Древните цивилизации не са били технологично напреднали (според историците), но

Древните цивилизации не са били софтуерно напреднали (според историците), само че ето доказателствата. Нека бъдем почтени: нашата просвета е доста новаторска, когато става въпрос за намиране на нови способи да поддържаме връзка посредством нашите структури. С всеки минал ден като че ли се появява нов жанр и отмира някой стар.

Въпреки това, колкото и да се опитваме, има избрани структури, които безусловно не можем да разберем. Такъв е казусът с откритията, които ще разгледаме. Удивителните структури и реликви, които датират от допотопните столетия, са главно това, за което приказваме.

С две думи, здания и процеси, които не можем да си представим, че са правени толкоз от дълго време. Разбира се, някои от тези неща може и да бъдат направени през днешния ден, в случай че посветим нашите най-хубави служащи в работата. Но въпросът остава по какъв начин античните цивилизации са създали тези неща?

Тези структури са издигнати благодарение на техника, известна безусловно като „ Невъзможно антично инженерство “. Името е ясно – това е действителна неспособност.

Има доста доказателства за антична напреднала технология за рязане, открита в Египет и освен. Засега можем единствено да спекулираме и да спорим. Но, за жалост, решенията най-сетне ще се появят пред очите ни някой ден. И кой знае, може би решението е доста по-лесно, в сравнение с си мислим. Може би отговорът е просто да погледнем към небето и да се усмихнем. Нека да забележим тези невероятни неща:

6. Чапада Диамантина

Чапада Диамантина или „ Диамантеното плато “ е район на щата Баия, в североизточната част на Бразилия. Тази планинска верига е известна като „ Serra do Espinhaço “ в щата Минас Жерайс, южно от Баия.

Тук има големи каньони с реки от кафеникави води и няколко водопада. Пътеките в миналото са били употребявани от миньори в търсене на диаманти. Има доста пещери, където могат да бъдат открити праисторически скални рисунки и други доказателства за ранно човешко обитаване. Поради тази причина Иракуара получава прозвището „ Градът на пещерите “.

Но любопитнито тук е една канара, която е отрязана в древността по много забавен метод. Като че ли някаква супер съвременна машина е рязала тук.

5. Скалните релефи в Дадзу – античните цивилизации не са били софтуерно напреднали?

Скалните   рисунки на Дадзу  са поредност от китайски религиозни статуи и дърворезби и обект на международното наследство на ЮНЕСКО. Релефите датират от 7-ми век сл. н. е., изобразяващи и повлияни от будистки, конфуциански и даоистки вярвания.  

Някои са в изсечени в скалните пещерни светилища, в нормалния китайски будистки жанр. Но множеството са скални релефи, издълбани в откритите скали. Вписани са като обект на международното културно наследство през 1999 година. Скалните релефи в Дадзу се състоят от 75 предпазени обекта, съдържащи към 50 000 скулптури, с над 100 000 китайски йероглифа, образуващи надписи и епиграфи. Вижте повече за Пещерите Дадзу !

4. Скалните църкви в Лалибела

11-те средновековни монолитни пещерни църкви са ситуирани в планински регион в сърцето на Етиопия покрай обичайно село с жилища с кръгла форма. Лалибела е високо място на етиопското християнство, употребявано и до през днешния ден като място за поклонение и лоялност.

Строежът им се приписва на цар Лалибела, който построил през 12-ти век „ Нов Йерусалим “, откакто мюсюлманските завоевания спрели християнските поклонения в Светите земи. Лалибела процъфтява след упадъка на империята Аксум.

Църквите не са издигнати по обичайния метод, а по-скоро са изсечени в канара от монолитни блокове. Тези блокове били в допълнение издълбани, оформяйки порти, прозорци , колони, разнообразни подове, покриви и така нататък Тази голяма работа била в допълнение приключена с обширна система от дренажни канавки, изкопи и церемониални проходи, някои с отвори към монашески пещери и катакомби.

3. Баалбек – античните цивилизации не са били софтуерно напреднали?

Как руините на Баалбек в Ливан се считат за място на боговете? Кацнал на висока могила с аспект към буйната котловина Бекаа в Ливан, се намира Баалбек, град, напоен с история и дом на руините на един от най-големите римски религиозни обекти. Останалите му колонади са се трансформирали в национална емблема.

Но 300-годишното римско ръководство на Баалбек засенчва неговите 10 000 години непрестанно обитаване. Праисторическия му генезис и ролята му на извор на двата съществени водни източника в долината – епицентър на живот и изобилие. 

Римляните го познават с гръцкото му име Хелиополис, което значи “град на слънцето ”. Камъните за храма на Юпитер са изключително забележителни заради изключителния си размер. За подиума на храмовете били изсечени камъни с дължина до 20 метра и височина до четири метра, тежащи към 1000 тона всеки.

Тези съществени камъни, изключително тези на Трилитона, са една от огромните мистерии на античния свят. Не е известно по какъв начин тези тежки блокове – повече от 10 пъти тежестта на обособените блокове, които съставляват Голямата пирамида в Гиза – са били повдигнати на място. Наклонът нагоре на могилата изключва колички, лостове и макари.

2. Витрифицираните каменни остатъци от Инките

Витрифицираните камъни са просто камъни, които са били разтопени до точка, в която образуват стъкло или глазура. В археологическите кръгове има доста диспути по отношение на изследваните антични образци по две аргументи. Първо, малко случаи са известни, че са тествани и даже да са, има доста въпроси по отношение на това по какъв начин са направени.

Стъклените скали се образуват естествено при условия на висока температура и налягане, открити във и към вулканите. Стъклото или глазурата обичайно се основават благодарение на пещ. Керамичните глазури се основават посредством залепване на избрани тънко натрошени камъни, от време на време с тинктури, върху изпечени тенджери и чинии. След това всичко се изпича до температури, нормално надвишаващи 1000 градуса по Целзий.

Любопитното с античните остъклени мостри е, че те се намират върху толкоз огромни предмети, че не могат да бъдат сложени в пещ.  Самият развой на витрификация е много тайнствен. Екип от химици подлага скални проби от 11 замъци на непоколебим химичен разбор. Те заключават, че температурите, нужни за производството на витрификация, са до 1100°C. Простото изгаряне на стените с дърво, преплетено с камък, не може да реализира такива температури. Последните опити в тази тенденция на процедура нямаха никакъв триумф.

Има няколко доказани случая на необикновени витрифицирани остатъци от целия свят. Грубите каменни стени наподобява са били подложени на действието на топлината. В нито една от тези структури обаче не е открит хоросан. Въпреки това скалите наподобяват слети дружно.

1. Саксайуаман – градът на инките в Перу

Саксайуаман е крепост в северните околности на град Куско , Перу – историческата столица на империята на инките. Мястото е на надморска височина от 3 701 метра. Някои от камъните тежат по 300 – 400 тона и са били пренесени от разстояние над 30 километра, след което били повдигнати и подредени един върху различен с изключителна точност и акуратност.

Твърди се, че комплексът е издигнат от инките през 15-ти век. На мястото са издигнати сухи каменни стени, построени от големи камъни, като служащите деликатно изрязвали камъните, с цел да ги прилепнат компактно един към различен без хоросан.

Испанският летописец Педро Сиеса де Леон написа през 1553 година:

Скалата е изкопана за основата, която е готова с такава издръжливост, че ще издържи колкото издържи светът. Според моята оценка структурата имаше дължина 330 крачкии широчина 200. Стените й бяха толкоз здрави, че нямаше артилерия, която да ги пробие.

Главният вход беше нещо, почтено за съзерцаване, с цел да се види какъв брой добре е издигнат и по какъв начин стените са подредени по този начин, че едната командва другата. И в тези стени имаше камъни, толкоз огромни и могъщи, че умориха преценката да си показва по какъв начин биха могли да бъдат пренесени и сложени и кой би могъл да има задоволително мощ да ги оформи, като виждах, че измежду тези хора има толкоз малко принадлежности.

Някои от тези камъни са необятни съвсем 4 метра и дълги повече от 6 метра, а други са по-дебели от бик. Всички камъни са положени и съединени с такава тактичност, че риал не може да бъде подложен сред два от тях.

Вижте още от загадките на античните цивилизации във видеото: