Радосвет Радев: Бедствието в икономиката предстои
Буксуването на грантовете е инквизиция за бизнеса, споделя РАДОСВЕТ РАДЕВ в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ " Руските туристи ще ги забележим на картинка - в Турция или в Сочи Ще приемем еврото след 4 години Предприятията имат потребност от ликвидна поддръжка за пазари Онлайн митингът към този момент не е задоволителен, хората желаят да бъдат чути Вдъхновява ме непостигнатото Мечтая да скоча 2,40 метра
Радосвет Радев е ръководител на Българската стопанска камара от юни 2018 година, а преди този момент е зам.-председател на УС на БСК на публични начала, още от 1990 година Завършил е Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " и е специализирал маркетинг и мениджмънт в Съединени американски щати.
В момента Радосвет Радев е изпълнителен шеф на " Дарик холдинг ", ръководител на Надзорния съвет на " Доверие - Обединен холдинг " АД и ръководител на СД на " Албена " АД.
- Г-н Радев, държавното управление дефинира като исторически бюджета, който България получава от Европейски Съюз - 29 милиарда евро, с 1 милиард повече. В същото време Гърция се пребори за близо 80 милиарда, половината от парите за Франция пък са грантови. Като ръководител на най-старата работодателска организация каква е оценката Ви да контрактуваните от Европа пари?
- Във всички случаи количеството дефинира смисъла и резултата от усилието. Прочитът на тези 29 милиарда е тъкмо това двусмислие. От една страна, исторически толкоз доста пари на България не са обещавани и давани. От друга страна, в случай че се вземат помощите, разпределяни на глава от популацията, ще забележим, че ние сме на процедура опашкари. Но това е обстановката. Изводи могат да се създадат доста. Стоят обаче въпросите за какво нямаме дейно работещ лобизъм в Брюксел, за какво нямаме високо квалифицираната в най-хубавия смисъл на думата дипломация на Гърция, която във всяка една обстановка взема всичко допустимо. Защо нямаме авансово обявени тези значими стопански планове, които да бъдат защитими в реализацията си тъкмо освен това бюджетиране? Убеден към, че в случай че България имаше нещо значимо в общоевропейски подтекст и това нещо струваше да кажем 10 милиарда, които ние нямаме, бюджетът ни през днешния ден нямаше да е 29 милиарда, а 39 милиарда евро. Имам един малко невъзпитан израз: нямаме легенчетата. Когато нямаш подготвени легенчета, в които да налееш, няма да ти дадат нищо. В една чаша могат да се сипят 200 мл, не могат да се налеят 2 литра, даже да искаш. Уви, това е хронична уязвимост на България, от години. Може би единствено по времето на царя за България имаше друга оптика.
- Почти 8 милиарда ще са грантовете за България. В кои браншове предпочитано би трябвало да отидат тези пари предвид на коронакризата?
- Бедствието в стопанската система следва. И не бих изключил нито един бранш. От грантове имат потребност всички предприятия, които сега търсят ликвидна поддръжка - не с цел да запазят служащите си, а с цел да запазят бизнеса и пазарите си. Не знам дали е най-добре разделянето да мине през отрасловата им специфичност.
В същото време, това са и средствата, с които би трябвало да отидем в зелената стопанска система, в затварянето на тежки мощности - България е на второ място в Европейски Съюз след Полша по взаимозависимост от въглищна сила. Ще забележим, че в реалност парите са доста малко. И тук за мен ще бъде доста значима честността на държавното управление - по какъв начин тъкмо ще ги разпредели. Дали ще бъде на някакъв конкурентен принцип, дали бизнесът ще се състезава с планове, дали ще се търси публично-частно партньроство за реализация на тежки капиталови планове. В момента има куп незнайни - Tabula rasa, бяла дъска, на която, каквото напишеш, това ще прочетеш. То може да е неверно.
- Казахте, че бедствието в стопанската система следва. Все повече отзиви се чуват, че действително ще усетим и то доста тежко икономическата рецесия наесен. Какво е Вашето мнение?
- Ако денят Х е краят на рецесията, от него има един откъслек във времето, в който тя ще се прояви в тоталната си изчерпателност и едвам тогава ще стартира растежът нагоре. Сега се опитваме да решим уравнение с две незнайни - денят, в който медицински свършва пандемията, и денят, в който потегля да се възвръща стопанската система. А тя сега се деформира.
- В каква посока?
- На база токови удари - увеличена безработица, погубен туризъм, неработещ превоз, празни заведения. Спомняте си, по какъв начин се обясняваше какви чудеса ще станат, когато Данък добавена стойност падне на 9%. И? Сега цялостни ли са заведенията за хранене? Не. Затова ограниченията би трябвало да са като в неврохирургията - извънредно прецизни и тъкмо там, където в действителност процесите стават управляеми. В момента огромният проблем на всички български предприятия е, че нямат ликвидност. Наскоро разговарях с другар, който прави бизнес в Америка. Той ми сподели, че дори не е схванал по кое време е получил парите си. И то по елементарна формула: 15% от миналогодишния оборот - никаква администрация, никаква бюрократизация. Заверена сметка. В един миг попитал счетоводителя си по кое време компанията е направила продажби, че са пристигнали съответните пари. Получил отговор, че няма продажби, а това е федерален и щатски пакет за подкрепяне. Банален ставам с това, че една помощ има смисъл, единствено когато е своевременна. Даже размерът й не е толкоз значим, когато е в точния момент.
- По сходен метод трябваше да се помогне и на българския бизнес - с грантовите схеми от 3000 до 10 000 лева за дребните компании и от 30 000 до 100 000 за междинните компании. Но мярката буксува. Защо се получи това?
- Инквизиция на бизнеса. От документите на 27 000 компании сега са на 7-хилядната компания. Още преди месец споделих, че до момента в който се натуткат да дадат помощите на компаниите, част от тях няма да ги има. И всичко това ще легне върху обществената система.
- Още по-тежко е ситуацията с заемите за бизнеса. Започнаха ли банките да дават обезпечените от ББР заеми?
- Не знам подобен случай за компании, до момента в който за физическите лица процедурата започва.
- В момента към тежката икономическа обстановка се прибавя и усложнена политическа. Предстои ремонт на кабинета. Каква е оценката Ви за активността на министрите Владислав Горанов и Емил Караниколов, с които бизнесът директно работеше, и по какъв начин приемате новите имена Кирил Ананиев и Лъчезар Борисов?
- За Горанов не мога да не призная, че това, което направи за влизането на България в ERM II, е нещо, което бизнесът желае доста от дълго време. Да не приказваме, че БСК е първата организация, която ясно съобщи, че това е належащо на икономическата среда у нас. А моят заместител господин Бранков е от най-пристрастените радетели за влизането на страната ни в ERM II. Смятам, че напъните, които направиха и Горанов, и гуверньорът на Българска народна банка Димитър Радев, са потребни и скъпи.
Караниколов пък постоянно е бил извърнат към бизнеса. Виждам нещата, които динамизира, да вземем за пример в организациите за вложения и за дребни и междинни предприятия. Винаги обаче стореното от страната в очите на бизнеса наподобява незадоволително. Има ужасно доста какво да се направи.
Всички нови назначения и до момента бяха част от ръководството на процесите. В този смисъл, не считам, че е належащо дълго време, с цел да навлязат в ресорите си. Надявам се, че като нови хора на тези позиции ще имат повече сила да свършат предстоящите от обществото неща. Но продължава да стои въпросът дали протестиращите ще одобряват тези промени, дали тези промени ще спрат митингите.
- Казахте, че има доста неща, които би трябвало да се създадат. Бихте ли дал образец?
- Качването на прага за публичните поръчки. В момента може да бюджетираш някакви неща в връзките с бизнеса до 30 000 лв. - 15 000 евро. Това е смешно. У нас има мениджъри, чиято заплата е по-висока от лимита на публичните поръчки. Държавата може да вдигне прага на 100 000 лева, тя има задоволително контролни механизми, с цел да не отиват парите в братовчедки и другари. В момента част от бизнеса въобще не желае да се занимава с цялата тази плашеща и отровна администрация. И по противоположен път тази среда стартира да построява друга стопанска настъпателност. Започваш да измисляш по какъв начин да заобиколиш бюрокрацията.
- Колко дълъг виждате пътя на България от чакалнята до приемането на еврото?
- 4 години.
- Много хора не престават да се опасяват, че с приемането на еврото цените ще се вдигнат и животът ще нарастне. Какво ще им отговорите?
- Това е неуместно. Няма нищо да се промени. Потвърдено е присъединението на България към еврото в сменен курс 1,95583 лева за евро. Това по никакъв метод не трансформира икономическата среда. Просто в един миг ще би трябвало да се научим да разделяме на две. Заплата няма да е 2 000 лева, а 1000 евро, наемът няма да е 500 лева, а 250 евро. Големият казусът е различен и аз го проследявам от края на предната рецесия. Целият свят се държи проинфлационно. Всички банки в света - от Федералния запас на Съединени американски щати, през Японската централна банка до Европейската централна банка пишат значими документи, в които подчертаното изречение е: да увеличим инфлацията целесъобразно с 2%. Или да спрем дефлацията. Така че в прочут смисъл би трябвало да се радваме, в случай че цените тръгнат леко нагоре - само че в резултат на труд, произвеждане и продадени артикули и услуги.
- Туризмът пострада най-силно от коронакризата. В момента браншът се пробва по някакъв метод да стъпи на краката си. Каква е действителната обстановка?
- Трагична. Загубите като туристопоток са сред 70 и 80%. Има туристически обекти, които въобще няма да отворят. И в случай че заетостта в Златни пясъци, да вземем за пример, е 20%, това е по този начин, тъй като в съседство с тях нищо не отвори. В момента отчетливо се вижда оживление на уикенд туризма. Хората отиват петък и събота, и в неделя се връщат. Тогава има някакво раздвижване.
- Това обаче по никакъв метод не може да избави бранша. Очаквате ли банкрути и какъв ще е резултатът на доминото от това?
- Компаниите в туризма са с друг напредък. Например, една компания, която си е изплатила капиталовите разноски и не дължи нищо, няма да има проблем. Но компания, която има десетки милиони заеми, обезпечени с бъдещото нестабилно идване на туристи, е обречена.
- " Албена " - курортът, който първи вкара най-стриктните ограничения за отбрана от ковид, по какъв начин се оправя?
- Да, въведохме, най-съхраняващите здравето ограничения. И хората го правят оценка. Заетостта ни е 25% по отношение на същата дата предходната година. Но ние сме си споделили, че сега " Албена " не работи за 2020 година, а за 2021 година. Защото, в случай че създадем, а то към този момент се сътвори като ноу хау и протокол на работа, сигурната среда, туристите ще го оценят. И тук приказвам за целия холдинг - " Албена ", " Бялата лагуна " и " Приморско ". Хората имат вяра на сигурното.
- Руски туристи това лято ще забележим ли?
- На картинка - в Турция или в Сочи.
- Гърция вкара куп рестриктивни ограничения - PCR-тест, QR-код, затворени граници, карантина за българи в магазините. Имаше куп упования, че българският екскурзиант ще се върне към родното Черноморие. Защо това не може да се случи?
- Ние сме си отговорни. Предприемачите в туризма също имат своята виновност за това. Хората вземат към този момент доста по-къси ваканции. Някога, като дете съм ходел на почивна станция 17 дни. После морето стана 14 дни, по-късно - 10. Днес доста хора вземат 5 работни дни отпуск. И при толкоз пай интервал, двата дни за отиване е връщане да ги прекараш в тапи, ми се коства немодерно пилеене на време. Така че има хора, които отиват в Гърция, и други, които не отиват. Аз съм от вторите. Няма да им стъпя на гърците. От друга страна, като Ви споделям, че ние в " Албена " работим за 2021 година, гърците сега вършат същото. Те показват на целия свят, че ще бъде непокътнат здрав всеки екскурзиант, който влезе в Гърция. Това се манифестира. Това не е садизъм към българите и сърбите. А явен държавен пиар.
- Протестите против държавното управление не престават към този момент 14-ти ден. Каква е разликата спрямо недоволството от 2013 година и какъв излаз от обстановката виждате?
- Разликите са явни. Протестът 2013 година бе 404 дни, в този момент са 14. Безпрецедентно е това, че сега хора от целия набор са дружно на площада. На второ място е софтуерното време, в което живеем. Доскоро онлайн съществуването бе изцяло задоволително, с цел да изразиш несъгласието и митинга си. Онлайн протестиращите хора не излизат на улицата - задоволително им е да напишат мнението си във Facebook. Затова за мен запалването на този митинг, на тази вълна на физическото излизане на площада, демонстрира, че за хората онлайн митинга към този момент не е задоволителен. Това е разлика освен в календара, само че и в еволюцията на протестиращия човек. Онлайн жълтият картон към този момент не е задоволителен. Хората имат нужда да излязат и да бъдат чути. Те към този момент са чути. Изумен съм какъв брой хора от естаблишмънта споделят: настояванията на протестиращите са доста правилни. Премиерът споделя: аз чувам протестиращите. Коалиционните сътрудници на ръководещите декларират: Ние би трябвало да създадем нещата, които площадите желаят. Защо не са направени до момента?
Като млад чиновник в БНР работех в едно предаване, което допускаше свободно говорене, директни включвания без цензура. Дори комунистическа, тоталитарна България беше измислила формулата на обществените отдушници. Това предаване бе обществен винтил. Явно в демократичните промени обществените винтили не сработиха. Това е куриозното. Трябва ти един Жан Виденов и едно Дарик радио и сваляш държавно управление. Но тогава нямаше интернет. Сега всеки телефон е медия.
- И навръх фона на това, че всеки телефон е медия, на фона на обществените мрежи и десетките анонимни уеб сайтове, съумяват ли сериозните медии да отговорят на упованията, които има към тях гражданското общество - по този начин, както бе по време на митингите против Виденов 1997 година?
- Плурализмът на медиите е открит. Той е реалност. Има всевъзможни медии - същински, подправени, консервативни. Това, което е деформирано, е че няма никаква директна връзка сред честността на медията, нейните рекламни доходи и, респективно - оцеляването й като икономически индивид. Липсва медийната стопанска система, медийният капитализъм. Ако Дарик е слушано радио, би трябвало всички рекламодатели да са при него и аз ще имам ресурса да дам най-хубавите заплати, с цел да взема най-качествените хора. Но... какво виждаме - медии със наличие 0 или цялостно менте, които не банкрутират.
- " Стандарт " и Дарик бяха в основата на най-голямата медийна акция - интернационалната задача за избавяне на наказаните български медици в Либия " Не сте сами ". Защо през днешния ден е доста значимо медиите с изключение на да осведомят, да имат и обществено сърце?
- Винаги съм имам вяра, че корпоративна и обществена отговорност не е единствено красива композиция от думи. Като бизнесмен се пробвам да го върша. Тогава запълнихме вакуум, който беше основан от изчезналата функционалност на страната. Ние бяхме посочени от цяла Европа, че две медии се занимават с един и държавен, и обществен, само че и доста филантропичен проблем. Спомням си, че тогава в обичайна ни ранглиста " Политик на годината " трябваше да бъде Сесилия Саркози, която докара тези клетници от Либия. Но, до момента в който пристигна времето за гласоподаване, тя се разведе. И съгласно регламента нямаше по какъв начин да е политик на годината.
- Какви са упованията Ви за митингите - затихват ли? Политолози споделиха, че могат да продължат безспир.
- Протестът се самоорганизира. Но дали ще има дълъг живот, зависи от другата страна. Протестът може да бъде спрян или да изчезне в деня, в който се одобряват настояванията на протестиращите. Аз не виждам оня човек, облечен в доверие, който би бил посредник сред двете страни.
- Предсрочни парламентарни избори виждате ли?
- Има го в конституционния ред на нещата.
- На 21 юли имахте празник. Наскоро ми казахте, че той Ви плаши. Защо?
- Защото до момента не съм бил на 60. Мисълта, фантазиите, желанията са същите като на 50 или 40-годишния мъж. Но други неща не са - кръвното ми не е същото. Това е оня почтен мъжки боязън от това, което не зная по какъв начин ще стане, само че имам отговорността, че би трябвало да стане. Надявам се, след 10 години, на 70-годишнината ми, да Ви опиша тъкмо от какво ме е било боязън в идните 10.
- Кой е най-ценният подарък за Вас?
- На юбилея си бях с майка си и с децата си. Децата ми, несъмнено, са това, което съм написал дотук. Стигнах до безусловно ясното схващане, че да работиш с хора е доста скъпо. Предприемачът е крива сачма. И аз съм подобен - индивидуалист. Но това е бензинът, който е нужен на бизнесмена, с цел да успее. През годините обаче постепенно и бавно, тъкмо като опитомяването при Екзюпери, разбрах, че целият този индивидуализъм би трябвало да го подчиняваш на обща воля и обща посока. Припомних на сътрудниците си остарялата мъдрост - в случай че искаш да стигнеш бързо, вървиш самичък - в случай че желаете да стигнете надалеч, вървите дружно. Това претърпявам тук, в Българската стопанска камара.
- Успешният лидер не ръководи, а въодушевява. Вас какво Ви въодушевява?
- Ненаправеното, непостигнатото. Ако бях Стефка Костадинова, щях да желая всяка година да скачам с един сантиметър по-високо. И в този момент трябваше да желая да скачам, да вземем за пример, 240 сантиметра.
- За какво мечтае Радосвет Радев на 60 години?
- Да скоча 2,40 метра.
Радосвет Радев е ръководител на Българската стопанска камара от юни 2018 година, а преди този момент е зам.-председател на УС на БСК на публични начала, още от 1990 година Завършил е Юридическия факултет на СУ " Св. Климент Охридски " и е специализирал маркетинг и мениджмънт в Съединени американски щати.
В момента Радосвет Радев е изпълнителен шеф на " Дарик холдинг ", ръководител на Надзорния съвет на " Доверие - Обединен холдинг " АД и ръководител на СД на " Албена " АД.
- Г-н Радев, държавното управление дефинира като исторически бюджета, който България получава от Европейски Съюз - 29 милиарда евро, с 1 милиард повече. В същото време Гърция се пребори за близо 80 милиарда, половината от парите за Франция пък са грантови. Като ръководител на най-старата работодателска организация каква е оценката Ви да контрактуваните от Европа пари?
- Във всички случаи количеството дефинира смисъла и резултата от усилието. Прочитът на тези 29 милиарда е тъкмо това двусмислие. От една страна, исторически толкоз доста пари на България не са обещавани и давани. От друга страна, в случай че се вземат помощите, разпределяни на глава от популацията, ще забележим, че ние сме на процедура опашкари. Но това е обстановката. Изводи могат да се създадат доста. Стоят обаче въпросите за какво нямаме дейно работещ лобизъм в Брюксел, за какво нямаме високо квалифицираната в най-хубавия смисъл на думата дипломация на Гърция, която във всяка една обстановка взема всичко допустимо. Защо нямаме авансово обявени тези значими стопански планове, които да бъдат защитими в реализацията си тъкмо освен това бюджетиране? Убеден към, че в случай че България имаше нещо значимо в общоевропейски подтекст и това нещо струваше да кажем 10 милиарда, които ние нямаме, бюджетът ни през днешния ден нямаше да е 29 милиарда, а 39 милиарда евро. Имам един малко невъзпитан израз: нямаме легенчетата. Когато нямаш подготвени легенчета, в които да налееш, няма да ти дадат нищо. В една чаша могат да се сипят 200 мл, не могат да се налеят 2 литра, даже да искаш. Уви, това е хронична уязвимост на България, от години. Може би единствено по времето на царя за България имаше друга оптика.
- Почти 8 милиарда ще са грантовете за България. В кои браншове предпочитано би трябвало да отидат тези пари предвид на коронакризата?
- Бедствието в стопанската система следва. И не бих изключил нито един бранш. От грантове имат потребност всички предприятия, които сега търсят ликвидна поддръжка - не с цел да запазят служащите си, а с цел да запазят бизнеса и пазарите си. Не знам дали е най-добре разделянето да мине през отрасловата им специфичност.
В същото време, това са и средствата, с които би трябвало да отидем в зелената стопанска система, в затварянето на тежки мощности - България е на второ място в Европейски Съюз след Полша по взаимозависимост от въглищна сила. Ще забележим, че в реалност парите са доста малко. И тук за мен ще бъде доста значима честността на държавното управление - по какъв начин тъкмо ще ги разпредели. Дали ще бъде на някакъв конкурентен принцип, дали бизнесът ще се състезава с планове, дали ще се търси публично-частно партньроство за реализация на тежки капиталови планове. В момента има куп незнайни - Tabula rasa, бяла дъска, на която, каквото напишеш, това ще прочетеш. То може да е неверно.
- Казахте, че бедствието в стопанската система следва. Все повече отзиви се чуват, че действително ще усетим и то доста тежко икономическата рецесия наесен. Какво е Вашето мнение?
- Ако денят Х е краят на рецесията, от него има един откъслек във времето, в който тя ще се прояви в тоталната си изчерпателност и едвам тогава ще стартира растежът нагоре. Сега се опитваме да решим уравнение с две незнайни - денят, в който медицински свършва пандемията, и денят, в който потегля да се възвръща стопанската система. А тя сега се деформира.
- В каква посока?
- На база токови удари - увеличена безработица, погубен туризъм, неработещ превоз, празни заведения. Спомняте си, по какъв начин се обясняваше какви чудеса ще станат, когато Данък добавена стойност падне на 9%. И? Сега цялостни ли са заведенията за хранене? Не. Затова ограниченията би трябвало да са като в неврохирургията - извънредно прецизни и тъкмо там, където в действителност процесите стават управляеми. В момента огромният проблем на всички български предприятия е, че нямат ликвидност. Наскоро разговарях с другар, който прави бизнес в Америка. Той ми сподели, че дори не е схванал по кое време е получил парите си. И то по елементарна формула: 15% от миналогодишния оборот - никаква администрация, никаква бюрократизация. Заверена сметка. В един миг попитал счетоводителя си по кое време компанията е направила продажби, че са пристигнали съответните пари. Получил отговор, че няма продажби, а това е федерален и щатски пакет за подкрепяне. Банален ставам с това, че една помощ има смисъл, единствено когато е своевременна. Даже размерът й не е толкоз значим, когато е в точния момент.
- По сходен метод трябваше да се помогне и на българския бизнес - с грантовите схеми от 3000 до 10 000 лева за дребните компании и от 30 000 до 100 000 за междинните компании. Но мярката буксува. Защо се получи това?
- Инквизиция на бизнеса. От документите на 27 000 компании сега са на 7-хилядната компания. Още преди месец споделих, че до момента в който се натуткат да дадат помощите на компаниите, част от тях няма да ги има. И всичко това ще легне върху обществената система.
- Още по-тежко е ситуацията с заемите за бизнеса. Започнаха ли банките да дават обезпечените от ББР заеми?
- Не знам подобен случай за компании, до момента в който за физическите лица процедурата започва.
- В момента към тежката икономическа обстановка се прибавя и усложнена политическа. Предстои ремонт на кабинета. Каква е оценката Ви за активността на министрите Владислав Горанов и Емил Караниколов, с които бизнесът директно работеше, и по какъв начин приемате новите имена Кирил Ананиев и Лъчезар Борисов?
- За Горанов не мога да не призная, че това, което направи за влизането на България в ERM II, е нещо, което бизнесът желае доста от дълго време. Да не приказваме, че БСК е първата организация, която ясно съобщи, че това е належащо на икономическата среда у нас. А моят заместител господин Бранков е от най-пристрастените радетели за влизането на страната ни в ERM II. Смятам, че напъните, които направиха и Горанов, и гуверньорът на Българска народна банка Димитър Радев, са потребни и скъпи.
Караниколов пък постоянно е бил извърнат към бизнеса. Виждам нещата, които динамизира, да вземем за пример в организациите за вложения и за дребни и междинни предприятия. Винаги обаче стореното от страната в очите на бизнеса наподобява незадоволително. Има ужасно доста какво да се направи.
Всички нови назначения и до момента бяха част от ръководството на процесите. В този смисъл, не считам, че е належащо дълго време, с цел да навлязат в ресорите си. Надявам се, че като нови хора на тези позиции ще имат повече сила да свършат предстоящите от обществото неща. Но продължава да стои въпросът дали протестиращите ще одобряват тези промени, дали тези промени ще спрат митингите.
- Казахте, че има доста неща, които би трябвало да се създадат. Бихте ли дал образец?
- Качването на прага за публичните поръчки. В момента може да бюджетираш някакви неща в връзките с бизнеса до 30 000 лв. - 15 000 евро. Това е смешно. У нас има мениджъри, чиято заплата е по-висока от лимита на публичните поръчки. Държавата може да вдигне прага на 100 000 лева, тя има задоволително контролни механизми, с цел да не отиват парите в братовчедки и другари. В момента част от бизнеса въобще не желае да се занимава с цялата тази плашеща и отровна администрация. И по противоположен път тази среда стартира да построява друга стопанска настъпателност. Започваш да измисляш по какъв начин да заобиколиш бюрокрацията.
- Колко дълъг виждате пътя на България от чакалнята до приемането на еврото?
- 4 години.
- Много хора не престават да се опасяват, че с приемането на еврото цените ще се вдигнат и животът ще нарастне. Какво ще им отговорите?
- Това е неуместно. Няма нищо да се промени. Потвърдено е присъединението на България към еврото в сменен курс 1,95583 лева за евро. Това по никакъв метод не трансформира икономическата среда. Просто в един миг ще би трябвало да се научим да разделяме на две. Заплата няма да е 2 000 лева, а 1000 евро, наемът няма да е 500 лева, а 250 евро. Големият казусът е различен и аз го проследявам от края на предната рецесия. Целият свят се държи проинфлационно. Всички банки в света - от Федералния запас на Съединени американски щати, през Японската централна банка до Европейската централна банка пишат значими документи, в които подчертаното изречение е: да увеличим инфлацията целесъобразно с 2%. Или да спрем дефлацията. Така че в прочут смисъл би трябвало да се радваме, в случай че цените тръгнат леко нагоре - само че в резултат на труд, произвеждане и продадени артикули и услуги.
- Туризмът пострада най-силно от коронакризата. В момента браншът се пробва по някакъв метод да стъпи на краката си. Каква е действителната обстановка?
- Трагична. Загубите като туристопоток са сред 70 и 80%. Има туристически обекти, които въобще няма да отворят. И в случай че заетостта в Златни пясъци, да вземем за пример, е 20%, това е по този начин, тъй като в съседство с тях нищо не отвори. В момента отчетливо се вижда оживление на уикенд туризма. Хората отиват петък и събота, и в неделя се връщат. Тогава има някакво раздвижване.
- Това обаче по никакъв метод не може да избави бранша. Очаквате ли банкрути и какъв ще е резултатът на доминото от това?
- Компаниите в туризма са с друг напредък. Например, една компания, която си е изплатила капиталовите разноски и не дължи нищо, няма да има проблем. Но компания, която има десетки милиони заеми, обезпечени с бъдещото нестабилно идване на туристи, е обречена.
- " Албена " - курортът, който първи вкара най-стриктните ограничения за отбрана от ковид, по какъв начин се оправя?
- Да, въведохме, най-съхраняващите здравето ограничения. И хората го правят оценка. Заетостта ни е 25% по отношение на същата дата предходната година. Но ние сме си споделили, че сега " Албена " не работи за 2020 година, а за 2021 година. Защото, в случай че създадем, а то към този момент се сътвори като ноу хау и протокол на работа, сигурната среда, туристите ще го оценят. И тук приказвам за целия холдинг - " Албена ", " Бялата лагуна " и " Приморско ". Хората имат вяра на сигурното.
- Руски туристи това лято ще забележим ли?
- На картинка - в Турция или в Сочи.
- Гърция вкара куп рестриктивни ограничения - PCR-тест, QR-код, затворени граници, карантина за българи в магазините. Имаше куп упования, че българският екскурзиант ще се върне към родното Черноморие. Защо това не може да се случи?
- Ние сме си отговорни. Предприемачите в туризма също имат своята виновност за това. Хората вземат към този момент доста по-къси ваканции. Някога, като дете съм ходел на почивна станция 17 дни. После морето стана 14 дни, по-късно - 10. Днес доста хора вземат 5 работни дни отпуск. И при толкоз пай интервал, двата дни за отиване е връщане да ги прекараш в тапи, ми се коства немодерно пилеене на време. Така че има хора, които отиват в Гърция, и други, които не отиват. Аз съм от вторите. Няма да им стъпя на гърците. От друга страна, като Ви споделям, че ние в " Албена " работим за 2021 година, гърците сега вършат същото. Те показват на целия свят, че ще бъде непокътнат здрав всеки екскурзиант, който влезе в Гърция. Това се манифестира. Това не е садизъм към българите и сърбите. А явен държавен пиар.
- Протестите против държавното управление не престават към този момент 14-ти ден. Каква е разликата спрямо недоволството от 2013 година и какъв излаз от обстановката виждате?
- Разликите са явни. Протестът 2013 година бе 404 дни, в този момент са 14. Безпрецедентно е това, че сега хора от целия набор са дружно на площада. На второ място е софтуерното време, в което живеем. Доскоро онлайн съществуването бе изцяло задоволително, с цел да изразиш несъгласието и митинга си. Онлайн протестиращите хора не излизат на улицата - задоволително им е да напишат мнението си във Facebook. Затова за мен запалването на този митинг, на тази вълна на физическото излизане на площада, демонстрира, че за хората онлайн митинга към този момент не е задоволителен. Това е разлика освен в календара, само че и в еволюцията на протестиращия човек. Онлайн жълтият картон към този момент не е задоволителен. Хората имат нужда да излязат и да бъдат чути. Те към този момент са чути. Изумен съм какъв брой хора от естаблишмънта споделят: настояванията на протестиращите са доста правилни. Премиерът споделя: аз чувам протестиращите. Коалиционните сътрудници на ръководещите декларират: Ние би трябвало да създадем нещата, които площадите желаят. Защо не са направени до момента?
Като млад чиновник в БНР работех в едно предаване, което допускаше свободно говорене, директни включвания без цензура. Дори комунистическа, тоталитарна България беше измислила формулата на обществените отдушници. Това предаване бе обществен винтил. Явно в демократичните промени обществените винтили не сработиха. Това е куриозното. Трябва ти един Жан Виденов и едно Дарик радио и сваляш държавно управление. Но тогава нямаше интернет. Сега всеки телефон е медия.
- И навръх фона на това, че всеки телефон е медия, на фона на обществените мрежи и десетките анонимни уеб сайтове, съумяват ли сериозните медии да отговорят на упованията, които има към тях гражданското общество - по този начин, както бе по време на митингите против Виденов 1997 година?
- Плурализмът на медиите е открит. Той е реалност. Има всевъзможни медии - същински, подправени, консервативни. Това, което е деформирано, е че няма никаква директна връзка сред честността на медията, нейните рекламни доходи и, респективно - оцеляването й като икономически индивид. Липсва медийната стопанска система, медийният капитализъм. Ако Дарик е слушано радио, би трябвало всички рекламодатели да са при него и аз ще имам ресурса да дам най-хубавите заплати, с цел да взема най-качествените хора. Но... какво виждаме - медии със наличие 0 или цялостно менте, които не банкрутират.
- " Стандарт " и Дарик бяха в основата на най-голямата медийна акция - интернационалната задача за избавяне на наказаните български медици в Либия " Не сте сами ". Защо през днешния ден е доста значимо медиите с изключение на да осведомят, да имат и обществено сърце?
- Винаги съм имам вяра, че корпоративна и обществена отговорност не е единствено красива композиция от думи. Като бизнесмен се пробвам да го върша. Тогава запълнихме вакуум, който беше основан от изчезналата функционалност на страната. Ние бяхме посочени от цяла Европа, че две медии се занимават с един и държавен, и обществен, само че и доста филантропичен проблем. Спомням си, че тогава в обичайна ни ранглиста " Политик на годината " трябваше да бъде Сесилия Саркози, която докара тези клетници от Либия. Но, до момента в който пристигна времето за гласоподаване, тя се разведе. И съгласно регламента нямаше по какъв начин да е политик на годината.
- Какви са упованията Ви за митингите - затихват ли? Политолози споделиха, че могат да продължат безспир.
- Протестът се самоорганизира. Но дали ще има дълъг живот, зависи от другата страна. Протестът може да бъде спрян или да изчезне в деня, в който се одобряват настояванията на протестиращите. Аз не виждам оня човек, облечен в доверие, който би бил посредник сред двете страни.
- Предсрочни парламентарни избори виждате ли?
- Има го в конституционния ред на нещата.
- На 21 юли имахте празник. Наскоро ми казахте, че той Ви плаши. Защо?
- Защото до момента не съм бил на 60. Мисълта, фантазиите, желанията са същите като на 50 или 40-годишния мъж. Но други неща не са - кръвното ми не е същото. Това е оня почтен мъжки боязън от това, което не зная по какъв начин ще стане, само че имам отговорността, че би трябвало да стане. Надявам се, след 10 години, на 70-годишнината ми, да Ви опиша тъкмо от какво ме е било боязън в идните 10.
- Кой е най-ценният подарък за Вас?
- На юбилея си бях с майка си и с децата си. Децата ми, несъмнено, са това, което съм написал дотук. Стигнах до безусловно ясното схващане, че да работиш с хора е доста скъпо. Предприемачът е крива сачма. И аз съм подобен - индивидуалист. Но това е бензинът, който е нужен на бизнесмена, с цел да успее. През годините обаче постепенно и бавно, тъкмо като опитомяването при Екзюпери, разбрах, че целият този индивидуализъм би трябвало да го подчиняваш на обща воля и обща посока. Припомних на сътрудниците си остарялата мъдрост - в случай че искаш да стигнеш бързо, вървиш самичък - в случай че желаете да стигнете надалеч, вървите дружно. Това претърпявам тук, в Българската стопанска камара.
- Успешният лидер не ръководи, а въодушевява. Вас какво Ви въодушевява?
- Ненаправеното, непостигнатото. Ако бях Стефка Костадинова, щях да желая всяка година да скачам с един сантиметър по-високо. И в този момент трябваше да желая да скачам, да вземем за пример, 240 сантиметра.
- За какво мечтае Радосвет Радев на 60 години?
- Да скоча 2,40 метра.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ