Не - на министри самодейци
България да стане президентска република. Такова предпочитание има някогашният началник на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Той счита, че сегашната форма на държавно ръководство не е добра и показа пред "БАНКЕРЪ ", че съществено обмисля да инициира референдум, с който най-накрая да бъде позволен този "проблем ". Историкът подмятна още, че би трябвало да се намерения и за редуцирането на народните представители, защото - съгласно него, сегашните 240 са прекалено много.
Основното предпочитание на проф. Димитров е държавните управления да бъдат назначавани от президента. Така страната ще бъде ръководена от експерти, което ще докара до по-добри резултати. Както да вземем за пример е било през 1935-а, когато цар Борис III е назначавал за министри професори. Когато това се случи, страната ще реализира доста по-добри стопански триумфи, посочи историкът. Той даде за образец, че през годините, до момента в който е управлявал Националния исторически музей, му се е налагало да работи с колоритни културни министри - единият бил доктор, анестезиолог, а другият - фризьорка от Видин.
Димитров уточни още, че у нас има прекалено много партии. От една страна, като количество, а от друга - че съвсем никоя няма експерти, които са престижи в региона си. Затова било най-добре основните постове да бъдат заемани от интелектуалци от Българска академия на науките или от елитните университети. Според него имало и прекалено много хора, назначени на държавна работа.
Засега няма избрана дата за сходен референдум, само че Димитров се похвали, че откогато е стартирал своята концепция, много хора са го потърсили и го поддържат. По-голяма част от тях обаче се страхували и не желаели да бъдат обявявани обществено. Само двама нямали сходни терзания - ръководителят на борда на шефовете на "Информационно обслужване " проф. Михаил Константинов и депутатът от ГЕРБ Георги Марков. Боксьорът Кубрат Пулев също е бил от хората, които евентуално могат да застанат зад концепцията България да стане президентска република. Двамата разговаряли на тази тематика.
Ако поддръжката за него и съидейниците му стане по-широка, проф. Димитров не изключва придвижването, което сътвори преди две години - "Боянски клуб ", да се яви даже и на избори.
Припомняме, че в края на декември Божидар Димитров направи поръчка за по-сериозно наличие в политиката. Тогава той оповести, че е подготвен да направи професорска партия и че в нея щели да влязат създателите на така наречен Боянски клуб. По същото време беше стартирана и концепцията България да стане президентска република с професорски кабинет. Но за задачата първо би трябвало да бъде свикано Велико национално заседание, с което да бъде изменена конституцията.
Попитан дали "професорската партия ", пък и референдумът в дълготраен проект може да бъдат употребявани като някакъв тип поддръжка за ГЕРБ, проф. Димитров изрично отхвърли.
Все отново не е изключено подобен референдум или основаването на сходно придвижване да имат и друга роля. Да речем, да послужат като "отдушник ", ако се събере прекалено много политическо напрежение. Нова групировка би могла да обере и протестния избор при нужда, както се е случвало нееднократно с партии като тази на Яне Янев - РЗС, "Лидер " на Христо Ковачки, "България без цензура " на Николай Бареков...
Той счита, че сегашната форма на държавно ръководство не е добра и показа пред "БАНКЕРЪ ", че съществено обмисля да инициира референдум, с който най-накрая да бъде позволен този "проблем ". Историкът подмятна още, че би трябвало да се намерения и за редуцирането на народните представители, защото - съгласно него, сегашните 240 са прекалено много.
Основното предпочитание на проф. Димитров е държавните управления да бъдат назначавани от президента. Така страната ще бъде ръководена от експерти, което ще докара до по-добри резултати. Както да вземем за пример е било през 1935-а, когато цар Борис III е назначавал за министри професори. Когато това се случи, страната ще реализира доста по-добри стопански триумфи, посочи историкът. Той даде за образец, че през годините, до момента в който е управлявал Националния исторически музей, му се е налагало да работи с колоритни културни министри - единият бил доктор, анестезиолог, а другият - фризьорка от Видин.
Димитров уточни още, че у нас има прекалено много партии. От една страна, като количество, а от друга - че съвсем никоя няма експерти, които са престижи в региона си. Затова било най-добре основните постове да бъдат заемани от интелектуалци от Българска академия на науките или от елитните университети. Според него имало и прекалено много хора, назначени на държавна работа.
Засега няма избрана дата за сходен референдум, само че Димитров се похвали, че откогато е стартирал своята концепция, много хора са го потърсили и го поддържат. По-голяма част от тях обаче се страхували и не желаели да бъдат обявявани обществено. Само двама нямали сходни терзания - ръководителят на борда на шефовете на "Информационно обслужване " проф. Михаил Константинов и депутатът от ГЕРБ Георги Марков. Боксьорът Кубрат Пулев също е бил от хората, които евентуално могат да застанат зад концепцията България да стане президентска република. Двамата разговаряли на тази тематика.
Ако поддръжката за него и съидейниците му стане по-широка, проф. Димитров не изключва придвижването, което сътвори преди две години - "Боянски клуб ", да се яви даже и на избори.
Припомняме, че в края на декември Божидар Димитров направи поръчка за по-сериозно наличие в политиката. Тогава той оповести, че е подготвен да направи професорска партия и че в нея щели да влязат създателите на така наречен Боянски клуб. По същото време беше стартирана и концепцията България да стане президентска република с професорски кабинет. Но за задачата първо би трябвало да бъде свикано Велико национално заседание, с което да бъде изменена конституцията.
Попитан дали "професорската партия ", пък и референдумът в дълготраен проект може да бъдат употребявани като някакъв тип поддръжка за ГЕРБ, проф. Димитров изрично отхвърли.
Все отново не е изключено подобен референдум или основаването на сходно придвижване да имат и друга роля. Да речем, да послужат като "отдушник ", ако се събере прекалено много политическо напрежение. Нова групировка би могла да обере и протестния избор при нужда, както се е случвало нееднократно с партии като тази на Яне Янев - РЗС, "Лидер " на Христо Ковачки, "България без цензура " на Николай Бареков...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ