Читаслоу и яваш-яваш - на кулинарен туризъм в Турция
Свикнали сме да свързваме летните почивки на море в Турция с огромните затворени ол-инклузив комплекси. Те, несъмнено, ще не престават да се радват на необятна известност, изключително с удобствата за фамилии с деца във връзка с храната и анимацията. Но към този момент има петзвездни хотели, които са преосмислили концепцията си и от ол-инклузив се насочват към по-бутиково предложение на закуска и вечеря да вземем за пример.
В момента сме очевидци на съвременна гражданска война в разбирането за туризъм въобще, което се появява като трендове и придвижвания като Слоу фууд от години, само че в Турция откри мащабност като цялостна държавна тактика.
Уморени от глобализацията, богатите хора на XXI век, без да се лишават от комфорта на цивилизацията, биха желали да бъдат приласкани в идиличния уют на предишното и да се любуват на по този начин ценената през днешния ден същинска храна. Всичко това с необятните плажове и региони с разнородни обичаи и култури може и предлага Турция. В момента страната към този момент осъществя добре премислена тактика, която я трансформира във водеща международна туристическа дестинация. Тя е дълготрайна и цели, с изключение на привличането на туристи, и съхраняването на самобитността на районите, запазването на традициите, обичаите, локалните аграрни култури, ангажирането на популацията и в най-малките градчета и селца.
В последните години в Турция се правят колосални по своя брой и бюджети археологически разкопки, които ще разкрият пред феновете на културния туризъм антични градове и антични цивилизации.
Термалните извори, изкусителните плажове, прелестният климат с ниска мокрота и високо наличие на О2 вършат региона на Чешме в Егейска Турция търсена Спа-дестинация.
За дейните има построени вело направления, благоприятни условия за сърф, елегантни голф клубове.
За ценителите на достоверната храна има построени концептуални Път на маслините, Път на виното. Ресторантите със звезда Мишлен и домашно приготвената храна в дребните ресторантчета с отгледани от локални производители артикули са примамливи за феновете на гурме прекарванията.
В своята туристическа стратегия Турция залага на думата резистентност (Sustainable). Тя стана първата страна, която развива тази стратегия на държавно равнище в подписано съдействие с Глобалния съвет за резистентен туризъм (Global Sustainable Tourism Council (GSTC), който сертифицира хотели и други във връзка с най-малък нездравословен отпечатък върху околната среда и културните общности.
В този подтекст Турция към този момент вписва от ден на ден градчета в интернационалното придвижване Читаслоу. Cittaslow е комбиниране от италианската дума град и британската муден. Виждащи опасността в глобализиращия се свят в края на предишния век за дребните общности, за съхранението на традициите и спокойния натурален метод на живот, три италиански градчета в Тоскана се сплотяват и от 1999 година стартират да канят и други да се причислят към тях. Въвеждат се критерии, на които би трябвало да дават отговор, измежду които екологични - да има ограничение на придвижването на коли в центъра, опция за напредване с колела, да се употребява сила от възобновими източници, ограничение на използването на нерециклируеми продукти; обществени - популацията да е под 50 хиляди души, хората да имат достъп до властта, улеснено напредване на хората с увреждания, младите да вземат участие в локалните обичайни бизнеси и производства; културни - да се съхраняват занаяти и да се отглеждат обичайни култури.
През 2009 година разположеният на юг от Измир Сеферихисар става първият град в Турция, част от придвижването, чийто знак е охлювът.
В града лампите са захранвани от слънчеви панели, покупките се поставят в мрежи за многократна приложимост, вместо найлонови торбички.
Традиционно отглежданата просвета за региона е мандарината вид сатсума, в чиято чест се прави фестивал през зимата.
Безспорно най-чаровното местенце в региона на Сеферихисар са крепостните стени на Съаджък.
Sığacık на турски значи плитичък, в чиито дребни улички всяка неделя локалните продават достоверна домашно приготвена храна - долми завити в цветовете на тикви, саралии, десетки типове маслини и какво ли не още.
До крепостта е яхтеното пристанище, от където може да вземете лодка да ви разноски по хубостите на 49-километровото сеферихисарско крайбрежие. Или пък да хапнете прясно уловен див лаврак в ресторантчето, в случай че риболовците са имали шанс за деня.
На 5 км от Сеферихисар са археологическите разкопки на античния град Теос, един от 12-те йонийски града.
Днес към този момент 25 турски града са част от придвижването Читаслоу, в което влизат над 30 страни с над 300 градчета. България не е вписана измежду тях.
Въпреки че придвижването Читаслоу е основано за дребни градове, то има и раздел за поощряване на метрополии, които следват избрани критерии. Такава в Турция става Измир, тъй като покрива концепцията за храна за всички - натурална храна, фермерски пазари.
Но също и значимия публичен аршин като положително ръководство, достъп до което имат жителите. Също подвижност - опция за напредване с велосипед. Един кмет визионер на Измир преди години, Ахмед Прищина, като се изключи че прави града център на панаири и конгреси, край морето отделя дълга зелена линия - Кордон, на чиито полянки през днешния ден вечер се събират младежи.
По протежението му са ситуирани многочислените ресторантчета с прясна морска храна, измежду които най-популярен е Дениз (Deniz - море). Сред обичайните измирски храни е локалната баничка бойоз, която се прави единствено с масло и би трябвало да се яде топла, бомба - курабия, цялостна с шоколад, а сусаменият геврек, който на всички места носи названието симид, тук само се назовава геврек.
Не единствено Сеферихисар, цялата местност на Измир се развива в духа на концепцията на бавните градове. Районът е единствено на час от София с чартърните полети на Emerald travel, които оферират разнородни разновидности за почивки и екскурзии.
Урла е дестинацията за феновете на гурме пътешествията, една от спирките на усета в региона Измир. Тя е част от Пътя на виното и се слави с лозята си. В локалните винарни може да се вършат винени дегустации. Ресторантчетата залагат на модерния тренд „ от фермата на масата " и по блюдата им ще разберете, че в региона се отглеждат доста зелени подправки, а гордостта им и знак е артишокът (enginar на турски).
Урла е наложителна точка на Пътя на маслините, тъй като тук е открита и реставрирана за гости най-старата маслобойна за зехтин в Анадола.
Тя се е намирала в античния град Клазомене или както турците го назовават Клазоменай (Klazomenai), фамозен в античността производител и експортьор на саркофази.
Друга горделивост на региона е неповторимата маслина хурма, която пораства единствено на Урленския полуостров. Тя ферментира непосредствено на дървото и е единствената маслина, която може да се бере и непосредствено яде, което става през зимата.
В самото градче Урла царува артистична атмосфера и в дребните винарни могат да се опитат от локалните виновност. В етнографския музей, наименуван Архив, наред със стаята с чеиза, забавна е кухнята (mutvag), която припомня нашия обичай с ниските трикраки столчета. Ако минете през града, непременно пробвайте от същинския сладолед на Дондурла (игра на думи от турската дума за сладолед dondurma и името на града). Невероятен е този с бадеми и смокини. На пазара в Урла видях и млекарница със сирена от региона, на която може да завиди и френска плантация.
Изненадващо тъкмо до пазара, против павилиончетата, в които се продават аграрни принадлежности и дребни пиленца, има ресторант, който е получил рекомендация от Мишлен.
А напълно покрай градчето се намира гвоздеят на гурме програмата в региона - OD значи огън. Може би тъй като всички ястия се готвят на същински огън.
На паркинга може да си заредиш електрическия автомобил.
Попадаш в маслинена горичка. Покрай пътеките има насаждения със всевъзможни подправки. В градината, за която се грижи френският градинар Паскал Гарне, отглеждат над 400 типа растения. Току някой от работещите в кухнята мине с кошница и откъсне точно няколко стръка.
Това бях го виждала единствено в предаванията на 24 kitchen. Идеята от тук се осъществя в цялата й хубост. Морските блага и рибите са от отсрещния залив. Шеф готвачът и притежател Осман Сезенер е родом от Урла.
Учил е в Ню Йорк. Има три ресторанта - единият е в Бодрум, преди 5 години е отворил ресторант в Ню Йорк. И трите му ресторанта имат звезди Мишлен. Този в Урла отваря през 2018 година, прегръщайки философската идея за храна от градината на трапезата, без боклуци - farm to table и zero waste, за което получава зелена звезда Мишлен.
Зелената звезда Мишлен се дава на заведения за хранене, които си набират продуктите от локални производители, което значи с изключение на свеж артикул, и бизнес за региона, както и минимализиране на опаковките.
В топлите вечери под маслинените дървета сантименталната вечеря може да бъде четиристепенно меню, което сега е към 120 евро. На всеки 2-3 месеца началник готвачът съчинява нови предписания. Всяко ястие е придружено от пояснение какво съдържа.
Дори и да не посетите OD обаче, в дребните ресторантчета край брега ще ви покажат улова на деня и може да си похапнете фантастично приготвени калмари, октоподи, риби.
Друга наложителна спирка на усета в региона на Измир е дребното селце Гермиан, където се прави фестивал на хляба. От надалеч идват хора да си купят от локалния самун, чийто мая се поддържа и предава от 300 години, а хлябът се пече на огън.
Селото е особено и с рисунките си по стените на къщите, рисувани от една живееща тук дама - Нуран Ерден.
Ако обичате сладки плодови виновност, те са запазената марка на селцето Шириндже, намиращо се над актуалния град Селджук, тъкмо до Ефес и Кушадасъ. Но даже и да не обичате, коства си да се качите до него поради чаровната му атмосфера и панорама, поради които е определено за едно от най-хубавите за туризъм села по света през 2023 година от Световната организация по туризъм (UN Tourism). Но за него си би трябвало обособен цялостен роман.
В момента сме очевидци на съвременна гражданска война в разбирането за туризъм въобще, което се появява като трендове и придвижвания като Слоу фууд от години, само че в Турция откри мащабност като цялостна държавна тактика.
Уморени от глобализацията, богатите хора на XXI век, без да се лишават от комфорта на цивилизацията, биха желали да бъдат приласкани в идиличния уют на предишното и да се любуват на по този начин ценената през днешния ден същинска храна. Всичко това с необятните плажове и региони с разнородни обичаи и култури може и предлага Турция. В момента страната към този момент осъществя добре премислена тактика, която я трансформира във водеща международна туристическа дестинация. Тя е дълготрайна и цели, с изключение на привличането на туристи, и съхраняването на самобитността на районите, запазването на традициите, обичаите, локалните аграрни култури, ангажирането на популацията и в най-малките градчета и селца.
В последните години в Турция се правят колосални по своя брой и бюджети археологически разкопки, които ще разкрият пред феновете на културния туризъм антични градове и антични цивилизации.
Термалните извори, изкусителните плажове, прелестният климат с ниска мокрота и високо наличие на О2 вършат региона на Чешме в Егейска Турция търсена Спа-дестинация.
За дейните има построени вело направления, благоприятни условия за сърф, елегантни голф клубове.
За ценителите на достоверната храна има построени концептуални Път на маслините, Път на виното. Ресторантите със звезда Мишлен и домашно приготвената храна в дребните ресторантчета с отгледани от локални производители артикули са примамливи за феновете на гурме прекарванията.
В своята туристическа стратегия Турция залага на думата резистентност (Sustainable). Тя стана първата страна, която развива тази стратегия на държавно равнище в подписано съдействие с Глобалния съвет за резистентен туризъм (Global Sustainable Tourism Council (GSTC), който сертифицира хотели и други във връзка с най-малък нездравословен отпечатък върху околната среда и културните общности.
В този подтекст Турция към този момент вписва от ден на ден градчета в интернационалното придвижване Читаслоу. Cittaslow е комбиниране от италианската дума град и британската муден. Виждащи опасността в глобализиращия се свят в края на предишния век за дребните общности, за съхранението на традициите и спокойния натурален метод на живот, три италиански градчета в Тоскана се сплотяват и от 1999 година стартират да канят и други да се причислят към тях. Въвеждат се критерии, на които би трябвало да дават отговор, измежду които екологични - да има ограничение на придвижването на коли в центъра, опция за напредване с колела, да се употребява сила от възобновими източници, ограничение на използването на нерециклируеми продукти; обществени - популацията да е под 50 хиляди души, хората да имат достъп до властта, улеснено напредване на хората с увреждания, младите да вземат участие в локалните обичайни бизнеси и производства; културни - да се съхраняват занаяти и да се отглеждат обичайни култури.
През 2009 година разположеният на юг от Измир Сеферихисар става първият град в Турция, част от придвижването, чийто знак е охлювът.
В града лампите са захранвани от слънчеви панели, покупките се поставят в мрежи за многократна приложимост, вместо найлонови торбички.
Традиционно отглежданата просвета за региона е мандарината вид сатсума, в чиято чест се прави фестивал през зимата.
Безспорно най-чаровното местенце в региона на Сеферихисар са крепостните стени на Съаджък.
Sığacık на турски значи плитичък, в чиито дребни улички всяка неделя локалните продават достоверна домашно приготвена храна - долми завити в цветовете на тикви, саралии, десетки типове маслини и какво ли не още.
До крепостта е яхтеното пристанище, от където може да вземете лодка да ви разноски по хубостите на 49-километровото сеферихисарско крайбрежие. Или пък да хапнете прясно уловен див лаврак в ресторантчето, в случай че риболовците са имали шанс за деня.
На 5 км от Сеферихисар са археологическите разкопки на античния град Теос, един от 12-те йонийски града.
Днес към този момент 25 турски града са част от придвижването Читаслоу, в което влизат над 30 страни с над 300 градчета. България не е вписана измежду тях.
Въпреки че придвижването Читаслоу е основано за дребни градове, то има и раздел за поощряване на метрополии, които следват избрани критерии. Такава в Турция става Измир, тъй като покрива концепцията за храна за всички - натурална храна, фермерски пазари.
Но също и значимия публичен аршин като положително ръководство, достъп до което имат жителите. Също подвижност - опция за напредване с велосипед. Един кмет визионер на Измир преди години, Ахмед Прищина, като се изключи че прави града център на панаири и конгреси, край морето отделя дълга зелена линия - Кордон, на чиито полянки през днешния ден вечер се събират младежи.
По протежението му са ситуирани многочислените ресторантчета с прясна морска храна, измежду които най-популярен е Дениз (Deniz - море). Сред обичайните измирски храни е локалната баничка бойоз, която се прави единствено с масло и би трябвало да се яде топла, бомба - курабия, цялостна с шоколад, а сусаменият геврек, който на всички места носи названието симид, тук само се назовава геврек.
Не единствено Сеферихисар, цялата местност на Измир се развива в духа на концепцията на бавните градове. Районът е единствено на час от София с чартърните полети на Emerald travel, които оферират разнородни разновидности за почивки и екскурзии.
Урла е дестинацията за феновете на гурме пътешествията, една от спирките на усета в региона Измир. Тя е част от Пътя на виното и се слави с лозята си. В локалните винарни може да се вършат винени дегустации. Ресторантчетата залагат на модерния тренд „ от фермата на масата " и по блюдата им ще разберете, че в региона се отглеждат доста зелени подправки, а гордостта им и знак е артишокът (enginar на турски).
Урла е наложителна точка на Пътя на маслините, тъй като тук е открита и реставрирана за гости най-старата маслобойна за зехтин в Анадола.
Тя се е намирала в античния град Клазомене или както турците го назовават Клазоменай (Klazomenai), фамозен в античността производител и експортьор на саркофази.
Друга горделивост на региона е неповторимата маслина хурма, която пораства единствено на Урленския полуостров. Тя ферментира непосредствено на дървото и е единствената маслина, която може да се бере и непосредствено яде, което става през зимата.
В самото градче Урла царува артистична атмосфера и в дребните винарни могат да се опитат от локалните виновност. В етнографския музей, наименуван Архив, наред със стаята с чеиза, забавна е кухнята (mutvag), която припомня нашия обичай с ниските трикраки столчета. Ако минете през града, непременно пробвайте от същинския сладолед на Дондурла (игра на думи от турската дума за сладолед dondurma и името на града). Невероятен е този с бадеми и смокини. На пазара в Урла видях и млекарница със сирена от региона, на която може да завиди и френска плантация.
Изненадващо тъкмо до пазара, против павилиончетата, в които се продават аграрни принадлежности и дребни пиленца, има ресторант, който е получил рекомендация от Мишлен.
А напълно покрай градчето се намира гвоздеят на гурме програмата в региона - OD значи огън. Може би тъй като всички ястия се готвят на същински огън.
На паркинга може да си заредиш електрическия автомобил.
Попадаш в маслинена горичка. Покрай пътеките има насаждения със всевъзможни подправки. В градината, за която се грижи френският градинар Паскал Гарне, отглеждат над 400 типа растения. Току някой от работещите в кухнята мине с кошница и откъсне точно няколко стръка.
Това бях го виждала единствено в предаванията на 24 kitchen. Идеята от тук се осъществя в цялата й хубост. Морските блага и рибите са от отсрещния залив. Шеф готвачът и притежател Осман Сезенер е родом от Урла.
Учил е в Ню Йорк. Има три ресторанта - единият е в Бодрум, преди 5 години е отворил ресторант в Ню Йорк. И трите му ресторанта имат звезди Мишлен. Този в Урла отваря през 2018 година, прегръщайки философската идея за храна от градината на трапезата, без боклуци - farm to table и zero waste, за което получава зелена звезда Мишлен.
Зелената звезда Мишлен се дава на заведения за хранене, които си набират продуктите от локални производители, което значи с изключение на свеж артикул, и бизнес за региона, както и минимализиране на опаковките.
В топлите вечери под маслинените дървета сантименталната вечеря може да бъде четиристепенно меню, което сега е към 120 евро. На всеки 2-3 месеца началник готвачът съчинява нови предписания. Всяко ястие е придружено от пояснение какво съдържа.
Дори и да не посетите OD обаче, в дребните ресторантчета край брега ще ви покажат улова на деня и може да си похапнете фантастично приготвени калмари, октоподи, риби.
Друга наложителна спирка на усета в региона на Измир е дребното селце Гермиан, където се прави фестивал на хляба. От надалеч идват хора да си купят от локалния самун, чийто мая се поддържа и предава от 300 години, а хлябът се пече на огън.
Селото е особено и с рисунките си по стените на къщите, рисувани от една живееща тук дама - Нуран Ерден.
Ако обичате сладки плодови виновност, те са запазената марка на селцето Шириндже, намиращо се над актуалния град Селджук, тъкмо до Ефес и Кушадасъ. Но даже и да не обичате, коства си да се качите до него поради чаровната му атмосфера и панорама, поради които е определено за едно от най-хубавите за туризъм села по света през 2023 година от Световната организация по туризъм (UN Tourism). Но за него си би трябвало обособен цялостен роман.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ