Настроения според сезона
Пролетна отмалялост, последвана от летен мързел, по-късно есенна потиснатост, а за похлупак и зимна меланхолия - биологична причинност на човешкия организъм или аргументи, с които си оправдаваме неприятното въодушевление и нежеланието за работа?
Кръговратът от сходни настроения и положения е целогодишен. Всеки сезон предопределя характерни физически чувства, дразнения и усеща. Знакът за тъждество сред психическото и физическото положение постоянно е постоянен, само че има сезони, в които е повече плод на въображението ни, в сравнение с действителен факт. През пролетта да вземем за пример тялото е изморено, само че обратнопропорционално на това психическият тонус се покачва. Причините се крият в появяването на първите слънчеви лъчи, повишението на температурите, цветовия контрастност в природата, опцията за повече придвижване навън. Пролетта е удобен сезон за ново начало, смяна в светоусещането, за нови другарства и възобновяване на остарели връзки. Увеличената дълготрайност на деня, разлистването на дърветата, завърналите се птици, които са съществени знаци на живота и динамичността, са фактори, които работят позитивно върху прочувственото ни положение. Колкото и добре обаче да се усеща човек вътрешно, физическият дискомфорт би могъл да скапе и най-хубавото въодушевление.
За да не попада тялото ви в лапите на пролетната отмалялост, яжте повече плодове и зеленчуци за сметка на месото, пийте повече топла вода за изчистване от токсините, оставайте по-дълго време навън, към зелени дървета, възползвайки се от приятната ласка на слънцето. През пролетта клетките в организма стартират да се разделят по бързо и се усилва отделянето на полови хормони. По тези аргументи кожата регенерира, организмът се подмладява и разкрасява изцяло. Желанието за правене на повече секс също е непринудено. В този смисъл пролетта е повече мотив за рефреш и по-добър старт, в сравнение с причина за перманентна отмалялост. Трябва единствено да се наслаждавате на хубавите дни и да очаквате идването на лятото.
А постоянно то идва с огромна доза мързел. Горещите дни, следобедната зной и повсеместното успокоение са изключително присъщи за този сезон. Няма по какъв начин заобикалящата ни конюнктура да не ни повлияе и физически, и душевен. Мързелуването е заложено в човешките гени и е реакция на организма към физическата или психическа отмалялост. Мързелът е алармата, която се включва, когато разписанието, съгласно което живее тялото, е нарушено. Когато сме изпълнили всичките си задания, задоволени са потребностите на организма, той преценя, че има потребност от отмора, с цел да възвърне енергийния си баланс. Ако прекомерно дълго му се противопоставяме, рискуваме да се преуморим, да бъдем разконцентрирани, вследствие на което да понижим качеството на свършената работа. Желанието за по-лесен живот и мързелът са аргументи за появяването на огромна част от техническите открития– дистанционното управление, компютрите, и така нататък Биологичният часовник на човек се настройва за отмора през лятото, защото и всички естествени процеси се забавят – плодовете и зеленчуците постепенно наедряват, реките нямат внезапни амплитуди в равнището си и така нататък От друга страна, лятото е сезонът на ваканциите. Тъй като хора от разнообразни институции излизат в отпуск, е по-трудно да се осъществят работните контакти. Затова времето е уместно и вие да се възползвате от полагащата ви се отмора. В този смисъл въпреки някои да споделят, че мързелът е грях, по никакъв начин не е неприятно понякога да помързелуваме.
Появата на потиснатост през есента е подбудена най-много от смяната в климата – продължителни дъждове, поради които стоим в затворени пространства, листопадът като завършек на живота за премяната на дърветата, тежестта на мъглите. В късната есен ярките цветове са сменени от сивкави и мрачно кафяви. Пренесени в градски условия, тези феномени се свързват с нечистотии по улиците, капещи покриви, противен аромат на влага и така нататък В допълнение дните стават по-къси, за сметка на дългите нощи. Възможността да стоим по-дълго на открито и да се радваме на слънцето понижава. Меланхолията през този сезон има разнообразни проявления. В по-лекия си вид тя може да е лека мъка и сладка нега, постоянно настояща вдъхновяващо на създателите. Известно е, че доста от тях не могат да пишат, рисуват или пеят, в случай че са щастливи. Но може да е и първата стъпка към депресивни положения и обезверение. Есента е временен интервал и по тази причина съзнанието ни има потребност от малко повече време, с цел да се пренастрои от режим отмора още веднъж в режим работа. Тялото ни, въпреки това, има потребност от повече сън и по-топли облекла. В този смисъл е добре да извлечем позитивите от есенната потиснатост и да я приемем повече като мотор за творчество, в сравнение с като начало на горест и меланхолия.
А когато и най-сивите мъгли се вдигнат, настава зимата със своята безкрайна белота и хапещ мраз. През този сезон човешкият организъм изпитва изострен дефицит на витамини, слънчева светлина и топлота. Това са едни от главните аргументи за депресии и летаргии. Заради слънчевия апетит съпротивителните сили на организма понижават, появяват се хронична отмалялост и цялостна изнемощялост. Главният мозък не създава задоволително мелатонин, който контролира биологичния темп на тялото и въздейства на eмоциите. За да се компенсира неналичието на витамини от свежи плодове и зеленчуци в храната, би трябвало да включите в менюто си риба и рибни артикули, алено вино, топъл чай. Повечето светлина и топлота работят удобно както на тялото, по този начин и на душeвността. Зимната меланхолия, наричана и фотозависима меланхолия, в Америка е включена в лист с психически разстройства. Високо в планината, по-близо до слънцето, на солариум или на екскурзия до топла страна, с другари покрай камината – това са методите за набиране на това, което зимата в действителност ни взима. В този смисъл зимната меланхолия и вероятните затруднения не трябва да се подценяват.
Сезонните положения не са физически заболявания, нито психологични синдроми. С тях можем и би трябвало да се борим. Важното е във всеки сезон да откриваме красивото, да умеем да се концентрираме върху него и да се отърсваме от отрицателните внушения. въпреки всичко България е една от дребното страни, която макар климатичните промени, може да се похвали с съществуването на 4 сезона. Можем да създадем по този начин, че това да са 4 аргументи да бъдем в друго въодушевление, само че все хубаво.
Кръговратът от сходни настроения и положения е целогодишен. Всеки сезон предопределя характерни физически чувства, дразнения и усеща. Знакът за тъждество сред психическото и физическото положение постоянно е постоянен, само че има сезони, в които е повече плод на въображението ни, в сравнение с действителен факт. През пролетта да вземем за пример тялото е изморено, само че обратнопропорционално на това психическият тонус се покачва. Причините се крият в появяването на първите слънчеви лъчи, повишението на температурите, цветовия контрастност в природата, опцията за повече придвижване навън. Пролетта е удобен сезон за ново начало, смяна в светоусещането, за нови другарства и възобновяване на остарели връзки. Увеличената дълготрайност на деня, разлистването на дърветата, завърналите се птици, които са съществени знаци на живота и динамичността, са фактори, които работят позитивно върху прочувственото ни положение. Колкото и добре обаче да се усеща човек вътрешно, физическият дискомфорт би могъл да скапе и най-хубавото въодушевление.
За да не попада тялото ви в лапите на пролетната отмалялост, яжте повече плодове и зеленчуци за сметка на месото, пийте повече топла вода за изчистване от токсините, оставайте по-дълго време навън, към зелени дървета, възползвайки се от приятната ласка на слънцето. През пролетта клетките в организма стартират да се разделят по бързо и се усилва отделянето на полови хормони. По тези аргументи кожата регенерира, организмът се подмладява и разкрасява изцяло. Желанието за правене на повече секс също е непринудено. В този смисъл пролетта е повече мотив за рефреш и по-добър старт, в сравнение с причина за перманентна отмалялост. Трябва единствено да се наслаждавате на хубавите дни и да очаквате идването на лятото.
А постоянно то идва с огромна доза мързел. Горещите дни, следобедната зной и повсеместното успокоение са изключително присъщи за този сезон. Няма по какъв начин заобикалящата ни конюнктура да не ни повлияе и физически, и душевен. Мързелуването е заложено в човешките гени и е реакция на организма към физическата или психическа отмалялост. Мързелът е алармата, която се включва, когато разписанието, съгласно което живее тялото, е нарушено. Когато сме изпълнили всичките си задания, задоволени са потребностите на организма, той преценя, че има потребност от отмора, с цел да възвърне енергийния си баланс. Ако прекомерно дълго му се противопоставяме, рискуваме да се преуморим, да бъдем разконцентрирани, вследствие на което да понижим качеството на свършената работа. Желанието за по-лесен живот и мързелът са аргументи за появяването на огромна част от техническите открития– дистанционното управление, компютрите, и така нататък Биологичният часовник на човек се настройва за отмора през лятото, защото и всички естествени процеси се забавят – плодовете и зеленчуците постепенно наедряват, реките нямат внезапни амплитуди в равнището си и така нататък От друга страна, лятото е сезонът на ваканциите. Тъй като хора от разнообразни институции излизат в отпуск, е по-трудно да се осъществят работните контакти. Затова времето е уместно и вие да се възползвате от полагащата ви се отмора. В този смисъл въпреки някои да споделят, че мързелът е грях, по никакъв начин не е неприятно понякога да помързелуваме.
Появата на потиснатост през есента е подбудена най-много от смяната в климата – продължителни дъждове, поради които стоим в затворени пространства, листопадът като завършек на живота за премяната на дърветата, тежестта на мъглите. В късната есен ярките цветове са сменени от сивкави и мрачно кафяви. Пренесени в градски условия, тези феномени се свързват с нечистотии по улиците, капещи покриви, противен аромат на влага и така нататък В допълнение дните стават по-къси, за сметка на дългите нощи. Възможността да стоим по-дълго на открито и да се радваме на слънцето понижава. Меланхолията през този сезон има разнообразни проявления. В по-лекия си вид тя може да е лека мъка и сладка нега, постоянно настояща вдъхновяващо на създателите. Известно е, че доста от тях не могат да пишат, рисуват или пеят, в случай че са щастливи. Но може да е и първата стъпка към депресивни положения и обезверение. Есента е временен интервал и по тази причина съзнанието ни има потребност от малко повече време, с цел да се пренастрои от режим отмора още веднъж в режим работа. Тялото ни, въпреки това, има потребност от повече сън и по-топли облекла. В този смисъл е добре да извлечем позитивите от есенната потиснатост и да я приемем повече като мотор за творчество, в сравнение с като начало на горест и меланхолия.
А когато и най-сивите мъгли се вдигнат, настава зимата със своята безкрайна белота и хапещ мраз. През този сезон човешкият организъм изпитва изострен дефицит на витамини, слънчева светлина и топлота. Това са едни от главните аргументи за депресии и летаргии. Заради слънчевия апетит съпротивителните сили на организма понижават, появяват се хронична отмалялост и цялостна изнемощялост. Главният мозък не създава задоволително мелатонин, който контролира биологичния темп на тялото и въздейства на eмоциите. За да се компенсира неналичието на витамини от свежи плодове и зеленчуци в храната, би трябвало да включите в менюто си риба и рибни артикули, алено вино, топъл чай. Повечето светлина и топлота работят удобно както на тялото, по този начин и на душeвността. Зимната меланхолия, наричана и фотозависима меланхолия, в Америка е включена в лист с психически разстройства. Високо в планината, по-близо до слънцето, на солариум или на екскурзия до топла страна, с другари покрай камината – това са методите за набиране на това, което зимата в действителност ни взима. В този смисъл зимната меланхолия и вероятните затруднения не трябва да се подценяват.
Сезонните положения не са физически заболявания, нито психологични синдроми. С тях можем и би трябвало да се борим. Важното е във всеки сезон да откриваме красивото, да умеем да се концентрираме върху него и да се отърсваме от отрицателните внушения. въпреки всичко България е една от дребното страни, която макар климатичните промени, може да се похвали с съществуването на 4 сезона. Можем да създадем по този начин, че това да са 4 аргументи да бъдем в друго въодушевление, само че все хубаво.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ