Валерия Ковтун е основател и ръководител на Националния проект за

Валерия Ковтун е създател и началник на Националния план за медийна просветеност „ Филтър “ на Министерството на културата и осведомителната политика на Украйна. Основан е през 2021 година, с цел да сплоти напъните на страната, обществения бранш, интернационалните организации и медийната общественост за възстановяване на равнището на медийна просветеност на украинците. Ковтун е работила в Би Би Си в Лондон и в централата на Организация на обединените нации в Ню Йорк. С нея беседва Мина Киркова.

Дъждовни води: Защо е значимо образованието по медийна просветеност? Какво дава то на хората?

Валерия Ковтун: Най-просто казано - става дума за персоналната ви сигурност. За положителното ви психическо здраве. Когато войната в Украйна стартира, доста хора схванаха, че медийната просветеност не е привилегия - това е съществена потребност. Стана ясно, че да проверяваш информация, без да ти лишава доста време, и да знаеш кои източници са достоверни може даже да избави живота ти и този на околните ти.

Дъждовни води: Много хора не намират медийната просветеност за нещо значимо или даже забавно. Как съгласно Вас може да се противостои на това? Какво демонстрира Вашата процедура?

Валерия Ковтун: Така е. Самата фраза допуска, че индивидът не е задоволително образован. Хората по принцип не желаят да си признаят, че имат още да учат - изключително по-възрастните. Затова взехме решение да изместим фокуса си. Вместо да споделяме на хората, че би трябвало да ги научим на нещо, им предлагаме помощ с това да станат финансово самостоятелни, да са потребни на децата си в учебно заведение, младежите да създадат верния избор за висшето си обучение.

Важно е да оставим настрани фразата медийна просветеност и да приказваме на езика, на който хората приказват между тях. Всеки човек желае да е просветен, да има добра работа и да е сигурен, че прави верните избори в връзките с останалите. Така се опитахме и ние да разбираем смисъла на медийната просветеност - не просто човек да ревизира информацията, а да стартира да мисли сериозно, с цел да взема верните решения.

Дъждовни води: Може да се каже, че построяването на медийна просветеност не е бърз развой. Какво може да се направи, с цел да се форсира той и хората да стартират по-лесно да отсяват достоверната информация от подвеждащата и погрешната?

Валерия Ковтун: Войната форсира този развой в Украйна, за жалост. Хората трябваше да се научат, с цел да оцелеят. За другите страни, които не са в сходна обстановка обаче, би трябвало медийната просветеност да се нарежда в по-креативна среда, с цел да могат хората да си основат положителна асоциация с нея.

Например вместо медийната просветеност да става наложителен предмет в учебно заведение, който децата и учителите да одобряват като спомагателна работа, могат да се измислят благоприятни условия, при които децата да бъдат изобретателни. В процеса пък те да се научат да ревизират обстоятелства, да разпознават специалистите, на които могат да се доверят, и другите, които употребяват прочувствен език, единствено с цел да привлекат внимание. Така децата ще припознаят медийната просветеност като нещо вълнуващо - ще осъзнаят какви неточности са правили и какъв брой са рискови те.

Проектът за медийна подготвеност " Филтър " е национална стратегия към Министерството на културата на УкрайнаСнимка: Filter

Що се отнася до възрастните хора, които имат собствен светоглед, най-добре е да се работи за основаването на общественост, където информацията за медийната просветеност да идва от хора, които те към този момент одобряват за престижи. Няма по какъв начин да се прати някой от София в малко село на другия завършек на страната, с цел да изяснява на възрастни хора по какъв начин да си живеят живота и кое е вярно, и кое не. По-добре е да се откри някой локален човек, който хората познават и почитат. Той може да бъде подготвен и след това да приказва с локалната си общественост и да оказва помощ за развиването на медийната просветеност.

Основното е преди да се започва някоя самодейност за медийна просветеност, първо да се проведат диалози с хората - да се разбере какво ги тормози и да се направи опит тези терзания да бъдат разсеяни, а медийната просветеност да се трансформира в част от решението.

Дъждовни води: Кои са нещата, за които хората най-вече би трябвало да внимават в медийната среда?

Валерия Ковтун: Мисля, че доста постоянно подценяваме въздействието на известната просвета и развлекателните излъчвания, през които също се популяризира агитация. Нещо, което Русия доста сполучливо прави още от годините преди войната, е да продуцира такива излъчвания - те елементарно се гледаха от хората в Украйна поради езика и бяха на всички места. Това наличие не трябва да се омаловажава - в случай че човек гледа хумористично предаване, а в него са вплетени идеологически разкази, той ще свързва тези хрумвания с позитивни страсти. Шеговито се споделя, да вземем за пример, че Русия е най-голямата и значима нация от всички в Източна Европа, че украинският език не е значим, а е елитно да се приказва съветски. После фенът асоциира всичко това с нещо положително и занимателно. А най-накрая стартира също да го мисли.

Нещо друго доста значимо е, че пропагандата и дезинформацията не постоянно са просто нещо погрешно. Много постоянно става дума за преувеличаване на вярното, за разбъркване на истина и лъжа. Не единствено хората в Украйна, само че и всички други би трябвало да схванат, че всяка тяхна уязвимост може да бъде преекспонирана от дезинформацията, с цел да сътвори разграничителни линии в обществото. А когато обществото е разграничено и прочувствено, е още по-лесно да бъде манипулирано. Типичен образец е методът, по който Русия постоянно демонстрира Запада като зложелател. Целта е да се всее съмнение към управляващите в демократичните страни, да се накарат хората да се ненавиждат един различен. Така те стават нападателни и раздразнителни и все по-малко желаят да чуят непознатото мнение.

Дъждовни води: Какъв съвет бихте дали на хората в България и Европа във връзка с битката с дезинформацията?

Валерия Ковтун: Най-важното е образованието. Медийната просветеност не е нещо, което просто научаваш вечно. Трябва да се намерения и за смяна в образованието. Децата да имат свободата да задават въпроси, да са скептични, да разсъждават по разнообразни въпроси. А учителите да са отворени към това. Все още има учители, които считат, че би трябвало да са единственият престиж, а учениците не трябва да оспорват мнението им по никакъв метод. Не бива да е по този начин. Затова би трябвало да се работи както с учителите, по този начин и с децата, с цел да се сътвори среда, в която се развива сериозното мислене. Важно е за това да се работи и на национално равнище - държавното управление да го поддържа и да показва тази поддръжка всекидневно.

Смятам също, че е значимо да има регулации. Границата сред антидемократичните регулаци и тези, които са нужни, с цел да ни защитят, е тънка. Но е значимо да се работи в тази посока. Защото, в случай че човек чуе от пет разнообразни места пропагандни тези, рано или късно ще ги повярва - това е в природата на хората. Ако средата е наводнена с такива нездравословни за демокрацията разкази, би трябвало да се вземат ограничения. Защото тези разкази могат да се трансфорат в дейности, които да са пагубни за полезностите, които демократичната страна изповядва.

Медийната просветеност не се показва просто в това да обучим хората да ревизират информацията. Важно е да се основава поле за разговор, да се чува гласът на локалните общности, да се образоват децата, а учителите да се приспособяват. Изключително сложно е. А поддръжката от държавното управление е от голяма значимост.