Народното събрание гласува окончателно закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК), разпределяйки нейните правомощия между Сметната палата и ГДБОП по време на днешното пленарно заседание в София. Решението на мнозинството слага край на съществуването на антикорупционния орган в досегашния му вид, като целта е оптимизиране на контролните механизми в държавата.
Новата структура на контрола
Според приетите промени, Сметната палата ще поеме изцяло проверката на имуществените декларации и конфликт на интереси на лицата, заемащи висши публични длъжности. От друга страна, превантивните функции и оперативната дейност по разкриване на корупционни схеми преминават към Главна дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП) към МВР. Това преструктуриране цели премахване на дублиращи се звена и засилване на капацитета за разследване чрез използване на ресурсите на вътрешното министерство.
Политически реакции и аргументи
Привържениците на реформата изтъкнаха, че досегашният модел на КПК не е произвел очакваните резултати и е бил неефективен в борбата с корупцията по високите етажи на властта. Опозицията обаче изрази опасения, че размиването на функциите между различни ведомства може да доведе до отслабване на контрола. В исторически план, това е поредната мащабна трансформация на антикорупционното законодателство в България след създаването на единния орган през 2018 г., което подчертава продължаващото търсене на работеща формула за прозрачност.
Процесът по ликвидация на комисията ще включва и прехвърляне на архивите и текущите производства към новите отговорни институции. Депутатите заложиха преходен период, в който администрацията трябва да бъде преназначена или съкратена, за да се гарантира, че започнатите проверки няма да бъдат прекратени. Фокусът на новата уредба е поставен върху финансовата дисциплина и прякото оперативно взаимодействие с прокуратурата.
