Няколко въпроса защо длъжността на делегиран прокурор не се оказа толкова сладка в България - Анализи и Коментари
Сладката служба на делегираните в Европейската прокуратура български представители се оказа сладка за малко. При сформирането на структурата, чийто началник е румънката Лаура Кьовеши, ентусиазмът беше огромен - влиятелна работа, благоприятни условия за напредък в службата, заплата в евро (стартова от близо 5700 евро или 6402 евро, в случай че прокурорът е с по-голям стаж, и добавка от 400 евро месечно при ексклузивен труд) - и всичко това обезпечено за 5 година напред с опция за още толкоз. Мечтата на всеки българин.
Работата на делегираните прокурори на локална почва е по каузи от компетентността на Европрокуратурата за закононарушения срещу финансовите ползи на Европейския съюз като измами, корупция, пране на пари, трансгранични измами с Данък добавена стойност. Дейността им беше облекчена, откакто Народното събрание им подсигурява административна самостоятелност от Иван Гешев с промени в Закона за правосъдната власт по концепция на Кьовеши.
Защо тогава вместо прилив настъпи отлив? Нещата сякаш не потръгнаха още изначало. България не може да запълни увеличената си квота от 15 наши представители в Европейската прокуратура, тъй като първоначално Кьовеши не хареса част от тях, а в този момент няма искащи и по този начин до неотдавна работещите на нейно послушание бяха 9. Времето минаваше и вместо да заякне и да пусне филизи, българският клон стартира крепко да пука. Един след различен делегираните ни прокурори започнаха да изоставят и заплата, и авторитет, и обезпечени 5 години съдбини.
Първата оставка - на Бойко Калфин, пристигна в средата на януари. Той ще иде на работа във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Калфин завоюва състезанието за висш прокурор предходната година, само че имаше право да остане на работа в Европейската прокуратура при опазване на мястото му в българската. Мъглява остана повода за отдръпването му.
Оставка е подаде и Елена Попова, която преди да стане европрокурор, бе арбитър в спецсъда, а в този момент отново се връща да работи като арбитър.
Европрокурорът Ивайло Илиев пък завоюва пост в Агенцията на Европейски Съюз за съдействие в региона на наказателното правораздаване (Евроджъст).
Говори се, че предстоят и още оставки.
Както нормално, при сходни случаи се акцентират безусловно несъстоятелни аргументи - нездравословната атмосфера, неналичието на правила, многото работа и прочие При тези условия 90% от трудещите се у нас би трябвало незабавно да се пенсионират или да се преквалифицират в брането на гъби.
Ако въпросът беше в разпоредбите, или по-точно в неналичието им на българска почва, за какво е тази загадъчност? Защо не се трансформират? Да не би да са сури от Корана, че да не могат да се пипат? Освен това за кои тъкмо правила става дума – българските ли не ни отърват или европейските? Ако е второто, е разбираемо. България мъчно преглъща реда и законите, които имат единствено централен вход и всички дребни портички са зазидани.
Сериозното натоварване, от което се оплакват българските делегирани прокурори, към този момент не е довело до съвсем никакви резултати - две условни присъди при несъществени проблеми. Въпросът е дали тази трескава активност при съвсем нулеви резултати се правят оценка добре от Кьовеши. Дали те дават отговор на люксембургските критерии за професионализъм. Ако една относително нова конструкция като Европейската прокуратура желае да се утвърди, тя сигурно би трябвало да потвърди, че хората ѝ се оправят, че от съществуването ѝ има смисъл и не хаби напразно парите на европейците, без значение от тяхната народност.
Като стана дума за независимостта от българската прокуратура - дали в България това е допустимо и по какъв начин се реализира? Ако съдим от желанието на нашите представители в Европрокуратурата, всички без един от ненапусналите са кандидатствали в състезания за покачване с желание да се върнат на работа при Иван Гешев. А най-предпочитана е Софийската апелативна прокуратура. Не самостоятелност желаят те, а обич с основния - това проличава от дейностите им. Пет години минават като момент, а след това накъде? Въпреки че това звучи несериозно. Много по-голям е въпросът допустимо ли е да има самостоятелен от основния прокурор у нас, без значение какъв брой независима е структурата. И до каква степен е допустимо следствие на въпросните закононарушения на локална почва. Изобщо желаят ли българските делегирани прокурори да се еманципират от нашето държавно обвиняване?
" Това текучество ме тормози. Много очаквания са свързани с Европейската прокуратура, изключително тук, в България. Служебното държавно управление постави големи старания тя да бъде обезпечена. Около постройката, към деловодството, това, което беше в пълномощията на Министерски съвет, беше направено, а точно постройката беше предадена на Висшия правосъден съвет целево за потребностите на Европейската прокуратура в България. Оттам нататък доколкото съм осведомен, процедурата се движи, прави се паспортизация на постройката. Ще са нужни публични поръчки, само че ми се желае всичко да става малко по-бързо ", сподели служебният правосъдният министър Крум Зарков.
Да, доста приказки се изговориха към неналичието на постройка за нашите представители в Европейската прокуратура. Те ненадейно престанаха в мига, щом се разбра, че казусът е решен.
Помните ли протеста на надзирателите в пандизите? И те стачкуваха, че са натоварени, че заплатите им са ниски. А след това се оказа, че същинската причина за недоволството им е, че им запълниха работното време и по този начин сложиха завършек на практиката да си докарат още някой лев като заработват и на други места.
И в настоящия случай кучето е заровено някъде в периферията и все в миналото ще си дадем отговор на всички въпроси, само че дали тогава ще ни желаят в Европейската прокуратура? Или ще създадем български казус?
Сега Крум Зарков упорства Висшият правосъден съвет да изслуша претекстовете на нежелаещите да упражняват специалността в Европейската прокуратура.
Че казусът към този момент е европейски приказва и вчерашният му диалог с Лаура Кьовеши, която явно също се лута в българските потайности на прокуратурата. Тя сигурно няма да е толкоз мека в оценките си след назначената от нея инспекция.
Годишният отчет за работата на институцията ще бъде оповестен в първите дни на март и ще съдържа оперативни резултати за всички страни, в това число и за България. Скоро ще разберем какво значи да те правят оценка по европейски, не по български.
Работата на делегираните прокурори на локална почва е по каузи от компетентността на Европрокуратурата за закононарушения срещу финансовите ползи на Европейския съюз като измами, корупция, пране на пари, трансгранични измами с Данък добавена стойност. Дейността им беше облекчена, откакто Народното събрание им подсигурява административна самостоятелност от Иван Гешев с промени в Закона за правосъдната власт по концепция на Кьовеши.
Защо тогава вместо прилив настъпи отлив? Нещата сякаш не потръгнаха още изначало. България не може да запълни увеличената си квота от 15 наши представители в Европейската прокуратура, тъй като първоначално Кьовеши не хареса част от тях, а в този момент няма искащи и по този начин до неотдавна работещите на нейно послушание бяха 9. Времето минаваше и вместо да заякне и да пусне филизи, българският клон стартира крепко да пука. Един след различен делегираните ни прокурори започнаха да изоставят и заплата, и авторитет, и обезпечени 5 години съдбини.
Първата оставка - на Бойко Калфин, пристигна в средата на януари. Той ще иде на работа във Върховната касационна прокуратура (ВКП). Калфин завоюва състезанието за висш прокурор предходната година, само че имаше право да остане на работа в Европейската прокуратура при опазване на мястото му в българската. Мъглява остана повода за отдръпването му.
Оставка е подаде и Елена Попова, която преди да стане европрокурор, бе арбитър в спецсъда, а в този момент отново се връща да работи като арбитър.
Европрокурорът Ивайло Илиев пък завоюва пост в Агенцията на Европейски Съюз за съдействие в региона на наказателното правораздаване (Евроджъст).
Говори се, че предстоят и още оставки.
Както нормално, при сходни случаи се акцентират безусловно несъстоятелни аргументи - нездравословната атмосфера, неналичието на правила, многото работа и прочие При тези условия 90% от трудещите се у нас би трябвало незабавно да се пенсионират или да се преквалифицират в брането на гъби.
Ако въпросът беше в разпоредбите, или по-точно в неналичието им на българска почва, за какво е тази загадъчност? Защо не се трансформират? Да не би да са сури от Корана, че да не могат да се пипат? Освен това за кои тъкмо правила става дума – българските ли не ни отърват или европейските? Ако е второто, е разбираемо. България мъчно преглъща реда и законите, които имат единствено централен вход и всички дребни портички са зазидани.
Сериозното натоварване, от което се оплакват българските делегирани прокурори, към този момент не е довело до съвсем никакви резултати - две условни присъди при несъществени проблеми. Въпросът е дали тази трескава активност при съвсем нулеви резултати се правят оценка добре от Кьовеши. Дали те дават отговор на люксембургските критерии за професионализъм. Ако една относително нова конструкция като Европейската прокуратура желае да се утвърди, тя сигурно би трябвало да потвърди, че хората ѝ се оправят, че от съществуването ѝ има смисъл и не хаби напразно парите на европейците, без значение от тяхната народност.
Като стана дума за независимостта от българската прокуратура - дали в България това е допустимо и по какъв начин се реализира? Ако съдим от желанието на нашите представители в Европрокуратурата, всички без един от ненапусналите са кандидатствали в състезания за покачване с желание да се върнат на работа при Иван Гешев. А най-предпочитана е Софийската апелативна прокуратура. Не самостоятелност желаят те, а обич с основния - това проличава от дейностите им. Пет години минават като момент, а след това накъде? Въпреки че това звучи несериозно. Много по-голям е въпросът допустимо ли е да има самостоятелен от основния прокурор у нас, без значение какъв брой независима е структурата. И до каква степен е допустимо следствие на въпросните закононарушения на локална почва. Изобщо желаят ли българските делегирани прокурори да се еманципират от нашето държавно обвиняване?
" Това текучество ме тормози. Много очаквания са свързани с Европейската прокуратура, изключително тук, в България. Служебното държавно управление постави големи старания тя да бъде обезпечена. Около постройката, към деловодството, това, което беше в пълномощията на Министерски съвет, беше направено, а точно постройката беше предадена на Висшия правосъден съвет целево за потребностите на Европейската прокуратура в България. Оттам нататък доколкото съм осведомен, процедурата се движи, прави се паспортизация на постройката. Ще са нужни публични поръчки, само че ми се желае всичко да става малко по-бързо ", сподели служебният правосъдният министър Крум Зарков.
Да, доста приказки се изговориха към неналичието на постройка за нашите представители в Европейската прокуратура. Те ненадейно престанаха в мига, щом се разбра, че казусът е решен.
Помните ли протеста на надзирателите в пандизите? И те стачкуваха, че са натоварени, че заплатите им са ниски. А след това се оказа, че същинската причина за недоволството им е, че им запълниха работното време и по този начин сложиха завършек на практиката да си докарат още някой лев като заработват и на други места.
И в настоящия случай кучето е заровено някъде в периферията и все в миналото ще си дадем отговор на всички въпроси, само че дали тогава ще ни желаят в Европейската прокуратура? Или ще създадем български казус?
Сега Крум Зарков упорства Висшият правосъден съвет да изслуша претекстовете на нежелаещите да упражняват специалността в Европейската прокуратура.
Че казусът към този момент е европейски приказва и вчерашният му диалог с Лаура Кьовеши, която явно също се лута в българските потайности на прокуратурата. Тя сигурно няма да е толкоз мека в оценките си след назначената от нея инспекция.
Годишният отчет за работата на институцията ще бъде оповестен в първите дни на март и ще съдържа оперативни резултати за всички страни, в това число и за България. Скоро ще разберем какво значи да те правят оценка по европейски, не по български.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ