Как да правите това, което обичате? (и обратно)
Ако можехте да избирате дали да прекарате идващия час работейки, или разхождайки се по улиците на Париж, има ли някаква работа, която бихте предпочели пред Франция? Едва ли! Но когато се уморите да безделничите на плажа на френската Ривиера, ще е хубаво да започнете да вършиме друго нещо, от което да сте щастливи по същия метод. Ако това са служебните ви отговорности, които харесвате повече от непродуктивните удоволствия, вие сигурно сте щастливка. За огромна част от хората обаче направените часове са изтезание, което търпят единствено поради извоюваните пари. А свободното време по-късно одобряват като премия. За да заобичаме това, което вършим, би трябвало да променим тази мисъл.
Често удоволствието от работата идва най-после, при забележим резултат. Ако виждайки постигнатото, възкликнете – „ Получи се отлично! ”, значи мъчението си е коствало. Щом резултатът ви доставя позитивни страсти, значи е имало такива и през целия развой, даже да не сте ги усещали тогава. За да работите това, което обичате, е нужна дисциплинираност. Открийте специалността, която ви доставя наслаждение. Някои хора схващат какви желаят да станат още в ранна детска възраст. Стремят се към задачата си в гимназията и в университета, учат усърдно, вървят на купони рядко, записват се на стажове, търсят контакти с хора със сходни професионални ползи. Накрая сполучливо се осъществят в определената сфера. Това е оптималният случай, само че за жалост е повече изключение, в сравнение с предписание.
Като деца постоянно са ни казвали – „ Когато пораснеш, можеш да станеш какъвто поискаш ”. И въпреки човешките благоприятни условия в действителност да са неограничени, има разнообразни фактори, които ни пречат да станем това, което сме желали. Тогава? Тогава просто би трябвало да заобичаме повече неща. Има два примерни пътя това да се случи: синхронен и несинхронизиран. При първия, до момента в който растете в кариерата си, последователно и естествено увеличавате и хората, местата, дейностите в работата си, които харесвате. Вторият метод лишава повече време – работите задоволително дълго нещо, което не харесвате, с цел да спестите средства и да започнете да се занимавате с другото, което харесвате. За да вършиме това, което обичате, би трябвало да го обичате освен в този миг, а за по-дълъг интервал – седмица, месец, години. Много хора се възхищават на известните персони, които се появяват по малкия екран, на кориците на списанията, по рекламните билбордове. Но с цел да се стигне до там, те са вземали сложни изпити, почнали са кариерата си от непрестижната кабелна телевизия, ходели са на тежки тренировки, имали са травми. Всички се възхищават от крайния резултат, само че пътят до него остава незнаен за мнозина. Ако обичате това, към което се стремите, тежките стъпки до задачата няма да ви изплашат.
Когато вършим това, което обичаме, се усещаме щастливи и в естетика със себе си. Ако вършиме по едно нещо, което е вашето персонално, всеки ден, си гарантирате нужната доза благополучие за 24 часа. То може да е нормално и малко, нищожно и малко, като да вземем за пример да нарисувате картина дружно с детето си, да се порадвате на цъфналата китайска роза, да потъркаляте кълбо прежда на котето си. Ако ви доставя наслаждение, то ще има доста по-висока стойност от нормално механично деяние. Тези къси моменти са прочувствените стълбове, които ще ви крепят, до момента в който чакате на опашката в магазина и до момента в който пазите равновесие в претъпкания рейс.
Експеримент „ Правя това, което обичам ” за една седмица.
Така както огромното странствуване стартира с една дребна стъпка, и огромното благополучие се реализира с благополучие ден по ден. Опитайте в границите на една седмица, всеки ден да вършиме по едно нещо, което обичате. Отбелязвайте си мислено, в телефона, в бележника или в блога какво сте създали, какво планирате, с цел да се почувствате щастливи. Ако инцидентно се появи празно квадратче (т.е. пропуснато щастие) – наваксайте с две на идващия ден. В края на седмицата ще имате 7 случили се неща, които обичате и са ви предиздвикали да се чувствате добре. Предизвикайте себе си с деяние, което ще вдигне адреналина ви, нещо, което сте мечтали да извършите, само че все не сте намирали задоволително храброст, време или пари – туристически преход „ Ком – Емине ”, бънджи скок, фотосесия по долни дрехи. Влизането в релсите на ежедневната рутина води до определяне на еднотипно въодушевление – по-често минорно. Предизвикателствата ще бъдат пиковете в амплитудата на настроението ви. Те ще заредят организма ви с ендорфини, които ще ви накарат да се чувствате щастливи от направеното. Нека и другите знаят какво обичате. Ако индивидът до вас знае, че обичате езда, ще му бъде доста по-лесно за рождения ден да ви изненада с конен преход из Родопите. Ако вижда какво наслаждение ви доставя да изработвате картички, би ви насърчавал да се развивате и в никакъв случай не би роптал, че харчите пари за хартии и печати. Подкрепата и позитивната оценка на близките са добър тласък да продължите да вършиме това, което обичате. Управлявайте времето си. На кого наподобявате повече в всекидневието си – на постоянно закъсняващия заек от Алиса в Страната на чудесата или на прецизен и прецизен германец? Ако сте повече от първия вид, нищо чудно, че все не ви остава време за нещата, които обичате да вършиме. Докато все бързате за някакви значими задания, изпускате своите персонални, дребни моменти.
Често удоволствието от работата идва най-после, при забележим резултат. Ако виждайки постигнатото, възкликнете – „ Получи се отлично! ”, значи мъчението си е коствало. Щом резултатът ви доставя позитивни страсти, значи е имало такива и през целия развой, даже да не сте ги усещали тогава. За да работите това, което обичате, е нужна дисциплинираност. Открийте специалността, която ви доставя наслаждение. Някои хора схващат какви желаят да станат още в ранна детска възраст. Стремят се към задачата си в гимназията и в университета, учат усърдно, вървят на купони рядко, записват се на стажове, търсят контакти с хора със сходни професионални ползи. Накрая сполучливо се осъществят в определената сфера. Това е оптималният случай, само че за жалост е повече изключение, в сравнение с предписание.
Като деца постоянно са ни казвали – „ Когато пораснеш, можеш да станеш какъвто поискаш ”. И въпреки човешките благоприятни условия в действителност да са неограничени, има разнообразни фактори, които ни пречат да станем това, което сме желали. Тогава? Тогава просто би трябвало да заобичаме повече неща. Има два примерни пътя това да се случи: синхронен и несинхронизиран. При първия, до момента в който растете в кариерата си, последователно и естествено увеличавате и хората, местата, дейностите в работата си, които харесвате. Вторият метод лишава повече време – работите задоволително дълго нещо, което не харесвате, с цел да спестите средства и да започнете да се занимавате с другото, което харесвате. За да вършиме това, което обичате, би трябвало да го обичате освен в този миг, а за по-дълъг интервал – седмица, месец, години. Много хора се възхищават на известните персони, които се появяват по малкия екран, на кориците на списанията, по рекламните билбордове. Но с цел да се стигне до там, те са вземали сложни изпити, почнали са кариерата си от непрестижната кабелна телевизия, ходели са на тежки тренировки, имали са травми. Всички се възхищават от крайния резултат, само че пътят до него остава незнаен за мнозина. Ако обичате това, към което се стремите, тежките стъпки до задачата няма да ви изплашат.
Когато вършим това, което обичаме, се усещаме щастливи и в естетика със себе си. Ако вършиме по едно нещо, което е вашето персонално, всеки ден, си гарантирате нужната доза благополучие за 24 часа. То може да е нормално и малко, нищожно и малко, като да вземем за пример да нарисувате картина дружно с детето си, да се порадвате на цъфналата китайска роза, да потъркаляте кълбо прежда на котето си. Ако ви доставя наслаждение, то ще има доста по-висока стойност от нормално механично деяние. Тези къси моменти са прочувствените стълбове, които ще ви крепят, до момента в който чакате на опашката в магазина и до момента в който пазите равновесие в претъпкания рейс.
Експеримент „ Правя това, което обичам ” за една седмица.
Така както огромното странствуване стартира с една дребна стъпка, и огромното благополучие се реализира с благополучие ден по ден. Опитайте в границите на една седмица, всеки ден да вършиме по едно нещо, което обичате. Отбелязвайте си мислено, в телефона, в бележника или в блога какво сте създали, какво планирате, с цел да се почувствате щастливи. Ако инцидентно се появи празно квадратче (т.е. пропуснато щастие) – наваксайте с две на идващия ден. В края на седмицата ще имате 7 случили се неща, които обичате и са ви предиздвикали да се чувствате добре. Предизвикайте себе си с деяние, което ще вдигне адреналина ви, нещо, което сте мечтали да извършите, само че все не сте намирали задоволително храброст, време или пари – туристически преход „ Ком – Емине ”, бънджи скок, фотосесия по долни дрехи. Влизането в релсите на ежедневната рутина води до определяне на еднотипно въодушевление – по-често минорно. Предизвикателствата ще бъдат пиковете в амплитудата на настроението ви. Те ще заредят организма ви с ендорфини, които ще ви накарат да се чувствате щастливи от направеното. Нека и другите знаят какво обичате. Ако индивидът до вас знае, че обичате езда, ще му бъде доста по-лесно за рождения ден да ви изненада с конен преход из Родопите. Ако вижда какво наслаждение ви доставя да изработвате картички, би ви насърчавал да се развивате и в никакъв случай не би роптал, че харчите пари за хартии и печати. Подкрепата и позитивната оценка на близките са добър тласък да продължите да вършиме това, което обичате. Управлявайте времето си. На кого наподобявате повече в всекидневието си – на постоянно закъсняващия заек от Алиса в Страната на чудесата или на прецизен и прецизен германец? Ако сте повече от първия вид, нищо чудно, че все не ви остава време за нещата, които обичате да вършиме. Докато все бързате за някакви значими задания, изпускате своите персонални, дребни моменти.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ