Кой написва музиката за Върви, народе възродени и какъв е пълният й текст
За Химн на българската култура е оповестена песента " Върви, народе възродени " по стихове на Стоян Михайловски и музика - Панайот Пипков.
Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19 в. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието " Български звезди от Солун ". Вторият е на Иван Момчилов, създател на класното учебно заведение в Елена, наречено след това от един от възпитаниците си, Петко Славейков, " даскалоливница ". Има още два химна: на Йордан Ненов, още веднъж преподавател в това учебно заведение, и на Иван Кършовски, ученик на учебното заведение.
Петият, най-успешният и всенародно приет химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, ученик на еленското класно учебно заведение и наследник на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски.
На 15 май 1892 година преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение " Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи " с първи стих " Върви, народе възродени... ".
Девет години по-късно, през 1901 година, на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подобаващ текст и непрекъснато отсрочва.
Един ден вижда, че едно от момчетата концентрирано чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. Взема тебешира и стартира да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На учебния празник я запява цялото учебно заведение.
Така се ражда всеучилищният химн " Върви, народе възродени ". Той е изпълнен публично за пръв път на 11 май 1901 година в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. През 1902 година за Деня на българската култура и славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
След 1944 година, поради атеистичните убеждения на новата власт, елементи от текста на стихотворението са изменени. Като " и Бог ще те благослови " е сменен с " напред и все напред върви ", а думите в четвъртия куплет " Духовно покори страните, които завладя с меч " стават " ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч ". Цели куплети пък изцяло са отстранени от читанките.
Ето и цялостният текст на Върви, народе възродени ":
Български всеучилищен химн
" Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
но прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел си
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен талант възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
[сп. " Мисъл ", 1892, кн. IX-X]
Стоян Михайловски
Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19 в. Първият е на просветителя и книжовника Стоян Робовски и носи заглавието " Български звезди от Солун ". Вторият е на Иван Момчилов, създател на класното учебно заведение в Елена, наречено след това от един от възпитаниците си, Петко Славейков, " даскалоливница ". Има още два химна: на Йордан Ненов, още веднъж преподавател в това учебно заведение, и на Иван Кършовски, ученик на учебното заведение.
Петият, най-успешният и всенародно приет химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, ученик на еленското класно учебно заведение и наследник на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски.
На 15 май 1892 година преподавателят по френски език в Русенската мъжка гимназия Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение " Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи " с първи стих " Върви, народе възродени... ".
Девет години по-късно, през 1901 година, на преподавателя по музика в ловешкото учебно заведение Панайот Пипков е предоставено да напише нова ария, която учениците да изпеят на наближаващият църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подобаващ текст и непрекъснато отсрочва.
Един ден вижда, че едно от момчетата концентрирано чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му към този момент се ражда музиката за поръчаната ученическа ария. Взема тебешира и стартира да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края тутакси учениците му я разучават и запяват. На учебния празник я запява цялото учебно заведение.
Така се ражда всеучилищният химн " Върви, народе възродени ". Той е изпълнен публично за пръв път на 11 май 1901 година в Ловеч като празничен химн за прослава на делото на Кирил и Методий и на българската култура. През 1902 година за Деня на българската култура и славянската книжовност песента се подема и запява от всички учебни заведения в страната.
След 1944 година, поради атеистичните убеждения на новата власт, елементи от текста на стихотворението са изменени. Като " и Бог ще те благослови " е сменен с " напред и все напред върви ", а думите в четвъртия куплет " Духовно покори страните, които завладя с меч " стават " ведно със другите славяни, кръстосай дух със огнен меч ". Цели куплети пък изцяло са отстранени от читанките.
Ето и цялостният текст на Върви, народе възродени ":
Български всеучилищен химн
" Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз мощ нова,
съдбините си ти възобнови!
Върви към мощната Просвета!
В международните битки върви,
от служба непроменяемо воден -
и Бог ще те благослови!
Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!
Безвестен беше ти, незнаен!...
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!... "
Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни...
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!
България остана вярна
на достославний тоз завет -
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безброй...
Да, родината ни години
пресветли претърпя, в неволя
неописуема изпадна,
но прави дългът се всегда!
Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все международната култура
тя бе изобилен вир;
бе и тъжовно робско време...
Тогаз Балканский смел си
навеждаше лице под гнета
на отоманский владетел...
Но постоянно духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!... През 10 века
все жив остана ваший глас!
О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен талант възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;
подвижници за права вярна,
сеятели на истина, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,
бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший диалект благ!
Нека името ви да живее
във всенародната обич,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!
Русе, 1882, априлий 15
[сп. " Мисъл ", 1892, кн. IX-X]
Стоян Михайловски
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ