Ах, тоалета - разказ-шега от Здравка Евтимова |
Тя се споделяше Антоанета, само че Бела я наричаше с откровена злоба „ Ах, Тоалета! ”.
Ах, Тоалета идваше на работа в единайсет часа и си тръгваше в дванайсет и трийсет. Работата й се състоеше в това да изпие чаша сок от целина (докато чиновниците на Агенцията за първокласен напредък обядваха), с цел да ги заслепи с новото си Versace, сако от роса и пламък и да се обърне с надълбоко състрадание към Бела:
– О, още веднъж ли розовият джемпър, блага? Нима нямаш различен?
Всъщност тази нагла гад нямаше право да се държи по този начин - обичаният на Бела беше един от двамата съсобственици на Агенцията. Вторият съсобственик, уви, беше сътрудникът на Ах, Тоалета. Ето за какво Бела се усмихваше на това лишено от грам разсъдък творение. Бела би изгризала костите й със личните си зъби, само че Уилям Петров, сътрудникът на Ах, Тоалета, беше старшият съучастник. Всъщност, говореше се, че той основал Агенцията единствено с цел да може Ах, Тоалета да върви някъде на работа. Никой различен не изявявал енергично предпочитание да я наеме.
Бела мечтаеше да изкрещи на своя любим: – „ Ти за какво не основеш нещо за мене, плазмодий мой? “, само че го правеше мислено, а нескрито сияеше пред Ах, Тоалета. Естествено, също по този начин мислено оглозгваше костите й със зъби.
Самата Ах, Тоалета разпространяваше информацията, че Уилям Петров, мъжът на сърцето и фантазиите й, с който живееше към този момент втора година, й подарявал след всеки безоблачен ден нов костюм Burberry. След всеки дъждовен ден я ощастливявал с боти Eva Longoria, а след всеки снеговалеж - с нов автомобил. Това единствено по себе си беше убийствено за Бела, само че въпреки всичко тя съзираше някакво отмъщение за себе си - в края на тунела.
Диетите!
Да живеят отвратителните диети!
Тоалетите, популярност Богу, изискват напълно тяло, каквото не се поддържа с банички и пържоли. Ах, Тоалета твърдеше, че може да напише дисертация на тематика „ Как за съхраним стройния си контур ”. Ах, какъв брой тъпо, че нямаше никаква нужда от това – за нея работеха трима диетолози. Един от тях, учен, бе поел грижата за божествените й крайници, а двама други, и то професори, носеха отговорност за формата и еластичността на гръдния пояс, както и за идеалната конструкция на диафрагмата й. Тя пиеше сок от зеле заран, сок от целина на обяд и сок от еко-био картоф вечер. Хляб не бе слагала в уста, откогато беше напуснала детската градина.
Любимият, запалващ пламъци в сърцето на Бела, също имаше избрани благоприятни условия - на човек, търгуващ сполучливо с коли пряк импорт от Ню Йорк, както и с ярмомелки от Враца. Той й подаряваше рокля при всяка победа на ЦСКА и автомобил след всяко слънчево затъмнение. За фигурата на Бела се грижеше един единствен диетолог – не професор, да не приказваме за учен, което изключително я потискаше. Тя пиеше сок от зеле заран, сок от коприва на обяд и сок от еко-био картоф вечер – само че не споделяше това с Ах, Тоалета.
Друг убийствено провокиращ факт - джипът на Уилям Петров беше с половин метър по-дълъг от джипа на гаджето на Бела, и с четиридесет сантиметра по-широк. Какво оскърбление! Двете превъзходни транспортни средства постоянно оставаха паркирани пред Агенцията едно до друго и Бела не можеше да преживее тази панорама. Повдигаше й се. Нападаха я пристъпи на див главобол. Освен това Ах, Тоалета пристигаше с нови ботуши – за повторно през седмицата - в които се оглеждаше небето и целия град. Тези ботуши костваха колкото жилището на Бела, преди да плени сърцето на сегашния си сътрудник. В токовете им бяха инкрустирани бисери.
Бела ненавиждаше критериите, посредством които Ах, Тоалета подбираше дамския личен състав в Агенцията - условията за всички счетоводителки и шеф отдели бяха кандидатките да са с дълги носове, тегло над седемдесет и два кг, височина под 153 см, а идеалният вид беше да имат акне и други пъпки по лицето.
Ала не всичко бе изгубено за Бела.
Един ден тя трансформира блестящата си концепция за диетите в елементарен за осъществяване премислен проект. Покани Ах, Тоалета на обяд в „ Печената мръвка ”, където звучеше превъзходна чалга и сервираха сьомга, агнешко печено, най-просташки пържоли и кюфтета, наденички със сос и пържена луканка, неща за които и Бела, и Ах, Тоалета мечтаеха повече в сравнение с за секс, пари и джипове.
Бела подозираше - какво не би дала Ах, Тоалета да се натъпче с две тлъсти запечени пържоли със златна коричка и мазнинка по краищата? Би захвърлила целия си блестящ дрешник, джипа Grand Wagoneer, Мерцедеса, даже Hyundai Genesis - само че уви, бе длъжна да съхранява божественото си тяло. Ако постави единствено двеста грама от горната страна, Уилям Петров, какъвто е шушумига и слабоангелен, незабавно ще залепне за някоя кокошка с противен разсъдък. Тогава… Не, никакви пържоли! Сок от коприва и най-вече каша от карфиол. Жената би трябвало да бъде вярна на дрешника си, само дрешникът й подсигурява логичен живот.
Ах, Тоалета очакваше, че Бела също ще си поръча чаша минерална вода Evian, в краен случай може да се пожертва и да погълне два листа екологично чисти марули.
- Това е за госпожицата – заръча Бела на сервитьорката и уточни Ах, Тоалета. – Чаша сок от коприва и минерална вода „ Евиан ”. За мен свинска пържола с доста лой по края, телешка луканка, парче сланина и …
Ах, Тоалета получи сърцетуптене. Беше мечтала от тринадесет години за сланина. Селска, долнопробна сланина – мечтаеше по какъв начин зъбите й потъват в бялата мехлем, по какъв начин я прокарва по езика, по какъв начин я гълта… О, приятност, о! Гледката по какъв начин колежката нагъва сланина, я накара шумно да преглъща.
За да прикрие хищния тон, който се изтръгна от всичките й черва, Ах, Тоалета отпи от минералната вода. Какво ти отпи – изсмука я на един мирис като водач на ТИР. Уви! Срещу нея Бела дъвчеше свинка пържола - по-голяма от джипа Grand Wagoneer, по-красива от блестящите ботуши на Ах, Тоалета, които костваха колкото един параход.
Запечената угоеност по края по този начин ароматно потъваше в устата на Бела, че Ах, Тоалета стартира да стене. Изведнъж тя подвигна мобилния си телефон - желае ли запитване, че този телефон можеше да проектира нуклеарна реактори, да ръководи по едно и също време дузина финансови транзакции, да програмира, да снима документални и художествени филми, въпреки че Ах, Тоалета изобщо не подозираше съществуването на сходни приложения в устройството.
- Уилям! – изкрещя в телефона тя. – Ела незабавно да ме прибереш!- след това се досети, че човек, който ти купува костюм Burberry след всеки безоблачен ден, може да си вдигне шапката и да купува на друга безформеност костюм Burberry след всеки безоблачен ден, по тази причина съкрушено изхлипа: – Скъпи, скъпи извънредно обезверена съм. Спаси ме.
Честно казано от този безценен Уилям бе почнало да й идва ей до тука. Откакто бе завладяла сърцето му, не бе слагала в уста фасул, та какво да приказваме за свинско! Би могла да го удуши с една ръка, този лукавец.
- Какво ти е, скъпа? – попита почтено Бела, напъхвайки парче луканка, огромно колкото Витоша, в устата си.
Ах, Тоалета не можа да й отговори. Тя стартира да диша тежко, впила взор в пържолата. След седем секунди изгуби схващане. С същинско наслаждение Бела набра номера на Бърза помощ. Отговориха й, че щели да създадат всичко по силите си.
Скоро дойде джипът Grand Wagoneer, само че го докара не затлъстялата шамандура Уилям Петров, старшият съучастник, а неговият хубав, само че прочувствено плитък телохранител. Бела се засмя с неописуемо самодоволство, като че ли бе получила подарък автомобил Maserati Levante прогресивен дизайн от своя любим.
След това се овладя, извади от чантата си флакон хапчета, стремително предизвикващи повръщане и взе едновременно пет от тях.
Преглътна ги с минералната вода Evian, каквато Ах, Тоалета бе лочила, преди да изгуби схващане.
Ах, Тоалета идваше на работа в единайсет часа и си тръгваше в дванайсет и трийсет. Работата й се състоеше в това да изпие чаша сок от целина (докато чиновниците на Агенцията за първокласен напредък обядваха), с цел да ги заслепи с новото си Versace, сако от роса и пламък и да се обърне с надълбоко състрадание към Бела:
– О, още веднъж ли розовият джемпър, блага? Нима нямаш различен?
Всъщност тази нагла гад нямаше право да се държи по този начин - обичаният на Бела беше един от двамата съсобственици на Агенцията. Вторият съсобственик, уви, беше сътрудникът на Ах, Тоалета. Ето за какво Бела се усмихваше на това лишено от грам разсъдък творение. Бела би изгризала костите й със личните си зъби, само че Уилям Петров, сътрудникът на Ах, Тоалета, беше старшият съучастник. Всъщност, говореше се, че той основал Агенцията единствено с цел да може Ах, Тоалета да върви някъде на работа. Никой различен не изявявал енергично предпочитание да я наеме.
Бела мечтаеше да изкрещи на своя любим: – „ Ти за какво не основеш нещо за мене, плазмодий мой? “, само че го правеше мислено, а нескрито сияеше пред Ах, Тоалета. Естествено, също по този начин мислено оглозгваше костите й със зъби.
Самата Ах, Тоалета разпространяваше информацията, че Уилям Петров, мъжът на сърцето и фантазиите й, с който живееше към този момент втора година, й подарявал след всеки безоблачен ден нов костюм Burberry. След всеки дъждовен ден я ощастливявал с боти Eva Longoria, а след всеки снеговалеж - с нов автомобил. Това единствено по себе си беше убийствено за Бела, само че въпреки всичко тя съзираше някакво отмъщение за себе си - в края на тунела.
Диетите!
Да живеят отвратителните диети!
Тоалетите, популярност Богу, изискват напълно тяло, каквото не се поддържа с банички и пържоли. Ах, Тоалета твърдеше, че може да напише дисертация на тематика „ Как за съхраним стройния си контур ”. Ах, какъв брой тъпо, че нямаше никаква нужда от това – за нея работеха трима диетолози. Един от тях, учен, бе поел грижата за божествените й крайници, а двама други, и то професори, носеха отговорност за формата и еластичността на гръдния пояс, както и за идеалната конструкция на диафрагмата й. Тя пиеше сок от зеле заран, сок от целина на обяд и сок от еко-био картоф вечер. Хляб не бе слагала в уста, откогато беше напуснала детската градина.
Любимият, запалващ пламъци в сърцето на Бела, също имаше избрани благоприятни условия - на човек, търгуващ сполучливо с коли пряк импорт от Ню Йорк, както и с ярмомелки от Враца. Той й подаряваше рокля при всяка победа на ЦСКА и автомобил след всяко слънчево затъмнение. За фигурата на Бела се грижеше един единствен диетолог – не професор, да не приказваме за учен, което изключително я потискаше. Тя пиеше сок от зеле заран, сок от коприва на обяд и сок от еко-био картоф вечер – само че не споделяше това с Ах, Тоалета.
Друг убийствено провокиращ факт - джипът на Уилям Петров беше с половин метър по-дълъг от джипа на гаджето на Бела, и с четиридесет сантиметра по-широк. Какво оскърбление! Двете превъзходни транспортни средства постоянно оставаха паркирани пред Агенцията едно до друго и Бела не можеше да преживее тази панорама. Повдигаше й се. Нападаха я пристъпи на див главобол. Освен това Ах, Тоалета пристигаше с нови ботуши – за повторно през седмицата - в които се оглеждаше небето и целия град. Тези ботуши костваха колкото жилището на Бела, преди да плени сърцето на сегашния си сътрудник. В токовете им бяха инкрустирани бисери.
Бела ненавиждаше критериите, посредством които Ах, Тоалета подбираше дамския личен състав в Агенцията - условията за всички счетоводителки и шеф отдели бяха кандидатките да са с дълги носове, тегло над седемдесет и два кг, височина под 153 см, а идеалният вид беше да имат акне и други пъпки по лицето.
Ала не всичко бе изгубено за Бела.
Един ден тя трансформира блестящата си концепция за диетите в елементарен за осъществяване премислен проект. Покани Ах, Тоалета на обяд в „ Печената мръвка ”, където звучеше превъзходна чалга и сервираха сьомга, агнешко печено, най-просташки пържоли и кюфтета, наденички със сос и пържена луканка, неща за които и Бела, и Ах, Тоалета мечтаеха повече в сравнение с за секс, пари и джипове.
Бела подозираше - какво не би дала Ах, Тоалета да се натъпче с две тлъсти запечени пържоли със златна коричка и мазнинка по краищата? Би захвърлила целия си блестящ дрешник, джипа Grand Wagoneer, Мерцедеса, даже Hyundai Genesis - само че уви, бе длъжна да съхранява божественото си тяло. Ако постави единствено двеста грама от горната страна, Уилям Петров, какъвто е шушумига и слабоангелен, незабавно ще залепне за някоя кокошка с противен разсъдък. Тогава… Не, никакви пържоли! Сок от коприва и най-вече каша от карфиол. Жената би трябвало да бъде вярна на дрешника си, само дрешникът й подсигурява логичен живот.
Ах, Тоалета очакваше, че Бела също ще си поръча чаша минерална вода Evian, в краен случай може да се пожертва и да погълне два листа екологично чисти марули.
- Това е за госпожицата – заръча Бела на сервитьорката и уточни Ах, Тоалета. – Чаша сок от коприва и минерална вода „ Евиан ”. За мен свинска пържола с доста лой по края, телешка луканка, парче сланина и …
Ах, Тоалета получи сърцетуптене. Беше мечтала от тринадесет години за сланина. Селска, долнопробна сланина – мечтаеше по какъв начин зъбите й потъват в бялата мехлем, по какъв начин я прокарва по езика, по какъв начин я гълта… О, приятност, о! Гледката по какъв начин колежката нагъва сланина, я накара шумно да преглъща.
За да прикрие хищния тон, който се изтръгна от всичките й черва, Ах, Тоалета отпи от минералната вода. Какво ти отпи – изсмука я на един мирис като водач на ТИР. Уви! Срещу нея Бела дъвчеше свинка пържола - по-голяма от джипа Grand Wagoneer, по-красива от блестящите ботуши на Ах, Тоалета, които костваха колкото един параход.
Запечената угоеност по края по този начин ароматно потъваше в устата на Бела, че Ах, Тоалета стартира да стене. Изведнъж тя подвигна мобилния си телефон - желае ли запитване, че този телефон можеше да проектира нуклеарна реактори, да ръководи по едно и също време дузина финансови транзакции, да програмира, да снима документални и художествени филми, въпреки че Ах, Тоалета изобщо не подозираше съществуването на сходни приложения в устройството.
- Уилям! – изкрещя в телефона тя. – Ела незабавно да ме прибереш!- след това се досети, че човек, който ти купува костюм Burberry след всеки безоблачен ден, може да си вдигне шапката и да купува на друга безформеност костюм Burberry след всеки безоблачен ден, по тази причина съкрушено изхлипа: – Скъпи, скъпи извънредно обезверена съм. Спаси ме.
Честно казано от този безценен Уилям бе почнало да й идва ей до тука. Откакто бе завладяла сърцето му, не бе слагала в уста фасул, та какво да приказваме за свинско! Би могла да го удуши с една ръка, този лукавец.
- Какво ти е, скъпа? – попита почтено Бела, напъхвайки парче луканка, огромно колкото Витоша, в устата си.
Ах, Тоалета не можа да й отговори. Тя стартира да диша тежко, впила взор в пържолата. След седем секунди изгуби схващане. С същинско наслаждение Бела набра номера на Бърза помощ. Отговориха й, че щели да създадат всичко по силите си.
Скоро дойде джипът Grand Wagoneer, само че го докара не затлъстялата шамандура Уилям Петров, старшият съучастник, а неговият хубав, само че прочувствено плитък телохранител. Бела се засмя с неописуемо самодоволство, като че ли бе получила подарък автомобил Maserati Levante прогресивен дизайн от своя любим.
След това се овладя, извади от чантата си флакон хапчета, стремително предизвикващи повръщане и взе едновременно пет от тях.
Преглътна ги с минералната вода Evian, каквато Ах, Тоалета бе лочила, преди да изгуби схващане.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ