Георги Пашкулев: Неразумното и неоправдано бързане на Петков за РСМ
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
От месеци министър-председателят приказва на неясен език, артикулира с изпитание, само че е явно, че е непрекъснато в положително въодушевление. Почти нищо не е останало от оптимизма на гласоподавателите, само че Петков и неговият А-отбор са оптимисти.
Впечатлението, което остави Петков у всички беше за нездравословно бързане във връзка с районен съд Македония. Преди даже да понечи промените, които болшинството българи очакваше, министър председателят и неговият външнополитически консултант побягнаха в посока Скопие. С наивна наслада те оповестиха, че Скопие са се отказали от териториални искания с нота до Организация на обединените нации. Посещението, което трябваше да е „ историческо “, остана в паметта по-скоро, като леко истерично. Оттогава до през днешния ден политиката във връзка с РСМ е неподредена, тъй като е въображаема да обслужи неразбираеми ползи и е правена с едно пренебрежение към мнението на експерти, дипломати и наблюдаващи по тематиката.
През последните дни рецесията, която държавното управление единствено провокира посредством инатливата си позиция по отношение на РСМ закупи нови измерения, когато пред Народното събрание министърът на външните работи Теодора Генчовска, която в качеството си на министър е призваната по закон да извършва правилата на външната политика на България, намерено призна за разлики с министър-председателя и неговата външнополитическа съветничка. И в случай че за Петков и съветничката законът няма наложителен темперамент, какво остава за Конституцията, то за болшинството в България това не е по този начин.
Докато основаваше новата си партия, Петков за следващ път остави подозрения за още една неподреденост – липса на ред в региона на външната политика. В този безпорядък ролята на Министерство на външните работи и на неговия министър на външните работи е по-скоро спомагателна. Виждаме министър Генчовска релативно рядко, а дните след 24 февруари ролята ѝ и тази на професионалната колегия в Министерство на външните работи беше сведена до това да осведомят от кое място и по кое време ще заминат рейсове от Украйна за България. Своеобразната роля на диспечер напълно се затвърди откакто по необясними аргументи отпред на спешния щаб бе назначен Валери Рачев, различен непосредствен до Чернева човек.
Тъй както Петков приказва неясно и мъчно артикулира тезите си на български език остава мъчно да се разбере и какви са целите му. Той доста желае да реши въпроса с РСМ, само че по своему, без да се вслушва в мнението на хора, които надалеч преди той да яхне смяната са се занимавали с тематиката и са в елементи осведомени с неща, свързани със Скопие и Белград, които надвишават надалеч знанията на Петков. Знания, които той сякаш има от своята съветничка по външна политика и които нямат нищо общо с професионалното мнение на основни фактори, като разследващите служби да вземем за пример. Неговата съветничка е човек, който внушава, че доста харесва да се занимава с дипломация, само че с инстикт на човек, който прави това в свободното си време.
Оказва се, че Петков освен мъчно приказва на български, само че и на британски език той мъчно формулира тези. Премиерът позволи сериозен гаф по време на форума на страните-членки от НАТО от Балканите, който се организира в Бояна. Тогава той заприказва за „ права на малцинствата “, открехвайки по този метод опцията за искания на РСМ по отношение на България. Отделно самата среща беше сериозен дипломатически неуспех, тъй като на нея не бяха поканени министър председателите или държавните глави на останалите страни-членки на НАТО от Югоизточна Европа – Албания, Хърватия, Гърция и Турция.
Последните събития, след откриването на Културния център „ Иван Михайлов “ в Битоля, запечатаха безапелационното разбиране, че ръководещите в Скопие нямат никакво желание да изградят изцяло самостоятелна и свободна страна. Те са подготвени на всевъзможни провали единствено и единствено да запазят наказаната от историята югославска тоталитарна идеология. За тях обслужването на непознатите ползи е по-важно от отбраната на личните.
След размяната на визити сред Скопие и София, началото на войната в Украйна вкара Петков и екипа му в нов дискурс. Отново на сложен български език той и досега не може да изясни, какво и за какво прави София. Има една декларативност в разказа му, подплатена с паразитни изречения от които нищо не произтича.
Междувременно и за Петков, само че и за българското общество стана непоколебимо ясно, че България не е в положение да отбрани личната си сигурност, с цел да е в положение да съобщи себе си на интернационалната сцена. Колкото и да желаеме, и да е въпрос на консенсус да предоставим поддръжка на Украйна, ние сякаш не можем, тъй като Петков не е стопанин на ситуацията, не е и на своята слаба коалиция. Срамно е хиляди да виждат това, което Петков не вижда.
Във вътрешнополитически проект Петков стана за смях, откакто вместо да се занимава с РСМ, трябваше най-малко да се опита съответно да се пребори в името на реформирането на правосъдната система. Фиаското със задържането на Борисов към момента отеква, до момента в който ориста на Гешев не е в ръцете на неговите критици. В същото време съмненията, свързани с Плана за възобновяване се ускоряват, само че Петков и Василев са все по този начин оптимисти. Те не виждат това, което „ Файненшъл таймс “ вижда в „ Джемкорп “, което в случай че не беше учудващо, щеше да е съмнително. Петков понесе нов крах, откакто издигнатият претендент за гуверньор на Българска народна банка се отдръпна. С което още веднъж потвърди, че министър председателят не ръководи държавно управление, a група от хора с разнообразни ползи.
Цялата политика на това държавно управление е правена „ на коляно “ с убеждението, че да се ръководи страна е лесна работа. Като това да искаш оставката на ръководителя на НСО, само че да не я получиш, тъй като не знаеш, че не е твоя работа да я искаш. Въобще това държавно управление не знае, не е образовано във връзка с доста и все основни неща.
Правителството на Петков е най-слабото, което България има за последните десетилетия. Трудно е даже да се направи параленост, дали изобщо след Освобождението ние сме имали по-безлично и безредно ръководство на хора, които главно се забавляват в клиширан тип и не са в положение да осъзнаят къде се намират и в какво се състои тяхната задача. Нещо като Наско Атанасов от Хасково.
Авторът е основен редактор на БГНЕС
От месеци министър-председателят приказва на неясен език, артикулира с изпитание, само че е явно, че е непрекъснато в положително въодушевление. Почти нищо не е останало от оптимизма на гласоподавателите, само че Петков и неговият А-отбор са оптимисти.
Впечатлението, което остави Петков у всички беше за нездравословно бързане във връзка с районен съд Македония. Преди даже да понечи промените, които болшинството българи очакваше, министър председателят и неговият външнополитически консултант побягнаха в посока Скопие. С наивна наслада те оповестиха, че Скопие са се отказали от териториални искания с нота до Организация на обединените нации. Посещението, което трябваше да е „ историческо “, остана в паметта по-скоро, като леко истерично. Оттогава до през днешния ден политиката във връзка с РСМ е неподредена, тъй като е въображаема да обслужи неразбираеми ползи и е правена с едно пренебрежение към мнението на експерти, дипломати и наблюдаващи по тематиката.
През последните дни рецесията, която държавното управление единствено провокира посредством инатливата си позиция по отношение на РСМ закупи нови измерения, когато пред Народното събрание министърът на външните работи Теодора Генчовска, която в качеството си на министър е призваната по закон да извършва правилата на външната политика на България, намерено призна за разлики с министър-председателя и неговата външнополитическа съветничка. И в случай че за Петков и съветничката законът няма наложителен темперамент, какво остава за Конституцията, то за болшинството в България това не е по този начин.
Докато основаваше новата си партия, Петков за следващ път остави подозрения за още една неподреденост – липса на ред в региона на външната политика. В този безпорядък ролята на Министерство на външните работи и на неговия министър на външните работи е по-скоро спомагателна. Виждаме министър Генчовска релативно рядко, а дните след 24 февруари ролята ѝ и тази на професионалната колегия в Министерство на външните работи беше сведена до това да осведомят от кое място и по кое време ще заминат рейсове от Украйна за България. Своеобразната роля на диспечер напълно се затвърди откакто по необясними аргументи отпред на спешния щаб бе назначен Валери Рачев, различен непосредствен до Чернева човек.
Тъй както Петков приказва неясно и мъчно артикулира тезите си на български език остава мъчно да се разбере и какви са целите му. Той доста желае да реши въпроса с РСМ, само че по своему, без да се вслушва в мнението на хора, които надалеч преди той да яхне смяната са се занимавали с тематиката и са в елементи осведомени с неща, свързани със Скопие и Белград, които надвишават надалеч знанията на Петков. Знания, които той сякаш има от своята съветничка по външна политика и които нямат нищо общо с професионалното мнение на основни фактори, като разследващите служби да вземем за пример. Неговата съветничка е човек, който внушава, че доста харесва да се занимава с дипломация, само че с инстикт на човек, който прави това в свободното си време.
Оказва се, че Петков освен мъчно приказва на български, само че и на британски език той мъчно формулира тези. Премиерът позволи сериозен гаф по време на форума на страните-членки от НАТО от Балканите, който се организира в Бояна. Тогава той заприказва за „ права на малцинствата “, открехвайки по този метод опцията за искания на РСМ по отношение на България. Отделно самата среща беше сериозен дипломатически неуспех, тъй като на нея не бяха поканени министър председателите или държавните глави на останалите страни-членки на НАТО от Югоизточна Европа – Албания, Хърватия, Гърция и Турция.
Последните събития, след откриването на Културния център „ Иван Михайлов “ в Битоля, запечатаха безапелационното разбиране, че ръководещите в Скопие нямат никакво желание да изградят изцяло самостоятелна и свободна страна. Те са подготвени на всевъзможни провали единствено и единствено да запазят наказаната от историята югославска тоталитарна идеология. За тях обслужването на непознатите ползи е по-важно от отбраната на личните.
След размяната на визити сред Скопие и София, началото на войната в Украйна вкара Петков и екипа му в нов дискурс. Отново на сложен български език той и досега не може да изясни, какво и за какво прави София. Има една декларативност в разказа му, подплатена с паразитни изречения от които нищо не произтича.
Междувременно и за Петков, само че и за българското общество стана непоколебимо ясно, че България не е в положение да отбрани личната си сигурност, с цел да е в положение да съобщи себе си на интернационалната сцена. Колкото и да желаеме, и да е въпрос на консенсус да предоставим поддръжка на Украйна, ние сякаш не можем, тъй като Петков не е стопанин на ситуацията, не е и на своята слаба коалиция. Срамно е хиляди да виждат това, което Петков не вижда.
Във вътрешнополитически проект Петков стана за смях, откакто вместо да се занимава с РСМ, трябваше най-малко да се опита съответно да се пребори в името на реформирането на правосъдната система. Фиаското със задържането на Борисов към момента отеква, до момента в който ориста на Гешев не е в ръцете на неговите критици. В същото време съмненията, свързани с Плана за възобновяване се ускоряват, само че Петков и Василев са все по този начин оптимисти. Те не виждат това, което „ Файненшъл таймс “ вижда в „ Джемкорп “, което в случай че не беше учудващо, щеше да е съмнително. Петков понесе нов крах, откакто издигнатият претендент за гуверньор на Българска народна банка се отдръпна. С което още веднъж потвърди, че министър председателят не ръководи държавно управление, a група от хора с разнообразни ползи.
Цялата политика на това държавно управление е правена „ на коляно “ с убеждението, че да се ръководи страна е лесна работа. Като това да искаш оставката на ръководителя на НСО, само че да не я получиш, тъй като не знаеш, че не е твоя работа да я искаш. Въобще това държавно управление не знае, не е образовано във връзка с доста и все основни неща.
Правителството на Петков е най-слабото, което България има за последните десетилетия. Трудно е даже да се направи параленост, дали изобщо след Освобождението ние сме имали по-безлично и безредно ръководство на хора, които главно се забавляват в клиширан тип и не са в положение да осъзнаят къде се намират и в какво се състои тяхната задача. Нещо като Наско Атанасов от Хасково.
Авторът е основен редактор на БГНЕС
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ