Яж! - разказ от Здравка Евтимова -
- Пияниците са светлите кораби в езерото на алкохола – споделяше й Константин. Самият той не поглеждаше към алкохола, заради обстоятелството, че татко му си вдигнал шапката и липсващ от фамилията, когато Константин бил на седем. Въпреки мълчанието, в което Константин живееше непрекъснато, й бе загатнал – „ Баща ми ме наказваше да заставам на един крайник с вдигнати ръце, в случай че помогнех на някой нещастник. „ Помагаш ли на някой злощастник, ти си купуваш брадва. С нея, глупако, същият злощастник ще отсече главичката ти.
Тогава, подведена от необикновената словоохотливост на Константин, Ева се бе обърнала към него с „ Косьо “, само че индивидът не я отрази. Обърна се с лице към стената и по този начин обръщението „ Косьо “ увехна вечно. Беше си счупила някаква кост в стъпалото на левия крайник – най-банална дупка в улицата на 100 крачки от квартирата, в която живееше. Не съумя да се наведе. Не можеше да помръдне. Като че някой раздробяваше мозъка й с мелнична за черпен пипер. Наблизо се появи някакъв дангалак. Ева изобщо не прегледа лицето му.
- Помогнете ми, апелирам – извика тя.
Гръмоотводът не реагира.
- Имам 100 лв. - изплака тя. – Моля, занесете ме до вход В. Ето Ви парите.
Дангалакът – в действителност беше колосален, в случай че кракът не я мачкаше с тая грозна болежка, щеше да избяга единствено при типа на туловището му. Лавината мускули спусна банкнотата от 100 лв. в джоба на дънките си, подвигна я от земята, като че беше Ева беше остаряла обувка, и я занесе до вход В. По дяволите, тъпият асансьор още веднъж не работеше.
- Имам още 10 лв. – сподели Ева. – Ще ме качиш ли до петия етаж?
Колосът я заряза на циментовия под.
- Имам още шейсет лв.! – изпищя обезверено Ева.
Много неуместно от нейна страна.
Грамадата я извлече до петия етаж, без да се задъха. Отвори чантата й, откри ключа от жилището, и дружно със смерча, провокиран от дивите му плещи, нахълта в жилището й. Заряза я на остарелия фотьойл в кухничката. Отвори хладилника й, ръцете му – мощни питони, разровиха де що съумяха да докопат.
- Яж – подреди й дангалакът и размаха пред очите й единствения кренвирш, останал по знамение в хладилника. Откъсна две трети от салама и го спусна в устата си. След това изтръгна от хладилника тавичката с ориз и стартира да яде напряко с черпака, който Ева бе оставила в гозбата. Все отново лавината остави десетина зрънца и набута полупразната тава под нося на Ева. – Яж!
Едрият профуча край купа книги на пода. Остави ги без внимание. Огледа сбирката мидени черупки върху дребния бюфет, избра най-голямата й и напъха в джоба си. После сграбчи преносимия компютър на Ева – беше го купила от една заложна къща за триста лв.. Екранът на машината се клатеше, сигурно пантичките на капака бяха сдали багажа.
Без да се обръща, гигантският избоботи през рамо:
- Чао – гласът му беше вулкан. Ева усети купчина лава върху главата си.
Кракът я изяждаше от болежка. Трябваше да отиде на доктор.
След час грамадният се появи и с един куфар – остарял, очукан избелял. Да те заболят очите от грозота. Беше задържал ключа от квартирата й. Сплеска се на леглото й. Счупената кост в стъпалото на левия крайник беше по-малкото зло. Грамадният легна върху възглавницата й. Майката на Ева беше в Испания, татко й – кой знае къде. Какво да прави? Да звънне в полицията? Но по какъв начин? Да се свърже с сътрудниците от кол-центъра? Да се обади на братовчедката - различен път, горката беше закъсала с две дребни деца.
Костадин я беше зарязал напълно изрично и Ева се усещаше като дърто корито, потъващо в езеро от алкохол. Лавината се надигна. Откъде измъкна найлонов плик с кебапчета – от джоба на дънките си ли? Колко бяха кебапчетата? Изяде ги всичките – дъвчеше шумно, пъхаше големи залъци самун в устата си. Остана нещо сходно на половин кюфте. Той го напъха пред очите на Ева.
- Яж.
После се наведе под чешмата. Пи шумно и гръмко – изсипа във вулкана на гърлото си два кубика вода. Огледа се – какво търсеше по дяволите, удиви се Ева.
- Какво търсиш? - попита тя. Дългият не отговори, отвори шкафа под мивката, измъкна една тенджера, завъртя крана на чешмата, след това й подаде тенджерата и подреди:
- Пий.
Пусна си тв приемника. Дистанционното беше мравка в грамадните му ръце. Така занатиска копчетата на отдалеченото, че Ева замръзна – този щеше да ги разглоби. На екрана се разтичаха футболисти, ритаха, хвърчаха, бутаха. По едно време грамадният кресна:
- Келеш! - по-късно - Го-о-ол! Го-о-ол! Роналдо! Роналдо!
Полилеят над главата му се разклати – по-точно главата му се заби в полилея. Ева изтръпна.
- Роналдо-о! – ревна лавата.
Слава Богу, мачът най-сетне завърши. Гръмоотводът й взе чантата, откри портмонето, измъкна последните двайсет лв. и излезе.
- Константине, апелирам те. – зашепна Ева в телефона. – Счупих си крайници. Един глупак нахълта в квартирата ми. Може да ме убие. Ще ме убие.
- Хвалиш ми се, че си омотала някой злощастник в юргана на евтиния си сексапил – допусна Константин, след което й пожела: – Бъдете щастливи дружно.
- Ще ме убие – кресна Ева.
- Да те убие – съгласи се Константин. - И това ще ти е малко - след което затвори телефона.
Тя го набра още веднъж и изкрещя.
– Помощ!
- Не от мен – отговори й телефонът. – Обади се на някой чаровник от кол-центъра.
Грамадният се върна с пакет фасул, пакет ориз и самун.
- Яж! – сподели й и хвърли две филии в скута й.
Пусна си тв приемника. Избута я на края на леглото до стената, изтегна се до нея. Ожуленият му куфар зееше отворен на пода. Ева видя чифт дънки, три чифта чорапи, свити на топка и чифт маратонки. Толкова. В почивката сред полувремената на мача непознатият се напъха в банята й, грабвайки по пътя нейната хавлия. След малко се появи, целият лъснал във водни капки, които изтръска безогледно на пода.
- Яж – сподели й и набута в ръцете й купичка фасул супа. Кога го беше сварил? Колко време бе минало? Болката разчленяваше клетките й. Очевидно не беше поставил сол. Но бе хвърлил две глави кромид лук и едната от главите белееше в купичката й. Онзи отново й даде тенджерата – три литра, цялостна с вода от чешмата и подреди:
- Пий.
Без доста приказки я избута до стената и се просна – мощен ТИР - в леглото й.
В дванайсети клас Ева бе писала съчинение на тема- „ Какво е любовта “. Бе изписала на три страници три кофи сълзи и изкара четворка. Константин беше тези три страници. „ Аз съм персона и нищо не ти давам обещание “, беше й съобщил той. Сега Ева научи: любовта е строшена кост в стъпалото на левия крайник, болежка, смилаща черния дроб за кървавица, камион, който прибира отпадъците от контейнерите за боклук пред блока, двайсет и пет лв. в портмонето, които колосът не беше съумял да изтръгне, тъй като в случай че Ева скриеше пари, даже гибелта не можеше да ги изкопае. Всякоя огромна обич, бе заключила Ева в съчинението си за четворка в дванайсети клас, е два грама сол, разтворена в нелепостта на сълзите ви.
- Яж! – на Ева беше донесена втората лукова глава от нещастната фасул супа.
В ранния следобяд лавината я метна на рамо. С тръскане и отскачане завлече Ева до някаква поликлиника. Докторът й постави шина и даде обещание, че ще я боли два месеца. На връщане грамадният я носеше, като че бе поставил острилка в задния джоб на дънките си. После я тръшна на оръфания фотьойл в кухнята и пусна тв приемника.
- Келеш! Кьорав! Тъ-ъч! Г-о-ол! Роналдо!
В дванайсети клас Ева трябваше да съобщи есе за лоялността на учителката по литература. Тя остави празен лист.
- Но ти не си написала нищо – означи педагожката, госпожа Трендафилова, която беше оценила с четворка трите кофи сълза на Евината обич. - На листа не виждам нито една дума.
- Така е, тъй като лоялността не съществува – отговори Ева. Тогава бе имала поради Константин.
Все отново той й се обади:
– Наистина ли се разтягат купчина мускули в квартирата ти, или ме мотаеш, с цел да ме закопчаеш още веднъж за себе си?
- Няма купчина – отговориш Ева. – Исках да те привлека при мен – излъга тя.
- Ти си луда – заключи Константин. – Криза е. Пияниците са светли кораби, само че към този момент няма езера от алкохол. Между прочее, майка ми е впечатлена от яхнията ти с овче месо. Може да дойдеш у нас и да й сготвиш.
Ева затвори телефона. Имаше двайсет и три лв., които даже гибелта не би могла да открие, само че явно колосът ги бе намерил. Върна се с най-евтиния колбас от супера и естествено, че изрече „ Яж “.
Човек не може да употребява сходна гнусота, в действителност може, тъй като Ева я изконсумира и нямаше никаква стотинка. „ Купи картофи “ – обърна се тя към гръмоотвода. – „ Нали ти дадох 160 лв.. “
Дали лавината се вбеси, или не, тя не би могла да гадае. Просто се махна. Този субект си служеше с два глагола – плюс съществителните „ келеш “, „ г-о-о-л “ и Роналдо. Ева се изправи. В хладилника нямаше нищо. А тя нямаше пари. Кракът я болеше.
- Константине – обади се по телефона Ева. – Дай ми в заем 100 лв.. Добре, дай ми единствено двайсет.
- В никакъв случай – реагира той.
Колежките й от кол-центъра нямаха нито стотинка за предоставяне в заем. Освен това тя трябваше да заплати тока – показа си, че я откачат от мрежата! Щеше да се наложи да се тътри на работа със счупен крайник. От кого да вземе на заем? Майка й не се беше обаждала от три седмици. Братовчедката – имаше две деца, само че 100 – стига бе, петдесет лв. - стига бе- двайсет лв. - дали бе допустимо да й даде до 22-ри, когато Ева щеше да вземе заплатата? Тя незабавно се обади на братовчедката.
Двайсетте лв. щяха да дойдат на следващия ден на обяд. Грамадният се дотътри в квартирата й. Къде й е преносимият компютър? Този глупак го е продал! Какво да прави? Да си вдигне багажа и да се избави, да потъне в село Липница при братовчедката, до момента в който се оправи кракът й? Да се помоли за заем още един път на Константин? Да, бе. Все едно да желае пари от керемидите на Българска Народна Банка. В дванайсети клас им бяха упълномощили да напишат есе за търпението. Ева написа – търпението значи самичък да си купиш тъпак и брадва, и да платиш на някой да ти отреже носа. Изкара тройка на това есе. Българският език не й вървеше. Търпението напълно по никакъв начин. До на следващия ден на обяд щеше да издържи - без друго е потребно да смъкна някой кг.
- Константине, апелирам те, дай ми на заем двайсет лв. – въпреки всичко се опитва тя. Трудно се отхвърляше от задачата – това в нейния случай беше неточност на природата, която множеството хора назовават Господ. Но те грешаха. В това есе за търпението беше писала, че мошениците са измислили Господ – такива гадости кроят и сервират, че въпреки и подлеци, не могат сами да си простят мерзостите, които са струпали върху главите ни. Затова са изфабрикували горкия Господ. Той да им прости. Да бе, в случай че Ева беше Господ, щеше да им прости с ритници.
Освен това се усещаше доста гладна.
Грамадният изтърси на пода един чувал картофи.
- На – сподели.
Ева направи яхния в тенджерата с трите литра вода. Той изгълта всичко, на нея остави половин купичка – задоволително.
- На – подаде й преносимия компютър.
Екранът към този момент не се клатеше. Някой бе стегнал пантичките.
Адска болежка в строшената кост на стъпалото. Поредният футболен мач по малкия екран. Отврат.
- Келеш! Го-ол! Роналдо!
Любовта е времето сред два гола на футболния мач.
Осем дни до заплатата.
Грамадното мускулесто свлачище бе закупило месо – като го огледа, Ева стигна до заключението, че телешкото не е на ниска цена. Не миришеше. Нямаше жили, нито съсиреци. Тя направи кебап. Единственото предимство на децата на разграничени родители е, че се научават с малко пари да готвят магии Гръмоотводът натъпка в организма си цялата тава, само че й отдели цялостна купичка.
- Яж.
На другия ден донесе яйца. Ева направи крем карамел. Изпра облеклата от мизерния му куфар. На сутринта купчината мускули я сграбчи, като че Ева беше копче на ризата му и я завлече при оня доктор.
- Ще се оправиш – изясни бялата престилка. – Ще те боли още много време.
Ева трябваше да върви на изпит по историческа граматика. Гаден изпит – по-зле от болката в строшения крайник. В едно есе за историческите процеси Ева беше писала, че историята е яма - в нея се натрупат мрачните неточности, в които е затъвало човечеството когато и да е на съществуването си. На есето изкара петица и към момента не можеше да повярва в това.
Грамадният я замъкна до университета. Ева изкара петица по историческа граматика. Не можеше да повярва.
- На – сподели грамадният и навря под носа й кутия евтини шоколадови бонбони. Тя си взе един. Останалите ги изяде гигантският. Така и не беше схванала къде и какво работи той.
Следобед звънецът се разпищя. Зад рамото на лавината Ева видя Константин. Преди да го приветства с – „ Добре пристигнал “, колосът с леко придвижване на стъпалото, надалеч от наличието на съществителното „ ритник “, спусна новодошлия по стълбището към четвъртия етаж.
Ева опече баница със сирене. Привечер сготви спанак с ориз.
„ Келеш! Роналдо! Го-ол. Го-о-ол! “
Любовта е придвижване в пространството сред две хапки спанак с ориз.
Кракът я боли. Търпи се.
На сутринта подготви сандвичи с кашкавал. Нямаше нито стотинка. Парите от братовчедка й по този начин и не дойдоха. Невероятно. Грамадата беше напазарувала пържоли. Ева гледаше месото изумена.
Още преди да посегне към сандвичите и тенджерата с кафе, лавината се наведе над нея. Грабна я за раменете. Край. Ева замръзна. Това ще бъде краят на живота й. Колосът я раздруса. Вбесил се е, че е профукал толкоз пари. Кипнал е, че кафето му е непоносимо. Разтърси я още един път. Конец. Финиш. Край на горкия й млад живот. Жалко. Тъкмо бе избутала петица по историческа граматика.
- Обичалдо! – избоботи грамадата. Гласът му беше планина. От върха надолу към Ева потече лава.
- Какво! – изтърси тя.
– Обичалдо! – изригна лавината.
Тогава, подведена от необикновената словоохотливост на Константин, Ева се бе обърнала към него с „ Косьо “, само че индивидът не я отрази. Обърна се с лице към стената и по този начин обръщението „ Косьо “ увехна вечно. Беше си счупила някаква кост в стъпалото на левия крайник – най-банална дупка в улицата на 100 крачки от квартирата, в която живееше. Не съумя да се наведе. Не можеше да помръдне. Като че някой раздробяваше мозъка й с мелнична за черпен пипер. Наблизо се появи някакъв дангалак. Ева изобщо не прегледа лицето му.
- Помогнете ми, апелирам – извика тя.
Гръмоотводът не реагира.
- Имам 100 лв. - изплака тя. – Моля, занесете ме до вход В. Ето Ви парите.
Дангалакът – в действителност беше колосален, в случай че кракът не я мачкаше с тая грозна болежка, щеше да избяга единствено при типа на туловището му. Лавината мускули спусна банкнотата от 100 лв. в джоба на дънките си, подвигна я от земята, като че беше Ева беше остаряла обувка, и я занесе до вход В. По дяволите, тъпият асансьор още веднъж не работеше.
- Имам още 10 лв. – сподели Ева. – Ще ме качиш ли до петия етаж?
Колосът я заряза на циментовия под.
- Имам още шейсет лв.! – изпищя обезверено Ева.
Много неуместно от нейна страна.
Грамадата я извлече до петия етаж, без да се задъха. Отвори чантата й, откри ключа от жилището, и дружно със смерча, провокиран от дивите му плещи, нахълта в жилището й. Заряза я на остарелия фотьойл в кухничката. Отвори хладилника й, ръцете му – мощни питони, разровиха де що съумяха да докопат.
- Яж – подреди й дангалакът и размаха пред очите й единствения кренвирш, останал по знамение в хладилника. Откъсна две трети от салама и го спусна в устата си. След това изтръгна от хладилника тавичката с ориз и стартира да яде напряко с черпака, който Ева бе оставила в гозбата. Все отново лавината остави десетина зрънца и набута полупразната тава под нося на Ева. – Яж!
Едрият профуча край купа книги на пода. Остави ги без внимание. Огледа сбирката мидени черупки върху дребния бюфет, избра най-голямата й и напъха в джоба си. После сграбчи преносимия компютър на Ева – беше го купила от една заложна къща за триста лв.. Екранът на машината се клатеше, сигурно пантичките на капака бяха сдали багажа.
Без да се обръща, гигантският избоботи през рамо:
- Чао – гласът му беше вулкан. Ева усети купчина лава върху главата си.
Кракът я изяждаше от болежка. Трябваше да отиде на доктор.
След час грамадният се появи и с един куфар – остарял, очукан избелял. Да те заболят очите от грозота. Беше задържал ключа от квартирата й. Сплеска се на леглото й. Счупената кост в стъпалото на левия крайник беше по-малкото зло. Грамадният легна върху възглавницата й. Майката на Ева беше в Испания, татко й – кой знае къде. Какво да прави? Да звънне в полицията? Но по какъв начин? Да се свърже с сътрудниците от кол-центъра? Да се обади на братовчедката - различен път, горката беше закъсала с две дребни деца.
Костадин я беше зарязал напълно изрично и Ева се усещаше като дърто корито, потъващо в езеро от алкохол. Лавината се надигна. Откъде измъкна найлонов плик с кебапчета – от джоба на дънките си ли? Колко бяха кебапчетата? Изяде ги всичките – дъвчеше шумно, пъхаше големи залъци самун в устата си. Остана нещо сходно на половин кюфте. Той го напъха пред очите на Ева.
- Яж.
После се наведе под чешмата. Пи шумно и гръмко – изсипа във вулкана на гърлото си два кубика вода. Огледа се – какво търсеше по дяволите, удиви се Ева.
- Какво търсиш? - попита тя. Дългият не отговори, отвори шкафа под мивката, измъкна една тенджера, завъртя крана на чешмата, след това й подаде тенджерата и подреди:
- Пий.
Пусна си тв приемника. Дистанционното беше мравка в грамадните му ръце. Така занатиска копчетата на отдалеченото, че Ева замръзна – този щеше да ги разглоби. На екрана се разтичаха футболисти, ритаха, хвърчаха, бутаха. По едно време грамадният кресна:
- Келеш! - по-късно - Го-о-ол! Го-о-ол! Роналдо! Роналдо!
Полилеят над главата му се разклати – по-точно главата му се заби в полилея. Ева изтръпна.
- Роналдо-о! – ревна лавата.
Слава Богу, мачът най-сетне завърши. Гръмоотводът й взе чантата, откри портмонето, измъкна последните двайсет лв. и излезе.
- Константине, апелирам те. – зашепна Ева в телефона. – Счупих си крайници. Един глупак нахълта в квартирата ми. Може да ме убие. Ще ме убие.
- Хвалиш ми се, че си омотала някой злощастник в юргана на евтиния си сексапил – допусна Константин, след което й пожела: – Бъдете щастливи дружно.
- Ще ме убие – кресна Ева.
- Да те убие – съгласи се Константин. - И това ще ти е малко - след което затвори телефона.
Тя го набра още веднъж и изкрещя.
– Помощ!
- Не от мен – отговори й телефонът. – Обади се на някой чаровник от кол-центъра.
Грамадният се върна с пакет фасул, пакет ориз и самун.
- Яж! – сподели й и хвърли две филии в скута й.
Пусна си тв приемника. Избута я на края на леглото до стената, изтегна се до нея. Ожуленият му куфар зееше отворен на пода. Ева видя чифт дънки, три чифта чорапи, свити на топка и чифт маратонки. Толкова. В почивката сред полувремената на мача непознатият се напъха в банята й, грабвайки по пътя нейната хавлия. След малко се появи, целият лъснал във водни капки, които изтръска безогледно на пода.
- Яж – сподели й и набута в ръцете й купичка фасул супа. Кога го беше сварил? Колко време бе минало? Болката разчленяваше клетките й. Очевидно не беше поставил сол. Но бе хвърлил две глави кромид лук и едната от главите белееше в купичката й. Онзи отново й даде тенджерата – три литра, цялостна с вода от чешмата и подреди:
- Пий.
Без доста приказки я избута до стената и се просна – мощен ТИР - в леглото й.
В дванайсети клас Ева бе писала съчинение на тема- „ Какво е любовта “. Бе изписала на три страници три кофи сълзи и изкара четворка. Константин беше тези три страници. „ Аз съм персона и нищо не ти давам обещание “, беше й съобщил той. Сега Ева научи: любовта е строшена кост в стъпалото на левия крайник, болежка, смилаща черния дроб за кървавица, камион, който прибира отпадъците от контейнерите за боклук пред блока, двайсет и пет лв. в портмонето, които колосът не беше съумял да изтръгне, тъй като в случай че Ева скриеше пари, даже гибелта не можеше да ги изкопае. Всякоя огромна обич, бе заключила Ева в съчинението си за четворка в дванайсети клас, е два грама сол, разтворена в нелепостта на сълзите ви.
- Яж! – на Ева беше донесена втората лукова глава от нещастната фасул супа.
В ранния следобяд лавината я метна на рамо. С тръскане и отскачане завлече Ева до някаква поликлиника. Докторът й постави шина и даде обещание, че ще я боли два месеца. На връщане грамадният я носеше, като че бе поставил острилка в задния джоб на дънките си. После я тръшна на оръфания фотьойл в кухнята и пусна тв приемника.
- Келеш! Кьорав! Тъ-ъч! Г-о-ол! Роналдо!
В дванайсети клас Ева трябваше да съобщи есе за лоялността на учителката по литература. Тя остави празен лист.
- Но ти не си написала нищо – означи педагожката, госпожа Трендафилова, която беше оценила с четворка трите кофи сълза на Евината обич. - На листа не виждам нито една дума.
- Така е, тъй като лоялността не съществува – отговори Ева. Тогава бе имала поради Константин.
Все отново той й се обади:
– Наистина ли се разтягат купчина мускули в квартирата ти, или ме мотаеш, с цел да ме закопчаеш още веднъж за себе си?
- Няма купчина – отговориш Ева. – Исках да те привлека при мен – излъга тя.
- Ти си луда – заключи Константин. – Криза е. Пияниците са светли кораби, само че към този момент няма езера от алкохол. Между прочее, майка ми е впечатлена от яхнията ти с овче месо. Може да дойдеш у нас и да й сготвиш.
Ева затвори телефона. Имаше двайсет и три лв., които даже гибелта не би могла да открие, само че явно колосът ги бе намерил. Върна се с най-евтиния колбас от супера и естествено, че изрече „ Яж “.
Човек не може да употребява сходна гнусота, в действителност може, тъй като Ева я изконсумира и нямаше никаква стотинка. „ Купи картофи “ – обърна се тя към гръмоотвода. – „ Нали ти дадох 160 лв.. “
Дали лавината се вбеси, или не, тя не би могла да гадае. Просто се махна. Този субект си служеше с два глагола – плюс съществителните „ келеш “, „ г-о-о-л “ и Роналдо. Ева се изправи. В хладилника нямаше нищо. А тя нямаше пари. Кракът я болеше.
- Константине – обади се по телефона Ева. – Дай ми в заем 100 лв.. Добре, дай ми единствено двайсет.
- В никакъв случай – реагира той.
Колежките й от кол-центъра нямаха нито стотинка за предоставяне в заем. Освен това тя трябваше да заплати тока – показа си, че я откачат от мрежата! Щеше да се наложи да се тътри на работа със счупен крайник. От кого да вземе на заем? Майка й не се беше обаждала от три седмици. Братовчедката – имаше две деца, само че 100 – стига бе, петдесет лв. - стига бе- двайсет лв. - дали бе допустимо да й даде до 22-ри, когато Ева щеше да вземе заплатата? Тя незабавно се обади на братовчедката.
Двайсетте лв. щяха да дойдат на следващия ден на обяд. Грамадният се дотътри в квартирата й. Къде й е преносимият компютър? Този глупак го е продал! Какво да прави? Да си вдигне багажа и да се избави, да потъне в село Липница при братовчедката, до момента в който се оправи кракът й? Да се помоли за заем още един път на Константин? Да, бе. Все едно да желае пари от керемидите на Българска Народна Банка. В дванайсети клас им бяха упълномощили да напишат есе за търпението. Ева написа – търпението значи самичък да си купиш тъпак и брадва, и да платиш на някой да ти отреже носа. Изкара тройка на това есе. Българският език не й вървеше. Търпението напълно по никакъв начин. До на следващия ден на обяд щеше да издържи - без друго е потребно да смъкна някой кг.
- Константине, апелирам те, дай ми на заем двайсет лв. – въпреки всичко се опитва тя. Трудно се отхвърляше от задачата – това в нейния случай беше неточност на природата, която множеството хора назовават Господ. Но те грешаха. В това есе за търпението беше писала, че мошениците са измислили Господ – такива гадости кроят и сервират, че въпреки и подлеци, не могат сами да си простят мерзостите, които са струпали върху главите ни. Затова са изфабрикували горкия Господ. Той да им прости. Да бе, в случай че Ева беше Господ, щеше да им прости с ритници.
Освен това се усещаше доста гладна.
Грамадният изтърси на пода един чувал картофи.
- На – сподели.
Ева направи яхния в тенджерата с трите литра вода. Той изгълта всичко, на нея остави половин купичка – задоволително.
- На – подаде й преносимия компютър.
Екранът към този момент не се клатеше. Някой бе стегнал пантичките.
Адска болежка в строшената кост на стъпалото. Поредният футболен мач по малкия екран. Отврат.
- Келеш! Го-ол! Роналдо!
Любовта е времето сред два гола на футболния мач.
Осем дни до заплатата.
Грамадното мускулесто свлачище бе закупило месо – като го огледа, Ева стигна до заключението, че телешкото не е на ниска цена. Не миришеше. Нямаше жили, нито съсиреци. Тя направи кебап. Единственото предимство на децата на разграничени родители е, че се научават с малко пари да готвят магии Гръмоотводът натъпка в организма си цялата тава, само че й отдели цялостна купичка.
- Яж.
На другия ден донесе яйца. Ева направи крем карамел. Изпра облеклата от мизерния му куфар. На сутринта купчината мускули я сграбчи, като че Ева беше копче на ризата му и я завлече при оня доктор.
- Ще се оправиш – изясни бялата престилка. – Ще те боли още много време.
Ева трябваше да върви на изпит по историческа граматика. Гаден изпит – по-зле от болката в строшения крайник. В едно есе за историческите процеси Ева беше писала, че историята е яма - в нея се натрупат мрачните неточности, в които е затъвало човечеството когато и да е на съществуването си. На есето изкара петица и към момента не можеше да повярва в това.
Грамадният я замъкна до университета. Ева изкара петица по историческа граматика. Не можеше да повярва.
- На – сподели грамадният и навря под носа й кутия евтини шоколадови бонбони. Тя си взе един. Останалите ги изяде гигантският. Така и не беше схванала къде и какво работи той.
Следобед звънецът се разпищя. Зад рамото на лавината Ева видя Константин. Преди да го приветства с – „ Добре пристигнал “, колосът с леко придвижване на стъпалото, надалеч от наличието на съществителното „ ритник “, спусна новодошлия по стълбището към четвъртия етаж.
Ева опече баница със сирене. Привечер сготви спанак с ориз.
„ Келеш! Роналдо! Го-ол. Го-о-ол! “
Любовта е придвижване в пространството сред две хапки спанак с ориз.
Кракът я боли. Търпи се.
На сутринта подготви сандвичи с кашкавал. Нямаше нито стотинка. Парите от братовчедка й по този начин и не дойдоха. Невероятно. Грамадата беше напазарувала пържоли. Ева гледаше месото изумена.
Още преди да посегне към сандвичите и тенджерата с кафе, лавината се наведе над нея. Грабна я за раменете. Край. Ева замръзна. Това ще бъде краят на живота й. Колосът я раздруса. Вбесил се е, че е профукал толкоз пари. Кипнал е, че кафето му е непоносимо. Разтърси я още един път. Конец. Финиш. Край на горкия й млад живот. Жалко. Тъкмо бе избутала петица по историческа граматика.
- Обичалдо! – избоботи грамадата. Гласът му беше планина. От върха надолу към Ева потече лава.
- Какво! – изтърси тя.
– Обичалдо! – изригна лавината.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ