За юридическата техника и още нещо*
Много приказваме за това по какъв начин „ Няма закони “, „ Дефицитът на правдивост в България е голям “, „ Липсва доверие в институциите “, „ Липсва доверие в правосъдната система “ и други сходни. Това са признаците на хаоса, некомпетентността, безочието и безотговорността, обхванали българската политика през последните към 15 години.
Този жанр на квазиполитически извършения върху държавните системи водят до неуместни обстановки, свеж образец за които е и признатият неотдавна Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ.
Какво се случи със Закона за правната помощ?
Наглед не толкоз значим за всекидневието на жителите и бизнеса, този закон е индикативен за реда и метода, по който се одобряват законодателни промени в Република България, и то без в този развой да бъдат включени и получателите на въпросните промени. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ (съкр. ЗИДЗПрП) е импортиран от Министерски съвет под № 802-01-33 на 30.08.2018 година
Идеята на законопроекта е да улесни достъпа и събирането на информация на Националното бюро за правна помощ от способените органи, както и да уреди спомагателна опция за даване на правна помощ посредством Регионалните центрове на НБПП.
На 05.10.2018 година, ЗИД ЗПП е признат на първо четене в Народното събрание, като за него от 240 народни представители, гласоподават 72, от които 60 гласа от Политическа партия ГЕРБ, 9 гласа от Политическа партия Българска социалистическа партия, 1 глас от Обединени патриоти и по 0 от останалите групи.
Проектът е признат без разисквания, за което свидетелства и протоколът от съвещанието, наличен в интернет страницата на Народното събрание. Дотук всичко с посочения законопроект се развива в границите на естественото.
Предоставен е 7-дневен период за оферти сред първо и второ четене, съгласно посоченото в Правилника на Народното събрание (чл. 83, ал.1 от Правилника).
В последният ден на периода постъпва предложение за допълнение на ЗИД ЗПП от Анна Александрова, Иглика Иванова-Събева, Таня Петрова, Пламен Петров, Диана Саватева и Димитър Лазаров – народни представители от Политическа партия ГЕРБ. С предлагането се желае да бъде прибавен нов параграф, с който да бъде променен прясноприетият Закон за частната охранителна активност, и то в частта, в която същият се оспорва пред Конституционният съд от президента на републиката и основния прокурор.
И Народното събрание, без доста да му мисли, на пленарно съвещание, извършено на 24.10.2018 година, на което липсва съвсем съпротива (каква е логиката на изчезналата съпротива, в случай, че работата ѝ е да оборва концепциите на болшинството в пленарна зала, не е доста ясно, само че пък малко неща са в действителност ясни в българската политика) приема противоречивия текст. С него се анулира противоречивата опция на кметовете по места да наемат частна защита за запазване на публичния ред – нещо, за което всички плащаме налози. Също по този начин се трасформира безмислено основаният лиценз за защита на „ питейни и развлекателни заведения, нощни заведения и компютърни зали “ на лиценз за защита на „ обекти – недвижими парцели “.
Предвид неналичието на експлицитна наредба в Конституцията, която да препятства влизането в действие на оспорени пред Конституционния съд закони, най-вероятно ще се стигне до състояние, при което съдът ще е задължен да приключи производството по делото заради липса на предмет – оспорените текстове са анулирани и не работят към този момент.
Какво значи всичко това?
Всичко горно води до един извод – народните представители стават все по-изобретателни в намирането на способи да не съгласуват бъдещите и/или сегашни свои дейности със своите гласоподаватели. Нещо повече – посочената смяна е показателна за метода, по който се прокарват законодателни промени на мрачно. Днес е ЗЧОД, на следващия ден някой може да реши, че ще увеличи размера на таксите за администрацията, премахвайки думата „ разходоориентиран “ от един различен закон, или може да бъде основана нова работа за следене.
Истината е, че от ръководещото болшинство не престават, с поддръжката на изчезналата съпротива, да основават закони без необятното присъединяване на заинтригуваните лица – или другояче казано главният принцип на деяние в българският парламент е „ Говорете си, не ни пречите “.
Този изначално неправилен метод води единствено до утайване на проблеми и повишение на общественото напрежение, до степени непознати след 1997 година Такава за жалост ще е и ориста на нововнесеният единен план на Закон за персоналната помощ.
Може би е време да си зададем въпроса – за какво избираме толкоз незаинтересувани хора за народни представители? И не е ли време за конституционна промяна, която да не разрешава на такива юридически недоразумения като ръководителя на Комисията по правни въпроси да виреят в Народното събрание? Не е ли време за смяна изпод нагоре? Толкова ли е мъчно в България да имаме възприятие за общественост, което да излъчи най-хубавия, знаещият и най-умелия? Защото горното е признак навръх неналичието на общественост в българското общество. Увереността на жителите, че изпращат тъкмо този, който желаят в съответната институция, а не партийноназначения и спуснат от горе някой-си, който не може да чете, само че е депутат, би трябвало да е главен мотор на политическия развой в България, а не какво е споделил ръководителя на някоя политическа мощ.
И да – допреди известно време аз бях съперник на концепцията за конституционна промяна, и бях прав най-малко за себе си – прокламираните от Христо Иванов „ радикални промени “ нито бяха радикални, нито пък промени. Нещата продължиха както досега и единственият губещ от цялата „ промяна “ се оказа правосъдната система – след толкоз разисквания, оплювания и (къде основателни, къде не) рецензии, магистратите като, че ли се демотивираха да вземат участие и проведат промяната.
Това, което магистратите вършат, е да обезпечат законността в страната, посредством делегираната им от страната функционалност за разрешаване на разногласия (функцията за правораздаване). Това значи, че за разлика от българската политика, българската правосъдна система работи по изначално известни правила. Когато обаче тези правила се променят скорострелно, без опция за съответното им въвеждане, се оказва, че съдилищата би трябвало да ползват разнообразни закони, използвани за едни и същи случаи. Такъв е казусът с достъпа на цивилен и търговски каузи до обжалване пред Върховен касационен съд – там „ промени “ в последните 2 години, са придобили заплашителни размери и рискуват обезмисляне на триинстанционното прозводство, обезпечено от Конституцията.
Всички тези неща стимулират единствено един въпрос: ДОКОГА с тези трикове???
___
* Николай Димитров е председател на Управителния съвет в Сдружение " Център за законодателни оценки и законодателни начинания ".
Този жанр на квазиполитически извършения върху държавните системи водят до неуместни обстановки, свеж образец за които е и признатият неотдавна Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ.
Какво се случи със Закона за правната помощ?
Наглед не толкоз значим за всекидневието на жителите и бизнеса, този закон е индикативен за реда и метода, по който се одобряват законодателни промени в Република България, и то без в този развой да бъдат включени и получателите на въпросните промени. Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ (съкр. ЗИДЗПрП) е импортиран от Министерски съвет под № 802-01-33 на 30.08.2018 година
Идеята на законопроекта е да улесни достъпа и събирането на информация на Националното бюро за правна помощ от способените органи, както и да уреди спомагателна опция за даване на правна помощ посредством Регионалните центрове на НБПП.
На 05.10.2018 година, ЗИД ЗПП е признат на първо четене в Народното събрание, като за него от 240 народни представители, гласоподават 72, от които 60 гласа от Политическа партия ГЕРБ, 9 гласа от Политическа партия Българска социалистическа партия, 1 глас от Обединени патриоти и по 0 от останалите групи.
Проектът е признат без разисквания, за което свидетелства и протоколът от съвещанието, наличен в интернет страницата на Народното събрание. Дотук всичко с посочения законопроект се развива в границите на естественото.
Предоставен е 7-дневен период за оферти сред първо и второ четене, съгласно посоченото в Правилника на Народното събрание (чл. 83, ал.1 от Правилника).
В последният ден на периода постъпва предложение за допълнение на ЗИД ЗПП от Анна Александрова, Иглика Иванова-Събева, Таня Петрова, Пламен Петров, Диана Саватева и Димитър Лазаров – народни представители от Политическа партия ГЕРБ. С предлагането се желае да бъде прибавен нов параграф, с който да бъде променен прясноприетият Закон за частната охранителна активност, и то в частта, в която същият се оспорва пред Конституционният съд от президента на републиката и основния прокурор.
И Народното събрание, без доста да му мисли, на пленарно съвещание, извършено на 24.10.2018 година, на което липсва съвсем съпротива (каква е логиката на изчезналата съпротива, в случай, че работата ѝ е да оборва концепциите на болшинството в пленарна зала, не е доста ясно, само че пък малко неща са в действителност ясни в българската политика) приема противоречивия текст. С него се анулира противоречивата опция на кметовете по места да наемат частна защита за запазване на публичния ред – нещо, за което всички плащаме налози. Също по този начин се трасформира безмислено основаният лиценз за защита на „ питейни и развлекателни заведения, нощни заведения и компютърни зали “ на лиценз за защита на „ обекти – недвижими парцели “.
Предвид неналичието на експлицитна наредба в Конституцията, която да препятства влизането в действие на оспорени пред Конституционния съд закони, най-вероятно ще се стигне до състояние, при което съдът ще е задължен да приключи производството по делото заради липса на предмет – оспорените текстове са анулирани и не работят към този момент.
Какво значи всичко това?
Всичко горно води до един извод – народните представители стават все по-изобретателни в намирането на способи да не съгласуват бъдещите и/или сегашни свои дейности със своите гласоподаватели. Нещо повече – посочената смяна е показателна за метода, по който се прокарват законодателни промени на мрачно. Днес е ЗЧОД, на следващия ден някой може да реши, че ще увеличи размера на таксите за администрацията, премахвайки думата „ разходоориентиран “ от един различен закон, или може да бъде основана нова работа за следене.
Истината е, че от ръководещото болшинство не престават, с поддръжката на изчезналата съпротива, да основават закони без необятното присъединяване на заинтригуваните лица – или другояче казано главният принцип на деяние в българският парламент е „ Говорете си, не ни пречите “.
Този изначално неправилен метод води единствено до утайване на проблеми и повишение на общественото напрежение, до степени непознати след 1997 година Такава за жалост ще е и ориста на нововнесеният единен план на Закон за персоналната помощ.
Може би е време да си зададем въпроса – за какво избираме толкоз незаинтересувани хора за народни представители? И не е ли време за конституционна промяна, която да не разрешава на такива юридически недоразумения като ръководителя на Комисията по правни въпроси да виреят в Народното събрание? Не е ли време за смяна изпод нагоре? Толкова ли е мъчно в България да имаме възприятие за общественост, което да излъчи най-хубавия, знаещият и най-умелия? Защото горното е признак навръх неналичието на общественост в българското общество. Увереността на жителите, че изпращат тъкмо този, който желаят в съответната институция, а не партийноназначения и спуснат от горе някой-си, който не може да чете, само че е депутат, би трябвало да е главен мотор на политическия развой в България, а не какво е споделил ръководителя на някоя политическа мощ.
И да – допреди известно време аз бях съперник на концепцията за конституционна промяна, и бях прав най-малко за себе си – прокламираните от Христо Иванов „ радикални промени “ нито бяха радикални, нито пък промени. Нещата продължиха както досега и единственият губещ от цялата „ промяна “ се оказа правосъдната система – след толкоз разисквания, оплювания и (къде основателни, къде не) рецензии, магистратите като, че ли се демотивираха да вземат участие и проведат промяната.
Това, което магистратите вършат, е да обезпечат законността в страната, посредством делегираната им от страната функционалност за разрешаване на разногласия (функцията за правораздаване). Това значи, че за разлика от българската политика, българската правосъдна система работи по изначално известни правила. Когато обаче тези правила се променят скорострелно, без опция за съответното им въвеждане, се оказва, че съдилищата би трябвало да ползват разнообразни закони, използвани за едни и същи случаи. Такъв е казусът с достъпа на цивилен и търговски каузи до обжалване пред Върховен касационен съд – там „ промени “ в последните 2 години, са придобили заплашителни размери и рискуват обезмисляне на триинстанционното прозводство, обезпечено от Конституцията.
Всички тези неща стимулират единствено един въпрос: ДОКОГА с тези трикове???
___
* Николай Димитров е председател на Управителния съвет в Сдружение " Център за законодателни оценки и законодателни начинания ".
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ