Основна битка в изборите на нов парламент на 14 ноември

Основна борба в изборите на нов парламент на 14 ноември ще е за второто място, Румен Радев резервира късмет за победа на първия тур от вота за президент, въпреки това да наподобява по-трудно спрямо интервала преди няколко седмици и да остава по-малко евентуалната алтернатива. Това са част от изводите от изследване на „ Галъп интернешънъл болкан “, направено по поръчка на БНР.

Ако изборите за Народно събрание бяха в края на първата десетдневка на ноември, ГЕРБ биха получили 23,5% от вота, „ Продължаваме промяната “ и Българска социалистическа партия са с равни шансове, надлежно с 15,5% и 15,2%. „ ИТН “ се употребява с 11,4% електорална подготвеност, Движение за права и свободи – 11,3%, „ Демократична България “ – 9,6%. 3,5% от възнамеряващите да гласоподават показват „ Възраждане “, 3,4% – „ Изправи се, България! Ние идваме “, Вътрешна македонска революционна организация – 2,1%. 4,5% ще предпочетат други варианти.

Данните са от национално представително проучване на „ Галъп интернешънъл болкан “ за БНР, извършено сред 1 и 9 ноември измежду 1006 пълнолетни българи, по метода лице в лице.

Оказва се, че съществена борба ще е за второто място, т.е. за вероятно основния втори мандат за сформиране на държавно управление – сред по-твърдата Българска социалистическа партия и партията с по-голям запас – Политическа партия. За момента изходът от тази битка е непредвидим.

По всичко проличава, че първото място остава при ГЕРБ. Интересно ще е и в битката за идващите места, както и за прекосяване на бариерата. Дистанциите са дребни и структурата на вота ще зависи от интензивността и степените на готовност на другите електорати. По традиция петнадесетина до двадесетина % от вота се взема решение в последните няколко дни и в самия избирателен ден, по тази причина и данните от проучвания като това са моментни фотоси преди финалната права, а не прогнози за избирателен резултат, акцентират от социологическата организация.

58,4% декларират, че ще гласоподават сигурно в парламентарните избори. Това се равнява условно на към 3,2 милиона души. Спрямо формалния лист това значи близо 48%.

В изискванията на COVID и машинен избор обаче част от гласоподавателите биха се въздържали, въпреки да заявяват подготвеност за гласоподаване. Заради изборите две в едно – въпреки това пък – има и повече тласък за гласоподаване. Затова и не би била изненадваща необятна разновидност в интензивността – под и над записаните в този момент ориентировъчни стойности.

Ако президентските избори бяха в края на първата десетдневка на ноември, 48,6% биха дали своят вот за Румен Радев, 25,3% – за Анастас Герджиков, 9,1% – за Мустафа Карадайъ, 5,2% – за Лозан Панов, 3% – за Костадин Костадинов, 1,5% за Милен Михов. 1,1% споделят, че ще гласоподават за Луна Йорданова. 2,1% споделят, че ще гласоподават с „ Не поддържам никого “. 4,1% ще предпочетат други варианти.

58,2% споделят, че сигурно биха дали своят вот на президентските избори, което също условно се равнява на към 3,2 милиона души, т.е. близо 48% от формалния лист. Бариерата за отбягване на втори тур е към 3,35 милиона души. Дистанцията не е огромна и зависи от степента на готовност на гласуващите.

В последна сметка данните сочат, че и като допустима интензивност, и като дял от гласовете, Румен Радев резервира късмет за победа още на първи тур, въпреки това да наподобява по-трудно спрямо интервала преди няколко седмици и остава по-малко евентуалната алтернатива. Евентуална победа още от първи тур ще зависи от качествата на Радев да засилва избор във финалните дни.

На възможен втори тур биха се изправили Румен Радев и Анастас Герджиков.