Фините прахови частици не са най-големият проблем във въздуха на София. Ето какво още го замърсява
Замърсеният въздух най-големият рисков фактор в околната среда за човешкото здраве. Той е повода за 9 от всеки 10 смъртни случая в света (СЗО, 2018 г.). Също 9 от всеки 10 дишат съществено нечист въздух. В Европа той води до преждевременната гибел на над 400 хиляди души годишно. 13 хиляди от тях са в България, демонстрира взаимен одит на 15 висши одитни институции, в това число българската Сметна палата и Европейската счете палата, оповестен в последните януарски дни.
Мръсният въздух може да отключи голям брой здравословни проблеми, измежду които: синузит; проблеми с паметта и концентрацията; паника и депресия; анатомични промени в мозъка; Алцхаймер; инсулт; инфаркт; исхемична болест на сърцето; аритмия; сърдечна недостатъчност; астма; рак на белия дроб; хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ); безплодие; детска гибел.
24% от смъртните случаи след инсулт (общо те са 1.4 млн. годишно) се свързват със замърсяването на въздуха. Същото е годно и за 25% от смъртните случаи в резултат на сърдечно-съдови болести, и за 43% от умрелите от белодробни болести и рак на белия дроб (1.8 млн. общо) годишно.
Последствията от всичко това са и икономическия. За българската стопанска система те се равняват на 29.5% от брутния ни вътрешен артикул.
На фона на заплахите за здравето и стопанските системи обаче ограниченията на държавните управления и общините не реализират упования резултат, установи отчетът. От 15-те тествани страни (Албания, България, Естония, Грузия, Унгария, Израел, Косово, Молдова, Полша, Румъния, Словакия, Испания, Швейцария, Македония и Холандия) 14 не достигат интернационалните и европейски стандарти за качество на атмосферния въздух. Сред тях е и България. Само една покрива всички тях - Естония.
Замърсители
Енергийната беднотия е главната причина за влошеното качество на въздуха в България, защото главният източник на замърсяване е битовото отопление през зимата, заключават инспекторите. Мерките на страната и общините за подкрепяне на бедните в действителност по никакъв метод не водят до възстановяване на ситуацията: има обществени помощи за отопление, само че не и обезпечаване на еко горива и възстановяване на качеството на въздуха в огромните градове. Те не са ориентирани към главните източник на замърсяване – битовото отопление с твърдо гориво, остарелият авто парк и инфраструктурата.
Фини прахови частици
160 000 от 7-те милиона смъртни случаи по света годишно, свързани със замърсяването на въздуха, са разследване на фините прахови частици (PM2.5). Противно на чувството, с което живеят мнозина от живеещите в София - че дишат извънредно замърсен въздух, става известно, че годишната централизация на фини прахови частици във въздуха не надвишава европейските правила. Тя е 22.1 микрометра на пространствен метър при горна граница 25 µm/m3. По-тежко е ситуацията у нас да вземем за пример в Русе, където средногодишно се измерват 23.3 µm/m3.
Много, доста по-опасна е обстановката да вземем за пример в македонската столица Скопие, където средногодишната стойност надвишава двукратно горната граница за Европейски Съюз. В Краков (Полша) също дишат извънредно кондензиран с фини прахови частици въздух.
Прахови частици
Праховите частици (PM10) доближават отчасти дробовете, защото филтрирането от носа не е задоволително за частици с размер под 10 микрона. Така достигат алвеолите на белия дроб и се почистват доста постепенно или това въобще не се случва.
Тук България има съображение за съществено безпокойствие, само че то не е обвързвано толкоз с концентрацията във въздуха, а с продължителността на излагане на популацията. В София годишната централизация е навръх горната граница за Европейски Съюз (40 µm/m3), във Видин я надвишава доста - 61.1, само че по-притеснителното е, че популацията в българския дунавски град е изложено на замърсяването 166 дни годишно. Стандартът за Европейски Съюз е до 35 дни годишно.
По-зле от Видин е единствено в Тетово (Македония), където хората дишат прахови частици съвсем цялата година - 293 дни.
Не единствено праховите частици крият заплаха във въздуха. Нивата на бензопирен и на токсичния азотен диоксид също са измерени и отразени в одитния отчет.
Бензопиренът е един от най-опасните канцерогени (причинители на рак). Съдържа се в цигарения пушек, отделя се и при приготвянето на животинска храна на скара.
Оказва се, че живеещите в българските градове, попаднали в проучването - София и Монтана - равнищата надвишават неведнъж нормите.
При годишна целева стойност за Европейски Съюз 1 нанограм на пространствен метър и 0.12 мг на пространствен метър, предложени от Световната здравна организация, в София той е 3.63 ng/m3. В Монтана ситуацията е още по-тежко: 3.79.
Високата централизация на азотен диоксид се появява най-често в градове с натоварен авто трафик, показват създателите. В София тя е под оптимално допустимото съгласно европейските стандарти, само че не и във Варна. Най-тежко тук е ситуацията в Краков, Мадрид и Варшава.
Добри практики от България
Докладът включва освен тревожни констатации. Той показва и положителни практики за възстановяване качеството на въздуха, приложени в другите страни. България се отличава със следните:
- модернизиране на публичния превоз. Обновява се автопарка на градския транспорт посредством заместване с нов (със документ ЕВРО5 и ЕВРО6) и разширение мрежата на метрото (за гр. София). Реновирани са 496 рейса в София и Пловдив, закупени са 10 метровлака и 20 трамвая, 126 рейса и 100 тролейбуса за София, Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен;
- прекосяване на ползване на природен газ за публични здания и домакинства – 225 здания са свързани към централната отоплителна мрежа в София и 102 здания са свързани към газовата мрежа в Стара Загора;
- монтиране на устройства на комините за пречистване на въздуха (в София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново);
- създаване на велоалеи – 49,51 км в София, 48 км в Пловдив и 7,8 км в Стара Загора. Увеличаване на зелените площи, като и поддържане и облагородяване на уличното озеленяване.
Препоръки
За по-висока успеваемост на ограниченията си инспекторите предлагат на българското държавно управление да приготви, утвърди и приложи национална тактика за качеството на въздуха. Добре е то да стартира да постанова наказания на национално и локално равнище при неспазване на задачите и политиките и допустимите равнища на типовете замърсители. Необходимо е също по този начин България да стартира да обезпечава съответните практически данни и да даде цялостен разбор на нужните финансови запаси за използването на ограниченията на стратегиите за качество на въздуха на локално равнище. Друга рекомендация е страната ни да провежда национална осведомителна акция, с цел да осведоми популацията си за рисковете за здравето, свързани със замърсяванията на въздуха. Правителството би трябвало също да осведоми хората за съответните дейности, които всеки може да предприеме, според от сезона, атмосферните условия, източниците на замърсяване и други фактори, влияещи на качеството на въздуха.
За страдание, сега има съществени пропуски в определянето на отговорностите на локално равнище у нас - неразбираемо е кой какво би трябвало да направи. Има очевидни недостатъци в връзката и обмена на информация измежду общините у нас с неприятно качество на въздуха. Те не се координират от Министерството на околната среда и водите, то в действителност не прави доста, с цел да усъвършенства взаимоотношението и връзката, установи българската Сметна палата.
Отделно от това, екоминистерството не е наложило нито една глоба на кмет или виновен чиновник, който не е извършил условията му за създаване и използване на стратегии за качеството на въздуха.
9 от 15-те страни не дават пълни/достоверни данни за качеството на въздуха - излиза наяве от отчета. България е една от тях, а останалите са Албания, Грузия, Израел, Македония, Молдова, Румъния и Словакия.
Мръсният въздух може да отключи голям брой здравословни проблеми, измежду които: синузит; проблеми с паметта и концентрацията; паника и депресия; анатомични промени в мозъка; Алцхаймер; инсулт; инфаркт; исхемична болест на сърцето; аритмия; сърдечна недостатъчност; астма; рак на белия дроб; хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ); безплодие; детска гибел.
24% от смъртните случаи след инсулт (общо те са 1.4 млн. годишно) се свързват със замърсяването на въздуха. Същото е годно и за 25% от смъртните случаи в резултат на сърдечно-съдови болести, и за 43% от умрелите от белодробни болести и рак на белия дроб (1.8 млн. общо) годишно.
Последствията от всичко това са и икономическия. За българската стопанска система те се равняват на 29.5% от брутния ни вътрешен артикул.
На фона на заплахите за здравето и стопанските системи обаче ограниченията на държавните управления и общините не реализират упования резултат, установи отчетът. От 15-те тествани страни (Албания, България, Естония, Грузия, Унгария, Израел, Косово, Молдова, Полша, Румъния, Словакия, Испания, Швейцария, Македония и Холандия) 14 не достигат интернационалните и европейски стандарти за качество на атмосферния въздух. Сред тях е и България. Само една покрива всички тях - Естония.
Замърсители
Енергийната беднотия е главната причина за влошеното качество на въздуха в България, защото главният източник на замърсяване е битовото отопление през зимата, заключават инспекторите. Мерките на страната и общините за подкрепяне на бедните в действителност по никакъв метод не водят до възстановяване на ситуацията: има обществени помощи за отопление, само че не и обезпечаване на еко горива и възстановяване на качеството на въздуха в огромните градове. Те не са ориентирани към главните източник на замърсяване – битовото отопление с твърдо гориво, остарелият авто парк и инфраструктурата.
Фини прахови частици
160 000 от 7-те милиона смъртни случаи по света годишно, свързани със замърсяването на въздуха, са разследване на фините прахови частици (PM2.5). Противно на чувството, с което живеят мнозина от живеещите в София - че дишат извънредно замърсен въздух, става известно, че годишната централизация на фини прахови частици във въздуха не надвишава европейските правила. Тя е 22.1 микрометра на пространствен метър при горна граница 25 µm/m3. По-тежко е ситуацията у нас да вземем за пример в Русе, където средногодишно се измерват 23.3 µm/m3.
Много, доста по-опасна е обстановката да вземем за пример в македонската столица Скопие, където средногодишната стойност надвишава двукратно горната граница за Европейски Съюз. В Краков (Полша) също дишат извънредно кондензиран с фини прахови частици въздух.
Прахови частици
Праховите частици (PM10) доближават отчасти дробовете, защото филтрирането от носа не е задоволително за частици с размер под 10 микрона. Така достигат алвеолите на белия дроб и се почистват доста постепенно или това въобще не се случва.
Тук България има съображение за съществено безпокойствие, само че то не е обвързвано толкоз с концентрацията във въздуха, а с продължителността на излагане на популацията. В София годишната централизация е навръх горната граница за Европейски Съюз (40 µm/m3), във Видин я надвишава доста - 61.1, само че по-притеснителното е, че популацията в българския дунавски град е изложено на замърсяването 166 дни годишно. Стандартът за Европейски Съюз е до 35 дни годишно.
По-зле от Видин е единствено в Тетово (Македония), където хората дишат прахови частици съвсем цялата година - 293 дни.
Не единствено праховите частици крият заплаха във въздуха. Нивата на бензопирен и на токсичния азотен диоксид също са измерени и отразени в одитния отчет.
Бензопиренът е един от най-опасните канцерогени (причинители на рак). Съдържа се в цигарения пушек, отделя се и при приготвянето на животинска храна на скара.
Оказва се, че живеещите в българските градове, попаднали в проучването - София и Монтана - равнищата надвишават неведнъж нормите.
При годишна целева стойност за Европейски Съюз 1 нанограм на пространствен метър и 0.12 мг на пространствен метър, предложени от Световната здравна организация, в София той е 3.63 ng/m3. В Монтана ситуацията е още по-тежко: 3.79.
Високата централизация на азотен диоксид се появява най-често в градове с натоварен авто трафик, показват създателите. В София тя е под оптимално допустимото съгласно европейските стандарти, само че не и във Варна. Най-тежко тук е ситуацията в Краков, Мадрид и Варшава.
Добри практики от България
Докладът включва освен тревожни констатации. Той показва и положителни практики за възстановяване качеството на въздуха, приложени в другите страни. България се отличава със следните:
- модернизиране на публичния превоз. Обновява се автопарка на градския транспорт посредством заместване с нов (със документ ЕВРО5 и ЕВРО6) и разширение мрежата на метрото (за гр. София). Реновирани са 496 рейса в София и Пловдив, закупени са 10 метровлака и 20 трамвая, 126 рейса и 100 тролейбуса за София, Бургас, Варна, Стара Загора и Плевен;
- прекосяване на ползване на природен газ за публични здания и домакинства – 225 здания са свързани към централната отоплителна мрежа в София и 102 здания са свързани към газовата мрежа в Стара Загора;
- монтиране на устройства на комините за пречистване на въздуха (в София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново);
- създаване на велоалеи – 49,51 км в София, 48 км в Пловдив и 7,8 км в Стара Загора. Увеличаване на зелените площи, като и поддържане и облагородяване на уличното озеленяване.
Препоръки
За по-висока успеваемост на ограниченията си инспекторите предлагат на българското държавно управление да приготви, утвърди и приложи национална тактика за качеството на въздуха. Добре е то да стартира да постанова наказания на национално и локално равнище при неспазване на задачите и политиките и допустимите равнища на типовете замърсители. Необходимо е също по този начин България да стартира да обезпечава съответните практически данни и да даде цялостен разбор на нужните финансови запаси за използването на ограниченията на стратегиите за качество на въздуха на локално равнище. Друга рекомендация е страната ни да провежда национална осведомителна акция, с цел да осведоми популацията си за рисковете за здравето, свързани със замърсяванията на въздуха. Правителството би трябвало също да осведоми хората за съответните дейности, които всеки може да предприеме, според от сезона, атмосферните условия, източниците на замърсяване и други фактори, влияещи на качеството на въздуха.
За страдание, сега има съществени пропуски в определянето на отговорностите на локално равнище у нас - неразбираемо е кой какво би трябвало да направи. Има очевидни недостатъци в връзката и обмена на информация измежду общините у нас с неприятно качество на въздуха. Те не се координират от Министерството на околната среда и водите, то в действителност не прави доста, с цел да усъвършенства взаимоотношението и връзката, установи българската Сметна палата.
Отделно от това, екоминистерството не е наложило нито една глоба на кмет или виновен чиновник, който не е извършил условията му за създаване и използване на стратегии за качеството на въздуха.
9 от 15-те страни не дават пълни/достоверни данни за качеството на въздуха - излиза наяве от отчета. България е една от тях, а останалите са Албания, Грузия, Израел, Македония, Молдова, Румъния и Словакия.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ