Ясен Бояджиев,Дойче велеЕпидемията се вихри, заразените стават все повече, а

Ясен Бояджиев, Дойче веле

Епидемията се вихри, инфектираните стават от ден на ден, а властта се държи все едно няма проблем с ковид. Интересно какво ще приказват, в случай че (когато) случаите станат по две или три хиляди дневно?

Когато предходната седмица случаите станаха съвсем хиляда, министърът на опазването на здравето сподели: " Ситуацията е задоволително добре следена. Идеята не е да постановяваме рестрикции, да затваряме, да блокираме... Категорично не. Това не е решение. И числата в България сега не го постановат. Трябва да проявим гражданска съвест, това е най-важното: когато видите човек без маска, направете му забележка. Така вършат всички съвременни общества ".

" Аман от дърти, бе! "

Ден-два по-рано бяхме постъпили тъкмо по този начин - съвременно. Лекомислено (макар и единствено за две спирки) се бяхме качили в рейс, който се оказа цялостен. Около една трета от пасажерите - без маски. Включително две девойки до нас, очевидно от горните класове. На идната спирка те потеглиха да слизат и жена ми най-учтиво сподели: " Момичета, би трябвало да носите маски в рейса ". Тогава едното от тях се обърна, изгледа ни отвисоко и с голямо омерзение отвърна: " Ей, аман от дърти, бе! ". След което слезе и със забележително за възрастта си умеене продължи да ругае.

Вероятно мнозина, четейки този текст, ще си кажат същото, тъй като по въпроса за ковид сме изрично разграничени (незадължително единствено по възрастов признак). За такива като мен хиляда нови случая дневно са доста. И е много обезпокоително, когато броят на признатите в болница се удвоява за 20-ина дни. На такива като двете девойки въобще не им пука. Те дори и не имат вяра, че има подобен проблем.

На чия страна е властта?

Властта, която не би трябвало да се въздейства от настроения, а да работи отговорно в полза на обществото, явно (и от цитата по-горе) мисли по-скоро като втората група. Във всеки случай по всякакъв начин се пробва да ѝ угоди. Реакцията на властта бе и продължава да бъде (макар и с противоположен знак) несъразмерна на заплахата, тъй че резултатът може да се окаже надалеч от стремежи.

През пролетта, когато броят на инфектираните бе напряко незабележим спрямо днешния, бяха наложени фрапантни ограничавания. Обяснението бе, че би трябвало да пазим здравната система от претоварване, с цел да може тя да посрещне всички, които биха имали потребност от нея. " Минем ли броя от 100 нови инфектирани дневно, незабавно затваряме ", плашеше министър-председателят при първото разхлабване на рестриктивните мерки. Бройката скоро бе мината, само че махалото към този момент се бе лашнало в противоположната посока и не последва нищо.

Днес, когато числата са 10 пъти по-големи и не престават стремглаво да нарастват, царува успокоение. Премиерът продължава да повтаря, че " нашата страна ползва потвърдено (интересно от какво?) най-правилен метод ". " Нямаме безусловно никакви терзания ", повтаря здравният министър. И ужасно внимават инцидентно да не уплашат някого. Затова не стопират да твърдят, че няма да има никакво затваряне (да не би някой да си намерения друго). Както и, че здравната система е постоянна и готова " за лекуването на всички български жители по всички области и всички лечебни заведения ". Признаците и сигналите за противоположното обаче стават от ден на ден - цялостни лечебни заведения, безпределно изтощен или напряко изчезнал личен състав.

А когато случаите станат 2000?

Безспорно - би трябвало да се направи всичко допустимо, с цел да се избегнат затварянето на страната и блокирането на стопанската система. Но има доста какво друго да се направи, с цел да бъде забавена вихрещата се зараза. Разбира се, че не трябва да се провокира суматоха. Но страната би трябвало да спре да внушава подправено безметежно успокоение и да си влезе в ролята. Включително като наложи непоколебим надзор върху спазването на съществуващите ограничения. Добре е, да вземем за пример, да покаже някой и различен в действителност санкциониран извършител, вместо да ни поучава да си вършим забележки един на различен. Докато отнесем освен ругатните, само че и багра от някой по-изнервен съперник на рестриктивните мерки.

" Спокойно, обстановката е под надзор ", споделя властта. Страхувам се обаче, че се намираме по-скоро в обстановка на свободно рухване. Какво ли ще приказват в края на тази или другата седмица, в случай че (когато) случаите станат 2000 или 3000? Да не се окаже тогава, че затварянето, което в този момент даже не смеят да упоменат, е само и неизбежно решение? Засега ни остава единствено да се молим това да не се случи.