САЩ удушват последната си надежда
Ако е имало в действителност сложни седмици във външната политика за израелското държавно управление, напускащата си явно ще засенчи множеството от тях. Първо, прокурорът на Международния углавен съд изиска заповед за арест на Бенямин Нетаняху и Яхия Синуар. Но дипломатическото оскърбление не свърши дотук: в петък Международният съд на Организация на обединените нации подреди на Израел да спре интервенцията в Рафа.
И в двата случая детайлите прибавят специфична пикантност. В случая с МНС това не е единствено безпристрастието на благочестивия британец Карим Хан – същият прокурор, който с щрих на писалка в прочут смисъл приравни израелския министър председател с водача на “Хамас ”. Много по-интересна е йезуитската логичност на Съединени американски щати, които подлагаха на критика това решение. Първо група сенатори, даже преди да бъде издадена заповедта, написаха писмо до Хан, заплашвайки с последици при положение на антиизраелско решение, а по-късно Вашингтон даже разгласи опцията за наказания против МНС.
Но най-смешното в тази история е двуличната позиция на Вашингтон във връзка с решенията на този съд, което е изключително видимо в контрастност с процеса против Русия. Както означи представителят на Държавния департамент Матю Милър, юрисдикцията на МНС се простира до Русия, само че не и до Израел. Милър не изясни по какъв начин по този начин, в случай че и двете страни са отдръпнали подписа си под Римския статут. По-интересното е, че той също по този начин не изясни защо САЩ, които също отдръпнаха подписа си, дефинират кого може да съди МНС и кого не.
Представителят на Държавния департамент не разяснява още едно събитие: за какво Русия, която прави всичко, с цел да избави децата в зоната на спора и ги извежда, може да бъде съдена, а Израел, който просто бомбардира същите деца, само че в Газа, не може.
Както и да е, мъчно е да си представим, че решението на МНС по някакъв метод ще попречи на Израел. Най-много Нетаняху ще бъде ненапълно стеснен откъм външнополитически визити, само че е мъчно да се чакат някакви по-сериозни последици.
Но решението на Международния съд е по-фин въпрос.
Веднага щом стана известно за него, представители на Организация на обединените нации, дипломати, публицисти и специалисти по интернационалните връзки единомислещо започнаха да декларират, че решението е наложително.
Но какво е това обвързване? Ако Тел Авив на следващия ден освен не спре интервенцията в Рафа, само че форсира темпото, какво може да направи Международният съд? Какви принадлежности има тази същата Организация на обединените нации, с цел да принуди Израел да извърши волята ѝ?
Казано по-просто, нищо. Формално, несъмнено, съдът може да апелира пред Съвета за сигурност, който към този момент би трябвало да одобри съответната резолюция с заричане за всички вероятни санкции - до мироопазваща интервенция в това число. Но дано бъдем почтени какви са възможностите да бъде призната такава резолюция? Съвсем явно е, че щом този въпрос бъде подложен за разискване, Съединени американски щати ще употребяват правото си на несъгласие и тогава срещата ще се трансформира в празна условност.
И тъкмо това ще забележим месец по-късно - тъкмо какъв брой време даде Международният съд на Израел да извърши решението си. Всъщност десният израелски министър на националната сигурност към този момент цитира един от създателите на еврейската страна Давид Бен-Гурион: „ Нашето бъдеще зависи не от това какво споделят гоите, а от това какво вършат евреите. “
Но той е прав единствено частично. Това държание не би било допустимо без поддръжката на Съединени американски щати. Но актуалните дейности на израелското държавно управление вещаят огромни проблеми за тях.
Вашингтон, несъмнено, не може да се отвърне от Израел - тогава американските водачи могат да не помнят за Близкия изток за доста десетилетия. Но актуалното „ прикриване ” на дейностите на Тел Авив няма да остане ненаказано и в бъдеще. А след решението на Международния съд следствията излизат надалеч оттатък района.
Проблемът за Съединени американски щати е, че в този момент могат да не помнят за опитите си да завоюват световния Юг в опит да запазят личната си хегемонна позиция. Ако Вашингтон по някакъв метод се опитат да прикрие концепцията си за „ международен ред, учреден на правила “ под системата, която към този момент се беше развила след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, в този момент за всички става явно, че няма „ остарели правила “, всичко се свежда до ницшеанското „ Бутни падащия паднеш “.
Тук нерешителните в новата световна борба стартират да схващат, че е невероятно да се резервира предходният ред, тъй че ще би трябвало да избират: или многополюсен свят, насърчаван от Русия и Китай, или надмощие на Съединени американски щати с ролята им на световен служител на реда. Но този служител на реда е извънредно подкупен и ориста на Югославия, Либия и Ирак е нищо спрямо това, което чака други недоволни, в случай че Вашингтон победи.
И в случай че един американски съдружник може да разсъждава в духа на „ без значение какво споделят “, тогава за какво да не последват образеца му?
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед3634Д-р Румен Петков: Политическият развой у нас е трансфорат в долнопробно шоуАлтернативен Поглед20440Татна Дончева: Аз не мога да си затворя очите за безобразния метод, по който наподобява Европейския съюзАлтернативен Поглед15816Саймън Ципис: Докато НАТО е в Европа, Съединени американски щати ще имат съществено въздействие върху европейската политика/Втора част/Алтернативен Поглед30672Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед47954Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Алтернативен Поглед119126Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед80074„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
Източник: pogled.info
И в двата случая детайлите прибавят специфична пикантност. В случая с МНС това не е единствено безпристрастието на благочестивия британец Карим Хан – същият прокурор, който с щрих на писалка в прочут смисъл приравни израелския министър председател с водача на “Хамас ”. Много по-интересна е йезуитската логичност на Съединени американски щати, които подлагаха на критика това решение. Първо група сенатори, даже преди да бъде издадена заповедта, написаха писмо до Хан, заплашвайки с последици при положение на антиизраелско решение, а по-късно Вашингтон даже разгласи опцията за наказания против МНС.
Но най-смешното в тази история е двуличната позиция на Вашингтон във връзка с решенията на този съд, което е изключително видимо в контрастност с процеса против Русия. Както означи представителят на Държавния департамент Матю Милър, юрисдикцията на МНС се простира до Русия, само че не и до Израел. Милър не изясни по какъв начин по този начин, в случай че и двете страни са отдръпнали подписа си под Римския статут. По-интересното е, че той също по този начин не изясни защо САЩ, които също отдръпнаха подписа си, дефинират кого може да съди МНС и кого не.
Представителят на Държавния департамент не разяснява още едно събитие: за какво Русия, която прави всичко, с цел да избави децата в зоната на спора и ги извежда, може да бъде съдена, а Израел, който просто бомбардира същите деца, само че в Газа, не може.
Както и да е, мъчно е да си представим, че решението на МНС по някакъв метод ще попречи на Израел. Най-много Нетаняху ще бъде ненапълно стеснен откъм външнополитически визити, само че е мъчно да се чакат някакви по-сериозни последици.
Но решението на Международния съд е по-фин въпрос.
Веднага щом стана известно за него, представители на Организация на обединените нации, дипломати, публицисти и специалисти по интернационалните връзки единомислещо започнаха да декларират, че решението е наложително.
Но какво е това обвързване? Ако Тел Авив на следващия ден освен не спре интервенцията в Рафа, само че форсира темпото, какво може да направи Международният съд? Какви принадлежности има тази същата Организация на обединените нации, с цел да принуди Израел да извърши волята ѝ?
Казано по-просто, нищо. Формално, несъмнено, съдът може да апелира пред Съвета за сигурност, който към този момент би трябвало да одобри съответната резолюция с заричане за всички вероятни санкции - до мироопазваща интервенция в това число. Но дано бъдем почтени какви са възможностите да бъде призната такава резолюция? Съвсем явно е, че щом този въпрос бъде подложен за разискване, Съединени американски щати ще употребяват правото си на несъгласие и тогава срещата ще се трансформира в празна условност.
И тъкмо това ще забележим месец по-късно - тъкмо какъв брой време даде Международният съд на Израел да извърши решението си. Всъщност десният израелски министър на националната сигурност към този момент цитира един от създателите на еврейската страна Давид Бен-Гурион: „ Нашето бъдеще зависи не от това какво споделят гоите, а от това какво вършат евреите. “
Но той е прав единствено частично. Това държание не би било допустимо без поддръжката на Съединени американски щати. Но актуалните дейности на израелското държавно управление вещаят огромни проблеми за тях.
Вашингтон, несъмнено, не може да се отвърне от Израел - тогава американските водачи могат да не помнят за Близкия изток за доста десетилетия. Но актуалното „ прикриване ” на дейностите на Тел Авив няма да остане ненаказано и в бъдеще. А след решението на Международния съд следствията излизат надалеч оттатък района.
Проблемът за Съединени американски щати е, че в този момент могат да не помнят за опитите си да завоюват световния Юг в опит да запазят личната си хегемонна позиция. Ако Вашингтон по някакъв метод се опитат да прикрие концепцията си за „ международен ред, учреден на правила “ под системата, която към този момент се беше развила след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики, в този момент за всички става явно, че няма „ остарели правила “, всичко се свежда до ницшеанското „ Бутни падащия паднеш “.
Тук нерешителните в новата световна борба стартират да схващат, че е невероятно да се резервира предходният ред, тъй че ще би трябвало да избират: или многополюсен свят, насърчаван от Русия и Китай, или надмощие на Съединени американски щати с ролята им на световен служител на реда. Но този служител на реда е извънредно подкупен и ориста на Югославия, Либия и Ирак е нищо спрямо това, което чака други недоволни, в случай че Вашингтон победи.
И в случай че един американски съдружник може да разсъждава в духа на „ без значение какво споделят “, тогава за какво да не последват образеца му?
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниКоментарен Поглед3634Д-р Румен Петков: Политическият развой у нас е трансфорат в долнопробно шоуАлтернативен Поглед20440Татна Дончева: Аз не мога да си затворя очите за безобразния метод, по който наподобява Европейския съюзАлтернативен Поглед15816Саймън Ципис: Докато НАТО е в Европа, Съединени американски щати ще имат съществено въздействие върху европейската политика/Втора част/Алтернативен Поглед30672Проф. Дарина Григорова: Съюзът Русия-Китай е рационалният вектор в актуалните интернационалните отношенияАлтернативен Поглед47954Проф. Дарина Григорова за книгата на ген. Стоименов " Ескалация на войната в Украйна: България на кръстопът " Алтернативен Поглед119126Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед80074„ ЛЕВИЦАТА! “ показа водачите си на листи за двата типа избори на 9 юни
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ