Трамваят, който можел да ходи по вода
Натъквайки се в мрежата на фотография на това извънредно транспортно средство, незабавно желаех да схвана колкото се може повече за него. Дори си помислих, че това даже не е фотография, а рисунка от някакво издание на „ Войната на световете “ от Х. Г. Уелс. Съгласете се, че наподобява като фантастика – трамвай, който даже не се движи, а безусловно „ върви “ из морските дълбини?
Обърнете внимание, че той си има байрак, избавителна шамандура, лодка, камбана и други атрибути на същински морски транспортен съд от онази ера. В същото време, в случай че на фотографията нагоре не сте забелязали, както прилича на един трамвай, той е обвързван с въздушна електропроводна линия.
На тази фотография се вижда добре.
И за какво създателят решил, че това нещо може да се движи?, ще попита скептичният четец. – Може би това е някакъв кей или пък дебаркадер? Добре. За да отговорим на този въпрос, би трябвало да намерим фотография на това знамение на инженерството при отлив.
И, воаля, и такава фотография е оживяла до през днешния ден! Обърнете че даже релсите се виждат в идващия кадър!
Заинтригувахте ли се? Ще ви опиша повече!
Това нещо е измислено от британския инженер Магнус Волф. Той построил електрическа железница в покрайнините на град Брайтън, който е на брега на Ламанша, и желал да го свърже със село Ротингдин. Но заради сложния терен и обвързваните с него разноски, се замислил и построил „ Пионер “.
Така публично било наречено невижданото транспортно средство. Но известният прякор „ Daddy Long Legs “ се лепнално крепко за трамвая. Буквално може да се преведе като „ Дългите крайници на баща “, само че като цяло британците го назовават паяк-сенокосец.
Има някои прилики, нали?
Ето някои от техническите характерности на Daddy Long Legs: дължината на опорите – 7 м, общата дължина на пистата – 4,5 км, общото тегло – 45 тона, оптималният брой пасажери – 150 души. крейсерска скорост – 14 км / ч (в взаимозависимост от силата / дълбочината на прилива).
Всеки крайник на „ паяка “ опирал върху платформа с четири колела. Колелата се задвижвали от две други платформи (два мотора с мощ от 25 конски сили), а колелата на други две платформи били оборудвани със спирачки. Платформата на вагона се състоял от горна отворена палуба със седалки и първокласен салон на долния етаж, оборудван с кожени дивани, витражи, фикуси и, несъмнено, бюфет.
Уви, фотоси на салона не могат да бъдат открити.
Своето първо пътешестване „ Дългите крайници на баща “ реализира през ноември 1896 година Между другото, построяването на този сектор от железопътната линия коствало 30 000 английски лири, което се равнява на 2,4 милиона английски лири в днешни пари.
Но, уви, „ атракционът “ не работел дълго и постоянно се развалял. А един път бил изцяло съборен на една страна от мощна стихия. Само 6 години по-късно градските управляващи вземат решение да построят вълноломи и съгласно плана релсите трябвало да бъдат преместени по-надалеч (и по-надълбоко) в морето. Изобретателят го сметнал за нерентабилно, получил обезщетение и … изоставил изобретението си.
След още 10 години трамваят просто бил нарязан за скрап. Понастоящем при малко вода към момента може да се видят бетонните блокове. Това е всичко. Така минава международната популярност. А можеха да го запазят в някой музей.
