Така щял да отмъсти на оня стар сом, татко й - Здравко Зинов.
Станало отвратително студено. Вятърът решил да потвърди, че не току по този начин е клекнал тук – и почнал да блъска сняг в лицата им. Грамадният още веднъж присъединил на „ ти “:
- Ще те отнеса до вас. На ръце ще те отнеса!
Момичето споделило: - „ Аз ще извикам полиция, “ само че не извикало никого.
В града на малко на брой бе известно кой е този Аполон, от кое място и какво е крал, само че Игнатий се славел като първи хубавец. Макар и грозно уволнен, раменете му били необятни. Очите кафяви и въпреки и да бил върл ерген, се оженил за Неда в обредния дом на улица „ Кракра “ 33 тъкмо четири дни по-късно. Но фамилията не се разпаднало за 33 дни, както корифеят бил възнамерявал да се случи. След девет месеца ситната педагожка, наедряла и още по-красива, с боязън очаквала да роди момиченце.
Здравко Зинов, притежателят „ Неда Софт “, отказал изрично да назначи още веднъж шурей си, само че като схванал, че чака внучка по Коледа, си помислил – „ Това е знак, че Вселената, която някои назовават Господ, e решила да даде нещо хубаво на този тъп върл ерген Игнатий (и името усукано като човека), който от завист се ожени, с цел да скапе рахатлъка и настроението на мен, Здравко Зинов! При това по какъв начин съумя да убеди Неда? Тя беше толкоз рационална щерка. Как се излъга това момиче и го взе з а мъж! Този дългуч, плуващ в личната си безочливост! "
Неда била все по този начин тихичка. Кой да допусна, че жена колкото велосипедна гума ще омотае с фолиото на чара си мислите на търтея - откъде-накъде мисли! Този не е човек, а чугунен нагревател! Все отново добре, че АйТи радиаторът не отпрашил по партньорки, с които спечелил обилна популярност на Дон Жуан, а се прибирал при Неда с пазарски торби и имал бит – даже да вали сняг, да взема жена си на ръце. В тоя град било допустимо да видиш всичко. Но да видиш по какъв начин върл ерген носи жена си на ръце до детската градина – това било невиждана панорама за тукашните географски ширини.
Как се оправяло фамилията с парите – кой да ти каже? Неда не изкарвала колосални суми в детска градина „ Миньорче ", а дългучът напуснал прелестния Перник. След позорното си уволняване сграбчил чугунения си мозък и запрашил да изтърбуши различен доверчив шеф в София. Прекрасно, само че ето, че Коледа тропала на вратата и тогава се очаквало да се появи на света дъщерята на Неда и АйТи чугуна.
Здравко Зинов, програмист и виновен мъж, написал 234 имейла до щерка си Неда. Напомнил й какъв брой дълго чакали, до момента в който в фамилията се появила тя - туй красиво дете, както и че целият Зинов жанр не трезвен три седмици след раждането й. Освен това Здравко основал стратегия, когато нарекъл Неда - името на щерка си. " Аз друга вяра с изключение на тебе нямам. Исках да станеш програмистка като мен, само че ти стана детска учителка, тъй като се вслушахме в нелепостта на майка ти. Ти знаеш, че си единственото ми дете " – писал той и едвам в 235-тия имейл до щерка си изплюл камъка: - Искам да кръстиш внучката ми с моето име Здравка. Много го желая!
Неда, който и в напреднала бременност останала дребна на растеж, само че едра на ловкост както всяка перничанка, написала един единствен имейл – „ Добре, тате. Внучката ти ще вземе твоето име. “ А когато една жена в Перник напише, че щерка й ще се споделя Здравка, няма метод бебето да се назовава иначе без значение от студа, жегата, вятъра или безветрието.
Обаче хубавецът Игнатий с чугунения умствен развой по никакъв метод не желаел да кълве на такава примамка. Не дал прошка за грозното си уволняване и също така не стъпил нито един път в къщата на тъста си Здравко Зинов. Вярно, от време на време носел на ръце – в дословния смисъл - наедрялата си женица, подарявайки гратис забавление на всички любопитни човеци по улица „ Кракра “ – мъж кулокран, а женчето му - яйце на пъдпъдък! Но най-убедително било заключението. „ Дългунът изобщо не е стъпил у тъста си и не се е напивал с него. Защо? “
- Детето ни ще се споделя Здравка – декларирала равно Неда. – Ще го кръстим на татко ми Здравко.
- Ако не бях аз да те взема, ти за никого нямаше да се омъжиш, тъй като не се виждаш от земята- декларирал дългучът. - Освен това никога и по никакъв мотив няма да кръстя детето си на името на един изглупял тъст. Всичко друго може – само че това не!
Неда се усмихнала благо – че по какъв начин другояче ще накара оня чугунен нагревател да я носи а ръце, с цел да не навлажни токчетата на обувките си? След благата усмивка Неда споделила:
- Добре. Игнатий, ти си интелигентен мъж. Съгласен ли си да кръстим детето с име на цвете? Очакваме дребната към Коледа. Дано я родя на най-светлия празник. Цвете! Какво ще кажеш?
Чугунът се замислил, колкото може да мисли сходен метал, и се навил.
- Добре – приел най-после той. – Кажи някое цвете и името е готово.
- Ще ти предложа поради тази най-свята нощ да постъпим както самия Дядо Коледа.
- Дрън-дрън – прекъснал я металният мъдрец. Но Неда още веднъж го обвила с фолиото на усмивката си и той попитал: - Добре де, я кажи какво прави Дядо Коледа, че да си изберем име на цвете?
- Ами - засмяла се ситната Неда, която била цяла галактика от съобразителност – другояче по какъв начин ще я одобряват да работи в детска градина „ Миньорче “? – Ето по какъв начин постъпва –според една приказка - дядо Коледа: зад тила му са оставени саксии с цветя. Той взима една дървена лъжица, застава неподвижно, без да се обръща обратно и хвърля лъжицата през рамо. На което цвете падне лъжицата, такова име слага на новороденото момиче и детето пораства доста красиво!
- Красиво, тъй като ще наподобява на мене – заинатил се чугуненият.
- Тук не приказваме за красота, а за избор на име – прецизирала безшумно Неда. – Искаш ли, обич, ти да хвърлиш лъжица през рамо и да избереш по този коледен метод името на дребната?
- Все ми даваш ум на мене - дето мога да те нося в джоба си – изтъкнал дългият.
На това място Неда замълчала и се замислила. Ако чакали на нейната рехава заплата, новороденото несъмнено щяло да остане без памперси на втория ден от живота си.
Заклетият остарял ерген обаче забелязал сянката по лицето й и най-после приел. Както и да е – взели единомислещо решение – хубавецът с чугунена мощност щял да обезпечи дървената лъжица от магазина „ Едно левче “. Неда пък се наела да обезпечи цветята.
Бъдещият баща отпътувал на работа при неговите АйТи сложнотии. Тогава кипнала бурна активност. Всички педагожки от „ Миньорче “ почнали вместо памперси да носят саксии със здравец в жилището на младото семейство. Поръчали ги по интернет. Включили се майката на Нада, свекърва й, вторите братовчедки на Неда, състудентките й от предучилищна педагогика, както и съседките от вход В.
Само след 38 минути подът на целия хол – то пък един хол, не ме карай да се дръзвам – бил препълнен със саксии здравец. Големи саксии, дребни саксийки, пластмасови кофички от кисело мляко, засадени единствено със здравец – и нито едно друго цвете. Прекрасен зелен цвят – Бъдни Вечер пристигнала красива, зелена и здрава при страхотните листа на здравеца. Точно в 18 часа чугуненият анализатор се появил вкъщи. За разлика от металните му хрумвания, които се придвижвали напред със скърцане и дрънкане, краката му тичали бързо.
- Здравей, обич – поздравила го ситната Неда, огромна с бебето, които очаквали да се роди всеки миг. Важното било да измислят хубаво име на хлапето. – Нали купи лъжица от дърво - да я хвърлиш през рамо, обич. Но не гледай към цветята, тъй като не би трябвало!
Чугуненият нагревател се ухилил. Обърнат с тил към натъпкания със здравец хол, той стиснал дървената лъжица с лапа и викнал:
- Да мятам ли, обич?
- Хвърляй. Хвърляй.
Хубавецът метнал лъжицата и попитал:
- Готово ли е?
- Да – дала отговор Неда. – Вече може да се обърнеш към цветята.
Радиаторът се завъртял. Що да види! Целият величествен хол (хайде да не лъжем тук, стаята била тясна като коридор) бил затрупан със саксии – грамадни и дребни. И единствено здравец в тях. Расте и зеленее!
- Лъжицата падна на здравец! Детето ще се споделя Здравка – възкликнала Неда.
- Не! Не и не. Няма да е на името на откачения ти татко! В никакъв случай!
- Но лъжицата падна върху здравец! – прошепнала Неда и незабавно се превила.
На другия ден, навръх Коледа, по обяд, се родила една дребна ужасно нежна госпожичка - хубава като слънцето и луната! Нямало по какъв начин – така или другояче лъжицата била паднала върху здравец. Макар и висок 185 см, Игнатий бил дал мъжка Ай Ти дума – и кръстил щерка си Здравка.
Тогава тъстът му дивият Здравко Зинов довтасал при младите. Прегърнал шурей си. Казал „ Прости ми, сгреших! “ и двамата се напили за пръв път дружно.
- Майстор си! Прекрасно детенце!– споделил дъртият АйТи на младия АйТи. – Признавам те!
Ах, че било хубаво, ах че било ярко, а детенцето в кошчето си заврещяло – нито безшумно, нито добродушно, само че толкоз хубаво, напряко ужасно!
Точно тогава в техния дом в действителност пристигнала Коледа.
И била хубава.
Най-красивата Коледа!
- С двеста грама наслойка ще те заместя и ръждата ще роди повече хрумвания от тебе - по този начин беше декларирал Зинов по време на уволнението. Зинов беше притежател на компанията „ Неда Софт “. Неда беше единствената щерка на господина, негова горделивост, смелост и хубост.
Точно два часа след нанесената му смазваща засегнатост, изританият от компанията твърдоглавец Игнатий, върл ерген, красавец и неразбираем компютърен искра, на инат скочи и се ожени. Осъществи проекта си за пет дни. Хвърли се и направи своя брачна половинка Неда, единственото чадо на господин Здравко Зинов.
Неда беше шепа момиче, работеше като учителка в детска градина „ Миньорче “ - каква ти учителка, ситна жълта стотинка, дори по-дребна - желъд, беше. Ще речеш, че не върви по улицата, а сресва асфалта с токчета, не жена, а фолио някакво – „ Фолио някакво, което може да се изхвърли при първа нужда “ – по този начин реши Игнатий, като я видя на излизане от детската градина „ Миньорче “ в петък.
Игнатий беше подъл програмист, АйТи състезател, дал клетва да не се дами до 55 годишна възраст. Накратко - вид, излъчващ лично зарево, разсъдък и талантливост. Този разсъдък, дружно с гениалността, беше обаче изринат от „ Неда Софт “ от самодоволния Здравко Зинов, напорист, с цел да не кажем безочлив и тъп вид.
Игнатий беше решил да му покаже къде зимуват поповите лъжички. Уволненият корифей спря детската учителчица и съобщи:
- Ти не си жена. Ти си фолио – низвергнатият програмист пое мирис и продължи: - Ето, твоят сексапил ме обви и престанах да вдишвам. Не инцидентно ти го споделям – днеска е петък. В идващия петък ще съм се оженил за тебе.
Неда се огледала, да не би този безразсъдно висок човек да приказва на друго момиче. Било студено вятърът се препъвал по улицата. Снегът се прегрупирал в пълен мразовит пласт поледица, пред детската градина нямало жив човек, единствено десетина коли, в които одеве били прибрани последните хлапета от втора група –всички до едно диви и щастливи.
- Ако искаш ще оженя за тебе тук и в този момент – предложил колосът на ситната учителка, която можела да се побере в единия крачол на неговите дънки.
Ала Неда била ситна на растеж, само че доста едра на кураж. Такива дами не си хабят парата в празни приказки, по тази причина тя даже не се обърнала с: - „ На мен ли говорите? “ - към колоса. Не го погледнала даже. Заситнила към магазина за хранителни артикули, само че там направила неточност – можела да съобщи: – „ Аз съм обвързана “, само че даже това нямало да проработи, тъй като грамадният като детската градина субект я опровергал: - „ Не си обвързана. Познавам татко ти. “
Фолиото поправило шапката върху главата си и заобиколило едрия господин.
- Баща ти е екземпляр… – подхванал грамадният безшумно, нещо необикновено поради неговия непрекъснато щръкнал към небето нос.– Работех за него, той ми изясни, че там, където би трябвало да имам мозък, бълбукала кал. Аз съм високо дипломиран АйТи експерт, а когато някой обиди АйТи човек, няма да му се размине.
- Не ви познавам, господине – реагирала учителка на красивите хлапета в „ Миньорче “.
- Още по-добре – възкликнал компютърният кит и без особена причина минал на „ Вие “. – Ако ме познавахте, надали щяхте да се омъжите за мен. Аз - добавил исполинът, - бях уволнен от Вашия татко.
Момичето, напълно млад и все неутвърден педагогичен кадър, предизвестило, че ще извика полиция, само че дългият възразил, че нито полиция, нито парашутен взвод би могъл да го спре да се ожени за нея. Така щял да отмъсти на оня стар сом, татко й - Здравко Зинов.
Станало отвратително студено. Вятърът решил да потвърди, че не току по този начин е клекнал тук – и почнал да блъска сняг в лицата им. Грамадният още веднъж присъединил на „ ти “:
- Ще те отнеса до вас. На ръце ще те отнеса!
Момичето споделило: - „ Аз ще извикам полиция, “ само че не извикало никого.
В града на малко на брой бе известно кой е този Аполон, от кое място и какво е крал, само че Игнатий се славел като първи хубавец. Макар и грозно уволнен, раменете му били необятни. Очите кафяви и въпреки и да бил върл ерген, се оженил за Неда в обредния дом на улица „ Кракра “ 33 тъкмо четири дни по-късно. Но фамилията не се разпаднало за 33 дни, както корифеят бил възнамерявал да се случи. След девет месеца ситната педагожка, наедряла и още по-красива, с боязън очаквала да роди момиченце.
Здравко Зинов, притежателят „ Неда Софт “, отказал изрично да назначи още веднъж шурей си, само че като схванал, че чака внучка по Коледа, си помислил – „ Това е знак, че Вселената, която някои назовават Господ, e решила да даде нещо хубаво на този тъп върл ерген Игнатий (и името усукано като човека), който от завист се ожени, с цел да скапе рахатлъка и настроението на мен, Здравко Зинов! При това по какъв начин съумя да убеди Неда? Тя беше толкоз рационална щерка. Как се излъга това момиче и го взе з а мъж! Този дългуч, плуващ в личната си безочливост! "
Неда била все по този начин тихичка. Кой да допусна, че жена колкото велосипедна гума ще омотае с фолиото на чара си мислите на търтея - откъде-накъде мисли! Този не е човек, а чугунен нагревател! Все отново добре, че АйТи радиаторът не отпрашил по партньорки, с които спечелил обилна популярност на Дон Жуан, а се прибирал при Неда с пазарски торби и имал бит – даже да вали сняг, да взема жена си на ръце. В тоя град било допустимо да видиш всичко. Но да видиш по какъв начин върл ерген носи жена си на ръце до детската градина – това било невиждана панорама за тукашните географски ширини.
Как се оправяло фамилията с парите – кой да ти каже? Неда не изкарвала колосални суми в детска градина „ Миньорче ", а дългучът напуснал прелестния Перник. След позорното си уволняване сграбчил чугунения си мозък и запрашил да изтърбуши различен доверчив шеф в София. Прекрасно, само че ето, че Коледа тропала на вратата и тогава се очаквало да се появи на света дъщерята на Неда и АйТи чугуна.
Здравко Зинов, програмист и виновен мъж, написал 234 имейла до щерка си Неда. Напомнил й какъв брой дълго чакали, до момента в който в фамилията се появила тя - туй красиво дете, както и че целият Зинов жанр не трезвен три седмици след раждането й. Освен това Здравко основал стратегия, когато нарекъл Неда - името на щерка си. " Аз друга вяра с изключение на тебе нямам. Исках да станеш програмистка като мен, само че ти стана детска учителка, тъй като се вслушахме в нелепостта на майка ти. Ти знаеш, че си единственото ми дете " – писал той и едвам в 235-тия имейл до щерка си изплюл камъка: - Искам да кръстиш внучката ми с моето име Здравка. Много го желая!
Неда, който и в напреднала бременност останала дребна на растеж, само че едра на ловкост както всяка перничанка, написала един единствен имейл – „ Добре, тате. Внучката ти ще вземе твоето име. “ А когато една жена в Перник напише, че щерка й ще се споделя Здравка, няма метод бебето да се назовава иначе без значение от студа, жегата, вятъра или безветрието.
Обаче хубавецът Игнатий с чугунения умствен развой по никакъв метод не желаел да кълве на такава примамка. Не дал прошка за грозното си уволняване и също така не стъпил нито един път в къщата на тъста си Здравко Зинов. Вярно, от време на време носел на ръце – в дословния смисъл - наедрялата си женица, подарявайки гратис забавление на всички любопитни човеци по улица „ Кракра “ – мъж кулокран, а женчето му - яйце на пъдпъдък! Но най-убедително било заключението. „ Дългунът изобщо не е стъпил у тъста си и не се е напивал с него. Защо? “
- Детето ни ще се споделя Здравка – декларирала равно Неда. – Ще го кръстим на татко ми Здравко.
- Ако не бях аз да те взема, ти за никого нямаше да се омъжиш, тъй като не се виждаш от земята- декларирал дългучът. - Освен това никога и по никакъв мотив няма да кръстя детето си на името на един изглупял тъст. Всичко друго може – само че това не!
Неда се усмихнала благо – че по какъв начин другояче ще накара оня чугунен нагревател да я носи а ръце, с цел да не навлажни токчетата на обувките си? След благата усмивка Неда споделила:
- Добре. Игнатий, ти си интелигентен мъж. Съгласен ли си да кръстим детето с име на цвете? Очакваме дребната към Коледа. Дано я родя на най-светлия празник. Цвете! Какво ще кажеш?
Чугунът се замислил, колкото може да мисли сходен метал, и се навил.
- Добре – приел най-после той. – Кажи някое цвете и името е готово.
- Ще ти предложа поради тази най-свята нощ да постъпим както самия Дядо Коледа.
- Дрън-дрън – прекъснал я металният мъдрец. Но Неда още веднъж го обвила с фолиото на усмивката си и той попитал: - Добре де, я кажи какво прави Дядо Коледа, че да си изберем име на цвете?
- Ами - засмяла се ситната Неда, която била цяла галактика от съобразителност – другояче по какъв начин ще я одобряват да работи в детска градина „ Миньорче “? – Ето по какъв начин постъпва –според една приказка - дядо Коледа: зад тила му са оставени саксии с цветя. Той взима една дървена лъжица, застава неподвижно, без да се обръща обратно и хвърля лъжицата през рамо. На което цвете падне лъжицата, такова име слага на новороденото момиче и детето пораства доста красиво!
- Красиво, тъй като ще наподобява на мене – заинатил се чугуненият.
- Тук не приказваме за красота, а за избор на име – прецизирала безшумно Неда. – Искаш ли, обич, ти да хвърлиш лъжица през рамо и да избереш по този коледен метод името на дребната?
- Все ми даваш ум на мене - дето мога да те нося в джоба си – изтъкнал дългият.
На това място Неда замълчала и се замислила. Ако чакали на нейната рехава заплата, новороденото несъмнено щяло да остане без памперси на втория ден от живота си.
Заклетият остарял ерген обаче забелязал сянката по лицето й и най-после приел. Както и да е – взели единомислещо решение – хубавецът с чугунена мощност щял да обезпечи дървената лъжица от магазина „ Едно левче “. Неда пък се наела да обезпечи цветята.
Бъдещият баща отпътувал на работа при неговите АйТи сложнотии. Тогава кипнала бурна активност. Всички педагожки от „ Миньорче “ почнали вместо памперси да носят саксии със здравец в жилището на младото семейство. Поръчали ги по интернет. Включили се майката на Нада, свекърва й, вторите братовчедки на Неда, състудентките й от предучилищна педагогика, както и съседките от вход В.
Само след 38 минути подът на целия хол – то пък един хол, не ме карай да се дръзвам – бил препълнен със саксии здравец. Големи саксии, дребни саксийки, пластмасови кофички от кисело мляко, засадени единствено със здравец – и нито едно друго цвете. Прекрасен зелен цвят – Бъдни Вечер пристигнала красива, зелена и здрава при страхотните листа на здравеца. Точно в 18 часа чугуненият анализатор се появил вкъщи. За разлика от металните му хрумвания, които се придвижвали напред със скърцане и дрънкане, краката му тичали бързо.
- Здравей, обич – поздравила го ситната Неда, огромна с бебето, които очаквали да се роди всеки миг. Важното било да измислят хубаво име на хлапето. – Нали купи лъжица от дърво - да я хвърлиш през рамо, обич. Но не гледай към цветята, тъй като не би трябвало!
Чугуненият нагревател се ухилил. Обърнат с тил към натъпкания със здравец хол, той стиснал дървената лъжица с лапа и викнал:
- Да мятам ли, обич?
- Хвърляй. Хвърляй.
Хубавецът метнал лъжицата и попитал:
- Готово ли е?
- Да – дала отговор Неда. – Вече може да се обърнеш към цветята.
Радиаторът се завъртял. Що да види! Целият величествен хол (хайде да не лъжем тук, стаята била тясна като коридор) бил затрупан със саксии – грамадни и дребни. И единствено здравец в тях. Расте и зеленее!
- Лъжицата падна на здравец! Детето ще се споделя Здравка – възкликнала Неда.
- Не! Не и не. Няма да е на името на откачения ти татко! В никакъв случай!
- Но лъжицата падна върху здравец! – прошепнала Неда и незабавно се превила.
На другия ден, навръх Коледа, по обяд, се родила една дребна ужасно нежна госпожичка - хубава като слънцето и луната! Нямало по какъв начин – така или другояче лъжицата била паднала върху здравец. Макар и висок 185 см, Игнатий бил дал мъжка Ай Ти дума – и кръстил щерка си Здравка.
Тогава тъстът му дивият Здравко Зинов довтасал при младите. Прегърнал шурей си. Казал „ Прости ми, сгреших! “ и двамата се напили за пръв път дружно.
- Майстор си! Прекрасно детенце!– споделил дъртият АйТи на младия АйТи. – Признавам те!
Ах, че било хубаво, ах че било ярко, а детенцето в кошчето си заврещяло – нито безшумно, нито добродушно, само че толкоз хубаво, напряко ужасно!
Точно тогава в техния дом в действителност пристигнала Коледа.
И била хубава.
Най-красивата Коледа!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ