Финансиране със зелен етикет - Анализи и Коментари
В средата на месец февруари 2023г. започва приемът на планове по процедурата за създаване на фотоволтаични уреди в композиция с акумулатори в предприятията. Същевременно беше оповестено и публичното разискване на процедурата „ Подкрепа за прехода към кръгова стопанска система в предприятията ”. Двете са част от Програмата за икономическа промяна към Националния проект за възобновяване и резистентност (НПВУ) и несъмнено дават опция за развиване на българските предприятия в процеса на така наречен „ зелен преход “. Същевременно тези процедури слагат и избрани въпроси, по отношение на задачите, които се преследват посредством посочената стратегия.
Доколкото това са главните и на процедура единствени схеми за безплатна помощ от НПВУ, ориентирани към промяна на българската промишленост в подтекста на „ зелената договорка “, би било забавно да се види какви задания ще бъдат решени, посредством осъществяването им.
Може ли кръговата стопанска система да се окаже квадратна?
В идващите месеци с бюджет от 180 милиона лв. ще започва процедура, която би трябвало да финансира въвеждането на кръгови решения в предприятията. Тези решения следва да допринесат за по-добра ресурсна успеваемост в индустриалните процеси, понижаване на отпадъците, усъвършенстване на преработването на материали, удължение на виталния цикъл на продуктите и така нататък Едно от главните посоки в тази област е ограничение потреблението на пластмаса и пластмасови артикули за еднократна приложимост.
Основните документи, които са оповестени все още, дават задоволително ясна представа за евентуалния кръг от претенденти и планове. По процедурата ще могат да вземат участие предприятия от преработващата индустрия, като оригиналност в тази ситуация е опцията в плана да бъде включено и второ дружество – сътрудник. Това е несъмнено позитивен метод, доколкото същият би могъл да разреши използването на сложни решения и постигането на промишлена симбиоза в най-малко част от така наречен верига на цената. Очевидно, за опростяване на кандидатстването, към този момент не се плануват разновидности за взаимно присъединяване на повече от две предприятия.
Посочената опция обаче повдига и някои въпроси предвид на условията, които се слагат във връзка с сътрудниците. Схемата се пробва да предложи релативно симплифициран модел, като се позволява една компания да може да взе участие единствено в един план, без значение от това в какво качество (кандидат или партньор). Същевременно обаче към сътрудниците са използвани всички условия, които са заложени и към претендентите – т.е. да са индустриални предприятия, да са осъществили избрани минимални обороти, да имат история и така нататък
Същевременно сътрудникът ще може да разходва не повече от 30% от безвъзмездната помощ по плана. Т.е. компанията – сътрудник се третира като претендент от позиция на своята допустимост, само че може да употребява едвам под една трета от общия планов бюджет.
Това решение, сложено в подтекста на цялата процедура, демонстрира, че опцията за партньорство наподобява има по-скоро официално наличие там. Наличието на партньорство не се регистрира по никакъв метод при оценката на плановите оферти, макар че в такива случаи добавената стойност от плана и постигнатия резултат би трябвало да бъдат доста по-големи. Не се регистрира и събитието, че сътрудниците от веригите на цената биха могли да бъдат освен индустриални предприятия, само че и компании от бранша на услугите, както и че не всеки път те биха могли да имат обороти, надхвърлящи заложените минимални прагове в процедурата, защото постоянно става въпрос за активност на по-малки сдружения, които действат в симбиоза с по-голямо индустриално дружество.
Формалният метод в процедурата прави усещане и на най-малко още едно равнище. Чрез схемата се чака предприятията от индустриалния бранш да вкарат кръгови модели в работата си, само че по никакъв метод не се мери или прави оценка резултатът от тези кръгови модели. Т.е. единственият резултат от процедурата ще бъде даването на финансова поддръжка за избран брой компании, които декларират въвеждането на кръгови модели в промишлените си процеси.
Процедурата не разпознава предпочитани браншове, които имат по-значим въглероден отпечатък, макар че такива има, изключително, когато приказваме за ресурсна успеваемост и преработване (напр. произвеждане на стъкло, керамика, хартия, пластмаси, строителни материали и др.). Дори обособеното в документите направление, обвързвано с ограничение потреблението на пластмаси, не е изведено като приоритет при оценката на плановете. В резултат от осъществяването няма да има задоволително информация за спестените въглеродни излъчвания. Кандидатите ще заявяват в плановете си избрани количествени промени (намаляване) в употребяваните запаси, само че това няма да се отрази по никакъв метод на оценяването и класирането им.
Какво се прави оценка тогава? Оценява се на процедура същото, което се оценяваше и в предходните процедури от Програмата за икономическа промяна – финансовите индикатори на претендентите за последните три години. Както във към този момент оповестената процедура за инсталиране на фотоволтаици с акумулатори, по този начин и в бъдещата процедура за преход към кръгова стопанска система плановете на претендентите не се правят оценка. Оценява се само финансовата история на компаниите. Което трансформира тези схеми за безплатна помощ в прикрити процедури за софтуерна рационализация, върху които просто е залепен зелен етикет.
За страдание, без фокус и цели, без ясни цели на намеса, без централизация на финансовия запас в основни области и браншове, това може да се трансформира просто в още една процедура, посредством която да бъдат изхарчени 180 милиона лв. и изразходването им да не докара до никакъв или в най-хубавия случай до труднозабележим резултат.
Колко ще устоят батериите?
Процедурата за създаване на фотоволтаични уреди в композиция с акумулатори (с бюджет от 200 милиона лева) беше предмет на обособен разбор. За нея е в цялостна мощ към този момент написаното и нагоре, по отношение на метода, по който ще бъдат оценени плановете – т.е. че няма да бъдат оценени. Отново се разчита на това, че компаниите с „ верни “ финансови индикатори, ще допринесат най-вече за реализиране на зелен преход. Въпреки че енергопотреблението е „ взето под внимание “ при оценката на плановете и тези, които попадат в браншове с високо ползване на сила, ще могат да разчитат на цели две точки повече от останалите претенденти (при общо 37 вероятни точки).
Същевременно остава открит и въпросът какво тъкмо би трябвало да бъде реализирано посредством тази другояче забавна процедура, която към този момент е отворена и е с краен период за кандидатстване – 15 май 2023 година. Това, че компаниите ще употребяват фотоволтаични панели, с цел да понижат потреблението си на сила, е несъмнено. Ключово в тази ситуация обаче е наложителното условие дружно със слънчевите панели да бъдат конфигурирани и акумулатори, които да имат потенциал на предпазване от най-малко 1 час за 100% от конфигурираната мощ. Или потенциал от най-малко 2 часа за най-малко 50% от конфигурираната мощ, или 4 часа за 25% от същата.
Както и да се разписва това изискване (в първичния вид беше заложена само опцията 4 часа за 25% от мощността), явно е, че батериите няма да устоят доста, т.е. изгодата от тях ще бъде минимална. В същото време практиката най-малко досега демонстрира, че точно батериите ще оскъпят доста плановете и парите на бенефициентите в действителност ще отидат главно за закупуване на нискоефективни акумулатори, единствено с цел да може да се оправдае потреблението на някаква фотоволтаична сила от предприятието.
И в същото време – компаниите би трябвало да имат извънредно добра визия за това, какви ще бъдат действителните благоприятни условия на конфигурираните от тях слънчеви панели, в това число с оглед режим на работа и специфичност на района, в който те са ситуирани. Това е директно обвързвано с условието по процедурата създадената сила от всеки 1 kW конфигурирана мощ да бъде не по-малко от 260 kWh на годишна база. Неизпълнение на това изискване може да докара до връщане на цялостния размер на предоставената безплатна помощ.
За смисъла и изгодата от НПВУ
В продължение на повече от две години НПВУ беше размахван като следващата „ златна опция “ в България да влязат милиони, даже милиарди евро. Добрата вест е, че множеството от тези пари евентуално в действителност ще влязат в страната. Все по-малко обаче се обръща внимание на думите „ възобновяване и резистентност “. Оттам се размиват и задачите, които би трябвало да има една Програма за икономическа промяна по НПВУ, а точно за основаване на подобаващи предпоставки и условия за развиване на резистентен бизнес в дълготраен проект.
--------
Мартин Петков е правист и работи по европейски стратегии и планове от 2003 година Има опит в обществения и в частния бранш, обвързван с подготовка, ръководство, наблюдаване и оценка на стратегии и планове по Структурните фондове, Норвежки финансов механизъм, Фонд за обективен преход и други национални и европейски стратегии. Лектор и специалист в региона на публичните поръчки и тръжните процедури (вкл. реализиране на прелиминарен и следващ контрол), оценка на планове по схеми за безплатна помощ, правене на правни и сравнителни разбори.
Доколкото това са главните и на процедура единствени схеми за безплатна помощ от НПВУ, ориентирани към промяна на българската промишленост в подтекста на „ зелената договорка “, би било забавно да се види какви задания ще бъдат решени, посредством осъществяването им.
Може ли кръговата стопанска система да се окаже квадратна?
В идващите месеци с бюджет от 180 милиона лв. ще започва процедура, която би трябвало да финансира въвеждането на кръгови решения в предприятията. Тези решения следва да допринесат за по-добра ресурсна успеваемост в индустриалните процеси, понижаване на отпадъците, усъвършенстване на преработването на материали, удължение на виталния цикъл на продуктите и така нататък Едно от главните посоки в тази област е ограничение потреблението на пластмаса и пластмасови артикули за еднократна приложимост.
Основните документи, които са оповестени все още, дават задоволително ясна представа за евентуалния кръг от претенденти и планове. По процедурата ще могат да вземат участие предприятия от преработващата индустрия, като оригиналност в тази ситуация е опцията в плана да бъде включено и второ дружество – сътрудник. Това е несъмнено позитивен метод, доколкото същият би могъл да разреши използването на сложни решения и постигането на промишлена симбиоза в най-малко част от така наречен верига на цената. Очевидно, за опростяване на кандидатстването, към този момент не се плануват разновидности за взаимно присъединяване на повече от две предприятия.
Посочената опция обаче повдига и някои въпроси предвид на условията, които се слагат във връзка с сътрудниците. Схемата се пробва да предложи релативно симплифициран модел, като се позволява една компания да може да взе участие единствено в един план, без значение от това в какво качество (кандидат или партньор). Същевременно обаче към сътрудниците са използвани всички условия, които са заложени и към претендентите – т.е. да са индустриални предприятия, да са осъществили избрани минимални обороти, да имат история и така нататък
Същевременно сътрудникът ще може да разходва не повече от 30% от безвъзмездната помощ по плана. Т.е. компанията – сътрудник се третира като претендент от позиция на своята допустимост, само че може да употребява едвам под една трета от общия планов бюджет.
Това решение, сложено в подтекста на цялата процедура, демонстрира, че опцията за партньорство наподобява има по-скоро официално наличие там. Наличието на партньорство не се регистрира по никакъв метод при оценката на плановите оферти, макар че в такива случаи добавената стойност от плана и постигнатия резултат би трябвало да бъдат доста по-големи. Не се регистрира и събитието, че сътрудниците от веригите на цената биха могли да бъдат освен индустриални предприятия, само че и компании от бранша на услугите, както и че не всеки път те биха могли да имат обороти, надхвърлящи заложените минимални прагове в процедурата, защото постоянно става въпрос за активност на по-малки сдружения, които действат в симбиоза с по-голямо индустриално дружество.
Формалният метод в процедурата прави усещане и на най-малко още едно равнище. Чрез схемата се чака предприятията от индустриалния бранш да вкарат кръгови модели в работата си, само че по никакъв метод не се мери или прави оценка резултатът от тези кръгови модели. Т.е. единственият резултат от процедурата ще бъде даването на финансова поддръжка за избран брой компании, които декларират въвеждането на кръгови модели в промишлените си процеси.
Процедурата не разпознава предпочитани браншове, които имат по-значим въглероден отпечатък, макар че такива има, изключително, когато приказваме за ресурсна успеваемост и преработване (напр. произвеждане на стъкло, керамика, хартия, пластмаси, строителни материали и др.). Дори обособеното в документите направление, обвързвано с ограничение потреблението на пластмаси, не е изведено като приоритет при оценката на плановете. В резултат от осъществяването няма да има задоволително информация за спестените въглеродни излъчвания. Кандидатите ще заявяват в плановете си избрани количествени промени (намаляване) в употребяваните запаси, само че това няма да се отрази по никакъв метод на оценяването и класирането им.
Какво се прави оценка тогава? Оценява се на процедура същото, което се оценяваше и в предходните процедури от Програмата за икономическа промяна – финансовите индикатори на претендентите за последните три години. Както във към този момент оповестената процедура за инсталиране на фотоволтаици с акумулатори, по този начин и в бъдещата процедура за преход към кръгова стопанска система плановете на претендентите не се правят оценка. Оценява се само финансовата история на компаниите. Което трансформира тези схеми за безплатна помощ в прикрити процедури за софтуерна рационализация, върху които просто е залепен зелен етикет.
За страдание, без фокус и цели, без ясни цели на намеса, без централизация на финансовия запас в основни области и браншове, това може да се трансформира просто в още една процедура, посредством която да бъдат изхарчени 180 милиона лв. и изразходването им да не докара до никакъв или в най-хубавия случай до труднозабележим резултат.
Колко ще устоят батериите?
Процедурата за създаване на фотоволтаични уреди в композиция с акумулатори (с бюджет от 200 милиона лева) беше предмет на обособен разбор. За нея е в цялостна мощ към този момент написаното и нагоре, по отношение на метода, по който ще бъдат оценени плановете – т.е. че няма да бъдат оценени. Отново се разчита на това, че компаниите с „ верни “ финансови индикатори, ще допринесат най-вече за реализиране на зелен преход. Въпреки че енергопотреблението е „ взето под внимание “ при оценката на плановете и тези, които попадат в браншове с високо ползване на сила, ще могат да разчитат на цели две точки повече от останалите претенденти (при общо 37 вероятни точки).
Същевременно остава открит и въпросът какво тъкмо би трябвало да бъде реализирано посредством тази другояче забавна процедура, която към този момент е отворена и е с краен период за кандидатстване – 15 май 2023 година. Това, че компаниите ще употребяват фотоволтаични панели, с цел да понижат потреблението си на сила, е несъмнено. Ключово в тази ситуация обаче е наложителното условие дружно със слънчевите панели да бъдат конфигурирани и акумулатори, които да имат потенциал на предпазване от най-малко 1 час за 100% от конфигурираната мощ. Или потенциал от най-малко 2 часа за най-малко 50% от конфигурираната мощ, или 4 часа за 25% от същата.
Както и да се разписва това изискване (в първичния вид беше заложена само опцията 4 часа за 25% от мощността), явно е, че батериите няма да устоят доста, т.е. изгодата от тях ще бъде минимална. В същото време практиката най-малко досега демонстрира, че точно батериите ще оскъпят доста плановете и парите на бенефициентите в действителност ще отидат главно за закупуване на нискоефективни акумулатори, единствено с цел да може да се оправдае потреблението на някаква фотоволтаична сила от предприятието.
И в същото време – компаниите би трябвало да имат извънредно добра визия за това, какви ще бъдат действителните благоприятни условия на конфигурираните от тях слънчеви панели, в това число с оглед режим на работа и специфичност на района, в който те са ситуирани. Това е директно обвързвано с условието по процедурата създадената сила от всеки 1 kW конфигурирана мощ да бъде не по-малко от 260 kWh на годишна база. Неизпълнение на това изискване може да докара до връщане на цялостния размер на предоставената безплатна помощ.
За смисъла и изгодата от НПВУ
В продължение на повече от две години НПВУ беше размахван като следващата „ златна опция “ в България да влязат милиони, даже милиарди евро. Добрата вест е, че множеството от тези пари евентуално в действителност ще влязат в страната. Все по-малко обаче се обръща внимание на думите „ възобновяване и резистентност “. Оттам се размиват и задачите, които би трябвало да има една Програма за икономическа промяна по НПВУ, а точно за основаване на подобаващи предпоставки и условия за развиване на резистентен бизнес в дълготраен проект.
--------
Мартин Петков е правист и работи по европейски стратегии и планове от 2003 година Има опит в обществения и в частния бранш, обвързван с подготовка, ръководство, наблюдаване и оценка на стратегии и планове по Структурните фондове, Норвежки финансов механизъм, Фонд за обективен преход и други национални и европейски стратегии. Лектор и специалист в региона на публичните поръчки и тръжните процедури (вкл. реализиране на прелиминарен и следващ контрол), оценка на планове по схеми за безплатна помощ, правене на правни и сравнителни разбори.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ