Различни типове хора ли са жените и мъжете? Изследванията от

Различни видове хора ли са дамите и мъжете?

Изследванията от невроендокринологията, неврологията и логиката на психиката постоянно разкриват разлики на групово равнище сред дамите и мъжете, само че не поддържат биологично-есенциалистките вярвания, че тези разлики са неизменими, нито догатката, че човешките мозъци, хормони и „ природи “, като цяло принадлежат към два обособени вида.

За разлика от известните вярвания, ендокринологичните проучвания разкриват, че хората не имат единствено една от двете групи („ женски “ или „ мъжки “) хормони. Хормоните, които се смятат за „ женски “ (естроген и прогестерон) и тези, които се смятат за „ мъжки “ (напр. тестостерон), участват както при мъжете, по този начин и при дамите, защото се създават както от яйчниците, по този начин и от тестисите, само че и от други периферни тъкани (мастна, надбъбречни жлези), които участват във всички човешки тела (при мъжете тестисите създават 20% от циркулиращите естрогени, а останалата част от производството е от мастната тъкан, мозъка, кожата и костите, които трансформират тестостерона в естроген посредством ензима ароматаза – в процеса на ароматизация). Въпреки че равнищата на тестостерон са приблизително по-високи при мъжете, в сравнение с при дамите, разликата е по-малка, в сравнение с се e считало в началото, и не по този начин изразено във всички стадии от живота, като разпределението на равнищата на тестостерон при мъжете и дамите демонстрира доста припокриване. Освен това, равнищата на обвързваните с пола хормони варират в необятни граници при индивидите, променяйки се през целия живот, както и в отговор на вътрешни и външни условия, в това число държание, обусловени от пола. Например, половите мисли покачват равнищата на тестостерон при дамите, а възпитаващото родителско държание понижава тестостерона при мъжете. По този метод разликите сред половете в равнищата на обвързваните с пола хормони не подхождат на закрепена и двоична концептуализация.

Човешките мозъци също не могат да бъдат потвърдено сортирани на „ женски “ и „ мъжки “. Въпреки че има разлики сред половете на равнище група в доста мозъчни характерности (напр. размер на характерни мозъчни области, мощ на връзките сред регионите), има огромно припокриване сред разпределенията на дамите и мъжете за всяка от тези зони. Освен това, даже когато се вземат поради единствено мозъчни характерности, които демонстрират огромна разлика сред половете, обособените мозъци нормално се състоят от „ мозайки “ от характерности, някои във формата, по-често срещана при дамите, в сравнение с при мъжете, а други във формата, по-често срещана при мъжете, в сравнение с при дамите. Проучвания върху лабораторни животни разкриват, че това „ разбъркване “ на функционалности в мозъците е резултат от взаимоотношения сред генетичните и хормонални резултати на пола и набор от фактори на околната среда (напр. условия на развъждане, стрес по време на живота на човек). Тези взаимоотношения могат да бъдат изменени, заличени, и да основат или усилят половите разлики до характерни мозъчни характерности, което води до голям брой комбинации, които не попадат в внезапно разграничение на „ мъжки “ и „ женски “ вид мозък. Всъщност, проучване на над 2100 човешки мозъка, което тества хипотезата, че типичният женски мозък е друг от типичния мъжки мозък, откри вместо това, че мозъчните структури, типични за дамите, са типични и за мъжете, и назад.

Преглед на 46 мета-анализа, обхващащи хиляди изследвания, които документират разликите сред половете в необятен набор от области (напр. когнитивни качества, експанзия, държание на взаимопомощ, лидерство), разкри, че при 30% степента на резултатите са пренебрежими и нормални и при 48% са били дребни. Това значи, че по-голямата част от характерностите, за които се чака да показват разлики сред половете, демонстрират дребни или тривиални разлики за възпроизвеждане. Малкото изключения бяха основно в областите на експанзията и сексуалността. Анализ на състава на характерностите, които демонстрират огромни разлики сред половете (напр. гледане на порно, носене на козметика), в границите на индивидите, сподели, че хората рядко имат единствено женственост или единствено мъжки характерности (например природа на алфа мъжкар), то множеството от хората имат мозайка от женски и мъжки характерности.

Изследванията от ендокринологията, неврологията и логиката на психиката показват, това че, макар че приблизително има разлики сред мъжете и дамите, тези разлики постоянно са дребни, подвластни от подтекста и не основават два „ вида “ хора. Това е в емфатичен контрастност с биологично-есенциалисткото пояснение, съгласно което разликите сред половете са неизменими и полът е с неизбежна двоичност.

Бинарна (двоична) структура на пола в околната среда

Защо, макар прегледаната комплицирана биологична и психическа действителност, хората към момента са склонни да поддържат една биологично-есенциалистка доктрина за разликите сред половете? След като голям брой обекти или хора получат еднакъв етикет, те се категоризират като група. Този главен когнитивен развой кара децата и възрастните да заключат, че тези обекти или хора, които принадлежат към една и съща категория, имат доста общи качества. Това е илюстрирано в класическо изследване пре което на участниците беше показана група от осем линии с поредна дължина. При едно изискване линиите не са етикетирани авансово, а при друго изискване четирите по-къси линии получиха етикета „ A “, а четирите по-дълги линии получиха етикета „ B “. Когато са маркирани, линиите с един и същи етикет са оценени като по-сходни една с друга, спрямо случаите, когато едни и същи линии не са маркирани. В допълнение, линиите с разнообразни етикети бяха оценени като по-различни, в сравнение с когато бяха оценени при липса на етикети. По този метод, самият акт на предоставяне на еднакъв етикет на обекти е задоволителен, с цел да създаде двоично усещане, т.е. наблягане на груповите разлики и вътрешногруповите прилики.

В друго изследване учителите основават групи в класната стая, като разпореждат на децата да носят тениска в един от два цвята. След това, при едно изискване, учителят провежда голям брой действия въз основа на заданието за цвета на тениските в групата, а при друго изискване, цветните групи не са употребявани за по-нататъшно подбиране. Децата в първото по отношение на последното положение е евентуално да гледат на членовете на двете групи като на по-различни. По този метод провокираното от категоризирането опознавателни разлики се усилват, когато сетивните категории носят обществено значение.

Полът се употребява рутинно като етикет и като критерии за подбиране. Под етикетиране, учредено на пола, ние отбелязваме маркирането на индивида като момиче или момче, като жена или мъж. Езикът е централен за етикетиране. Хората непрекъснато употребяват етикети за пола в ежедневния език („ девойки “ или „ момчета “, „ мъже “ или „ дами “), постоянно когато не са нужни (напр. учители, които поздравяват класните си стаи с „ Добро утро, момчета и девойки “, а не с „ Добро утро “, студенти). Етикетите, свързани с пола, също се употребяват в характерни области като специалности (напр. актриса или озвучител) и в някои езици се употребяват рутинно за изложение на неодушевени предмети (напр. вилицата е мъжка, а лъжицата е женска на иврит). Етикетирането на пола се реализира освен посредством езика. Например, през цялата история облеклото, диференцирано по пол, е било законово несъмнено в доста публични среди, в това число учебни заведения и работни места, и нормите не престават да диктуват мъжете и дамите да се разграничават в облеклото си и потреблението на аксесоари.

Ясно обозначените и разграничени полови категории в по-широк кръг от области са пропити със обществено или културно значение. Сандра Бем, водещ академик по развиването на половите стандарти, разказва това като „ построяването на културна връзка сред пола и съвсем всеки различен аспект на човешкия опит “. Примери за това смислово подбиране, учредено на пола, изобилстват. Околната среда е наситена със подбиране по пол чак от детските играчки и бонбоните (напр. киндер яйцето) и съобразено с пола произвеждане и маркетинг на разнообразни предмети (напр. химикалка, предопределена за жени), към половите правила във връзка с подобаващи ползи и държание за девойки против момчета и за дами против мъже. Тези свързани с пола правила непрестанно се ползват и укрепват посредством обществен дискурс, медийни репрезентации, книги и просветителни текстове. Следователно полът е освен значима категория за индивидите от доста ранна възраст и през целия живот, само че също по този начин е и доста значима. Като се има поради наклонността да се преглеждат категориите като вътрешно поредни и разнообразни от другите категории, непрекъснатото наличие на пола като значимо и подходящо сортиращо измерение може да ускори възгледа за мъжете и дамите като два разнообразни вида.

Отвъд това двоичното усещане, категоризирането също води до разбиране за споделена същина на членовете на категорията. Възрастните и децата търсят пояснения за следените феномени, които са по едно и също време елементарни и леснодостъпни, а обясненията, които се основават на присъщи свойства, нормално са по-забележими и по-лесно извличани от паметта, в сравнение с външните пояснения, които нормално са по-сложни. Например, изследвания разкриват, че есенциалистките разбирания на обществените категории, в това число схващането, че разликите сред групите са биологично вродени, са по-често срещани от външните, социо-културни разбирания. По този метод едно дете може да заключи, че връстник, който работи по избран метод, би трябвало да е роден по този метод, защото няма различни пояснения, които да са достоверни за него. Наистина, когато външните разсъждения станат налични, хората понижават потреблението на есенциалистко мислене, в това число понижаване на утвърждението си на изказвания като „ Мъжете споделят главно свойство, което ги кара да имат доста прилики “. По този метод значимостта на обществените категории като пола освен предизвиква двоичното мислене, само че също по този начин улеснява есенциалистките пояснения за съществуването на тези категории.

Хората са склонни да одобряват биологично-есенциалистки мироглед за пола най-малко частично, тъй като пола е обществено конструиран като бинарна (двоична) категория, където хората са ясно обозначени като принадлежащи към една от тези две категории и като такива, те имат обществени проявления, които обгръщат съвсем всеки аспект от живота им. Тенденцията да се схване биологично-есенциалистки мироглед за разликите сред половете в допълнение се усилва от склонността на хората да преувеличават приликите в категориите и разликите сред категориите и да преглеждат категориите като избрани от присъщи за тях присъщи признаци.

Полово-двоичен цикъл
Съгласно този цикъл една биологично-есенциалистка доктрина за разликите сред половете – т.е. бинарен мироглед за мъжете и дамите като разнообразни „ типове или видове “, подхранва неегалитарна джендър идеология – т.е. утвърждението на двоично (и йерархично) разделяне на обществените функции за всеки „ тип “. На собствен ред, такава идеология кара индивидите да се преценяват и да способстват за бинарна организация на околната среда посредством етикетиране и подбиране по полови признаци. Заедно с когнитивните процеси на категоризация и заключения за същина, такава бинарна организация на околната среда поражда и укрепва една биологично-есенциалистка неакадемична доктрина за разликите сред половете, което в последна сметка води до самовъзпроизвеждащ се цикъл.

В допълнение към този повтаряем развой, моделът в допълнение дефинира два спомагателни пътя. Според първия, учреденото на пола етикетиране и подбиране на средата ускорява директно неегалитарната идеология на пола. Среда, която маркира пола или е проектирана като строго „ мъжка “ или „ женска “, може да подхранва неравнопоставеност в идеологията, учредена на пола, посредством предаване на упования за държание, ползи и ролеви желания, които са в сходство с половите стандарти. Например, когато една класна стая по компютърни науки е проектирана по стереотипно мъжки метод (с плакати на Star Trek), спрямо полово безпристрастен метод (с плакати за природата), студентките са по-малко заинтригувани от компютърните науки. Етикетирането на околната среда като „ мъжествена “ компрометира възприятието за принадлежност на дамите и по този метод и мотивацията им да преследват мъжка стереотипна сфера. По сходен метод проучването на стереотипната опасност демонстрира, че когато околната среда алармира за разлики сред половете, хората се държат по способи, които удостоверяват стандартите, свързани с пола. Например мъжете са постигнали по-ниски резултати на тест за обществена сензитивност, откакто им е била показана (в съпоставяне с непредставена) информация за половия темперамент на теста (т.е. че дамите нормално се показват по-добре). По този метод, етикетирането на средата по сексуален симптом предизвиква освен безапелационното усещане, както е разказано нагоре, само че също и полово стереотипно държание, което подхранва идеология за неравнопоставеност на половете.
Вторият спомагателен път демонстрира, че една неегалитарна (неприемаща равнопоставеност) полова идеология може да докара до биологично-есенциалистки мироглед за разликите сред половете. Биологично-есенциалисткият мироглед за пола може да бъде признат от хора, които поддържат половите неравенства, с цел да обезпечат опрощение и годност на своята идеологическа позиция. Убеждението, че разликите сред мъжете и дамите са присъщи, значими и неизбежни, прави разделянето на функциите и властта разумно и целесъобразно. В поддръжка на тази верига за противоположна връзка, проучвания демонстрират, че колкото повече хора са стимулирани да поддържат групова подчиненост, толкоз по-вероятно е те да поддържат есенциалистките възгледи за пола.

От зората на научното мислене доста старания са отдадени на даването на научна аргументация – под формата на половите разлики в мозъка, например за обществената непълноценност на дамите. Ранните портрети на дамите ги разказват освен като биологично разнообразни от мъжете, само че и като по-нисши в съвсем всеки аспект от човешкото действие. Идеята, че мозъците на мъжете са предопределени да улесняват процеси, които са фундаментално разнообразни от тези, улеснени от мозъците на дамите, към момента доминира и доста проучвания са отдадени на откриването на половите разлики в мозъчната конструкция и функционалност. Резултатите от такива изследвания постоянно се поясняват, както в теоретичен, по този начин и в известен подтекст (напр. известия за пресата, обичайни новинарски медии), посредством двоичната рамка - разликите се акцентират прекомерно доста (по отношение на техния размер и значение) и се приема, че се натрупват в обособените човеци да се основат два вида - „ типа “ хора.
Въпреки че през днешния ден учените не не престават да настояват, че дамите са по-нисши от мъжете, изобразяването на половите разлики в човешкия мозък постоянно е в сходство с половите стандарти. Например, огромно изследване на свързаността в човешкия мозък заключава: „ мъжките мозъци са структурирани да улесняват връзката сред усещането и координираните дейности, до момента в който женските мозъци са проектирани да улесняват връзката сред аналитични и интуитивни режими на действие “. Това изказване е направено, макар че единствено няколко десетки връзки, от над 9000 оценени, демонстрират умерени разлики сред половете и създателите не са тествали дали разликите се заключават в до два вида съгласуваност на модели. По-късно изследване разкри, че това не е по този начин, защото множеството мозъци имат неповторими мозайки от връзки, някои със мощ, по-често срещана при дамите, и други със мощ, по-често срещана при мъжете.

Практически заключения и бъдещи насоки
Полово-бинарният цикъл предлага три вероятни метода за интервенция, всеки от които подхожда на друга точка от цикъла. Първият е намаляването на разпространяването на етикетирането и сортирането по пол. Въпреки че сортирането на артикули и пространства въз основа на пола е необятно публикувано, от време на време то може елементарно да бъде модифицирано. За да се случи такава смяна, първо е належащо да се увеличи осведомеността за низходящите и постоянно непреднамерени последствия от етикетирането и сортирането, учредено на пола.

Втората точка на интервенция е оборване на биологично-есенциалистката вероятност, или посредством оборване на нейните изказвания, че разликите сред половете са неизменими и се изчерпват с до два типа, или посредством даване на различно, неесенциалистко пояснение на разликите сред половете. Както е разказано нагоре, даже къс текст, който дава на възрастните обществена аргументация за разликите сред половете, може да понижи потреблението на стандарти, свързани с пола, и да насърчи по-егалитарен мироглед за функциите и връзките сред половете.

Третата посока е ориентирана към смяна на връзката сред една биологично-есенциалистка доктрина за пола и неегалитарната джендър идеология (за неравнопоставеност). Дори в случай че хората възприемат разликите сред половете като биологично вродени, това не би трябвало да значи стереотипни възгледи за пола и разделяне на функциите. Наистина, в други области теорията за биологичните аргументи не води до оправдаване или прослава на следствията, а по-скоро до опити да бъдат провокирани, с цел да се обезпечат равни благоприятни условия и да се усили оптимално самостоятелният капацитет. Например, когато се открие генетична разновидност, която води до заболяване (напр. болест на Хънтингтън), разстройството не се възхвалява като подарък от природата. По-скоро тази информация се употребява за ориентиране на напъните за подкрепяне на засегнатите. По същия метод, в случай че открием генетична разновидност, която води до компликации при придобиването на умения за четене или до засилени нападателни трендове, ние няма да се откажем да учим тези деца по какъв начин да четат, нито да ги насърчим към принуждение, а по-скоро ще създадем тъкмо противоположното – да увеличим напъните си да ги научим да четат или да направляваме експанзията им.
Същият метод може да се употребява за справяне с разликите сред половете, които се одобряват за вродени. Например, в случай че се допуска, че момчетата нямат емпатия или че са нападателни вследствие на излагане на хормони в утробата, тогава би трябвало да се подхващат подобаващи обществени ограничения (напр. просветително обучение), с цел да се усилят техните съчувствени и инхибиторни качества, както би било направено в случай че техният съчувствен недостиг или нападателни трендове се дължат на контекстуален фактор (напр. малтретиране от страна на родителите). Това, че това не е методът, общопризнат във връзка с биологичните пояснения на разликите сред половете, е още едно удостоверение за тясната връзка сред тези пояснения и идеологията на пола. Алтернативният метод, който предлагаме, може да бъде улеснен посредством повишение на осведомеността за наклонността да се възхваляват, вместо да се оспорват разликите сред половете, както и за цената на такава наклонност: увековечаването на неравенството сред половете и цената за осъществяване на цялостния капацитет на хората.

Индивидуалните разлики могат да играят значима роля за степента, до която хората са склонни да се включат в обрисуваната циклична динамичност. Например, има доказателства, че индивидите, които са по-податливи на когнитивни пристрастия, са по-склонни да поддържат идеологически вярвания по този метод, до степента, в която индивидите разчитат на когнитивни пристрастия, се чака да се усили вероятността им да развият и укрепят неегалитарна идеология.

Психологията на властовите връзки може да играе значима роля при оформянето на процесите, които движат двоичния цикъл сред половете. Мъжете, като облагодетелстваната група в йерархията на властта, евентуално ще бъдат водени от мотивация да поддържат властта си, което постоянно значи занемаряване или омаловажаване на преимуществата на дамите. Проучванията, извършени в границите на парадигмата на минималната група, демонстрират, че е задоволително да бъдете причислени към обособена група, с цел да развиете мотивация за увеличение на относителното преимущество на вътрешната група над външната група. Подобна операция също понижава съчувствените реакции към страданието на членовете на външната група (срещу вътр. група). Така в цялост се разрешава на мъжете да поддържат неегалитарна полова идеология, като в същото време поддържат самовъзприемането си като морални и егалитарни. В реалност, макар че е евентуално дамите да бъдат стимулирани да поддържат двоичния цикъл на пола заради други мотивации (напр. мотивацията да имат вяра, че системата, от която са част, е справедлива), мъжете спрямо дамите са по-склонни да поддържат неегалитарна идеология и да поддържат биологично-есенциалистка доктрина за пола. По този метод, за мъжете (срещу жените), двоичният цикъл на пола може да бъде по-устойчив на смяна и когато се създават промени, тези разнородни мотивации би трябвало да бъдат взети под внимание.

В умозаключение, налице са дълбоки провокации, свързани с намаляването на неравенството сред половете – биологично-есенциалистките възгледи за пола, които са необятно публикувани, подхранващи неравенствата в идеологията, учредена на пола, която от своя страна води до етикетиране и подбиране в обществото, учредено на пола. Когато средата е проведена по метод, който акцентира половите разлики, есенциалистките възгледи се ускоряват, което води до самовъзпроизвеждащ се продължаващ цикъл. В същото време разбирането на цикличните връзки сред тези съставни елементи предлага оптимистичен ъгъл, като показва обещаващи пътища за поощряване на равенството сред половете.