Стоеше на моста над Струма с тромпет – онзи мост

Стоеше на моста над Струма с тромпет – оня мост на площада против банка ДСК, покрай кметството на града. Не познаваше нотите, само че мелодиите живееха пред прозореца на кухнята, където баба му Неда правеше картофени лули и ги продаваше в махалата по 20 стотинки едната. Когато баба му се появеше с голяма тава солети, децата тичаха до нея и пищяха: - „ На мене, на мене, на мене! “. В паничката на баба му се трупаха стотинки - не по двайсет, тъй като постоянно децата имаха единствено пет, само че баба му им даваше все пак.

Мелодиите, които порастваха в тромпета на Ванко, бяха къси като дребните лакомства за децата, само че той пазеше най хубавата от тях, както и най-добре опечената солета на баба му за едно дете - Янча. Всъщност тя се споделяше Яна, само че тука, в Църква - най-младия квартал на Перник, към името на луничавите деца добавяха по едно Ч. Така се знаеше, че с изключение на с лунички, детето е самоуверено и може да плува. В Църква Струма беше дребна и тънка, още хлапе. Трудно е да плуваш в плитки вирове, по тази причина децата я заграждаха с камъни, трева, найлони и ставаха езерца, в които човек не успяваше да стигне до дъното. Иван беше виждал Янча да се мята с главата надолу от огромната върба, която назоваха Бабата. Понякога тромпетът му измисляше мелодии за тази върба и изключително за моментите, когато Янча потъваше в студената вода. Затова имаше август – поради вировете на Струма, другояче за какво му е на човек толкоз жега – картофените солети на баба му можеха де се опекат напряко на слънце.

- Янча, вземи - споделяше Иван и й даваше най-дългата картофена лула, която баба му бе изпекла този ден.

- Ой, че пари – отвръщаше Янча. После каквато бе тиха, въпреки и луничава, се обръщаше към тяхната къща. Знае се, че луничавите са скандалджии, по тази причина им слагаха в името буквата Ч, като „ Чао, не желая да те чувам повече “. - Имам много пари – беше му споделила Янча. - Но още групирам. Ще си купя ролери и ще търча с тях по вело-алеята.

- Ролерите са скъпи - посочи, без да се замисля Иван.- Няма да можеш да ги купиш.

Янча не сподели нищо, само че очите й, които преди секунда бяха лято и вятър, угаснаха. Тук, в квартал Църква, никой не плаче. Какъв смисъл има? Няма да събереш пари за ролери с хленчене. Майка ти ще си пристигна от Германия след осем месеца и двайсет и четири дни. Тогава сигурно по улица „ Стара планина “ ще има метър сняг и защо са ти ролери. Вместо да се тюхкаш, отиди на моста на прошка близо до кметството на Перник – там Струма е пораснала и към този момент се е научила да се грижи за рибите си, за жабите и за поповите си лъжички.

Не се плаши от жегата! Свири на тромпета, постави шапката на татко си, който е в Лондон, не тъкмо Лондон, в някакво малко село, толкоз ситно, че даже и плитка и тънка, Струма не желае да мине край къщите му. Горките деца не плуват, там нямат Струма и за какво изобщо реката да върви там, като Янча е тука?

- Ще ти оказа помощ да си купиш ролери – сподели й Иван. – Честно.

Затова ставаше рано, слънцето още си миеше очите в дълбокия, изровен от децата вир на Струма, в който реката си почиваше. Иван заставаше на моста и свиреше с тромпета, когато на път за работа чиновничките от кметството минаха край него. Някои хвърляха стотинки в празната шапка на татко му, други не хвърляха, само че му донасяха баничка от близкото магазинче за закуски. Някои даже му купуваха шоколад – от най-малкия и най-вкусния. Но Иван събираше пари за ролери, не искаше шоколад. Като дойдеше време за обед – той го познаваше, тъй като август вместо да върви да се окъпе в Струма, подпалваше главата му - тъкмо тогава настъпваше часът на баничките. Беше хубаво, до момента в който близката чешма към момента работеше, само че август – този месец разсипник, несъмнено знаеше какъв брой скъпо коства парното – изпи всичката вода в чешмата и тя пресъхна.

- За рождения ти ден ли ще бъдат тия ролери? – обърна се Иван към Янча, която нещо не сподели. Беше му признала, че е родена на 8 август в Пернишката болница, откъдето на света идват най-смелите деца в България. Ако срещнеш Янча, можеш да не се съмняваш в това- тя плуваше бързо, не се плашеше от смоковете, които обичаха август с задачите си гъвкави смочи души. Освен това Янча беше луничава, а момиче, което се роди с лунички край Струма, несъмнено е имало баба или прабаба, която вари токсини.

В Перник хората доста се опасяваха от тях – тук луничавите познаваха горчиви треви и бурени, които единствено чакаха да се трансфорат в отрова в някоя дребна тенджерка. Мъжете – изключително тези, които се раждаха в Пернишката болница - постоянно се биеха и юмруците им тежаха колкото камион, изключително в случай че мъжът се напие както нормално. Бащата на Иван постоянно се напиваше и несъмнено по тази причина майка му отиде в това село до Лондон, по-далече от юмруците. Баща му й приказваше по телефона де се върне, само че тя не познаваше горчивите бурени и не можеше да вари никакви извлеци. Можеше да си купи, несъмнено, от бабата на Янча, само че отрова против пестник коства скъпо. Майката на Иван беше спестовна – тук не споделяха „ свидлив “, тъй като свидлив значи малоумен. Да се стискаш през днешния ден, значи небето да се стисне на следващия ден и да не ти помогне в нищо.

Иван се реалокира при баба си. Баща му, макар огромните си юмруци, не можеше да кара живота без майка му, даже не му беше сладко да пие вечер в кръчмата „ Богат си “. Затова и той отпътува за Лондон.

- Бабо – сподели Иван. – Можеш ли да ми дадеш малко пари да купя ролери на Янча?

- Не може, сине. Ако момче желае да купи ролери на някое хубаво луничаво момиче, да вземем за пример на Янча, самичък би трябвало да завоюва парите. Може да мете пред бръснарницата на Манол. Може да пазари на старите баби от Църква...

Иван метеше пред бръснарницата, пред пекарната, пред плод-зеленчука на Петя. Осми август наближаваше. Косата на Янча беше по-светла от слънцето. Тя плуваше даже в язовира Бушляк, в който се въдеха кротушки и може би щуки, само че никой до момента не беше хващал щука. Толкова доста искаше да й подари ролери – тъй като знаеше какво е майка ти и татко ти да не са вкъщи тъкмо когато порастваш с една година и с пет сантиметра на височина.

- На рождения ми ден ще бъдем единствено баба и аз – беше му загатнала Янча.

- Дано дружно с тебе съберем задоволително за ролери - сподели Иван. Той не беше толкоз висок, колкото му се искаше, нито толкоз интелигентен, само че не се плашеше за мозъка. Като свириш мелодиите, които тромпетът е научил от дивата Струма, като слушаш по какъв начин пукат картофените солети във фурната, мозъкът, ще не ще, пораства.

Стотинките не ставаха повече. Всеки ден ги броеше, покрили дъното на бащината му остаряла шапка. Рекордът беше два лв. и 17 стотинки – в една сряда. Един ден тромпетът му беше спечелил единствено 32 стотинки. След месец метене беше спечелил общо шест лв. и 35 стотинки. Ролерите, най-евтините в „ Жълто пате – втори късмет “, костваха шейсет и два. Те блестяха, задачите в сребърни и златни кантове. Иван се опита да бере цветя и да ги продава, подредени в дрипави букетчета до празната шапка на татко му. Вечер преди да заспи, опитваше да си напомни някоя мелодия в остарелия вир, който бързаше да разсъни жабите и да ги заведе до някое по-хладно място под моста. Вечер отиваше до къщата на Янча. Нейният татко нямаше юмруци, по тази причина бе отпътувал дружно с майка й в Германия, най-хубавите им облекла натъпкани в общ огромен куфар.

- Това е за тебе - споделяше той на Янча и й даваше картофената солета – най-дългата, с най-вече копър върху нея.

- Това е за тебе – Янча му даваше ябълки, нарязани на части – кораби от ябълки в една кутия от кисело мляко.

Накрая двете хлапета си разделяха и корабите, които имаха платна от ябълкови кори, и картофените солети. Приказваха си, че като пристигна осми август - ах, осми август, най-големият ден на лятото - какво празнуване с картофени солети ще падне. Тогава не просто се беше родила Янча, бяха се родили и нейните страхотни лунички.

Всички хора от Църква знаеха – луничави бяха най-чепатите майки и баби в Перник, а това значи обезателно и в света. Луничките от 100 години знаеха предписания за токсини, по тази причина дамите не се бояха от юмруци, от ножове и викове. От никого не се бояха дамите с лунички, родени близо до църквата, където Струма си играеше щастливо с пясъка и камъните по дъното.

Още на пети август Иван преброи парите, които беше проработил – 12 лв. и 67 стотинки. Янча беше проработила 10 лв. и 7 стотинки, а ролерите костваха цели 62. Може би Иван беше отговорен. Може би избираше неприятно място за тромпета си, който беше на негови дядо, също Иван - който бил артилерист и глашатай на 26-ти пехотен пернишки полк. На стената в стаята на баба му беше закован неговият медал за смелост. „ Дядо ти - разказваше баба му Неда, - отпътува да си приказва с Господ, тъй като дядо ти - добавяше остарялата жена - беше рационален мъж. Вярвам, че като дядо ти го поучава, на Господ ще му е доста по-лесно да ни отървава от всякакви неприятни работи. “

- А Господ ще дава ли песни за дядовия тромпет? –попита Иван.

- Не. Господ не дава песни. Човекът самичък си ги дава, по тази причина Господ му има уважението.

- Но нали ми сподели – беше възразил Иван, - че Господ е измислил и направил всичко - земя и небо, звяр и природа.

- Песента не е звяр, нито природа, нито небо, нито земя. Тя е доста повече. Както Господ е направил всичко за индивида, по този начин човек измисля ария за Господ.

- А за Янча измисля ли? – беше попитал Иван.

- Най-много за Янча измисля – отвърна баба му Неда, наведена над тепсията, в която се печаха солети от картофи. - За да измисли ария, човек би трябвало да има Янча, другояче не може да постави на едно място земя и небо, звяр и природа, положително и неприятно.

- Трябва ли индивидът в песента да има лунички?

- Трябва да има луна. Това е значимо - отговори баба му.

Беше подобен парещ август, даже върбата, баба на всички деца в Църква, стартира да жълтее само че това тя постоянно правеше през август, тъй като беше хитра. Така и му споделяше: – „ Хей, август, я ме разхлади малко, до момента в който си още тука. Така ще оцелея и ще те очаквам следващата година отново тук, в Църква, до Струма. Най-важното за всеки месец и за всеки човек е да знае, че някой го чака.

- Мене никой не ме чака – въздъхна момчето..

- Глупости – усмихна се баба му. – Защо тогава пазиш най-хубавата и най-добре опечената солета, а не я изядеш самичък?

На осми август се събра най-страхотната горещина. Август се беше объркал. Сигурно смяташе, че на хората им е студено, по тази причина бе пуснал и небесното, и земното парно. Как да занесе подарък на едно луничаво момиче? Ако човек се замисли – да, и Струма би трябвало да се научи да кара ролери. Така ще види по какъв начин по-бързо ще стига до морето на колела. Иван отиде до „ Жълтото пате “ и се взря в ролерите със златни и сребърни кантове. Шейсет и два лв.. Как да ги купи, като имаше единствено 12 лв. и 67 стотинки?

Денят пристигна.

На осми август Иван не резервира най-прекрасно опечената картофена солета за Янча. Не отиде на моста близо до кметството на Перник, където рано-рано чиновничките отиваха на работа. Не измете пред бръснарницата на Манол, пред пекарната и пред магазина за плодове. Беше се качил на стол в стаята на баба си и изобщо, без да я пита, бе откачил от стената ордена за смелост на дядо си Иван, глашатай и изтъкнат артилерист от 26-ти пернишки пехотен полк.

Отиде на тавана, закачи ордена на една от гредите и засвири на своя другар тромпета. Беше го оставил да си отпочине и в този момент тромпетът нямаше никакво самообладание. На обяд Иван не слезе да опита картофените солети.

Следобедът се умори от жегата и реши, че е време да се трансформира във вечер - гореща като вятъра. Всъщност вечерта и вятърът бяха едно и също нещо. Вечерта повика луната, само че луната още се излежаваше в леглото си от звезди, по тази причина тъмнината се сгъсти внезапно.

И тъкмо тогава в по този начин гъстата мрачевина се разнесе тон от страховит тромпет. Той помнеше всички бойци на пернишкия пехотен полк, само че в този момент задачата му беше напълно друга. Звуците се приближиха самоуверено към къщата, в която живееше едно луничаво момиче. Много ясно, че това момиче се споделяше Янча. Момичето нямаше да получи ролери на рождения си ден, тъй като те костваха, демон да ги вземе, 62 лв., а това е доста даже за луната, която беше учителка по мрачевина и нощ на всичките звезди.

Иван се приближи към къщата - високо тъмнокосо момче, което отхвърли да отиде в селцето близо до Лондон, тъй като в Църква живееше луничавата Янча.

Тромпетът, който още като малко тромпетче се беше учил да свири от дядото на Иван и дружно с него бяха спечелили медал за смелост, набра мощ. Засвири с колкото сърце имаше в очукания му жълт метал. И още повече от металното си сърце засвири. Една ария без думи, без ноти, без нощ и луна, само че в нея имаше земя и небо, звяр и природа, и едни прелестни, прелестни ролери със златни и сребърни кантове. Така в най-щедрия ден на август се роди песента за Яна. Но тук, Църква, в името слагаха буквата Ч, с цел да се знае, че момичето е доста много чепато и хубаво.

- Честит рожден ден, Янча! - прошепнаха по едно и също време тромпетът и неговият тъмноок тромпетист.