Войната в Украйна изправя централните банки пред трудни решения
Точно когато водещите централни банки бяха насочили вниманието си към идното нормализиране на паричната политика и когато стопанските системи започнаха да излизат от рецесията, породена от пандемията от ковид, нашествието на Русия в Украйна сътвори следващата порция разтърсвания на финансовите пазари.
Миналата седмица Федералният запас на Съединени американски щати предприе първото нарастване на лихвите в страната от повече от три години насам и разгласи, че сходни стъпки ще се вършат на всяко от шестте оставащи съвещания на институцията до края на тазии година в опит да се овладее растящата инфлация.
Централната банка на Англия наложи третото следващо нарастване на лихвите, само че тонът на краткосрочната ѝ прогноза не беше чак толкоз нападателен. Очаква се спорът в Украйна и повишаването на енергийните първични материали да задържат инфлацията по-висока за по-дълго време.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард съобщи, че финансовият регулатор имат "допълнително пространство " сред планувания завършек на програмата за количествени облекчения на Европейската централна банка това лято и първото повишаване на лихвите от повече от десетилетие.
ЕЦБ по-рано този месец изненада пазарите, като разгласи, че ще приключи програмата си за закупуване на активи през третото тримесечие на 2022 година
Някои икономисти предизвестяват, че съществува прочут риск централните банки да подхващат прекомерно нападателно стягане на паричната политиката, на фона на забавянето на икономическия напредък поради войната, вследствие на което биха могли несъзнателно да провокират така наречен стагфлация – интервал на висока инфлация, невисок напредък и висока безработица.
Въпреки това наподобява, че множеството централни банкери към този момент избират да се концентрират върху преодоляването на инфлацията и да не обръщат толкоз огромно внимание на икономическия напредък, който, по този начин или другояче, не влиза публично в тяхната пълномощия.
"Въпреки че централните банкери декларират твърда позиция, в реалност паричната политика продължава да поддържа растежа, даже и след последните нараствания на лихвите. Може и да приказват за стягане, само че занапред ще би трябвало да извървят този път.
Инфлацията се намира на най-високите си равнища за последните няколко десетилетия и централните банки желаят да имат опция да вдигнат лихвите по-бързо от предстоящото, в случай че инфлационният напън не покаже признаци на намаляване “, разяснява пред CNBC анализаторът на JPMorgan Asset Management Хю Гимбър.
Марио Сентено, шеф на португалската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ, съобщи, че изискванията за повдигане на лихвите към момента не са изпълнени, като процесът на нормализиране остава безпристрастен и подвластен от макроикономическите данни.
Според него, вероятностите за еврозоната зависят от продължителността на спора в Украйна и резултатите от западните наказания против Русия.
„ Безработицата е може би най-хубавият знак за европейската стопанска система в наши дни. Имаме доста мощен пазар на труда, който излиза от рецесията. Той беше подсилен и от ограниченията на фискалната политика, по тази причина считам, че координацията е доста значим въпрос в Европа “, сподели Сентено, предполагайки, че държавните управления и централните банки би трябвало да работят в синхрон.
По думите му, възможен сюжет с невисок напредък и висока инфлация не е най-вероятният, само че все пак е вероятен и тъкмо затова централните банкери би трябвало да бъдат доста деликатни.
Има обаче и специалисти, които смятат, че в сложния баланс сред поддържането на растежа и ограничението на инфлацията финансовите регулатори би трябвало да предпочетат второто.
Брунело Роза, основен изпълнителен шеф и началник на проучванията в Rosa & Roubini, счита, че е належащо „ разделяне на труда “ сред паричната и фискалната политика и че инфлацията е по-непосредствена опасност.
„ Дори в случай че свалите няколко десети от процентния пункт - или даже цялостен процентен пункт от растежа на стопанската система, поради глобите и евентуалните последствия от войната, отново ще имате напредък, който е допустим. Това, което не е задоволително, е инфлацията да доближи 8% в Съединени американски щати, 6% в Европа, 7% в Обединеното кралство и така нататък
Каква е заплахата от това? Увеличаващата се инфлация се утвърждава като наклонност и тогава влизате в онази серпантина на цените на заплатите, която никой не желае. По-близо ли сме до това? Да, сигурно сме “, разяснява той пред CNBC.
Уроците от историята обаче са много тревожни. По-агресивното покачване на лихвените проценти, каквото планува Федералният запас на Съединени американски щати, да вземем за пример, поражда опасения, че стопанската система може да изпадне в криза.
Главният икономист на Capital Economic Нийл Ширинг напомня, че от края на 70-те години на предишния век досега в Съединени американски щати е имало 8 цикъла на стягане на паричната политика, във Англия - 5, а в еврозоната - 3.
„ Това прави общо 16 цикъла на стягане, 13 от които са приключили с криза. "Меките " кацания са сложни за реализиране “, счита Ширинг.
Миналата седмица Федералният запас на Съединени американски щати предприе първото нарастване на лихвите в страната от повече от три години насам и разгласи, че сходни стъпки ще се вършат на всяко от шестте оставащи съвещания на институцията до края на тазии година в опит да се овладее растящата инфлация.
Централната банка на Англия наложи третото следващо нарастване на лихвите, само че тонът на краткосрочната ѝ прогноза не беше чак толкоз нападателен. Очаква се спорът в Украйна и повишаването на енергийните първични материали да задържат инфлацията по-висока за по-дълго време.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард съобщи, че финансовият регулатор имат "допълнително пространство " сред планувания завършек на програмата за количествени облекчения на Европейската централна банка това лято и първото повишаване на лихвите от повече от десетилетие.
ЕЦБ по-рано този месец изненада пазарите, като разгласи, че ще приключи програмата си за закупуване на активи през третото тримесечие на 2022 година
Някои икономисти предизвестяват, че съществува прочут риск централните банки да подхващат прекомерно нападателно стягане на паричната политиката, на фона на забавянето на икономическия напредък поради войната, вследствие на което биха могли несъзнателно да провокират така наречен стагфлация – интервал на висока инфлация, невисок напредък и висока безработица.
Въпреки това наподобява, че множеството централни банкери към този момент избират да се концентрират върху преодоляването на инфлацията и да не обръщат толкоз огромно внимание на икономическия напредък, който, по този начин или другояче, не влиза публично в тяхната пълномощия.
"Въпреки че централните банкери декларират твърда позиция, в реалност паричната политика продължава да поддържа растежа, даже и след последните нараствания на лихвите. Може и да приказват за стягане, само че занапред ще би трябвало да извървят този път.
Инфлацията се намира на най-високите си равнища за последните няколко десетилетия и централните банки желаят да имат опция да вдигнат лихвите по-бързо от предстоящото, в случай че инфлационният напън не покаже признаци на намаляване “, разяснява пред CNBC анализаторът на JPMorgan Asset Management Хю Гимбър.
Марио Сентено, шеф на португалската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ, съобщи, че изискванията за повдигане на лихвите към момента не са изпълнени, като процесът на нормализиране остава безпристрастен и подвластен от макроикономическите данни.
Според него, вероятностите за еврозоната зависят от продължителността на спора в Украйна и резултатите от западните наказания против Русия.
„ Безработицата е може би най-хубавият знак за европейската стопанска система в наши дни. Имаме доста мощен пазар на труда, който излиза от рецесията. Той беше подсилен и от ограниченията на фискалната политика, по тази причина считам, че координацията е доста значим въпрос в Европа “, сподели Сентено, предполагайки, че държавните управления и централните банки би трябвало да работят в синхрон.
По думите му, възможен сюжет с невисок напредък и висока инфлация не е най-вероятният, само че все пак е вероятен и тъкмо затова централните банкери би трябвало да бъдат доста деликатни.
Има обаче и специалисти, които смятат, че в сложния баланс сред поддържането на растежа и ограничението на инфлацията финансовите регулатори би трябвало да предпочетат второто.
Брунело Роза, основен изпълнителен шеф и началник на проучванията в Rosa & Roubini, счита, че е належащо „ разделяне на труда “ сред паричната и фискалната политика и че инфлацията е по-непосредствена опасност.
„ Дори в случай че свалите няколко десети от процентния пункт - или даже цялостен процентен пункт от растежа на стопанската система, поради глобите и евентуалните последствия от войната, отново ще имате напредък, който е допустим. Това, което не е задоволително, е инфлацията да доближи 8% в Съединени американски щати, 6% в Европа, 7% в Обединеното кралство и така нататък
Каква е заплахата от това? Увеличаващата се инфлация се утвърждава като наклонност и тогава влизате в онази серпантина на цените на заплатите, която никой не желае. По-близо ли сме до това? Да, сигурно сме “, разяснява той пред CNBC.
Уроците от историята обаче са много тревожни. По-агресивното покачване на лихвените проценти, каквото планува Федералният запас на Съединени американски щати, да вземем за пример, поражда опасения, че стопанската система може да изпадне в криза.
Главният икономист на Capital Economic Нийл Ширинг напомня, че от края на 70-те години на предишния век досега в Съединени американски щати е имало 8 цикъла на стягане на паричната политика, във Англия - 5, а в еврозоната - 3.
„ Това прави общо 16 цикъла на стягане, 13 от които са приключили с криза. "Меките " кацания са сложни за реализиране “, счита Ширинг.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ