Защо сменяме времето два пъти в годината
Тази вечер ще спим повече. Причината е, че през нощта би трябвало да върнем стрелките с един час обратно и да преминем към зимното часово време, което е астрономическото. Над 100 страни в света местят стрелките на часовниците си два пъти в годината - напролет и есента, като сменят зимно с лятно часово време.
Откъде идва концепцията?
През 1784 година тогавашният американски дипломат в Париж - Бенджамин Франклин написа до френското издание " Парижки вестник ", че парижаните ще пестят от свещи в случай че стават по-рано с един час. Днес това негово съмнение се счита за смешка. След Франклин обаче никой дълго време не се замислял за рационалността в потреблението на дневната светлина.
Идеята е подкрепена по-късно - през 1895 от Джордж Фъндсън, който колекционирал буболечки и желал малко повече време, с цел да се радва на обичаните си инсекти. Но до смяна тогава не се стига.
През 1908 година пък Уилям Уилет подема съществено самодейността за пробутване на закон за промяна на времето в английския парламент. На няколко пъти негов план е вкарван за разискване, само че всякога е отхвърлян.
Междувременно, през 1915 година, в разгара на Първата международна война, германците вършат смяната. Мотивът - да пести от въглища. Така индустрията, която зарежда войната щяла да бъде по-ефективна. Англия и Съединени американски щати ги последват година по-късно.
Смяната на времето е анулирано с идването на мира, с цел да се завърне трайно с Втората международна война.
България вкарва лятното часово време на 1 април 1979 година
Преходът от общоприетоо към лятно време е почти на идентична дата - последната неделя на октомври (а за страните от Южното полукълбо - последната неделя на март). Датата на минаване към лятно време обаче мощно се разграничава: в доста страни в Европа и Монголия това е последната неделя на март, в Съединени американски щати, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн - първата неделя на април, в множеството арабски страни - последният петък на април, осведоми в. " Сега ". В някои страни като Куба, Ирак и Сирия минаването на лятно време става на 1 април без значение от деня от седмицата.
Защо се прави промяната?
И до момента практиката да се сменя на времето не е еднопосочно призната. Подръжниците считат, че по този начин се пести сила, обезпечава се повече светлина и се покачва интензивността, има и значима обществена функционалност.
Според съперниците - въздейства отрицателно върху здравето с разстройването на биологичния часовник, а икономията е незначителна.
В Съединени американски щати да вземем за пример последователите на запазването и разпространяването на лятното часово време са обединени в Коалиция за лятно часово време. Тя се финансира от компании, за които лятното време значи спомагателни приходи. За образец служат притежателите на супермаркетите и магазините, профилирани в продажбата на битова техника. Увеличаването на техните приходи е обвързвано с минаването на лятно време - просто дамите могат да пазарят в тези магазини до по-късно вечерта. А представителите на производителите на съоръжение за барбекю настояват, че след старта на лятното време размерът на продажбите им се усилва с 15 на 100.
Няма цялостни проучвания на изгодите и вредите от промяната на времето. Какво въпреки всичко демонстрират някои изследвания:
- с 10% се усилват сърдечните удари, съгласно изследване от 2012 година в университета в Алабама. След промяната през октомври спадът е още веднъж с 10 %;
- 11% нараснал риск от отключване на меланхолия съгласно датско проучване;
- американско проучване демонстрира нараснал риск от преждевременно раждане или несполучлив опит при ин витро процедури;- следят се и повече пострадвания на работното място, които са по-тежки спрямо други понеделници;
- съгласно проучване на учени от университета в Харвард 18 % са повече злополуките в деня след промяната на времето;
- Проучване от 2015 година в Журнала по клинична медицина на съня открива, че младежите в дните след промяната времето са сънливи, реагират забавено и внимават по-малко;
Здравните проблеми въздействат и на стопанската система. Проучване на девет европейски университета демонстрират, че в Европейския съюз за лекарства и други средства за справяне с казуса се разходват 130 млрд евро годишно. От друга страна пък статистически разбор в Калифорния, откри, че удължаването на времето на дневна светлина е " с дребен или никакъв резултат върху потреблението на сила ".Борсовите анализатори на собствен ред са забелязали, че в първия понеделник след превъртането на стрелките се следи спад на борсовата интензивност. Всичко това съгласно съперниците на промяната е директно разследване от нея.
И даже да звучи стряскащо, медиците настояват, че това са краткотрайни разстройства, които не са рискови.
Затова даже Еврокомисията заложи на традицията и отхвърли предлагането да отстрани промяната на времето.
В България няма никакви изследвания за изгодите и вредите. Директивата на Европейския съюз от 2001 година не задължава страната да трансформира времето си. Само дефинира страните, които желаят да сменят времето да го вършат в един ден и час. Изборът е на всяка страна.
Откъде идва концепцията?
През 1784 година тогавашният американски дипломат в Париж - Бенджамин Франклин написа до френското издание " Парижки вестник ", че парижаните ще пестят от свещи в случай че стават по-рано с един час. Днес това негово съмнение се счита за смешка. След Франклин обаче никой дълго време не се замислял за рационалността в потреблението на дневната светлина.
Идеята е подкрепена по-късно - през 1895 от Джордж Фъндсън, който колекционирал буболечки и желал малко повече време, с цел да се радва на обичаните си инсекти. Но до смяна тогава не се стига.
През 1908 година пък Уилям Уилет подема съществено самодейността за пробутване на закон за промяна на времето в английския парламент. На няколко пъти негов план е вкарван за разискване, само че всякога е отхвърлян.
Междувременно, през 1915 година, в разгара на Първата международна война, германците вършат смяната. Мотивът - да пести от въглища. Така индустрията, която зарежда войната щяла да бъде по-ефективна. Англия и Съединени американски щати ги последват година по-късно.
Смяната на времето е анулирано с идването на мира, с цел да се завърне трайно с Втората международна война.
България вкарва лятното часово време на 1 април 1979 година
Преходът от общоприетоо към лятно време е почти на идентична дата - последната неделя на октомври (а за страните от Южното полукълбо - последната неделя на март). Датата на минаване към лятно време обаче мощно се разграничава: в доста страни в Европа и Монголия това е последната неделя на март, в Съединени американски щати, Канада, Мексико и страните от Карибския басейн - първата неделя на април, в множеството арабски страни - последният петък на април, осведоми в. " Сега ". В някои страни като Куба, Ирак и Сирия минаването на лятно време става на 1 април без значение от деня от седмицата.
Защо се прави промяната?
И до момента практиката да се сменя на времето не е еднопосочно призната. Подръжниците считат, че по този начин се пести сила, обезпечава се повече светлина и се покачва интензивността, има и значима обществена функционалност.
Според съперниците - въздейства отрицателно върху здравето с разстройването на биологичния часовник, а икономията е незначителна.
В Съединени американски щати да вземем за пример последователите на запазването и разпространяването на лятното часово време са обединени в Коалиция за лятно часово време. Тя се финансира от компании, за които лятното време значи спомагателни приходи. За образец служат притежателите на супермаркетите и магазините, профилирани в продажбата на битова техника. Увеличаването на техните приходи е обвързвано с минаването на лятно време - просто дамите могат да пазарят в тези магазини до по-късно вечерта. А представителите на производителите на съоръжение за барбекю настояват, че след старта на лятното време размерът на продажбите им се усилва с 15 на 100.
Няма цялостни проучвания на изгодите и вредите от промяната на времето. Какво въпреки всичко демонстрират някои изследвания:
- с 10% се усилват сърдечните удари, съгласно изследване от 2012 година в университета в Алабама. След промяната през октомври спадът е още веднъж с 10 %;
- 11% нараснал риск от отключване на меланхолия съгласно датско проучване;
- американско проучване демонстрира нараснал риск от преждевременно раждане или несполучлив опит при ин витро процедури;- следят се и повече пострадвания на работното място, които са по-тежки спрямо други понеделници;
- съгласно проучване на учени от университета в Харвард 18 % са повече злополуките в деня след промяната на времето;
- Проучване от 2015 година в Журнала по клинична медицина на съня открива, че младежите в дните след промяната времето са сънливи, реагират забавено и внимават по-малко;
Здравните проблеми въздействат и на стопанската система. Проучване на девет европейски университета демонстрират, че в Европейския съюз за лекарства и други средства за справяне с казуса се разходват 130 млрд евро годишно. От друга страна пък статистически разбор в Калифорния, откри, че удължаването на времето на дневна светлина е " с дребен или никакъв резултат върху потреблението на сила ".Борсовите анализатори на собствен ред са забелязали, че в първия понеделник след превъртането на стрелките се следи спад на борсовата интензивност. Всичко това съгласно съперниците на промяната е директно разследване от нея.
И даже да звучи стряскащо, медиците настояват, че това са краткотрайни разстройства, които не са рискови.
Затова даже Еврокомисията заложи на традицията и отхвърли предлагането да отстрани промяната на времето.
В България няма никакви изследвания за изгодите и вредите. Директивата на Европейския съюз от 2001 година не задължава страната да трансформира времето си. Само дефинира страните, които желаят да сменят времето да го вършат в един ден и час. Изборът е на всяка страна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ