Българите остават силни поддръжници на ЕС, показва проучване на Галъп
Българите са очебийно проевропейски настроени и доверието в Европейския съюз (ЕС) се възвърне в нормалните си равнища, откакто през 2016 година изглеждаше застрашено. Благосклонно настроените към тоталитарни идеологии у нас са уверено малцинство, само че дяловете им въпреки всичко не са за подценяване и могат да са съображение и за паника. Особено този на толерантно настроените към детайли от комунизма.
Това са изводите от национално представително проучване на „ Галъп интернешънъл “ във връзка 9 май - дата, в която се празнува Европейски Съюз. Днес, 8 май (за Русия - нормално 9 май), в множеството европейски страни се отбелязва и годишнина от края на Втората международна война, която бе обвързвана с народен, само че и с идеологически конфликт.
В последната година и половина доверието в систематизирания облик на Европейския съюз възвърне позиции, откакто през 2016 година трайно беше достигнало по-ниски стойности. Така в първите месеци на 2018 година към и над 60% от българите споделят доверие в Европейски Съюз, до момента в който недоверието се движи към 30%. Конкретните цифри в този момент са 58% доверие и 31% съмнение, т.е. българите остават очебийно проевропейски настроени.
През 2016 година подействаха няколко аргументи за загуба на доверие, свързани с продължаващитеефекти на така наречен бежанска вълна, както и някои свързани рецесии в устоите на Съюза. Такава да вземем за пример беше референдумът, с който Англия реши да напусне Европейски Съюз.
Влияние евентуално оказва и по-общото противоборство сред Запада и Русия. Въпреки всичко обаче и през 2016 година Европейския съюз остана със мощно позитивен рейтинг, въпреки и не в познатата степен. А през 2017 година доверието в Европейски Съюз укрепна - евентуално и по отношение на успеха у нас на политически сили, считани за насочени в по-голяма степен към Запада, проучват данните социолозите.
През 2017 година пък в няколко основни за Европа избори надвиха вариантите „ за “ Европа и това усъвършенства картината на публичното мнение. Допълнително въздействие оказва и европейското председателство, което в допълнение насочва вниманието ни към европейските каузи.
Мнозинство от 72% напълно отхвърля идеологии и практики, като нацизъм, фашизъм и сходни. 12% обаче се съгласяват с опцията, че някои неща са допустими, а 3% ги намират за напълно допустими.
Най-възрастните у нас (респективно последователите на БСП) наподобяват и най-дистанцирани от сходни идеологии и практики. Привържениците на националистически обединения също заявяват непоносимост, само че при тях се усеща и малко по-висок дял на съгласни, че има и допустими детайли.
По-различно стоят нещата, когато се пита за комунизъм, сталинизъм, болшевизъм и сходни. Една трета от българите считат, че някои неща от тези идеологии и практики са допустими, а други не. Все отново повече са тези, които напълно ги отхвърлят - 44%. 6% пък напълно ги одобряват.
Като цяло следва да се означи, че комунистическите детайли са в по-голяма степен възприемани спрямо нацистките. Например, болшинство от над половината от последователите на Българска социалистическа партия, респективно по-възрастните хора у нас, одобряват отчасти левите тоталитарни идеологии и практики.
Това са изводите от национално представително проучване на „ Галъп интернешънъл “ във връзка 9 май - дата, в която се празнува Европейски Съюз. Днес, 8 май (за Русия - нормално 9 май), в множеството европейски страни се отбелязва и годишнина от края на Втората международна война, която бе обвързвана с народен, само че и с идеологически конфликт.
В последната година и половина доверието в систематизирания облик на Европейския съюз възвърне позиции, откакто през 2016 година трайно беше достигнало по-ниски стойности. Така в първите месеци на 2018 година към и над 60% от българите споделят доверие в Европейски Съюз, до момента в който недоверието се движи към 30%. Конкретните цифри в този момент са 58% доверие и 31% съмнение, т.е. българите остават очебийно проевропейски настроени.
През 2016 година подействаха няколко аргументи за загуба на доверие, свързани с продължаващитеефекти на така наречен бежанска вълна, както и някои свързани рецесии в устоите на Съюза. Такава да вземем за пример беше референдумът, с който Англия реши да напусне Европейски Съюз.
Влияние евентуално оказва и по-общото противоборство сред Запада и Русия. Въпреки всичко обаче и през 2016 година Европейския съюз остана със мощно позитивен рейтинг, въпреки и не в познатата степен. А през 2017 година доверието в Европейски Съюз укрепна - евентуално и по отношение на успеха у нас на политически сили, считани за насочени в по-голяма степен към Запада, проучват данните социолозите.
През 2017 година пък в няколко основни за Европа избори надвиха вариантите „ за “ Европа и това усъвършенства картината на публичното мнение. Допълнително въздействие оказва и европейското председателство, което в допълнение насочва вниманието ни към европейските каузи.
Мнозинство от 72% напълно отхвърля идеологии и практики, като нацизъм, фашизъм и сходни. 12% обаче се съгласяват с опцията, че някои неща са допустими, а 3% ги намират за напълно допустими.
Най-възрастните у нас (респективно последователите на БСП) наподобяват и най-дистанцирани от сходни идеологии и практики. Привържениците на националистически обединения също заявяват непоносимост, само че при тях се усеща и малко по-висок дял на съгласни, че има и допустими детайли.
По-различно стоят нещата, когато се пита за комунизъм, сталинизъм, болшевизъм и сходни. Една трета от българите считат, че някои неща от тези идеологии и практики са допустими, а други не. Все отново повече са тези, които напълно ги отхвърлят - 44%. 6% пък напълно ги одобряват.
Като цяло следва да се означи, че комунистическите детайли са в по-голяма степен възприемани спрямо нацистките. Например, болшинство от над половината от последователите на Българска социалистическа партия, респективно по-възрастните хора у нас, одобряват отчасти левите тоталитарни идеологии и практики.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ