Нешка Робева: Крадците, простаците и невежите трябва да бъда...
Днес именитата Нешка Робева живее главно в село Трудовец, написа книга, радва се на природата и простичкия живот. Ето какво показа за себе си и мнението й за нестихващите социално-икономически провокации, в които живеем, особено за „ Марица “ ненадминатата треньорка и хореограф.
- Г-жо Робева, с какво се занимавате сега? Имате ли все по този начин бурна социална претовареност?
- Съвсем умерено може да се каже, че каквото било - било. В момента съм пенсионер на свободна процедура. Занимавам се с доста работи и заобикалям да поемам отговорности. Градината, котките и кучетата, галерията, музея, книгата и така нататък …
- Споменахте, че пишете книга. Бихте ли споделили защо ще бъде и по кое време се чака да излезе от щемпел?
- Ако би трябвало да бъда по-точна, пиша тази книга от 6 години. Както споделят старите хора - пиша, бриша и дублирам. Преди повече от 40 година вуйна Ванга ми я поръча. Дълго време не я започвах, а по-късно пишех и спирах. Мислех, че не мога, а и кого ли го интересуват минали триумфи в спорта. В последните четири години съзнанието ми е толкоз заето с войната в Украйна, че просто нямам сили. А и всичко, което става у нас… Тази ненавист, отричане, негативизъм! Впрочем в този момент разбирам каква книга би трябвало да напиша. Не записки или прослава на триумфи, а страници, в които да отразя времето, в което съм живяла, изучила, работила, печелила и губила. Мисля, че в този момент съм почти подготвена.
Заставям се всеки ден да пиша - пък в случай че ще по-късно всичко да изтрия. Когато виждам по какъв начин прощъпалници ми изясняват по какъв начин съм живяла и какво е било, по какъв начин безсъвестно, даже нахално, се трансформира историята ни, се усещам задължена да кажа истината. Пък в случай че някой се интересува - да чете!
- Участвахте в Международна среща събор за единство на будните, готовите и осъзнати българи. Срещате ли такива, смятате ли, че са повече в последните години?
- Да, може да се каже, само че за жалост, това не са младежи. Будните са в по-голямата си част възрастни хора, които към този момент нямат нито тези сили, нито сила, с цел да могат да създадат основни промени, още повече че те постоянно са осмивани, посочени с пръст като ретроградни. И надлежно не могат да поведат младежите, тъй като липсва престижът. Неприятно ми е да го установявам и още по-тъжно да го кажа, само че унизителното неглижиране, унищожаването на българското обучение докара до високо самочувствие у младите без всякакво покритие. Няма по какъв начин да отвориш очите на слепеца...
- Простащината и експанзията вземат връх в политиката у нас. Какъв е коментарът Ви по тематиката?
- Да, по този начин е, нищо не може да се чака от хора, обгърнати в мантията на простащината, само експанзия. За страдание, на тях се дава естрада, дава се рупор… От тях не може да се изисква национална отговорност. Те покваряват и младите. Те са тези, които убиват бъдещето на България и народа ни. Впрочем какво друго можем да желаеме, като ние ги избираме. Ние им даваме мощ и власт.
- Какво бъдеще за родината ни виждате?
- Едно-единствено - или ще бъдат изгонени крадците, простаците и невежите от властта и ще го създадат събудените, или България ще остане да съществува единствено като географско понятие…
- Какво Ви радва през днешния ден?
- Радва ме всичко, което е същинско. Радват ме природата, животинките, децата. Най-вече децата!
- Как се чувствате на село? Липсват ли Ви градът и динамичността?
- Живея доста по-динамично, едвам ми стига времето. Градът?! Не, градът ме отблъсква. Отдавна съм си свършила работата в града. Или най-малко по този начин мисля. Няма с какво да ме притегли градът, изключително София. Като че ли тъкмо в София е съсредоточена най-черната сила.
София - един от най-зелените и чисти градове, се е трансформирал в кочина. С безмозъчното застрояване и с неналичието на всякакво обмисляне София замязя на голямо сметище. Скоро видях девиз - „ София не е Москва “. Тези деятели от поколението на „ Zомбитата “ били ли са там, видели ли са Москва? Бих споделила, че Москва е най-чистият и озеленен град, с прелестни 6-лентови пътища, със санирани здания. Бих споделила това е „ най “, в случай че единствено преди два месеца не бях в Пекин. Там, където не се занимават от заран до вечер с това да кълнат комунизма, са ни изпреварили и нас, и света със светлинни години… София сега най-вече дава отговор на описаното в тъжната лирика на Смирненски: „ Ти целият вцепенен от зоба си, о, гръмък и развратен град “…
- Как поддържате здравето и енергичността си?
- Здравето и силата са взаимно свързани, само че са и Божа работа… Работя. От ранна пролет до късна есен се занимавам със зеленчуковата градина, пробвам се и да консервирам, където непрестанно бъркам, по-честно е да кажа, където се продънвам.
- Каква е тайната и ритъмът Ви на живот?
- Няма секрети. Започвам деня с чаша топла вода - табиет от години. Съвсем лека закуска, нормално не закусвам, само че се принуждавам поради медикаментите. Завивам се добре и се качвам в „ аквариума “, дребна остъклена тераска на къщата ми. Там не отоплявам, сядам, пия си кафето и се любувам на невероятната хубост, която ме заобикаля. Знам, че може да наподобявам смешна, само че вярвайте, възторгът ми е невъздържан. Във всички сезони съм оградена с тази изключителна, непретенциозна, не напудрена Божия хубост!
Не виждам телевизия, само че се интересувам какво става в нашия оглупял свят. Търся разнообразни канали, с цел да се сдобия с от малко малко справедлива информация… Буквално болен съм от всичко, което никой от нашето потомство не е очаквал, само че се случва. От непрекъснатите убийства, от безспорното обезценяване на човешкия живот. От настъпващата незначителност, съвкуплението <210> с незнанието и армията опростачена навалица, в която се трансформират народите… Чета и пиша. Сега се принуждавам да го върша всекидневно. Не съм на 18, приближавам 80 години! Трябва да се провеждам и да не се бавя.
Чета всички открити книги от това време, тъй като са минали толкоз доста години… Не преяждам, тъй като ме мързи да сготвям. Хапвам нещо и тъй като в случай че въпреки всичко сготвя, го върша рядко и по какъв начин да е, не ми е вкусно. Как да преяждам? Особено по постите се храня с препечена филийка, малко олио, сминдух. Напълно задоволително. Повишената кръвна захар ме принуждава да не спекулирам със сладкото. Ами, почти природата се грижи за мен. Сега всеки ден се заричам да върша най-малко половин час разходка и все не се наканвам. Сутрин върша малко оживление и то толкоз кьопаво, че стартирам да се дръзвам сама на себе си…
- Преди години се споделяше: „ При Нешка няма неточност “. Вие самата имате ли неточности в живота, които Ви е мъчно да приемете?
- Вижте, аз съм много самокритичен човек, колкото и да не наподобява по този начин. Има неточности и неточности. Има и такива, от които не мога да се отърва. Опитвам се, даже се принуждавам да не се връщам към тях. Грешки? Да, имам неточности. Сега се старая да не бъркам.
- Какви са спомените Ви за Вашето детство - от вкъщи, от фамилията?
- О, на тази тематика мога да приказвам дни и нощи. Имах необикновено детство. Да! Наистина необикновено. Бях оградена от толкоз доста любов. Бях пакостлива, луда за 100 деца, свободна… Имах щастливо детство, което няма нищо общо с това на презадоволените и капризни модерни деца.
- Какво Ви даде и лиши този спорт, а и работата Ви като треньор?
- Спортът единствено ми даваше. Дори болките от контузиите, съдийските ощетявания, загубите, неблагодарността, оклеветяването… Всички отрицателни последици или случки одобрявам като уроци или тествания. Успехите, славата, известността, опциите, съблазните, които дават те, одобрявам като още по-големи тествания, на които би трябвало да издържам. Това не ме е затруднявало в никакъв случай.
- Известно е, че бяхте от близкото обграждане на вуйна Ванга. Какво Ви донесе общуването с нея?
- За мен това бе привилегия и благословия. Колкото повече време минава, толкоз повече разбирам, че съм била облагодетелствана. Но и откакто съм била позволена и облагодетелствана от това другарство, трябваше да приема и отговорностите. А те, вярвайте, не са нито дребни, нито могат да бъдат подценявани.
- Много ли са към този момент нейните пророчества (лични и за страната ни), които се сбъднаха?
- Да, доста са. И доста от казаните пред мен се сбъднаха. Мисля да опиша срещите и диалозите с вуйна Ванга в книгата, която, дай боже, да мога да напиша. Леля Ванга бе мъдра жена. Уверено настоявам, че тя бе подарък освен за България, а и за човечеството. Един от огромните Учители на човечеството…
- Кой е движещият Ви „ мотор “ в живота и до през днешния ден?
- Истината! Истината и справедливостта!
С Нешка Робева са свързани едни от най-големите триумфи на българската художествена гимнастика. Тя беше и народен представител от IX Народно заседание и в VII Велико национално заседание, откъдето подава оставка. Съосновател е на Сдружение „ Мати Булгария ” и член на Управителния съвет на Фондация „ Ванга ”. Родена е на 26 май 1946 година в Русе, само че корените й по майчина линия са от град Лом. Завършила е Държавното хореографско учебно заведение със компетентност " Народни и присъщи танци ". През 1973 година приключва Висшия институт за физкултура и спорт (ВИФ) с две специалности - педагогическа и треньорска. Световна вицешампионка и сребърна медалистка е в многобоя на шампионата във Варна, носителка на още 8 медала на обособените уреди от международните шампионати. През 1974-1999 година е старши треньор на българския народен тим по художествена гимнастика. За тези 25 години състезателките й печелят на международни и европейски шампионати, олимпийски игри и международни купи 294 медала, от които 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови.
През 2000 година стопира треньорската си активност и се връща към първата си компетентност, като основава натрупа от 35 девойки и момчета („ Нешанъл арт “), с която си слага за цел да показа модерна интерпретация на българския и балканския фолклор. Робева е режисьор, сценарист, хореограф, продуцент на музикално-танцови спектакли, добили изключителна известност, като: „ Два свята “, „ Орисия “, „ Готови ли сте “, „ Триптих “, „ Арамии “, „ Бежанци “. Трупата на Нешка Робева има близо 1000 представления в страната и чужбина, минали при огромен триумф.
Интервю на Маргарита Благоева
- Г-жо Робева, с какво се занимавате сега? Имате ли все по този начин бурна социална претовареност?
- Съвсем умерено може да се каже, че каквото било - било. В момента съм пенсионер на свободна процедура. Занимавам се с доста работи и заобикалям да поемам отговорности. Градината, котките и кучетата, галерията, музея, книгата и така нататък …
- Споменахте, че пишете книга. Бихте ли споделили защо ще бъде и по кое време се чака да излезе от щемпел?
- Ако би трябвало да бъда по-точна, пиша тази книга от 6 години. Както споделят старите хора - пиша, бриша и дублирам. Преди повече от 40 година вуйна Ванга ми я поръча. Дълго време не я започвах, а по-късно пишех и спирах. Мислех, че не мога, а и кого ли го интересуват минали триумфи в спорта. В последните четири години съзнанието ми е толкоз заето с войната в Украйна, че просто нямам сили. А и всичко, което става у нас… Тази ненавист, отричане, негативизъм! Впрочем в този момент разбирам каква книга би трябвало да напиша. Не записки или прослава на триумфи, а страници, в които да отразя времето, в което съм живяла, изучила, работила, печелила и губила. Мисля, че в този момент съм почти подготвена.
Заставям се всеки ден да пиша - пък в случай че ще по-късно всичко да изтрия. Когато виждам по какъв начин прощъпалници ми изясняват по какъв начин съм живяла и какво е било, по какъв начин безсъвестно, даже нахално, се трансформира историята ни, се усещам задължена да кажа истината. Пък в случай че някой се интересува - да чете!
- Участвахте в Международна среща събор за единство на будните, готовите и осъзнати българи. Срещате ли такива, смятате ли, че са повече в последните години?
- Да, може да се каже, само че за жалост, това не са младежи. Будните са в по-голямата си част възрастни хора, които към този момент нямат нито тези сили, нито сила, с цел да могат да създадат основни промени, още повече че те постоянно са осмивани, посочени с пръст като ретроградни. И надлежно не могат да поведат младежите, тъй като липсва престижът. Неприятно ми е да го установявам и още по-тъжно да го кажа, само че унизителното неглижиране, унищожаването на българското обучение докара до високо самочувствие у младите без всякакво покритие. Няма по какъв начин да отвориш очите на слепеца...
- Простащината и експанзията вземат връх в политиката у нас. Какъв е коментарът Ви по тематиката?
- Да, по този начин е, нищо не може да се чака от хора, обгърнати в мантията на простащината, само експанзия. За страдание, на тях се дава естрада, дава се рупор… От тях не може да се изисква национална отговорност. Те покваряват и младите. Те са тези, които убиват бъдещето на България и народа ни. Впрочем какво друго можем да желаеме, като ние ги избираме. Ние им даваме мощ и власт.
- Какво бъдеще за родината ни виждате?
- Едно-единствено - или ще бъдат изгонени крадците, простаците и невежите от властта и ще го създадат събудените, или България ще остане да съществува единствено като географско понятие…
- Какво Ви радва през днешния ден?
- Радва ме всичко, което е същинско. Радват ме природата, животинките, децата. Най-вече децата!
- Как се чувствате на село? Липсват ли Ви градът и динамичността?
- Живея доста по-динамично, едвам ми стига времето. Градът?! Не, градът ме отблъсква. Отдавна съм си свършила работата в града. Или най-малко по този начин мисля. Няма с какво да ме притегли градът, изключително София. Като че ли тъкмо в София е съсредоточена най-черната сила.
София - един от най-зелените и чисти градове, се е трансформирал в кочина. С безмозъчното застрояване и с неналичието на всякакво обмисляне София замязя на голямо сметище. Скоро видях девиз - „ София не е Москва “. Тези деятели от поколението на „ Zомбитата “ били ли са там, видели ли са Москва? Бих споделила, че Москва е най-чистият и озеленен град, с прелестни 6-лентови пътища, със санирани здания. Бих споделила това е „ най “, в случай че единствено преди два месеца не бях в Пекин. Там, където не се занимават от заран до вечер с това да кълнат комунизма, са ни изпреварили и нас, и света със светлинни години… София сега най-вече дава отговор на описаното в тъжната лирика на Смирненски: „ Ти целият вцепенен от зоба си, о, гръмък и развратен град “…
- Как поддържате здравето и енергичността си?
- Здравето и силата са взаимно свързани, само че са и Божа работа… Работя. От ранна пролет до късна есен се занимавам със зеленчуковата градина, пробвам се и да консервирам, където непрестанно бъркам, по-честно е да кажа, където се продънвам.
- Каква е тайната и ритъмът Ви на живот?
- Няма секрети. Започвам деня с чаша топла вода - табиет от години. Съвсем лека закуска, нормално не закусвам, само че се принуждавам поради медикаментите. Завивам се добре и се качвам в „ аквариума “, дребна остъклена тераска на къщата ми. Там не отоплявам, сядам, пия си кафето и се любувам на невероятната хубост, която ме заобикаля. Знам, че може да наподобявам смешна, само че вярвайте, възторгът ми е невъздържан. Във всички сезони съм оградена с тази изключителна, непретенциозна, не напудрена Божия хубост!
Не виждам телевизия, само че се интересувам какво става в нашия оглупял свят. Търся разнообразни канали, с цел да се сдобия с от малко малко справедлива информация… Буквално болен съм от всичко, което никой от нашето потомство не е очаквал, само че се случва. От непрекъснатите убийства, от безспорното обезценяване на човешкия живот. От настъпващата незначителност, съвкуплението <210> с незнанието и армията опростачена навалица, в която се трансформират народите… Чета и пиша. Сега се принуждавам да го върша всекидневно. Не съм на 18, приближавам 80 години! Трябва да се провеждам и да не се бавя.
Чета всички открити книги от това време, тъй като са минали толкоз доста години… Не преяждам, тъй като ме мързи да сготвям. Хапвам нещо и тъй като в случай че въпреки всичко сготвя, го върша рядко и по какъв начин да е, не ми е вкусно. Как да преяждам? Особено по постите се храня с препечена филийка, малко олио, сминдух. Напълно задоволително. Повишената кръвна захар ме принуждава да не спекулирам със сладкото. Ами, почти природата се грижи за мен. Сега всеки ден се заричам да върша най-малко половин час разходка и все не се наканвам. Сутрин върша малко оживление и то толкоз кьопаво, че стартирам да се дръзвам сама на себе си…
- Преди години се споделяше: „ При Нешка няма неточност “. Вие самата имате ли неточности в живота, които Ви е мъчно да приемете?
- Вижте, аз съм много самокритичен човек, колкото и да не наподобява по този начин. Има неточности и неточности. Има и такива, от които не мога да се отърва. Опитвам се, даже се принуждавам да не се връщам към тях. Грешки? Да, имам неточности. Сега се старая да не бъркам.
- Какви са спомените Ви за Вашето детство - от вкъщи, от фамилията?
- О, на тази тематика мога да приказвам дни и нощи. Имах необикновено детство. Да! Наистина необикновено. Бях оградена от толкоз доста любов. Бях пакостлива, луда за 100 деца, свободна… Имах щастливо детство, което няма нищо общо с това на презадоволените и капризни модерни деца.
- Какво Ви даде и лиши този спорт, а и работата Ви като треньор?
- Спортът единствено ми даваше. Дори болките от контузиите, съдийските ощетявания, загубите, неблагодарността, оклеветяването… Всички отрицателни последици или случки одобрявам като уроци или тествания. Успехите, славата, известността, опциите, съблазните, които дават те, одобрявам като още по-големи тествания, на които би трябвало да издържам. Това не ме е затруднявало в никакъв случай.
- Известно е, че бяхте от близкото обграждане на вуйна Ванга. Какво Ви донесе общуването с нея?
- За мен това бе привилегия и благословия. Колкото повече време минава, толкоз повече разбирам, че съм била облагодетелствана. Но и откакто съм била позволена и облагодетелствана от това другарство, трябваше да приема и отговорностите. А те, вярвайте, не са нито дребни, нито могат да бъдат подценявани.
- Много ли са към този момент нейните пророчества (лични и за страната ни), които се сбъднаха?
- Да, доста са. И доста от казаните пред мен се сбъднаха. Мисля да опиша срещите и диалозите с вуйна Ванга в книгата, която, дай боже, да мога да напиша. Леля Ванга бе мъдра жена. Уверено настоявам, че тя бе подарък освен за България, а и за човечеството. Един от огромните Учители на човечеството…
- Кой е движещият Ви „ мотор “ в живота и до през днешния ден?
- Истината! Истината и справедливостта!
С Нешка Робева са свързани едни от най-големите триумфи на българската художествена гимнастика. Тя беше и народен представител от IX Народно заседание и в VII Велико национално заседание, откъдето подава оставка. Съосновател е на Сдружение „ Мати Булгария ” и член на Управителния съвет на Фондация „ Ванга ”. Родена е на 26 май 1946 година в Русе, само че корените й по майчина линия са от град Лом. Завършила е Държавното хореографско учебно заведение със компетентност " Народни и присъщи танци ". През 1973 година приключва Висшия институт за физкултура и спорт (ВИФ) с две специалности - педагогическа и треньорска. Световна вицешампионка и сребърна медалистка е в многобоя на шампионата във Варна, носителка на още 8 медала на обособените уреди от международните шампионати. През 1974-1999 година е старши треньор на българския народен тим по художествена гимнастика. За тези 25 години състезателките й печелят на международни и европейски шампионати, олимпийски игри и международни купи 294 медала, от които 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови.
През 2000 година стопира треньорската си активност и се връща към първата си компетентност, като основава натрупа от 35 девойки и момчета („ Нешанъл арт “), с която си слага за цел да показа модерна интерпретация на българския и балканския фолклор. Робева е режисьор, сценарист, хореограф, продуцент на музикално-танцови спектакли, добили изключителна известност, като: „ Два свята “, „ Орисия “, „ Готови ли сте “, „ Триптих “, „ Арамии “, „ Бежанци “. Трупата на Нешка Робева има близо 1000 представления в страната и чужбина, минали при огромен триумф.
Интервю на Маргарита Благоева
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ