Весел Цанков за Виена от най-високо място – камбанарията на „Свети Стефан“
Виена е второто по величина немскоезично населено място след Берлин. Австрийската столица е известна като Град на музиката, поради стълпотворението от именити композитори, творили там и чест на поради забележителната Щатсопера.
Корените на предците на Виена се намират в ранните келтски и римски селища, които се трансформират в феодален и бароков град. Така че несъмнено има какво да се види и в архитектурно отношение. Да, съвсем всеки е ходил и може би по тази причина всеки си има “своя ” Виена.
Предлагам показа пресните си обогатени усещания на Весел Цанков, виновен редактор на редакция “Хумор и ирония ” в стратегия “Христо Ботев ” на БНР, пък вие си сверявайте спомените и чувствата си.
И ще се уверите за какво Виена в продължение на няколко години оглавява класацията “Най-добър град за живеене ” и притегля над седем милиона туристи годишно.
Австрийската столица е и градът чиито кафенета са вписани в съкровищницата на ЮНЕСКО. Но не самата напитка прави преживяването толкоз особено, колкото потопяването и сливането с атмосферата на една вековна традиция. Легенди и исторически обстоятелства се преплитат в зараждането на този обществен феномен.
Един от най публикуваните легенди твърди, че в края на втората турската блокада на Виена (от 14 юли до 12 септември 1683 г.), полският разузнавач Георг Франц Колшицки, получил за своите заслуги към кайзера чували с непознати за европейците тъмни зърна и привилегията да извършва търговска активност.
Начетеният боец бързо измислил по какъв начин да се възползва от оказаната му чест и отворил първото виенско кафене, наоколо до катедралата „ Свети Стефан ”. Понеже кафявата течност била прекомерно горчива за усета на изисканите виенчани, той решил да я смеси с мляко и захар и по този начин се родил и първият виенски меланж.
След лиричното отклоняване с мирис на виенско кафе, продължаваме с приключенията на Весел Цанков из австрийската столица.
Той е изкачил 434-те стъпала до върха на кулата на църквата „ Свети Стефан “ и си е запазил втората камбанария за последващо посещаване.
Признавам, че при многочислените ми ходения във Виена, не съм стигнала до костницата на Хабсбургите, а единствено до тяхната съкровищница, за която съм разказвала в Покана за пътешестване. Весел Цанков ми даде още един мотив да отскоча до Австрия.
Виена е като пъзел със скрити картинки - колкото и пъти да я посети човек, постоянно открива по нещо ново за себе си.
Неотдавна изпълних отколешната си фантазия да посетя Япония. Уж бях относително готова, въпреки всичко съм редактор на книгата на Юлиана Антонова-Мурата “Сан-сан, Япония ” и дружно работим върху идната “Хай-хай, Япония ”, и... се оказа, че странностите дебнат зад всеки ъгъл. Днес ще ви опиша по какъв начин елени и сърни преяждат с бисквити и слушат Бетовен в старата японска столица Нара.
Повече ще прочетете тук
https://dromomania.bg/2024/05/26/%d1%81%d1%8a%d1%80%d0%bd%d0%b8-%d0%b8-%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%b5%d1%8f%d0%b6%d0%b4%d0%b0%d1%82-%d1%81-%d0%b1%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b8-%d0%b8-%d1%81%d0%bb%d1%83/
