В наши дни всеки има телефон в джоба си, който

В наши дни всеки има телефон в джоба си, който може да стриймва и смъква музика, само че преди две десетилетия това не беше толкоз елементарно. Ако искахте да слушате обичаните си песни в придвижване, трябваше да имате специфичен музикален плейър.

В началото на хилядолетието тези устройства използваха или десетки мегабайти скъпа флаш памет, или 2,5-инчови твърди дискове, които разтягаха джобовете и изискваха доста сила.

Години преди да се появи iPhone, едно устройство, наречено iPod оферираше ненадмината композиция от размер на паметта, компактни размери и софтуерна поддръжка, като евентуално сложи началото на нов път, който трансформира Apple в компанията, която е през днешния ден.

Месеци преди стартирането на iPod на пазара (през януари 2001 година) Apple пусна iTunes – програмен продукт, който разрешава на потребителите да трансферират песни от музикален компактдиск в компютър Mac и да основават описи за възпроизвеждане. Истинската причина за съществуването на iTunes е разкрита по-късно същата година.

iPod е създаден под кодовото име „ P-68 Dulcimer “. В типичния за Apple жанр секретността към плана била толкоз огромна, че даже чиновници на Apple не знаели върху какво работи компанията.

Главният изпълнителен шеф Стив Джобс искаше да сътвори по-привлекателен музикален плейър. Ръководителят на хардуерното инженерство на Apple Джон Рубинщайн се е срещнал с Toshiba, която е основала 1,8-инчов корав диск, който към момента може да побира гигабайти данни. Той бързо избира Тони Фадел за началник на плана, чийто стартъп Fuse не съумява да събере финансиране за сходна концепция.

От ляво на дясно: 3,5″, 2,5″, 1,8″ твърди дискове и микродиск

По това време Apple не е компанията, струваща трилиони долари, каквато е през днешния ден и Фадел осъзнава, че планът може да бъде анулиран, в случай че отнеме години. Той си слага за цел идния празничен сезон, което кара него и доста други хора да работят по 7 дни в седмицата и по 20 часа дневно. Окончателните прототипи са докарани от Тайван тъкмо преди 11 септември.

Apple iPod е пуснат на пазара преди празниците на цена 399 $. Името и цветът му са в чест на обособените бели капсули на кораба Discovery One от паметната класика на Стенли Кубрик „ 2001: Космическа авантюра “, защото се възприема като продължение на iMac.

Първият iPod разполагаше с 5 GB памет или, както се изрази Джобс, „ 1000 песни в джоба ви “ и оферираше 10 часа живот на батерията.

Дългият живот на батерията беше вероятен с помощта на 32-та MB RAM, от които операционната система употребила единствено 4 MB. При всяко пускане на ария iPod зареждаше идващите няколко песни от листата за възпроизвеждане в RAM паметта и спираше да върти диска. Честото прескачане на песни или превключване на описи за възпроизвеждане би понижило доста живота на батерията.

Устройството използваше механично колело за приплъзване, което бързо се трансформира в характерен детайл на iPod. Колелцата за приплъзване бяха постоянно срещани в електрониката, само че нормално бяха ситуирани в профил на устройството, като единствено ръбът им беше забележим за потребителя.

iPod е неповторим с това, че целият му интерфейс беше построен към колелцето за приплъзване, което улеснява и прави по-интуитивно навигирането през стотици песни.

Включените в комплекта напълно бели слушалки направиха iPod различим, даже когато самото устройство беше прикрито в джоба, както е планувано. Белите слушалки в последна сметка се трансфораха в културна икона, даже и до през днешния ден в безжичната си форма като AirPods.

До края на 2001 година от iPod са продадени 125 000 бройки – нелош резултат за периферно устройство, предопределено единствено за Mac. Това е сигнал за мощно търсене и прелест на устройството още в ранните му дни, изключително като се има поради високата му цена (399 $ през 2001 година се равняват на към 700 $ днес).

През идната година Apple пусна 10 GB и 20 GB версии на iPod с колелце за приплъзване, основано на допиране. Всички модели получиха версия за Windows с приложението MusicMatch Jukebox. Те обаче към момента използваха конектора FireWire, който не беше публикуван при компютрите с Windows, защото USB 1.0 беше непрактично муден. Това наложи доста консуматори на Windows да закупят разширителна карта FireWire.

По-лесно от пиратството

В началото на 2003 година Apple разгласи iPod от трето потомство с екран с подсветка и нов 30-пинов док конектор, който на процедура обединяваше FireWire и USB в едно. Скоро по-късно се появиха и USB 2.0 кабели.

Док конекторът се трансформира в стандарт измежду портативните устройства на Apple и десетки аксесоари за iPod, до момента в който не беше сменен от Lightning конектора в iPhone 5 съвсем десетилетие по-късно.

Четирите механични бутона към колелцето за приплъзване в предходните модели iPod бяха сменени с тъчпади с подсветка под екрана.

Най-голямата вест на деня обаче беше стартирането на iTunes Store.

По това време музикалната промишленост беше наранена от пиратството с помощта на приложенията за продан на файлове от вида peer-to-peer. Apple разбра, че множеството пирати не се пробват да избегнат заплащането за песни, а за албуми. Един музикален компактдиск струваше към 18 $, което включваше производството и доставката на физически албуми за към 14 песни, множеството от които рядко се слушаха.

Apple реализира съглашения с всички огромни музикални лейбъли за продажба на песни за 0,99 $ и на албуми за 9,99 $. Стотици самостоятелни лейбъли бързо се причислиха към тях.

По-късно същата година Apple пусна iTunes за Windows, с което приключи поддръжката на софтуера Jukebox. Освен това стартира да продава аудиокниги в iTunes Store. Този ход беше съпроводен от нова рекламна акция със силуети на танцьорки, които открояваха белия iPod.

Ексклузивността на iTunes за iPod унищожи всякаква конкуренция отвън ниския клас. Sony, която доминираше в региона на портативната музика през 80-те и 90-те години на предишния век с марката си Walkman беше мощно подложена на критика за бавния си и ограничаващ програмен продукт при прехвърлянето на файлове сред устройствата.

През идната година Apple пусна на пазара iPod Mini, който използваше 4-гигабайтов 1-инчов Microdrive, на цена 249 $ – половината от цената на самия диск за потребителите. Четирите механични бутона от по-старите модели iPod бяха интегрирани в колелцето за приплъзване. Дните на този модел обаче бяха преброени през цялото време, защото флаш паметта поевтиня.

През юли 2004 година Apple пусна на пазара iPod от 4-то потомство с колелцето на Mini и по-привлекателни цени – 299 $ за вид с 20 GB памет и 399 $ за вид с 40 GB. Това беше най-успешното тримесечие на iPod по това време с повече от 2 милиона продадени устройства.

Повече от музика

За празниците през 2004 година Apple показа първокласния iPod Photo на цена 499 $ за 40 GB и 599 $ за 60 GB. Той разполагаше с пъстър екран 176 x 220 – същият, който се срещаше в известни по това време телефони като Motorola Razr V3, само че в водоравен, а не във отвесен формат.

Животът на батерията също беше усъвършенстван и позволяваше 5 часа работа със слайдшоу или 15 часа възпроизвеждане на музика. През това тримесечие от iPod (всички версии) са продадени над 4,5 милиона броя.

iPod е първият артикул на Apple, който се трансформира в същински всеобщ артикул, защото тогава компанията беше известна със своите първокласни компютри. Този триумф сътвори промишленост за защитни калъфи и разнообразни типове аксесоари, които надхвърляха аудиосистемата.

Противно на общоприетото разбиране, подкастингът е кръстен на iPod, а не противоположното.

През 2005 година Apple пуска първото си устройство, употребяващо флаш памет – iPod Shuffle. Благодарение на вградената си щипка устройството можеше да се закача даже върху облекла без джобове. Тъй като iPod Shuffle не разполагаше с включваше екран, Apple можеше да се насочи към още по-ниски цени – 99 $ за вид с 512 MB памет и 149 $ за вид с 1 GB памет. Колелцето тук не беше колелце и включваше контролите за силата на звука. Друг бутон превключваше сред възпроизвеждане на песните в пореден и инцидентен ред.

Противно на общоприетото разбиране, подкастингът е кръстен на iPod, а не противоположното, защото той беше най-популярният метод за слушане на нововъзникващия формат.

През 2005 година Apple добави подкасти към iTunes, като по този метод улесни намирането и изтеглянето на утвърдени от Apple подкасти. Apple обаче не може да записва думата „ pod “ като комерсиална марка, с цел да получи изключителни права върху името.

Apple понижава цената на 60-гигабайтовия iPod Photo на 399 $ и вкарва 20-гигабайтова версия за 299 $, като приключва производството на истинската линия от 4-то потомство. По-късно същата година iPod Mini е спрян за сметка на основания на флаш памет iPod Nano с пъстър екран, който се продава за 199 $ с 2GB памет и 249 $ с 4GB.

Петото потомство iPod разполагаше с екран с резолюция 240 x 320 и с опция за възпроизвеждане на видео. В iTunes Store започнаха да се продават епизоди на телевизионни излъчвания. През последното тримесечие на 2005 година са продадени над 14 милиона iPod-а.

Този модел iPod, прочут още като „ iPod с видео “ получи проверка през 2006 година, импровизирано наречена iPod „ 5.5th-gen “, включваща версия с потенциал 80 GB, оценена на 20 часа възпроизвеждане на тон.

По същото време в iTunes Store стартират да се продават игри, в които се употребява колелцето за ръководство. Последното тримесечие на същата година е лебедовата ария на класическите iPod-и, като са продадени 21 милиона броя.

След като продаде над 100 милиона iPod-а, Apple пусна първия iPhone през 2007 година, предоставяйки универсално решение за пазаруване на песни и тяхното възпроизвеждане в придвижване.

Месеци по-късно беше пуснат iPod Touch, само че макар името си той нямаше съвсем нищо общо с останалите модели от линията iPod. Устройството на процедура представляваше iPhone без клетъчния модем, високоговорителя и камерата. Въпреки това доста консуматори, които не можеха да си разрешат iPhone на драго сърце носеха този „ по-тънък iPhone “, с цел да го употребяват като портативен уеб браузър, който работеше отлично при Wi-Fi.

iPod Classic, пуснат на пазара в същия ден се отличаваше с невиждана 160-гигабайтова версия, чийто живот на батерията бе оценен на 40 часа за възпроизвеждане на аудио. Това беше последната огромна проверка на класическия iPod. iPod Shuffle беше обновен за финален път през 2010 година, а Nano – през 2012 година.

Apple спря производството на iPod Classic през 2014 година, като съобщи, че частите за него към този момент не са налични заради слабото търсене. Три години по-късно iPod Nano и Shuffle бяха спрени от произвеждане по друга причина: възходът на стрийминга.

Хората към този момент не желаеха да заплащат за обособени песни, а избраха да заплащат за достъп до всяка ария в платформи като Spotify и Apple Music. Последният модел iPod Touch беше пуснат на пазара през 2019 година и спрян от произвеждане през 2022 година. Apple по този начин и не пусна съвременен правоприемник на iPod Classic.

Съвременните смарт телефони са по-големи и по-тежки от тези, които бяха при започване на производството на iPod Classic. Самостоятелното възпроизвеждане на музика към този момент се е трансформирало в нишов случай на приложимост, като се има поради, че можете да вършиме всичко това на смарт телефона, който към този момент имате, до момента в който по-преносимите фитнес устройства и смарт часовници също получиха благоприятни условия за възпроизвеждане на музика.

Успехът на iPod сложи началото на епоха на промяна в региона на портативната музика и технологиите.

Той проправи пътя за възраждането на Apple, като съчетаваше грациозен дизайн, комфортни за прилагане интерфейси и новаторски технологии, подготвяйки почвата за артикули като iPhone и iPad. Наследството на iPod продължава да оказва въздействие върху метода, по който възприемаме музиката през днешния ден.