Секна ли надпреварата за най-голяма вятърна турбина?
Водещите производители на „ перки “ наподобява към този момент се концентрират върху разноските и доставката
Надпреварата за производството на най-голямата вятърна турбина стихна от известно време. Но може би това е единствено краткотрайно мъртвило (снимка: CC0 Public Domain)
След години на бързо увеличение на потенциала на вятърните турбини напоследък не се е чуло нито едно от огромните имена в сектора да чупи върхове с нова, още по-голяма „ перка “. Вместо това доставчиците усъвършенстват съществуващите си модели. Те се надяват по този метод да подтикват успеваемостта на веригата за доставки и да понижат рисковете.
Наскоро в Съединени американски щати Държавният орган за енергийни проучвания и развиване на Ню Йорк отхвърли да подпише договорите за три планувани офшорни вятърни плана, откакто и в трите случая определеният снабдител на генераторите реши да употребява по-малка турбина от в началото плануваното. Отстъплението от най-новите турбини с мощ 18 MW към по-стари такива с мощ 15,5/16,5 MW е знаково. Много други ветроенергийни планове, които ще бъдат построени през идващите няколко години, ще се осъществят с турбини в диапазона от 11 до 15 MW, а не с най-новите колоси.
Обрат в наклонността
След години на бързо увеличение на потенциала на турбините, през днешния ден се вижда наклонност западните производители на ветроенергийно съоръжение да показват по-малко нови турбини-гиганти. Вместо това те се концентрират върху съществуващите си модели за по-дълго време.
Истина е, че през последното десетилетие разработчиците на офшорна вятърна сила търсеха все по-големи турбини, с цел да понижат цената на силата на киловатчас. А това беше значимо, с цел да могат да завоюват контракти за произвеждане на електрическа енергия, финансирани от държавните държавни управления след конкурентни търгове. Така за няколко години оптималният размер на новите офшорни вятърни турбини повишен от към 8 MW до към 15 MW. Това бе самобитна „ конкуренция във въоръжаването “ измежду водещите производители на ветроенергийно съоръжение, споделя Сигне Сьоренсен, старши изследовател-анализатор в Aegir Insights.
още по темата
Интензивната конкуренция обаче последователно понижи маржовете на доставчиците на турбини, а след това нестабилните световни разноски и логистичните проблеми след пандемията подтикнаха вложителите, разработчиците и доставчиците на офшорни вятърни планове да стартират да преоценяват рисковете по плановете си. Под натиска на пазара в този момент огромните снабдители на вятърни турбини създават по-малко разновидности на турбини и гледат да подобрят съществуващите.
От 2020 година насам западните производители са оповестили 29 нови разновидността на наземни и офшорни вятърни турбини, спрямо над 426 от Китай, споделя Ендри Лико, основен анализатор по ветроенергийните технологии и веригата им на доставки в Wood Mackenzie. „ Основната причина се дължи на натиска за повече рентабилност… и потребността да опростят продуктовото си портфолио “, споделя Лико.
Предвидимост на разноските
Фокусирането върху един размер на модела може да понижи индустриалните разноски, с помощта на стандартизацията и индустриализацията. По този метод тактиката би предоставила на производителите и техните снабдители на съставни елементи „ най-ясния път за връщане към доходност “, споделя Лико.
И фактически, множеството огромни марки сега натъртват на своите модели, които са от порядъка на 15 MW или най-малкото попадат в диапазона 11-15 MW. “Фокусът върху по-зряла съществуваща технология би разрешил на веригата за доставки да „ извлече изгода от качеството и цената на непрекъснат размер и индустриализирана технология за вятърни турбини в продължение на доста години “, споделя представител на Vestas, едно от огромните имена в промишлеността. Подобна тактика би означавала повече предвидимост на разноските, по-кратки времена за осъществяване и мащабируемост на промишлеността.
Подобно „ стандартизиране “ на турбините към избран, към този момент действителен потенциал би понижило и нуждата от нови, по-големи кораби за построяването на офшорните платформи. Ще се понижи и потребността от „ усъвършенствания “ на съществуващите кораби, употребявани за създаване на инсталациите в морето. „ Икономиите от по-големите турбини са отчасти изгубени, заради увеличените разноски за корабите “, означи Сьоренсен.
Конкурентен подтик
И въпреки всичко, в действителност ли конкуренцията за най-най-голяма вятърна турбина е изцяло стихнала? Наскоро Siemens Gamesa разгласи проекти за създаване на „ най-големия офшорен турбинен генератор в света “. И дори получи финансиране от Европейския съюз за първообраз на модел. „ Ако някои бизнеси в сектора продължат да вършат все по-големи турбини, на съперниците може би ще се наложи да вършат същото, без значение от техните желания “, допуска Сьоренсен.
Надпреварата за производството на най-голямата вятърна турбина стихна от известно време. Но може би това е единствено краткотрайно мъртвило (снимка: CC0 Public Domain)
След години на бързо увеличение на потенциала на вятърните турбини напоследък не се е чуло нито едно от огромните имена в сектора да чупи върхове с нова, още по-голяма „ перка “. Вместо това доставчиците усъвършенстват съществуващите си модели. Те се надяват по този метод да подтикват успеваемостта на веригата за доставки и да понижат рисковете.
Наскоро в Съединени американски щати Държавният орган за енергийни проучвания и развиване на Ню Йорк отхвърли да подпише договорите за три планувани офшорни вятърни плана, откакто и в трите случая определеният снабдител на генераторите реши да употребява по-малка турбина от в началото плануваното. Отстъплението от най-новите турбини с мощ 18 MW към по-стари такива с мощ 15,5/16,5 MW е знаково. Много други ветроенергийни планове, които ще бъдат построени през идващите няколко години, ще се осъществят с турбини в диапазона от 11 до 15 MW, а не с най-новите колоси.
Обрат в наклонността
След години на бързо увеличение на потенциала на турбините, през днешния ден се вижда наклонност западните производители на ветроенергийно съоръжение да показват по-малко нови турбини-гиганти. Вместо това те се концентрират върху съществуващите си модели за по-дълго време.
Истина е, че през последното десетилетие разработчиците на офшорна вятърна сила търсеха все по-големи турбини, с цел да понижат цената на силата на киловатчас. А това беше значимо, с цел да могат да завоюват контракти за произвеждане на електрическа енергия, финансирани от държавните държавни управления след конкурентни търгове. Така за няколко години оптималният размер на новите офшорни вятърни турбини повишен от към 8 MW до към 15 MW. Това бе самобитна „ конкуренция във въоръжаването “ измежду водещите производители на ветроенергийно съоръжение, споделя Сигне Сьоренсен, старши изследовател-анализатор в Aegir Insights.
още по темата
Интензивната конкуренция обаче последователно понижи маржовете на доставчиците на турбини, а след това нестабилните световни разноски и логистичните проблеми след пандемията подтикнаха вложителите, разработчиците и доставчиците на офшорни вятърни планове да стартират да преоценяват рисковете по плановете си. Под натиска на пазара в този момент огромните снабдители на вятърни турбини създават по-малко разновидности на турбини и гледат да подобрят съществуващите.
От 2020 година насам западните производители са оповестили 29 нови разновидността на наземни и офшорни вятърни турбини, спрямо над 426 от Китай, споделя Ендри Лико, основен анализатор по ветроенергийните технологии и веригата им на доставки в Wood Mackenzie. „ Основната причина се дължи на натиска за повече рентабилност… и потребността да опростят продуктовото си портфолио “, споделя Лико.
Предвидимост на разноските
Фокусирането върху един размер на модела може да понижи индустриалните разноски, с помощта на стандартизацията и индустриализацията. По този метод тактиката би предоставила на производителите и техните снабдители на съставни елементи „ най-ясния път за връщане към доходност “, споделя Лико.
И фактически, множеството огромни марки сега натъртват на своите модели, които са от порядъка на 15 MW или най-малкото попадат в диапазона 11-15 MW. “Фокусът върху по-зряла съществуваща технология би разрешил на веригата за доставки да „ извлече изгода от качеството и цената на непрекъснат размер и индустриализирана технология за вятърни турбини в продължение на доста години “, споделя представител на Vestas, едно от огромните имена в промишлеността. Подобна тактика би означавала повече предвидимост на разноските, по-кратки времена за осъществяване и мащабируемост на промишлеността.
Подобно „ стандартизиране “ на турбините към избран, към този момент действителен потенциал би понижило и нуждата от нови, по-големи кораби за построяването на офшорните платформи. Ще се понижи и потребността от „ усъвършенствания “ на съществуващите кораби, употребявани за създаване на инсталациите в морето. „ Икономиите от по-големите турбини са отчасти изгубени, заради увеличените разноски за корабите “, означи Сьоренсен.
Конкурентен подтик
И въпреки всичко, в действителност ли конкуренцията за най-най-голяма вятърна турбина е изцяло стихнала? Наскоро Siemens Gamesa разгласи проекти за създаване на „ най-големия офшорен турбинен генератор в света “. И дори получи финансиране от Европейския съюз за първообраз на модел. „ Ако някои бизнеси в сектора продължат да вършат все по-големи турбини, на съперниците може би ще се наложи да вършат същото, без значение от техните желания “, допуска Сьоренсен.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ