Криворазбраната актуализация
Слави Трифонов употребява измененията в бюджета за бягството си от обединението, само че без ясни причини Управляващите от "Промяната " заложиха голям разход за пенсии, който разклаща трайно стабилността на държавните финанси Задаващата се политическа неустановеност единствено може да раздуе предизборно още разноските
Готвената от държавното управление актуализация на бюджета се оказа един от мотивите партията на Слави Трифонов да напусне обединението. А повода: съгласно Трифонов в страната към този момент няма пари, евентуално визирайки попарените претенции на неговите министри за многомилиардни.
Истината е, че препоръчаната от кабинета актуализация на Бюджет 2022 беше разочароваща, само че по други аргументи. Тя беше заложена още в съдружното съглашение в края на предходната година, само че тогава четирите ръководещи партии я обвързаха с съответни промени в обществената сфера. Междувременно стартира войната в Украйна, инфлацията в страната (до огромна степен очаквано) стана двуцифрена, а управническата коалиция стартира да буксува при вземането на значими решения. Така в последна сметка Министерството на финансите предложи бързи промени в Бюджет 2022, които отразяват главно противоречивите антиинфлационни ограничения на държавното управление и не плануват никакви промени.
Крайният резултат - настоящите разноски на страната или тези, които даже и при рецесия се лимитират най-трудно, се предлага да доближат съвсем 36% от Брутният вътрешен продукт, касовият недостиг се резервира на 4.1% от Брутният вътрешен продукт, само че номинално ще е рекорните 6.2 милиарда лева В малко по-дългосрочен проект пък рискът е страната да не извърши критериите за инфлация и бюджетен недостиг за влизане в еврозоната.
Реклама
слага под въпрос гласуването на всички тези промени. Но това няма да е проблем нито за пенсиите, нито за страната. Рисковете в този момент са два, и са все в отрицателна посока: или да се клатушкане в популизъм като през лятото на предходната година, когато предизборно всяка партия реши да раздава великодушни дарове, или напълно скоро да се влезе в нова серпантина на икономическа неустановеност без държавно управление и парламент.
Какви са измененията
И въпреки всичко, какво предложи да промени държавното управление, преди Трифонов да излезе от него - приходите се усилят с 1.65 милиарда лева и доближават 58.9 милиарда лева Разходите обаче са повече - съвсем 2 милиарда лева или над 43% от Брутният вътрешен продукт. Така касовият недостиг ще порасне номинално с още близо 330 млн. лева Като съответствие по отношение на Брутният вътрешен продукт обаче той остава 4.1%, защото съгласно последната прогноза на Министерството на финансите Брутният вътрешен продукт на страната също ще се усили повече номинално през тази година и ще надвиши 150 милиарда лева Не беше напълно ясно по какъв начин се трансформират параметрите на недостига на така наречен начислена основа, който гледа Европейска комисия. Финансовият министър Асен Василев разгласи, че той остава неизменен, т.е. тази година ще е 5.5% от Брутният вътрешен продукт. Ако страната желае да одобри еврото от началото на 2024 година (което на този стадий към този момент наподобява все по-малко възможно) ще би трябвало да изиска от Европейска комисия нов конвергентен отчет. При правенето му следващата година ще се гледат резултатите от Бюджет 2022. Правителството евентуално се надяваше, че част от в този момент планувания минус ще бъде приет като разноски за изключителни ограничения около войната в Украйна и коронавирус и няма да бъде вкарано в процедура по свръхдефицит.
В малко по-голяма дълбочина - предстоящите данъчни приходи в актуализацията са с съвсем 950 млн. лева повече по отношение на в началото заложените за тази година. В същото време обаче с препоръчаните антиинфлационни ограничения на властта, които включват по-голяма данъчна отстъпка за деца, 0% Данък добавена стойност за хляба, понижен на 9% Данък добавена стойност за доставки на газ и парно, освобождение от данък на ел. сила и газ ще костват съвсем 600 млн. лева Така в последна сметка държавното управление залага чисто едвам 350 млн. лева повече данъчни приходи по отношение на първичните сметки в бюджет 2022. За сметка на това се възнамеряват спомагателни малко над 1 милиарда лева грантове по Плана за възобновяване на Европейска комисия, които страната чака като заплащания тази година. Реклама
Най-голям дял от разноските пък е главно за финансиране на готвеното нарастване и преизчисляване на пенсиите (виж карето) - съвсем 1.5 милиарда лева за половин година. Според работни калкулации на Национален осигурителен институт (които не са публични) обаче, за същите промени следващата година ще са нужни спомагателни съвсем 3.8 милиарда лева, като по този начин общо разноските за пенсии ще набъбнат до над 18.7 милиарда лева
Всички тези ограничения действително предизвикват потреблението и работят проинфлационно, вместо да са ориентирани единствено към поддръжка на приходите на най-нуждаещите се групи от обществото. Според някогашния министър на стопанската система и на обществената политика Лидия Шулева да вземем за пример ваучери за уязвимите групи, които да служат както за храни, по този начин и за консумативи и медикаменти, биха били по-ефективна мярка.
В актуализацията имаше и още един противоречив миг - разноските в бюджета, които са свързани с прехрана на ведомства, заплати, пенсии, порастват с прекомерно бърз ритъм и ще доближат съвсем 36% от Брутният вътрешен продукт при общо 43% разноски. Това оставя малко пространство за маневри при рецесия, в случай че приходите в бюджета стартират да спадат. За тази година държавното управление има буфер - парите за вложения. Още преди дни финансовият министър Асен Василев съобщи, че те няма да се понижават с актуализацията. Тази година са заложени рекордните 8.2 милиарда лева за финансови разноски, само че към април те са изпълнени на към 10% от проекта.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Инфраструктура 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Инфраструктура 1 Инфраструктура 2 Политика 3 Градове Реклама
Критично към бюджета беше и отношението на икономистите от Българска академия на науките. Според тях антиинфлационни ограничения, основани най-вече на компенсиране на загубата на покупателна дарба заради по-високите цени, а не толкоз на насърчаване на индустриален потенциал за обезпечаване на по-високи приходи, биха довели до " макроикономическа неустойчивост със съществени последствия и за фискалната резистентност на страната ".
А дългът?
Донякъде изненадващо държавното управление предложи да се усили и таванът на новия дълг през тази година с още 3 милиарда лева, като по този начин ще доближи рекордното число от 10.3 милиарда лева Идеята е в допълнение набраните средства да послужат за рефинансиране по падежиращия държавен дълг при започване на идната година. През март 2023 година страната би трябвало да погаси емисия еврооблигации на стойност 1.14 милиарда евро. В това искане има аргумент, доколкото то се аргументира с политиката на огромните централни банки, които към този момент оповестиха, че стартират да подвигат главните лихви. Друг е въпросът, че това беше ясно още при приемането на Бюджет 2022 през февруари. Още в този миг страната можеше да излезе и на интернационалните пазари, само че се забави с емисията, а по-късно стартира войната в Украйна. Което в композиция с новините за растеж на лихвите докара до по-високи рискови награди. Международната емисия с падеж 2030 година, която при започване на годината се търгуваше на равнища към 0.75%, в този момент се котира на равнища към 3%.
Във вторник финансовият министър Асен Василев съобщи, че България евентуално ще излезе на външните пазари на дълг още при започване на идната седмица. След новината за съдружните земетресения обаче при разтърсено ръководство звучи доста малко евентуално.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Готвената от държавното управление актуализация на бюджета се оказа един от мотивите партията на Слави Трифонов да напусне обединението. А повода: съгласно Трифонов в страната към този момент няма пари, евентуално визирайки попарените претенции на неговите министри за многомилиардни.
Истината е, че препоръчаната от кабинета актуализация на Бюджет 2022 беше разочароваща, само че по други аргументи. Тя беше заложена още в съдружното съглашение в края на предходната година, само че тогава четирите ръководещи партии я обвързаха с съответни промени в обществената сфера. Междувременно стартира войната в Украйна, инфлацията в страната (до огромна степен очаквано) стана двуцифрена, а управническата коалиция стартира да буксува при вземането на значими решения. Така в последна сметка Министерството на финансите предложи бързи промени в Бюджет 2022, които отразяват главно противоречивите антиинфлационни ограничения на държавното управление и не плануват никакви промени.
Крайният резултат - настоящите разноски на страната или тези, които даже и при рецесия се лимитират най-трудно, се предлага да доближат съвсем 36% от Брутният вътрешен продукт, касовият недостиг се резервира на 4.1% от Брутният вътрешен продукт, само че номинално ще е рекорните 6.2 милиарда лева В малко по-дългосрочен проект пък рискът е страната да не извърши критериите за инфлация и бюджетен недостиг за влизане в еврозоната.
Реклама
слага под въпрос гласуването на всички тези промени. Но това няма да е проблем нито за пенсиите, нито за страната. Рисковете в този момент са два, и са все в отрицателна посока: или да се клатушкане в популизъм като през лятото на предходната година, когато предизборно всяка партия реши да раздава великодушни дарове, или напълно скоро да се влезе в нова серпантина на икономическа неустановеност без държавно управление и парламент.
Какви са измененията
И въпреки всичко, какво предложи да промени държавното управление, преди Трифонов да излезе от него - приходите се усилят с 1.65 милиарда лева и доближават 58.9 милиарда лева Разходите обаче са повече - съвсем 2 милиарда лева или над 43% от Брутният вътрешен продукт. Така касовият недостиг ще порасне номинално с още близо 330 млн. лева Като съответствие по отношение на Брутният вътрешен продукт обаче той остава 4.1%, защото съгласно последната прогноза на Министерството на финансите Брутният вътрешен продукт на страната също ще се усили повече номинално през тази година и ще надвиши 150 милиарда лева Не беше напълно ясно по какъв начин се трансформират параметрите на недостига на така наречен начислена основа, който гледа Европейска комисия. Финансовият министър Асен Василев разгласи, че той остава неизменен, т.е. тази година ще е 5.5% от Брутният вътрешен продукт. Ако страната желае да одобри еврото от началото на 2024 година (което на този стадий към този момент наподобява все по-малко възможно) ще би трябвало да изиска от Европейска комисия нов конвергентен отчет. При правенето му следващата година ще се гледат резултатите от Бюджет 2022. Правителството евентуално се надяваше, че част от в този момент планувания минус ще бъде приет като разноски за изключителни ограничения около войната в Украйна и коронавирус и няма да бъде вкарано в процедура по свръхдефицит.
В малко по-голяма дълбочина - предстоящите данъчни приходи в актуализацията са с съвсем 950 млн. лева повече по отношение на в началото заложените за тази година. В същото време обаче с препоръчаните антиинфлационни ограничения на властта, които включват по-голяма данъчна отстъпка за деца, 0% Данък добавена стойност за хляба, понижен на 9% Данък добавена стойност за доставки на газ и парно, освобождение от данък на ел. сила и газ ще костват съвсем 600 млн. лева Така в последна сметка държавното управление залага чисто едвам 350 млн. лева повече данъчни приходи по отношение на първичните сметки в бюджет 2022. За сметка на това се възнамеряват спомагателни малко над 1 милиарда лева грантове по Плана за възобновяване на Европейска комисия, които страната чака като заплащания тази година. Реклама
Най-голям дял от разноските пък е главно за финансиране на готвеното нарастване и преизчисляване на пенсиите (виж карето) - съвсем 1.5 милиарда лева за половин година. Според работни калкулации на Национален осигурителен институт (които не са публични) обаче, за същите промени следващата година ще са нужни спомагателни съвсем 3.8 милиарда лева, като по този начин общо разноските за пенсии ще набъбнат до над 18.7 милиарда лева
Всички тези ограничения действително предизвикват потреблението и работят проинфлационно, вместо да са ориентирани единствено към поддръжка на приходите на най-нуждаещите се групи от обществото. Според някогашния министър на стопанската система и на обществената политика Лидия Шулева да вземем за пример ваучери за уязвимите групи, които да служат както за храни, по този начин и за консумативи и медикаменти, биха били по-ефективна мярка.
В актуализацията имаше и още един противоречив миг - разноските в бюджета, които са свързани с прехрана на ведомства, заплати, пенсии, порастват с прекомерно бърз ритъм и ще доближат съвсем 36% от Брутният вътрешен продукт при общо 43% разноски. Това оставя малко пространство за маневри при рецесия, в случай че приходите в бюджета стартират да спадат. За тази година държавното управление има буфер - парите за вложения. Още преди дни финансовият министър Асен Василев съобщи, че те няма да се понижават с актуализацията. Тази година са заложени рекордните 8.2 милиарда лева за финансови разноски, само че към април те са изпълнени на към 10% от проекта.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Инфраструктура 3 Политика 1 Политика 2 Политика 3 Инфраструктура 1 Инфраструктура 2 Политика 3 Градове Реклама
Критично към бюджета беше и отношението на икономистите от Българска академия на науките. Според тях антиинфлационни ограничения, основани най-вече на компенсиране на загубата на покупателна дарба заради по-високите цени, а не толкоз на насърчаване на индустриален потенциал за обезпечаване на по-високи приходи, биха довели до " макроикономическа неустойчивост със съществени последствия и за фискалната резистентност на страната ".
А дългът?
Донякъде изненадващо държавното управление предложи да се усили и таванът на новия дълг през тази година с още 3 милиарда лева, като по този начин ще доближи рекордното число от 10.3 милиарда лева Идеята е в допълнение набраните средства да послужат за рефинансиране по падежиращия държавен дълг при започване на идната година. През март 2023 година страната би трябвало да погаси емисия еврооблигации на стойност 1.14 милиарда евро. В това искане има аргумент, доколкото то се аргументира с политиката на огромните централни банки, които към този момент оповестиха, че стартират да подвигат главните лихви. Друг е въпросът, че това беше ясно още при приемането на Бюджет 2022 през февруари. Още в този миг страната можеше да излезе и на интернационалните пазари, само че се забави с емисията, а по-късно стартира войната в Украйна. Което в композиция с новините за растеж на лихвите докара до по-високи рискови награди. Международната емисия с падеж 2030 година, която при започване на годината се търгуваше на равнища към 0.75%, в този момент се котира на равнища към 3%.
Във вторник финансовият министър Асен Василев съобщи, че България евентуално ще излезе на външните пазари на дълг още при започване на идната седмица. След новината за съдружните земетресения обаче при разтърсено ръководство звучи доста малко евентуално.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ