Изчезнали цивилизации поради екологични бедствия – през последните милиони години

Изчезнали цивилизации заради екологични бедствия – през последните милиони години Земята е минала през интервали на рисково стопляне и изстудяване. Също по този начин в избрани интервали през цялата си еволюционна история е била съвсем изцяло лишена от живот. От друга страна хората също са причинявали огромни екологични бедствия.

Много преди благодатта на актуалната промишленост и технологии, хомо сапиенс е бил кадърен да провокира планетарен безпорядък, даже без комплицираните оръжия, които съществуват през днешния ден. Ето 10 екологични бедствия, за които се счита, че са породени от хората, включващи изгубвания и сривове на цивилизации, екологични колапси и опустиняване.

10. Изчезване на мегафауната в Северна Америка

През епохата на плейстоцена (завършила преди 11.5 хиляди години) Америка е била населявана от някои от най-големите бозайници, които в миналото са ходили по Земята. А точно великански земни ленивци, вълнисти мамути, коне, великански бобри, солидни пещерни мечки и даже американски лъвове и гепарди.

Докато специалистите от дълго време разискват повода за тяхната всеобща гибел, никой не отхвърля злокобното съвпадане, че всички те са изчезнали по едно и също време преди към 13 000 години, тъкмо когато ловците от хора с каменни принадлежности за първи път пристигнали оттатък Беринговия пролив.

Общата доктрина, че хората са унищожили северноамериканската мегафауна, е необятно наричана „ несъразмерното ликвидиране “.

9. Екологичен колапс на Великденския остров – изчезнали цивилизации заради екологични бедствия

Въпреки че е един от най-отдалечените острови в света, Великденският остров в миналото е бил дом на велика цивилизация, известна с конструирането на 887 великански каменни скулптури (наречени моаи) из целия остров. Цивилизацията рухнала през 60-те години на 20-ти век заради извънредно неприятното ръководство на околната среда.

Почти всички дървета са били отсечени сред времето, когато първите заселници на Великденския остров идват през 900 година н. е. до 1722 година Те евентуално са били употребявани като принадлежности за издигане на каменните структури. В резултат на това всички локални дървесни типове на острова били доведени до изгубване, унищожавайки почвата и вечно променяйки екосистемата на острова.

8. Гилгамеш и обезлесяването при антични шумери

Епичната шумерска приказка за Гилгамеш, изписана върху антични глинени плочки, разказва обширни сектори от кедрови гори в днешния Южен Ирак. В приказката Гилгамеш се опълчва на боговете, като изсича гората, а в подмяна на това боговете споделят, че ще анатемосан земята с огън и суша.

Всъщност самите шумери евентуално са обезлесили земята, причинявайки необятно публикувано опустиняване. Ерозията на почвата и натрупването на сол опустошават селското стопанство до 2100 година прочие н. е., принуждавайки жителите да се реалокират на север към Вавилон и Асирия.

Допълнителни доказателства за тази доктрина? Някои от първите закони, писани в миналото за отбрана на горите, са направени в шумерският град-държава Ур.

Интересни обстоятелства за Шумерската цивилизация – Топ 10 ранглиста

7. Колапсът на цивилизацията на маите

Маите са една от най-могъщите цивилизации в Америка. Те са известни със своята извънредно комплицирана система за писане, архитектура и астрономическа предвидливост, наред с други прогресивни умения. В края на краищата обаче империята се разпада, което най-вероятно е заради цяла гама от екологични проблеми.

Тяхното голямо население се поддържало за толкоз малко време заради неустойчива система на селското стопанство, което в последна сметка унищожава горите, причинявайки „ мегасуша “. Така се отстранила естествената система за хващане на водата от дървесните корони. В последна сметка биологичното многообразие намаляло и цивилизацията на маите рухнала (около 900 година н. е.) евентуално вследствие на личните им дейности.

10 мистерии на античните цивилизации – топ 10 ранглиста

6. Колапсът на минойската цивилизация

Археологическите доказателства за минойската цивилизация (продължаваща от 3000 до 1100 година прочие н. е.) демонстрират доказателство за обезлесяване през късните стадии от своето развиване. Това кара доста учени да допускат, че неприятното ръководство на околната среда може да е било основният провинен за нейния колапс.

Тъй като минойците били могъща морска мощ, те евентуално се нуждаели от огромни количества дървесина, с цел да построят своите кораби. Те също по този начин употребявали дървесината за търговия и когато доставките свършили, Крит бил обиден от пагубна ерозия на почвата и неочаквани наводнения.

Промяната на времето предиздвикало минойците да реалокират или затворят индустриалните си мощности. Социалните и естествените провокации биха могли да бъдат повода за последователното им изгубване.

Най-мистериозно изчезналите цивилизации – топ 10 ранглиста

5. Културата Наска и опустиняването – изчезнали цивилизации заради екологични бедствия

Известна с конструирането на загадъчните „ линии на Наска “ или геоглифи, античната просвета Наска (която процъфтява от 300 година пр.н.е. до 800 г.) евентуално умира заради обезлесяването и последващото опустиняване на ландшафта. Земята, която в миналото е била голям крайречен оазис с плодородни почви, способни да устоят хиляди хора, е била поддържана от античните коренови системи на дървета. Те били наречени хуаранго, които систематично са били изсичани от хората на Наска за гориво и дърва.

Загубата на тези дървета направило хората от Наска и техните жизненоважни аграрни култури по-податливи на наводненията от Ел Ниньо, ерозията на почвата и сушата. Днес регионът, който в миналото са обитавали, към момента е измежду най-сухите в Южна Америка.

4. Изчезването на австралийската мегафауна

Подобно на изгубването на мегафауната в Северна Америка, бедствието в Австралия преди 45 000 до 50 000 години съответствува с идването на хората. Древната мегафауна на Австралия не приличала на съществата, открити на всички места другаде по света. Те включвали великански торбести лъвове, торбести животни с размерите на хипопотам, наречени дипротодони (основно великански вомбати), големи гущери и големи нелетящи птици, свързани с водолюбивите птици.

Причината за тяхното изгубване преди към 42 000 години остава неразрешена и до през днешния ден. Водещите теории сочат изменението на климата, модифицираните екосистеми, породени от разпространяването на хората, несъразмерното ловуване или композиция от трите.

3. Колапсът на цивилизацията Анасази – изчезнали цивилизации заради екологични бедствия

Подобно на доста други цивилизации и култури, индианската просвета анасази станали жертва на натиска на околната среда. Пренаселеността оказало сериозен напън върху оскъдните водни запаси в американския югозапад, където живеели тези антични хора.

Проблемът се изострил от интервал на рискова суша, с която жителите на античната просвета не могли да се оправят. Най-вече заради несъразмерната селскостопанска технология за напояване. Хората в последна сметка ибягали от своите превъзходни скални жилища към реките Рио Гранде и Литъл Колорадо към края на 13-ти век.

2. Разпадът на Кхмерската империя и Ангкор

Ангкор е голям прединдустриален град в Камбоджа, издигнат сред 1100 и 1200 година сл. н.е. Този град, гордостта и насладата на Кхмерската империя, е прочут със своите комплицирани храмове и водоснабдителна система. Тъй като е покрай морето, Ангкор постоянно преживявал летните мусони и съхранявал водата в голяма мрежа от резервоари.

С течение на времето сезоните на мусоните почнали да стават по-малко предвидими. Ангкор щял да се сблъска с рискови мусони, последвани ненадейно от продължителни интервали на суша или слаби мусони. Между 1300 и 1400 година градът е имал едни от най-тежките си мусони. Наводненията довели до сриване на резервоари и канали, а сушите напрегнали производството на храни. Много учени считат, че тази цивилизация е рухнала заради рецесия с водата и храната.

Най-дълго просъществувалите империи в историята – Топ 10 ранглиста

1. Колапсът на индската цивилизация

Около 3000 година прочие н. е. в долината на Инд към сегашен Пакистан се появява цивилизация. Известно също като Харапската цивилизация, това общество се отличава със своите градски селища и мрежи за предпазване на вода. Индската цивилизация е била гъсто обитаемо градско населено място, подвластно от търговията и селското стопанство. След близо хилядолетие изменението на климата заплашило и двете.

Сушата, споделят откривателите, евентуално е изиграла роля в унищожаването на това общество. Намаляването на мусонните превалявания е обвързвано с внезапен спад на популацията към 2000 година пр.н.е. В същото време други азиатски цивилизации изпитали стрес, обвързван с климата, и търговията потърпевша вследствие на това. След като се борели в продължение на два века, множеството от останалите поданици на долината на Инд евентуално са мигрирали на изток.

Очарователни обстоятелства за Индската цивилизация – Топ 10 ранглиста

Да се надяваме, че в днешно време няма да повторим тези пагубни неточности. Макар че и в днешно време унищожаваме поголовно горите и вършим от доста богати почви пустини. Но има вяра – от ден на ден хора и организации стартират най-различни акции в отбрана на природата, човечеството и света като цяло!