Зла - разказ от Здравка Евтимова |
Даваше подписи, първата книга – стихосбирка с бяла корица. Идваха хора, не тъй като не можеха да преглъщат сандвичите си без лирика. Предполагаше, че я харесват. Без подозрение хващаше окото и го разбра още от дребна. Още в първи клас в кварталното учебно заведение момчетата й подаряваха цветя, които късаха от градинката, само че Сара предпочиташе банани. Толкова доста й подаряваха, че реши да ги продава на съучениците си.
- Ти си интелигентна – татко й поклащаше одобрително глава и вечер, вместо целувка, й подаряваше стотинки. Парите бяха лирика. Сара рецитираше стихче на някое момче. То носеше чантата й от учебно заведение до блока, а Сара вървеше пред него, вдигнала глава като знаме, стъпвайки вълшебен тъкмо както го правеше майка й.
- Баща ти беше хубав лентяй с чудовищно стеснен разсъдък – беше я осведомила майка и. – Той имаше финансов капацитет и, несъмнено, го изпи. В самото начало, още когато го видях за пръв път, почувствах, че няма да ни бъде дружно, само че беше хубав – а аз желаех красиви деца. Представи си да родя грозно дете. Та аз нямаше да мога да го изтърпя 10 минути – майка й беше познавач на хубостта и скъпата козметика. - Сара, ти открадна зелените очи на татко си, както и къщата, която баба ти остави в завещание. Зелени очи костват доста повече от диплом за приключен докторат, момиче, стига да знаеш към кого да поглеждаш с тях.
Сара стърчеше на щанда зад книгите си – беше красива, и това се долавяше стремително: колкото и мъже да влезеха в дрипавата зала, отиваха до нея и плащаха за стихосбирката й – „ Светулки “, която струваше четири пъти по-скъпо от цената на хартията, върху която беше напечатана. Рисунките бяха дело на субект, с който Сара беше прекъснала връзки след обявата на книгата; индивидът я обсипваше с имейли, SMS-и и елементарни писма по пощата.
„ Ти си щастието “ - беше и написал художникът, само че Сара не можеше да си изясни дали във водката или в елементарната сливова ракия се коренеше пристрастеността на създателя. Той рисуваше добре след три водки. След повече не можеше да се познае дали е илюстрация към стихосбирка, или кално леке на тротоара. Днес обаче всеки можеше да открие в локва кал бездънен метафизичен смисъл. За всеки случай Сара беше оставила няколко от петната му в стихосбирката си.
Тя беше прекъснала и връзките си с печатаря, който й подари хартията и отпечата поезията й – този вид, както всички притежаващи печатници през днешния ден, бе вдигнал носа си до планетата Марс, а може би оттатък нашата вселена, само че и той хукна да я обсипва с имейли и СМС-и, в които не бе позволил съществуване на нито една запетая, да не приказваме за цялостен член. Но той не бе нужен – печатното величие наблягаше, че сърцето му тупти, тъй като Сара му е вързала тенекиена кутия. Въпреки тенекията обаче той бе податлив на рестарт и след договаряния може да й елементарни, тъй като сърцето му кърви.
Сигурно и мозъкът му кърви, намерения си Сара и в отговор му писа, че нейното сърце грубо страда, обаче не е склонна да се ориентира в посока амнистия. На този стадий тя се замисли какво тъкмо да му прости – той беше дебелоглава примес от безочливост и завладяваща банкова сметка. Интелект на бетонобъркачка. Сара обаче не се вълнуваше от бетон.
В момента един господин с брада, завършена в немощно ветрило, се приближи до нея и попита троснато:
- Стихосбирката ваша ли е?
- Да - удостовери Сара.
- Колко коства? – пристъпи делово господинът, само че в случай че се съди по смачканата му фланелка и взели-далите му дънки, надали щеше да се изяви като покупател. Следователно можеше да го пренебрегва. Винаги има радиоактивен декор – под фразата Сара разбираше хора, които се мотаят в близост в подозрителни, остарели дънки и не купуват стихосбирки. Дългият й опит като сервитьорка в кафе „ Соларис “ я бе направил човек.
Отваряме скоба, майка й беше решила да я направи човек, надмина себе си и спря финансирането на Сара. „ Ще стана уличница и магистрална жрица “ - заплаши Сара с висшия коз, който криеше непрекъснато в ръкава си. Майка й отвори вратата на гарсониерата, в която живееха и съобщи:
– Моля, специалността на магистрална жрица е тежка и виновна. Разбирам, че си предпочела да насочиш личностната си ориентировка към нея. Успех – отвори вратата на жилището пред щерка си и добави: - Чао.
Бясна, Сара изхвърча през вратата, осъзна, че няма потребност да се хаби в жреческия поминък и позвъни на Кристиян – единственият човек, прочел стихосбирката й „ Светулки “, след което страда седмица от стомашно-чревно разстройство. Кристиян притежаваше разум на амеба, само че постоянно пристигаше бегом, като му позвънеше Сара.
- Гладна съм - сподели му тя.
Също като нея Кристиян беше дете на разграничени родители, с тая разлика, че и татко му, и майка му се усещаха щастливо разведени и още се обичаха, което на процедура означаваше, че пълнеха джобовете на Кристиян. Плащаха на някаква остаряла мома, негова вуйна, да го гледа, обича и поддържа непорочност в жилището му. Кристиян постоянно идваше с цялостни джобове при Сара. Така беше още откогато двамата учеха дружно в детската ясла „ Родолюбче “, по-късно в детска градина „ Пламенно родолюбче “ и в началното учебно заведение за надарени деца „ Родолюбива България “. Двамата седяха на един чин, разведените родители на Кристиян твърдяха – „ Обожаваме те, Сарче! “ и каквито шоколади купуваха на Кристиан, със същите обсипваха и нея.)
Кристиян долетя с новата си Тойота, заведе Сара в жилището си. Старата мома, който се грижеше за него, й направи сандвич, избърса сълзите й – каквито нямаше. Така Сара остана в мезонета на Кристиян. Майка й не я потърси, несъмнено, тъй като беше се посветила на палеща връзка с холандец, притежател на транспортен съд. Виж ми окото. Всичките лирични пламъци на майка й притежаваха я хотел, я заложна къща, я верига от хотели, и впрочем материални активи, които в последна сметка се оказваха несъществуващи.
Сара се нанесе в мезонета на Кристиян. И майка му, и татко му, загрижени до искра за благоденствието на сина си, идваха да ревизират по какъв начин върви любовта, и успокоени си подвигаха багажа след аудиенцията със Сара. Сара им рецитираше стихове от Робърт Бърнс и Яворов – майка й правеше същото с триумф, само че подлата орис й изпращаше банкрутирали притежатели на кораби, ипотекирани пекарни и вериги от заложни къщи.
Кристиян носеше Сара на ръце, по-точно остарялата мома я носеше, дълга и дебела персона, нежена – бетонна колона, която се грижеше за менюто – здравословно и питателно, за чистотата на облеклата, за гладенето на тези същите облекла, за храносмилането и духовното благополучие на Сара. Кристиян беше тъп и доста деликатен.
- Мама обожава лирика – беше й доверил Кристиян. - Направо е побъркана за лирика.
Наистина е побъркана, намерения си Сара. Госпожа Устапетрова беше собственица на всяка втора постройка по „ Витошка “, „ Дондуков “, „ Тодор Александров “ – може би бе собственица на цяла София, Лондон и остров Тамбукту. Това беше повода, тласнала вдъхновението на Сара да напише стихосбирката си „ Светулки “. В понеделник госпожа Устапетрова се движеше с Мерцедес, във вторник с Maserati, в сряда – Сара не беше сигурна в какъв автомобил.
Бащата на Кристиян беше изтъкнат юрист, финансист, пълководец, водач и мъдрец. Той плащаше университетските такси за следването на Кристиян и осигуряваше светлото му бъдеще. Кристиян му бе съобщил, че не може да диша без Сара, та камо ли да учи без нея.
Наистина не можеше. Ако Сара излезеше да се види с приятелки (Виж ми окото. Жените бяха завистливи пихтии до една; всичките й приятелки бяха от мъжки пол), Кристиян се обаждаше приз 10 минути и я осведомяваше какъв брой е уединен. Беше си приготвил за всеки случай отрова и се приготвяше да я погълне, ако Сара му върже тенекиена кутия. Но за какво да го прави – за Сара това би означавало да обвие въжето към личния си врат, да увисне на него и да се лиши от услугите и менюто на остарялата мома.
По дяволите, за какво Кристиян беше подхвърлил, че майка му обожава лирика? Сара обичаше възхищението. Ако котката Диди, тоест майката на Кристиян, влезеше в мисленото мнение на Сара за нея, щеше да се простреля. Но дамата прочете поезията, която Сара й бе посветила и ситуацията фрапантно се промени в посока пълнене на портмоне. Сара не можеше да понася усукването в поезията. Какви светулки, като хората са изобретили електричество и айфони. В света съществуваше един само вероятен въпрос – Колко коства? Защо да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне? За да измиеш чиниите, които майка ти е натрупала в кухнята, покосена от пленителността на притежателя на хотел „ Виктория “? Нека оставим немитите чиниите в ръцете на остарялата мома, тя е привикнала с мазите вещества.
Сара беше не запомнила за господина, който я беше попитал какъв брой коства стихосбирката й. Той ровеше из книгите и цъкаше с език. Прост до цялостна закръгленост. Сара притежаваше способността да потъва в личната си галактика. Другите кости да гризат от злоба. Тя имаше този афинитет да се отдава на размисъл, само че това е типично за поетесите, най-малко по този начин бе чувала. Поради това се отдаваше на размисъл три пъти на ден.
- Ще изкупя целия тираж на стихосбирката – съобщи индивидът. Сега в действителност си струваше Сара да го изследва обширно. Фланелката му беше раздърпана като знаме на размазан футболен тим. Дънките не си костваха погледа, който им хвърли. Не единствено развлечени, само че и мръсни. Тоя явно нямаше пет лв. да се прекръсти върху тях. Но от майка си знаеше – заговорят ли за пари, усмихни се толкоз необятно, колкото разрешават пломбите на зъбите ти. В никакъв случа не трябва да се виждат пломбите.
Сара нямаше такива – един от нейните състуденти беше наследник на ортодонт. В живота нищо не е по-важно от контактите, само че както наблягаше майка й – безвъзмезден контакт няма. Сара се наведе към раздърпаната фланелка. Когато приказва за пари, човек тръба да се усмихва. Усмивката притегля банкнотите. Виж ми окото. Този няма стотинки да си купи баничка.
- Тиражът е петстотин бройки – изясни тя. Всеки образец коства 20 лв.. Но се багра, че към този момент 136 бройки са към този момент продадени.
- Ще купя останалите – креснаха дънките уверено и Сара би решила, че с такива разсъждения видът има когнитивен недостиг, с други думи му хлопа дъсчицата, само че индивидът извади пари от джоба на доста меко казано нечистите си дънки. Как може тия в джобове да държи пари? Пачката изглеждаше интелигентно. Сара незабавно заключи – прелестно. Прекрасно.
- Няма ли да ме попитате за какво закупувам целия тираж? – попита парият и презреният, чиито обувки събуждаха асоциации за обор и голям брой заспали крави в него. Всъщност Сара в никакъв случай не бе виждала обор, само че подозираше, че сходна постройка излъчва такава миризма.
- Защо в действителност купувате целия тираж? – общително попита тя, откакто бе поставила парите му (цял вързоп - отлично, браво) в чантата си.
- За да запаля долнопробните стихосбирки на пода в банята си – отговори съмнителният субект. – Това не е лирика. Това е слуз на гол охлюв.
За момент мислите на Сара избухнаха в пламъци, само че пожарът скоро бе сподавен под тежестта на интелигентната пачка в чантата й.
- Вие сте низък графоман! – изригна непредвиденият й критик. - Макар и в „ Литературни новини “ да е написано, че сте новата вяра на актуалната българска лирика. Ако Вие сте вярата, аз щях да гръмна Кирил и Методий, с цел да не основават писменост, с която да се гаврите.
Човекът, който бе писал публикацията, бе декларирал, че не може да съществува и написа без Сара (виж ми окото!). Не можел да се храни без Сара (отчасти правилно, Сара поръчаше храната за у дома, критикът я плащаше, схваща се) и се разболявал, в случай че не я вижда. За жал Кристиян ревнуваше и Сара или трябваше да се изнесе от Кристиян, с който бяха отраснали дружно в детска ясла „ Родолюбче “, или да показа дните си с литературния критик, който с труд заделяше финансов запаси за две понички, заради обстоятелството че пиеше единствено „ Бърбън “ и нищо друго. (Виж ми окото! Пиеше и каменарка.). Естествено е към кого се наклониха везните в извънредно сметка. Кристиян.
- Вие не сте събитие в българската литература. Вие сте кал! – изкрещя индивидът. – Работих три месеца, мечтаейки по какъв начин ще запяла стихосбирката ви. По-добре да нямаше български език, който да позорите с сходни бездарни брътвежи.
- Извинете ме, господине – сподели Сара. - Мислите ви са поредни – това беше принцип Номер Едно. Когато човек е противен като релса, съобщете му, че мислите му са поредни. Ако и мислите му са отчайващо тъпи, кажете му, че в погледа му грее просветеност. – В погледа ви грее дълбока просветеност.
Човекът хлъцна. Имаше заплаха да се удави в личната си брада и да почине.
- Какво? - изфъфли той.
Тук изпъкваше моментът на принос към актуалната философия, който Сара сама бе развила. Когото е противоположен, нападателен и безочлив, кажете му, че е почтен човек и че го обичате за това. В случай, че е доста тъп, кажете му, че е безпределно почтен.
- Вие сте безпределно почтен човек – изрече Сара приносните си думи към философията. – Чест е мен - можеше да каже „ горделивост е за мен “ - Не, горделивост е за мен, че ми го споделяте. Обичам ви за това. – Сара протегна ръка и докосна лакътя му. Ръцете на този вид бяха космати и луничави. Грозни! Ужас.
- Нали живееш с Кристиян – заекна индивидът.
- Вие сте почтен човек – повтори жалко и настойчиво Сара. Приносът й стигаше дотук и не знаеш по какъв начин и накъде да продължи напред.
- Кристиян не те е покварил! – изригна видът. - Този глупак! Макар и бездарна, вие сте добра душа.
Опа. Щом започнеха да приказват за душа, работата е ясна. Да се забележим през Народния спектакъл в седем, блага. Как щеше да изяснява на Кристиян за какво се постанова и довечера да излезе в седем? Е, Кристиян беше пословично тъп. Можеше да му каже че отива да купи примамка за китове и щеше да й повярва. Майка му беше надълбоко трогната от стихосбирката „ Светулки “ и изключително от посвещението „ За най-възвишената жена, родена под слънцето, чиято деликатност е комплимент за света. “ Сара го беше преписала от рубриката „ Топ 10 посвещения за дами “, предлагани от Гугъл.
Човекът, който беше купил целия трагичен тираж на „ Светулки “, за го изгорил в банята си, измънка:
- Да, вие сте доста бездарна, но….
- За мене е горделивост да беседвам с Вас – реагира Сара. Гордостта постоянно вършеше работа. Безотказно.
Непознатият я погледна и ветрилото на брадата му подскочи.
- Ако имате време – подхвана несигурната му оръфана фланелка. - Да поговорим тази вечер в седем.
- Пред Народния спектакъл? – попита страхливо Сара.
Плахостта също вършеше работа, даже на майка й. Но в същото време, наблюдавайки сдъвканите дънки на господина, си рече, че той би изглеждал подозрително на масата до нея.
- Ще издам втори тираж на стихосбирката си – сподели Сара. – Можете да го откупите. Ще го запалителен дружно във вашата баня. Ще бъде чест за мен.
- Вие сте бездарна по удивителен метод – индивидът се наведе се през щанда, върху който нямаше нито един образец от „ Светулки “. Сара усети, че дъхът му мирише на чесън.
- Може ли да предплатите втория тираж? – попита тя.
Невчесаният господин сподели, че като се видят пред Народния Театър, ще и съобщи сумата. Какъв му беше случая?Милионерски наследник? Дрогиран? Къде щеше да гори „ Светулки “, не представляваше интерес за Сара.
След като неуравновесеният образец си отпътува, тя извади телефона си, набра номер и заприказва:
- Господин основен редактор, първият тираж на стихосбирката ми се продаде. Моля в незабавен порядък да помислите за издание на второ издание – по-късно духна нежно в телефона си и добави: - Обичам те, благи. Обожавам публикацията ти за творчеството ми в „ Литературни новини “. Мислите ти са по този начин поредни! Очаквам с неспокойствие студията ти за „ Светулки “ в „ Литературен век “. Чест е за мен, обич моя.
- Ти си интелигентна – татко й поклащаше одобрително глава и вечер, вместо целувка, й подаряваше стотинки. Парите бяха лирика. Сара рецитираше стихче на някое момче. То носеше чантата й от учебно заведение до блока, а Сара вървеше пред него, вдигнала глава като знаме, стъпвайки вълшебен тъкмо както го правеше майка й.
- Баща ти беше хубав лентяй с чудовищно стеснен разсъдък – беше я осведомила майка и. – Той имаше финансов капацитет и, несъмнено, го изпи. В самото начало, още когато го видях за пръв път, почувствах, че няма да ни бъде дружно, само че беше хубав – а аз желаех красиви деца. Представи си да родя грозно дете. Та аз нямаше да мога да го изтърпя 10 минути – майка й беше познавач на хубостта и скъпата козметика. - Сара, ти открадна зелените очи на татко си, както и къщата, която баба ти остави в завещание. Зелени очи костват доста повече от диплом за приключен докторат, момиче, стига да знаеш към кого да поглеждаш с тях.
Сара стърчеше на щанда зад книгите си – беше красива, и това се долавяше стремително: колкото и мъже да влезеха в дрипавата зала, отиваха до нея и плащаха за стихосбирката й – „ Светулки “, която струваше четири пъти по-скъпо от цената на хартията, върху която беше напечатана. Рисунките бяха дело на субект, с който Сара беше прекъснала връзки след обявата на книгата; индивидът я обсипваше с имейли, SMS-и и елементарни писма по пощата.
„ Ти си щастието “ - беше и написал художникът, само че Сара не можеше да си изясни дали във водката или в елементарната сливова ракия се коренеше пристрастеността на създателя. Той рисуваше добре след три водки. След повече не можеше да се познае дали е илюстрация към стихосбирка, или кално леке на тротоара. Днес обаче всеки можеше да открие в локва кал бездънен метафизичен смисъл. За всеки случай Сара беше оставила няколко от петната му в стихосбирката си.
Тя беше прекъснала и връзките си с печатаря, който й подари хартията и отпечата поезията й – този вид, както всички притежаващи печатници през днешния ден, бе вдигнал носа си до планетата Марс, а може би оттатък нашата вселена, само че и той хукна да я обсипва с имейли и СМС-и, в които не бе позволил съществуване на нито една запетая, да не приказваме за цялостен член. Но той не бе нужен – печатното величие наблягаше, че сърцето му тупти, тъй като Сара му е вързала тенекиена кутия. Въпреки тенекията обаче той бе податлив на рестарт и след договаряния може да й елементарни, тъй като сърцето му кърви.
Сигурно и мозъкът му кърви, намерения си Сара и в отговор му писа, че нейното сърце грубо страда, обаче не е склонна да се ориентира в посока амнистия. На този стадий тя се замисли какво тъкмо да му прости – той беше дебелоглава примес от безочливост и завладяваща банкова сметка. Интелект на бетонобъркачка. Сара обаче не се вълнуваше от бетон.
В момента един господин с брада, завършена в немощно ветрило, се приближи до нея и попита троснато:
- Стихосбирката ваша ли е?
- Да - удостовери Сара.
- Колко коства? – пристъпи делово господинът, само че в случай че се съди по смачканата му фланелка и взели-далите му дънки, надали щеше да се изяви като покупател. Следователно можеше да го пренебрегва. Винаги има радиоактивен декор – под фразата Сара разбираше хора, които се мотаят в близост в подозрителни, остарели дънки и не купуват стихосбирки. Дългият й опит като сервитьорка в кафе „ Соларис “ я бе направил човек.
Отваряме скоба, майка й беше решила да я направи човек, надмина себе си и спря финансирането на Сара. „ Ще стана уличница и магистрална жрица “ - заплаши Сара с висшия коз, който криеше непрекъснато в ръкава си. Майка й отвори вратата на гарсониерата, в която живееха и съобщи:
– Моля, специалността на магистрална жрица е тежка и виновна. Разбирам, че си предпочела да насочиш личностната си ориентировка към нея. Успех – отвори вратата на жилището пред щерка си и добави: - Чао.
Бясна, Сара изхвърча през вратата, осъзна, че няма потребност да се хаби в жреческия поминък и позвъни на Кристиян – единственият човек, прочел стихосбирката й „ Светулки “, след което страда седмица от стомашно-чревно разстройство. Кристиян притежаваше разум на амеба, само че постоянно пристигаше бегом, като му позвънеше Сара.
- Гладна съм - сподели му тя.
Също като нея Кристиян беше дете на разграничени родители, с тая разлика, че и татко му, и майка му се усещаха щастливо разведени и още се обичаха, което на процедура означаваше, че пълнеха джобовете на Кристиян. Плащаха на някаква остаряла мома, негова вуйна, да го гледа, обича и поддържа непорочност в жилището му. Кристиян постоянно идваше с цялостни джобове при Сара. Така беше още откогато двамата учеха дружно в детската ясла „ Родолюбче “, по-късно в детска градина „ Пламенно родолюбче “ и в началното учебно заведение за надарени деца „ Родолюбива България “. Двамата седяха на един чин, разведените родители на Кристиян твърдяха – „ Обожаваме те, Сарче! “ и каквито шоколади купуваха на Кристиан, със същите обсипваха и нея.)
Кристиян долетя с новата си Тойота, заведе Сара в жилището си. Старата мома, който се грижеше за него, й направи сандвич, избърса сълзите й – каквито нямаше. Така Сара остана в мезонета на Кристиян. Майка й не я потърси, несъмнено, тъй като беше се посветила на палеща връзка с холандец, притежател на транспортен съд. Виж ми окото. Всичките лирични пламъци на майка й притежаваха я хотел, я заложна къща, я верига от хотели, и впрочем материални активи, които в последна сметка се оказваха несъществуващи.
Сара се нанесе в мезонета на Кристиян. И майка му, и татко му, загрижени до искра за благоденствието на сина си, идваха да ревизират по какъв начин върви любовта, и успокоени си подвигаха багажа след аудиенцията със Сара. Сара им рецитираше стихове от Робърт Бърнс и Яворов – майка й правеше същото с триумф, само че подлата орис й изпращаше банкрутирали притежатели на кораби, ипотекирани пекарни и вериги от заложни къщи.
Кристиян носеше Сара на ръце, по-точно остарялата мома я носеше, дълга и дебела персона, нежена – бетонна колона, която се грижеше за менюто – здравословно и питателно, за чистотата на облеклата, за гладенето на тези същите облекла, за храносмилането и духовното благополучие на Сара. Кристиян беше тъп и доста деликатен.
- Мама обожава лирика – беше й доверил Кристиян. - Направо е побъркана за лирика.
Наистина е побъркана, намерения си Сара. Госпожа Устапетрова беше собственица на всяка втора постройка по „ Витошка “, „ Дондуков “, „ Тодор Александров “ – може би бе собственица на цяла София, Лондон и остров Тамбукту. Това беше повода, тласнала вдъхновението на Сара да напише стихосбирката си „ Светулки “. В понеделник госпожа Устапетрова се движеше с Мерцедес, във вторник с Maserati, в сряда – Сара не беше сигурна в какъв автомобил.
Бащата на Кристиян беше изтъкнат юрист, финансист, пълководец, водач и мъдрец. Той плащаше университетските такси за следването на Кристиян и осигуряваше светлото му бъдеще. Кристиян му бе съобщил, че не може да диша без Сара, та камо ли да учи без нея.
Наистина не можеше. Ако Сара излезеше да се види с приятелки (Виж ми окото. Жените бяха завистливи пихтии до една; всичките й приятелки бяха от мъжки пол), Кристиян се обаждаше приз 10 минути и я осведомяваше какъв брой е уединен. Беше си приготвил за всеки случай отрова и се приготвяше да я погълне, ако Сара му върже тенекиена кутия. Но за какво да го прави – за Сара това би означавало да обвие въжето към личния си врат, да увисне на него и да се лиши от услугите и менюто на остарялата мома.
По дяволите, за какво Кристиян беше подхвърлил, че майка му обожава лирика? Сара обичаше възхищението. Ако котката Диди, тоест майката на Кристиян, влезеше в мисленото мнение на Сара за нея, щеше да се простреля. Но дамата прочете поезията, която Сара й бе посветила и ситуацията фрапантно се промени в посока пълнене на портмоне. Сара не можеше да понася усукването в поезията. Какви светулки, като хората са изобретили електричество и айфони. В света съществуваше един само вероятен въпрос – Колко коства? Защо да се завърнеш в бащината къща, когато вечерта смирено гасне? За да измиеш чиниите, които майка ти е натрупала в кухнята, покосена от пленителността на притежателя на хотел „ Виктория “? Нека оставим немитите чиниите в ръцете на остарялата мома, тя е привикнала с мазите вещества.
Сара беше не запомнила за господина, който я беше попитал какъв брой коства стихосбирката й. Той ровеше из книгите и цъкаше с език. Прост до цялостна закръгленост. Сара притежаваше способността да потъва в личната си галактика. Другите кости да гризат от злоба. Тя имаше този афинитет да се отдава на размисъл, само че това е типично за поетесите, най-малко по този начин бе чувала. Поради това се отдаваше на размисъл три пъти на ден.
- Ще изкупя целия тираж на стихосбирката – съобщи индивидът. Сега в действителност си струваше Сара да го изследва обширно. Фланелката му беше раздърпана като знаме на размазан футболен тим. Дънките не си костваха погледа, който им хвърли. Не единствено развлечени, само че и мръсни. Тоя явно нямаше пет лв. да се прекръсти върху тях. Но от майка си знаеше – заговорят ли за пари, усмихни се толкоз необятно, колкото разрешават пломбите на зъбите ти. В никакъв случа не трябва да се виждат пломбите.
Сара нямаше такива – един от нейните състуденти беше наследник на ортодонт. В живота нищо не е по-важно от контактите, само че както наблягаше майка й – безвъзмезден контакт няма. Сара се наведе към раздърпаната фланелка. Когато приказва за пари, човек тръба да се усмихва. Усмивката притегля банкнотите. Виж ми окото. Този няма стотинки да си купи баничка.
- Тиражът е петстотин бройки – изясни тя. Всеки образец коства 20 лв.. Но се багра, че към този момент 136 бройки са към този момент продадени.
- Ще купя останалите – креснаха дънките уверено и Сара би решила, че с такива разсъждения видът има когнитивен недостиг, с други думи му хлопа дъсчицата, само че индивидът извади пари от джоба на доста меко казано нечистите си дънки. Как може тия в джобове да държи пари? Пачката изглеждаше интелигентно. Сара незабавно заключи – прелестно. Прекрасно.
- Няма ли да ме попитате за какво закупувам целия тираж? – попита парият и презреният, чиито обувки събуждаха асоциации за обор и голям брой заспали крави в него. Всъщност Сара в никакъв случай не бе виждала обор, само че подозираше, че сходна постройка излъчва такава миризма.
- Защо в действителност купувате целия тираж? – общително попита тя, откакто бе поставила парите му (цял вързоп - отлично, браво) в чантата си.
- За да запаля долнопробните стихосбирки на пода в банята си – отговори съмнителният субект. – Това не е лирика. Това е слуз на гол охлюв.
За момент мислите на Сара избухнаха в пламъци, само че пожарът скоро бе сподавен под тежестта на интелигентната пачка в чантата й.
- Вие сте низък графоман! – изригна непредвиденият й критик. - Макар и в „ Литературни новини “ да е написано, че сте новата вяра на актуалната българска лирика. Ако Вие сте вярата, аз щях да гръмна Кирил и Методий, с цел да не основават писменост, с която да се гаврите.
Човекът, който бе писал публикацията, бе декларирал, че не може да съществува и написа без Сара (виж ми окото!). Не можел да се храни без Сара (отчасти правилно, Сара поръчаше храната за у дома, критикът я плащаше, схваща се) и се разболявал, в случай че не я вижда. За жал Кристиян ревнуваше и Сара или трябваше да се изнесе от Кристиян, с който бяха отраснали дружно в детска ясла „ Родолюбче “, или да показа дните си с литературния критик, който с труд заделяше финансов запаси за две понички, заради обстоятелството че пиеше единствено „ Бърбън “ и нищо друго. (Виж ми окото! Пиеше и каменарка.). Естествено е към кого се наклониха везните в извънредно сметка. Кристиян.
- Вие не сте събитие в българската литература. Вие сте кал! – изкрещя индивидът. – Работих три месеца, мечтаейки по какъв начин ще запяла стихосбирката ви. По-добре да нямаше български език, който да позорите с сходни бездарни брътвежи.
- Извинете ме, господине – сподели Сара. - Мислите ви са поредни – това беше принцип Номер Едно. Когато човек е противен като релса, съобщете му, че мислите му са поредни. Ако и мислите му са отчайващо тъпи, кажете му, че в погледа му грее просветеност. – В погледа ви грее дълбока просветеност.
Човекът хлъцна. Имаше заплаха да се удави в личната си брада и да почине.
- Какво? - изфъфли той.
Тук изпъкваше моментът на принос към актуалната философия, който Сара сама бе развила. Когото е противоположен, нападателен и безочлив, кажете му, че е почтен човек и че го обичате за това. В случай, че е доста тъп, кажете му, че е безпределно почтен.
- Вие сте безпределно почтен човек – изрече Сара приносните си думи към философията. – Чест е мен - можеше да каже „ горделивост е за мен “ - Не, горделивост е за мен, че ми го споделяте. Обичам ви за това. – Сара протегна ръка и докосна лакътя му. Ръцете на този вид бяха космати и луничави. Грозни! Ужас.
- Нали живееш с Кристиян – заекна индивидът.
- Вие сте почтен човек – повтори жалко и настойчиво Сара. Приносът й стигаше дотук и не знаеш по какъв начин и накъде да продължи напред.
- Кристиян не те е покварил! – изригна видът. - Този глупак! Макар и бездарна, вие сте добра душа.
Опа. Щом започнеха да приказват за душа, работата е ясна. Да се забележим през Народния спектакъл в седем, блага. Как щеше да изяснява на Кристиян за какво се постанова и довечера да излезе в седем? Е, Кристиян беше пословично тъп. Можеше да му каже че отива да купи примамка за китове и щеше да й повярва. Майка му беше надълбоко трогната от стихосбирката „ Светулки “ и изключително от посвещението „ За най-възвишената жена, родена под слънцето, чиято деликатност е комплимент за света. “ Сара го беше преписала от рубриката „ Топ 10 посвещения за дами “, предлагани от Гугъл.
Човекът, който беше купил целия трагичен тираж на „ Светулки “, за го изгорил в банята си, измънка:
- Да, вие сте доста бездарна, но….
- За мене е горделивост да беседвам с Вас – реагира Сара. Гордостта постоянно вършеше работа. Безотказно.
Непознатият я погледна и ветрилото на брадата му подскочи.
- Ако имате време – подхвана несигурната му оръфана фланелка. - Да поговорим тази вечер в седем.
- Пред Народния спектакъл? – попита страхливо Сара.
Плахостта също вършеше работа, даже на майка й. Но в същото време, наблюдавайки сдъвканите дънки на господина, си рече, че той би изглеждал подозрително на масата до нея.
- Ще издам втори тираж на стихосбирката си – сподели Сара. – Можете да го откупите. Ще го запалителен дружно във вашата баня. Ще бъде чест за мен.
- Вие сте бездарна по удивителен метод – индивидът се наведе се през щанда, върху който нямаше нито един образец от „ Светулки “. Сара усети, че дъхът му мирише на чесън.
- Може ли да предплатите втория тираж? – попита тя.
Невчесаният господин сподели, че като се видят пред Народния Театър, ще и съобщи сумата. Какъв му беше случая?Милионерски наследник? Дрогиран? Къде щеше да гори „ Светулки “, не представляваше интерес за Сара.
След като неуравновесеният образец си отпътува, тя извади телефона си, набра номер и заприказва:
- Господин основен редактор, първият тираж на стихосбирката ми се продаде. Моля в незабавен порядък да помислите за издание на второ издание – по-късно духна нежно в телефона си и добави: - Обичам те, благи. Обожавам публикацията ти за творчеството ми в „ Литературни новини “. Мислите ти са по този начин поредни! Очаквам с неспокойствие студията ти за „ Светулки “ в „ Литературен век “. Чест е за мен, обич моя.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ