Петте карти, на които залага руската пропаганда в България
ФАКТИ разгласява отзиви с необятен набор от гледни точки, с цел да предизвиква градивни диспути.
Не е нужна специфична социология, с цел да се види какви вреди е нанесла съветската военна агитация на българското публично схващане. Достатъчно е да се наблюдава смяната в отношението към украинските бежанци. В началото на войната хората ги одобряваха с възторг по домовете си, а през днешния ден все по-често се чуват реплики от вида: „ Откъде накъде техните деца ще вървят на детска градина, а аз не мога да запиша своето “ и други сходни. Макар че след десетмесечен обстрел ситуацията на украинците напълно не се е подобрило, в противен случай.
Просто пропагандата имаше време да облъчи българите. Тя, естествено, потегля от държавните и околните до тях източници в Москва, с цел да се подхване от локалните ѝ представители, внедрени на разнообразни равнища – от обществените мрежи до високите етажи на политиката. В множеството случаи те са внимателни, не споделят непосредствено „ давайте братушки! “, а употребяват по-сложни пропагандни тактики, което на собствен ред усложнява идентифицирането им в общия хор на общественото говорене. И въпреки всичко елементарно може да ги познаете по петте карти, на които залагат.
Първа карта: плурализмът
Ненадейно Путиновата колония у нас се загрижи за плурализъм на гледните точки в медиите, нищо че за самия Путин сходно условие не важи. И се упорства, че поддръжката за Русия във войната е равностойна позиция на поддръжката за Украйна. Така по изискване се заличава разграничението сред агресор и жертви и те стават просто две страни в един спор, без значение кой кого е нападнал и дали съветската войска месеци наред унищожава Украйна и жителите ѝ или противоположното.
Позоваването на плурализма в тази ситуация е пропагандна хватка, а не професионален мотив. Защото преди да се стигне до този плурализъм в закона има друго кардинално условие, което наложително би трябвало да бъде изпълнено – не се позволяват отзиви, които „ оневиняват свирепост и принуждение “. Да не приказваме, че опитите да се оневини експанзията на Путин с исторически доводи, или че била отбрана на съветското малцинство в Украйна, сами по себе си са несъстоятелни. Всяка страна във всеки миг може да откри мотив за искания със остаряла дата към съседите си. И няма естествен човек, който да се съгласи, че избиването на болшинството е форма на битка за правата на малцинствата. По тази логичност ние би трябвало да нападнем РСМакедония, а Турция нас.
Втората карта: уотабаутизъм
Той е реторично събитие, при което отговаряш на обвиняванията с контраобвинения за същото. Нима Съединени американски щати не постъпват в разнообразни краища на света както Путин в Украйна? Парадоксът е явен – използваш за свое опрощение непознато държание, което другояче отричаш, само че прави пропагандна работа, тъй като изважда военните спорове от политическия им подтекст. Като че ли те са естествени феномени, които се случват от единствено себе си.
Най-често, поради близостта им до нас, за образец се дават въздушните удари на НАТО в Белград през 1999 година. Тогава фактически немалка част от българското общество ги осъди от чисто хуманна позиция, без значение от какво бяха провокирани. Но дружно с това единствено върлите комунисти отказваха да схванат, че НАТО се намеси в югославския спор, с цел да предотврати хилядите жертви, които щеше да вземе етническото пречистване в Косово, готвено от режима на Слободан Милошевич, подкрепян от Москва.
Трета карта: опасността
Сред аргументите за нуклеарната опасност, отправяна от Путин, евентуално е безпокойството му да не показа ориста на Милошевич, а НАТО да удари Русия, с цел да приключи нашествието му в Украйна. Но тази опасност, с изключение на предизвестие към западните политици, оказва и агитационен напън върху елементарния човек, с цел да го изправи пред самосъхранителния въпрос: какви са ми на мен украинците, че поради тях да пожертвам личния си живот. И да го накара тихомълком да изостави солидарността с жертвите, признателен, че не е сред тях.
Заедно с нуклеарната опасност върви и битовата: за тези, които са срещу Путин, няма газ и зимата ще стоят на студено. Близкият небосвод на вероятните неволи би трябвало да скрие по-далечния – че за Путин газът от дълго време не е битова стока, а оръжие против Запада, и когато го купуваш от него ти в действителност го въоръжаваш.
Четвърта карта: врагът
Той, несъмнено, е НАТО. Въпреки че с просто око се вижда противоположното, пропагандата би трябвало да изкара Путин жертва, а не агресор. И хората да повярват, че за войната е отговорен НАТО. Разширяването на Алианса през последните десетилетия е показано като военна тактика, ориентирана против Русия, а не като непринуден акт на страните, включили се към пакта за групова сигурност. И да забравим, че не НАТО ни караше да влезем в него, а ние го искахме с консенсус, в който се включиха даже някогашните комунисти. И че го направихме, не с цел да нападнем разпадналия се Съветски съюз, а с цел да имаме гаранции, че той няма да ни нападне.
Пета карта: народът
Най-важната задача на съветската военна агитация е да забие „ чеп “ сред народа и политиците с евроатлантическа ориентировка (засега множеството декларират, че са такива). И да твърди, възползвайки се от настройките, които сама основава, че политиците не показват волята на народа, тъй като са подвластни от Запада. Сред многото пропагандни нонсенси, повтаряни до изнемога, е че, в случай че си самостоятелен в България, харесваш Путин, а в случай че си предан към сътрудниците си, значи си подвластен. Така съветските проксита се подвизават като български патриоти и заобикалят неуместните въпроси за личната си взаимозависимост от някой, който те е оповестил за „ неприятелска страна “.
Не съм срещал социологически изследвания по въпроса, само че какво би трябвало да ни подскаже, в случай че - както настояват съветските проксита в един глас със самия Путин - народът не е склонен с решението на депутатите за даване на оръжие на Украйна? А това решение беше взето със забележително болшинство. Да напомня, че единствено преди месец същият този народ избра същите тези депутати, които на криеха, че най-сетне ще дават оръжие на Украйна като знак за нашата евроатлантическа принадлежност.
Постистината се настани в България
Какво значи, в случай че народът гласоподава за партии, които са против нашествието на Путин, а в същото време е на негова страна? Значи, че нашата обществена среда към този момент е изцяло овладяна от постистината, при която формираш лично мнение против личните ти ползи. Това става под въздействието на групови страсти, които изтласкват рационалните причини и обстоятелствата. В случая страстите са усилените от пропагандата страхове от мраз, апетит и нуклеарни удари, както и добре манипулираната от някогашния режим обичайната за българите историческа и културна обвързаност към руснаците.
Значи още, че в близко бъдеще е допустимо народът искрено да гласоподава за пропутинова партия и по този начин Путин да завоюва войната, вместо в Украйна - в България, без да я е водил. Постистината обаче е нещо като медиен сомнамбулизъм и постоянно има късмет да се събудиш – ей по този начин, както се разхождаш по покрива с заплаха за живота.
Автор: Георги Лозанов
Не е нужна специфична социология, с цел да се види какви вреди е нанесла съветската военна агитация на българското публично схващане. Достатъчно е да се наблюдава смяната в отношението към украинските бежанци. В началото на войната хората ги одобряваха с възторг по домовете си, а през днешния ден все по-често се чуват реплики от вида: „ Откъде накъде техните деца ще вървят на детска градина, а аз не мога да запиша своето “ и други сходни. Макар че след десетмесечен обстрел ситуацията на украинците напълно не се е подобрило, в противен случай.
Просто пропагандата имаше време да облъчи българите. Тя, естествено, потегля от държавните и околните до тях източници в Москва, с цел да се подхване от локалните ѝ представители, внедрени на разнообразни равнища – от обществените мрежи до високите етажи на политиката. В множеството случаи те са внимателни, не споделят непосредствено „ давайте братушки! “, а употребяват по-сложни пропагандни тактики, което на собствен ред усложнява идентифицирането им в общия хор на общественото говорене. И въпреки всичко елементарно може да ги познаете по петте карти, на които залагат.
Първа карта: плурализмът
Ненадейно Путиновата колония у нас се загрижи за плурализъм на гледните точки в медиите, нищо че за самия Путин сходно условие не важи. И се упорства, че поддръжката за Русия във войната е равностойна позиция на поддръжката за Украйна. Така по изискване се заличава разграничението сред агресор и жертви и те стават просто две страни в един спор, без значение кой кого е нападнал и дали съветската войска месеци наред унищожава Украйна и жителите ѝ или противоположното.
Позоваването на плурализма в тази ситуация е пропагандна хватка, а не професионален мотив. Защото преди да се стигне до този плурализъм в закона има друго кардинално условие, което наложително би трябвало да бъде изпълнено – не се позволяват отзиви, които „ оневиняват свирепост и принуждение “. Да не приказваме, че опитите да се оневини експанзията на Путин с исторически доводи, или че била отбрана на съветското малцинство в Украйна, сами по себе си са несъстоятелни. Всяка страна във всеки миг може да откри мотив за искания със остаряла дата към съседите си. И няма естествен човек, който да се съгласи, че избиването на болшинството е форма на битка за правата на малцинствата. По тази логичност ние би трябвало да нападнем РСМакедония, а Турция нас.
Втората карта: уотабаутизъм
Той е реторично събитие, при което отговаряш на обвиняванията с контраобвинения за същото. Нима Съединени американски щати не постъпват в разнообразни краища на света както Путин в Украйна? Парадоксът е явен – използваш за свое опрощение непознато държание, което другояче отричаш, само че прави пропагандна работа, тъй като изважда военните спорове от политическия им подтекст. Като че ли те са естествени феномени, които се случват от единствено себе си.
Най-често, поради близостта им до нас, за образец се дават въздушните удари на НАТО в Белград през 1999 година. Тогава фактически немалка част от българското общество ги осъди от чисто хуманна позиция, без значение от какво бяха провокирани. Но дружно с това единствено върлите комунисти отказваха да схванат, че НАТО се намеси в югославския спор, с цел да предотврати хилядите жертви, които щеше да вземе етническото пречистване в Косово, готвено от режима на Слободан Милошевич, подкрепян от Москва.
Трета карта: опасността
Сред аргументите за нуклеарната опасност, отправяна от Путин, евентуално е безпокойството му да не показа ориста на Милошевич, а НАТО да удари Русия, с цел да приключи нашествието му в Украйна. Но тази опасност, с изключение на предизвестие към западните политици, оказва и агитационен напън върху елементарния човек, с цел да го изправи пред самосъхранителния въпрос: какви са ми на мен украинците, че поради тях да пожертвам личния си живот. И да го накара тихомълком да изостави солидарността с жертвите, признателен, че не е сред тях.
Заедно с нуклеарната опасност върви и битовата: за тези, които са срещу Путин, няма газ и зимата ще стоят на студено. Близкият небосвод на вероятните неволи би трябвало да скрие по-далечния – че за Путин газът от дълго време не е битова стока, а оръжие против Запада, и когато го купуваш от него ти в действителност го въоръжаваш.
Четвърта карта: врагът
Той, несъмнено, е НАТО. Въпреки че с просто око се вижда противоположното, пропагандата би трябвало да изкара Путин жертва, а не агресор. И хората да повярват, че за войната е отговорен НАТО. Разширяването на Алианса през последните десетилетия е показано като военна тактика, ориентирана против Русия, а не като непринуден акт на страните, включили се към пакта за групова сигурност. И да забравим, че не НАТО ни караше да влезем в него, а ние го искахме с консенсус, в който се включиха даже някогашните комунисти. И че го направихме, не с цел да нападнем разпадналия се Съветски съюз, а с цел да имаме гаранции, че той няма да ни нападне.
Пета карта: народът
Най-важната задача на съветската военна агитация е да забие „ чеп “ сред народа и политиците с евроатлантическа ориентировка (засега множеството декларират, че са такива). И да твърди, възползвайки се от настройките, които сама основава, че политиците не показват волята на народа, тъй като са подвластни от Запада. Сред многото пропагандни нонсенси, повтаряни до изнемога, е че, в случай че си самостоятелен в България, харесваш Путин, а в случай че си предан към сътрудниците си, значи си подвластен. Така съветските проксита се подвизават като български патриоти и заобикалят неуместните въпроси за личната си взаимозависимост от някой, който те е оповестил за „ неприятелска страна “.
Не съм срещал социологически изследвания по въпроса, само че какво би трябвало да ни подскаже, в случай че - както настояват съветските проксита в един глас със самия Путин - народът не е склонен с решението на депутатите за даване на оръжие на Украйна? А това решение беше взето със забележително болшинство. Да напомня, че единствено преди месец същият този народ избра същите тези депутати, които на криеха, че най-сетне ще дават оръжие на Украйна като знак за нашата евроатлантическа принадлежност.
Постистината се настани в България
Какво значи, в случай че народът гласоподава за партии, които са против нашествието на Путин, а в същото време е на негова страна? Значи, че нашата обществена среда към този момент е изцяло овладяна от постистината, при която формираш лично мнение против личните ти ползи. Това става под въздействието на групови страсти, които изтласкват рационалните причини и обстоятелствата. В случая страстите са усилените от пропагандата страхове от мраз, апетит и нуклеарни удари, както и добре манипулираната от някогашния режим обичайната за българите историческа и културна обвързаност към руснаците.
Значи още, че в близко бъдеще е допустимо народът искрено да гласоподава за пропутинова партия и по този начин Путин да завоюва войната, вместо в Украйна - в България, без да я е водил. Постистината обаче е нещо като медиен сомнамбулизъм и постоянно има късмет да се събудиш – ей по този начин, както се разхождаш по покрива с заплаха за живота.
Автор: Георги Лозанов
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ