Руската рулетка между Путин, Байдън и Си Дзинпин
Миналата седмица китайски публични лица направиха две доста значими изказвания. Китайският президент Си Дзинпин остро разкритикува политиката на Съединените щати за изцяло въздържане, обграждане и угнетяване на Китай.
Това беше последвано от изказването на китайския външен министър, че Пекин и Вашингтон вървят към неминуем спор.
В китайската дипломация е признато да се заобикаля директното споменаване на Америка и в действителност ми беше мъчно да открия такива изказвания в китайските дипломатически архиви.
Някои анализатори считат, че тези изказвания са частично свързани с вътрешната обстановка в Китай. Икономиката му е подложена на напън от забавянето на растежа, а повода не е единствено пандемията от ковид, а голям брой вътрешни и външни фактори. Китайските управляващи добре осъзнават това. Те са загрижени за бъдещето на междинната класа, която към този момент е изправена пред спад на виталния стандарт. В същото време Съединените щати се пробват да подкопаят икономическата мощност на Китай посредством политика на въздържане.
Но този поврат в китайско-американските връзки не може да бъде пояснен само с вътрешните потребности. Може би най-важното е изтеглянето на софтуерна, научна и индустриална инфраструктура от Китай. Администрацията на Байдън даде на американските инженери, работещи в страната, две благоприятни условия: да останат в Китай и да изгубят американското си поданство или да се върнат в родината си.
Вашингтон лимитира достъпа на Пекин до съвременни технологии с американски генезис. Съединените щати, Япония, Нидерландия и Тайван взеха решение да лимитират доставките на технологии за Китай за произвеждане на чипове и високотехнологични полупроводници. В отговор Си Дзинпин прикани за продължение на напъните за превъзмогване на софтуерното закъснение и реализиране на софтуерна самодостатъчност.
От друга страна, Китай означи със угриженост измененията в района и даже в цялостната интернационална среда.
Съединените щати форсираха възобновяване на съюзите в Източна Азия. Те работят интензивно за превъзмогване на пропастта сред Южна Корея и Япония, предоговарят връзките с Индия, с цел да се трансфорат в главен снабдител на гражданско, военно и здравно съоръжение, построяват мостове с Филипините и Индонезия, да не приказваме за Виетнам и Сингапур.
Китай, от своя страна, има намерение да построи 340 военни кораба, включително 60-70 подводници и 12 атомни подводници, половината от които могат да носят нуклеарни ракети. Пекин също по този начин възнамерява да усили четирикратно запасите си от нуклеарни оръжия и средствата за тяхното снабдяване.
Политиката на Китай изключва потреблението на нуклеарни оръжия, с изключение на в отговор на съответна експанзия. Нарушаването на координацията и връзката сред Пекин и Вашингтон ускорява световното чувство за паника и неустановеност и трансформира цялостната стратегическа обстановка в Азия.
През последните четири века руско-китайските връзки се двоумят сред погранични войни, правилото " врагът на моя зложелател е мой другар ", съмнение и интервали на релативно успокоение. Китай поддържа 19 военни дивизии на границата си с Русия в Източен Сибир. Въпреки че в този момент Пекин би трябвало да усили въздействието си по море, с цел да се опълчи на Съединени американски щати, той към момента се нуждае от Русия. Китай го устройват два разновидността:
- Русия да бъде мощна и другарски настроена към Китай страна. Да играе ролята на " младши сътрудник " по въпросите на енергетиката, селското стопанство и водите, да не приказваме за воденето на стратегически войни и отвличането на вниманието на Запада (Сирия и Украйна).
- Русия да бъде слаба. Тогава Китай ще може да запълни демографската празнота в Източен Сибир и да се възползва от големите му енергийни, селскостопански и водни запаси. Границата на Китай с Русия и централноазиатските републики е гъсто обитаема и страда от липса на прясна вода, беднотия и ниско социално-икономическо развиване, а езерото Байкал, ситуирано в Източен Сибир, има половината от международните ресурси от прясна вода. То може да се трансформира в панацея за китайското население, живеещо в необлагодетелстваните и сухи региони на Източен Китай.
След като Китай най-сетне застана на страната на Русия в спора ѝ с Украйна, тази опция наподобява се усилва.
Понастоящем връзките сред Вашингтон и Пекин могат да се характеризират като конфронтационни. Около двата полюса бързо се образуват обединения от съдружници, което води до нарушение на веригите за доставки и на банковата и финансовата конструкция.
Светът навлиза в изцяло нов стадий от своето развиване. Настоящата интернационална обстановка припомня на интервала директно преди експлоадирането на Втората международна война.
Изтеглянето от Афганистан, спорът за " Северен поток ", взаимните наказания сред тихоокеанските страни, съюзите сред тях, нарастването на военни бюджети, повишаването на производството на ракети и софтуерният " бракоразвод " са единствено признаци на смяната от глобализация към фрагментиран свят.
Това, което виждаме, е единствено върхът на айсберга. Арената е доста по-голяма от описаната нагоре, а Тайван не е нищо повече от капка в океана.
Неизбежна ли е борбата, както твърди китайският външен министър? Става въпрос освен за опцията от директна борба. Всъщност подобен спор може да трансформира редица райони на света в открита сцена на безмилостна борба. Не е належащо огромно въображение, с цел да си го представим.
Светът се движи към ръба на пропастта. В интерес на всички рационални сили е да работят за определяне на разговор, усилване на ролята на интернационалните институции, основаване на двустранни механизми за връзка и правила за стратегическо състезание, с цел да се избегнат рецесии и световна борба.
След събитията от Кубинската ракетна рецесия нито съветската, нито американската страна се осмелиха още веднъж да се приближат до ръба, нищо че всичко наподобява на съветска рулетка.
Самир ал-Таки, коментар за саудитското издание „ Asharq Al-Awsat “/БГНЕС
Това беше последвано от изказването на китайския външен министър, че Пекин и Вашингтон вървят към неминуем спор.
В китайската дипломация е признато да се заобикаля директното споменаване на Америка и в действителност ми беше мъчно да открия такива изказвания в китайските дипломатически архиви.
Някои анализатори считат, че тези изказвания са частично свързани с вътрешната обстановка в Китай. Икономиката му е подложена на напън от забавянето на растежа, а повода не е единствено пандемията от ковид, а голям брой вътрешни и външни фактори. Китайските управляващи добре осъзнават това. Те са загрижени за бъдещето на междинната класа, която към този момент е изправена пред спад на виталния стандарт. В същото време Съединените щати се пробват да подкопаят икономическата мощност на Китай посредством политика на въздържане.
Но този поврат в китайско-американските връзки не може да бъде пояснен само с вътрешните потребности. Може би най-важното е изтеглянето на софтуерна, научна и индустриална инфраструктура от Китай. Администрацията на Байдън даде на американските инженери, работещи в страната, две благоприятни условия: да останат в Китай и да изгубят американското си поданство или да се върнат в родината си.
Вашингтон лимитира достъпа на Пекин до съвременни технологии с американски генезис. Съединените щати, Япония, Нидерландия и Тайван взеха решение да лимитират доставките на технологии за Китай за произвеждане на чипове и високотехнологични полупроводници. В отговор Си Дзинпин прикани за продължение на напъните за превъзмогване на софтуерното закъснение и реализиране на софтуерна самодостатъчност.
От друга страна, Китай означи със угриженост измененията в района и даже в цялостната интернационална среда.
Съединените щати форсираха възобновяване на съюзите в Източна Азия. Те работят интензивно за превъзмогване на пропастта сред Южна Корея и Япония, предоговарят връзките с Индия, с цел да се трансфорат в главен снабдител на гражданско, военно и здравно съоръжение, построяват мостове с Филипините и Индонезия, да не приказваме за Виетнам и Сингапур.
Китай, от своя страна, има намерение да построи 340 военни кораба, включително 60-70 подводници и 12 атомни подводници, половината от които могат да носят нуклеарни ракети. Пекин също по този начин възнамерява да усили четирикратно запасите си от нуклеарни оръжия и средствата за тяхното снабдяване.
Политиката на Китай изключва потреблението на нуклеарни оръжия, с изключение на в отговор на съответна експанзия. Нарушаването на координацията и връзката сред Пекин и Вашингтон ускорява световното чувство за паника и неустановеност и трансформира цялостната стратегическа обстановка в Азия.
През последните четири века руско-китайските връзки се двоумят сред погранични войни, правилото " врагът на моя зложелател е мой другар ", съмнение и интервали на релативно успокоение. Китай поддържа 19 военни дивизии на границата си с Русия в Източен Сибир. Въпреки че в този момент Пекин би трябвало да усили въздействието си по море, с цел да се опълчи на Съединени американски щати, той към момента се нуждае от Русия. Китай го устройват два разновидността:
- Русия да бъде мощна и другарски настроена към Китай страна. Да играе ролята на " младши сътрудник " по въпросите на енергетиката, селското стопанство и водите, да не приказваме за воденето на стратегически войни и отвличането на вниманието на Запада (Сирия и Украйна).
- Русия да бъде слаба. Тогава Китай ще може да запълни демографската празнота в Източен Сибир и да се възползва от големите му енергийни, селскостопански и водни запаси. Границата на Китай с Русия и централноазиатските републики е гъсто обитаема и страда от липса на прясна вода, беднотия и ниско социално-икономическо развиване, а езерото Байкал, ситуирано в Източен Сибир, има половината от международните ресурси от прясна вода. То може да се трансформира в панацея за китайското население, живеещо в необлагодетелстваните и сухи региони на Източен Китай.
След като Китай най-сетне застана на страната на Русия в спора ѝ с Украйна, тази опция наподобява се усилва.
Понастоящем връзките сред Вашингтон и Пекин могат да се характеризират като конфронтационни. Около двата полюса бързо се образуват обединения от съдружници, което води до нарушение на веригите за доставки и на банковата и финансовата конструкция.
Светът навлиза в изцяло нов стадий от своето развиване. Настоящата интернационална обстановка припомня на интервала директно преди експлоадирането на Втората международна война.
Изтеглянето от Афганистан, спорът за " Северен поток ", взаимните наказания сред тихоокеанските страни, съюзите сред тях, нарастването на военни бюджети, повишаването на производството на ракети и софтуерният " бракоразвод " са единствено признаци на смяната от глобализация към фрагментиран свят.
Това, което виждаме, е единствено върхът на айсберга. Арената е доста по-голяма от описаната нагоре, а Тайван не е нищо повече от капка в океана.
Неизбежна ли е борбата, както твърди китайският външен министър? Става въпрос освен за опцията от директна борба. Всъщност подобен спор може да трансформира редица райони на света в открита сцена на безмилостна борба. Не е належащо огромно въображение, с цел да си го представим.
Светът се движи към ръба на пропастта. В интерес на всички рационални сили е да работят за определяне на разговор, усилване на ролята на интернационалните институции, основаване на двустранни механизми за връзка и правила за стратегическо състезание, с цел да се избегнат рецесии и световна борба.
След събитията от Кубинската ракетна рецесия нито съветската, нито американската страна се осмелиха още веднъж да се приближат до ръба, нищо че всичко наподобява на съветска рулетка.
Самир ал-Таки, коментар за саудитското издание „ Asharq Al-Awsat “/БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ