Европа - обединена срещу шантажа на Ердоган с бежанците
Срещата беше под въпрос поради ковид, само че в последна сметка бе провена в режим на телеконференция. Така във вторник Реджеп Таийп Ердоган организира договаряния с Еманюел Макрон, Ангела Меркел и Борис Джонсън по въпроса за мигрантите и Сирия. Целта на в началото плануваната за Истанбул среща беше да се реализира съглашение за двете рецесии, за които Анкара и Европейски Съюз към този момент не съумяват да се договорят. Това написа френското издание Le Figaro в материал, представен от организация " Фокус ".
Засилилото се през последните години съмнение се усили още повече през февруари, когато президентът на Турция отвори вратите към Европа и тласна хиляди бежанци към гръцката граница. Този ход трябваше да принуди Европа да се намеси по-активно в Идлиб, последният бастион на опозицията на границата с Турция, накъдето се стичат доста бежанци. Тази стъпка незабавно бе възприета като нарушаване на постигнатото през 2016 година съглашение.
В оня миг спореният миграционен контракт оказа помощ за намаляването на броя на идващите в Европа бежанци в подмяна на финансова помощ, която да разреши на Анкара да „ удържи “ мигрантите на своя територия. Както и да е, фантазиите на тези, които откликнаха на призиа на Ердоган, бяха разрушени: Гърция не разреши на никого да премине границата. Хората бяха посрещнати със сълзотворен газ и водни оръдия и в следствие над 10 000 от тях в този момент седят на палатки в ничията земя на няколко километра от граничния пункт Пазаркуле. Анкара ги тласка напред. Но Атина няма потребност от тях.
Турция, където сега живеят 4,5 милиона бежанци, държи твърдо на своето. Тя изисква Европа да поеме „ част от тежестта “. Анкара счита, че обещанията, включени в контракта за 2016 година, в това число либерализирането на европейските визи за турските жители, не са изпълнени. Освен това тя чака от Европейски Съюз, в случай че не военна поддръжка в Идлиб, то най-малко да ускори натиска, с цел да се предотврати крахът на контрактуваното с Русия помирение. Анкара също напомня желанието на Ердоган да получи европейска поддръжка за своя жилищен план в Северна Сирия за преселване на разселените хора.
Европейците, от своя страна, приказват за „ шантаж “ с мигрантите. Те подлагат на критика турския водач за това, че се възползва от бежанците, като ги манипулира с необятно отворените порти. Не им харесва това, че той назовава гърците „ нацисти “ и води осведомителна война с Атина. Те припомнят, че даването на визи е обусловено с редица критерии, които не са осъществяване (спазването на правилото на правовата страна и свободата на словото в Турция). Макар почналият във вторник разговор да подсигурява несъмнено доближаване, съответно по въпроса за филантропичната помощ за бежанците от Идлиб и спазването на примирието, всяка от страните чака от другата други нови старания. „ Споразумение на съвещанието на Европейския съвет на 26 март е допустимо единствено в случай че Анкара спре изселването на хора. Същевременно Европейски Съюз би трябвало да усъвършенства ограниченията, подхванати за споразумяване на бежанците “, отбелязва ощ специалистът Марк Пиерини.
Темата продължава и в тези материали.
Засилилото се през последните години съмнение се усили още повече през февруари, когато президентът на Турция отвори вратите към Европа и тласна хиляди бежанци към гръцката граница. Този ход трябваше да принуди Европа да се намеси по-активно в Идлиб, последният бастион на опозицията на границата с Турция, накъдето се стичат доста бежанци. Тази стъпка незабавно бе възприета като нарушаване на постигнатото през 2016 година съглашение.
В оня миг спореният миграционен контракт оказа помощ за намаляването на броя на идващите в Европа бежанци в подмяна на финансова помощ, която да разреши на Анкара да „ удържи “ мигрантите на своя територия. Както и да е, фантазиите на тези, които откликнаха на призиа на Ердоган, бяха разрушени: Гърция не разреши на никого да премине границата. Хората бяха посрещнати със сълзотворен газ и водни оръдия и в следствие над 10 000 от тях в този момент седят на палатки в ничията земя на няколко километра от граничния пункт Пазаркуле. Анкара ги тласка напред. Но Атина няма потребност от тях.
Турция, където сега живеят 4,5 милиона бежанци, държи твърдо на своето. Тя изисква Европа да поеме „ част от тежестта “. Анкара счита, че обещанията, включени в контракта за 2016 година, в това число либерализирането на европейските визи за турските жители, не са изпълнени. Освен това тя чака от Европейски Съюз, в случай че не военна поддръжка в Идлиб, то най-малко да ускори натиска, с цел да се предотврати крахът на контрактуваното с Русия помирение. Анкара също напомня желанието на Ердоган да получи европейска поддръжка за своя жилищен план в Северна Сирия за преселване на разселените хора.
Европейците, от своя страна, приказват за „ шантаж “ с мигрантите. Те подлагат на критика турския водач за това, че се възползва от бежанците, като ги манипулира с необятно отворените порти. Не им харесва това, че той назовава гърците „ нацисти “ и води осведомителна война с Атина. Те припомнят, че даването на визи е обусловено с редица критерии, които не са осъществяване (спазването на правилото на правовата страна и свободата на словото в Турция). Макар почналият във вторник разговор да подсигурява несъмнено доближаване, съответно по въпроса за филантропичната помощ за бежанците от Идлиб и спазването на примирието, всяка от страните чака от другата други нови старания. „ Споразумение на съвещанието на Европейския съвет на 26 март е допустимо единствено в случай че Анкара спре изселването на хора. Същевременно Европейски Съюз би трябвало да усъвършенства ограниченията, подхванати за споразумяване на бежанците “, отбелязва ощ специалистът Марк Пиерини.
Темата продължава и в тези материали.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ