Якорудските езера са по-неизвестни, но не по-малко магнетични
Бистри като сълзи, родени от мощни ледници, оформили образа на красиви планински долини. За разлика от добре познатите високопланински перли, привличащи всеобщия екскурзиант, Якорудските езера са по-неизвестни, само че не по-малко магнетични. Те са огромна група водоеми, в която някои от време на време пресъхват, други са дребни и добре прикрити измежду скалите. Две от езерата обаче са същинска приятност за окото и оферират онази естествена естетика, поради която някои ги назовават " огледало на боговете ".
Якоруда лежи по крайбрежията на река Места, навръх границата сред Рила и Родопите. Градчето е по главния път сред Банско и Велинград, основна спирка по маршрута на единствената в страната теснолинейка. На 15 километра северно от града се намира красивата околност Трещеник, откъдето поемаме към Якорудските езера. По близкия връх Нехтеница се ориентираме, че се движим на 2000 метра надморска височина. В края на топлите месеци ходенето към момента е леко и прелестно ветровито.
В разгара на есента има едни особени моменти, когато котловините потъват в мъгла, сковани от студ, а високо в планината е хем по-слънчево, хем по-топло. Това са температурни инверсии. Точно такава обстановка следим през днешния ден. За по-малко от час прекосяваме към 3 километра и стигаме до Рибното езеро - най-достъпното в Якорудската група.
Като изключим обстоятелството, че рибното езеро е доизградено като язовир, регионът е настрана от известните туристически автомагистрали и по тази причина се е запазил чист. Във водите на тази планинска перла се оглежда внушителният скален масив Налбант. Върхът се издига на 2634 метра височина, а източният му скат се спуска по рискови сипеи стръмно надолу към езерата.
До язовирната стена ходенето е леко. Нагоре пътеката става много по-предизвикателна. Криволичи по камъните през високия клек и на моменти обувките потъват надълбоко в напоените с вода тревни сектори. След 30 минути блуждаене излизаме на брега на Мъртвото езеро. Почти недокосната планинска хубост. Тук, в самото подножие на връх Налбант относително рядко стъпва човешки крайник. Някои планинари описват, че във водоема няма живот, откъдето идва и неговото име. Разхождайки се по брега обаче, виждаме по какъв начин отдолу под камъните във водата въпреки всичко се демонстрират дребни рибки.
Якорудските езера са относително елементарно налично картинно кътче в сърцето на Рила. За няколко часа тук човек в действителност може да зареди сетивата си с невероятни планински пейзажи. Да усети мира и спокойствието на могъщата природа.
Якоруда лежи по крайбрежията на река Места, навръх границата сред Рила и Родопите. Градчето е по главния път сред Банско и Велинград, основна спирка по маршрута на единствената в страната теснолинейка. На 15 километра северно от града се намира красивата околност Трещеник, откъдето поемаме към Якорудските езера. По близкия връх Нехтеница се ориентираме, че се движим на 2000 метра надморска височина. В края на топлите месеци ходенето към момента е леко и прелестно ветровито.
В разгара на есента има едни особени моменти, когато котловините потъват в мъгла, сковани от студ, а високо в планината е хем по-слънчево, хем по-топло. Това са температурни инверсии. Точно такава обстановка следим през днешния ден. За по-малко от час прекосяваме към 3 километра и стигаме до Рибното езеро - най-достъпното в Якорудската група.
Като изключим обстоятелството, че рибното езеро е доизградено като язовир, регионът е настрана от известните туристически автомагистрали и по тази причина се е запазил чист. Във водите на тази планинска перла се оглежда внушителният скален масив Налбант. Върхът се издига на 2634 метра височина, а източният му скат се спуска по рискови сипеи стръмно надолу към езерата.
До язовирната стена ходенето е леко. Нагоре пътеката става много по-предизвикателна. Криволичи по камъните през високия клек и на моменти обувките потъват надълбоко в напоените с вода тревни сектори. След 30 минути блуждаене излизаме на брега на Мъртвото езеро. Почти недокосната планинска хубост. Тук, в самото подножие на връх Налбант относително рядко стъпва човешки крайник. Някои планинари описват, че във водоема няма живот, откъдето идва и неговото име. Разхождайки се по брега обаче, виждаме по какъв начин отдолу под камъните във водата въпреки всичко се демонстрират дребни рибки.
Якорудските езера са относително елементарно налично картинно кътче в сърцето на Рила. За няколко часа тук човек в действителност може да зареди сетивата си с невероятни планински пейзажи. Да усети мира и спокойствието на могъщата природа.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ