Проза - Новини

... „втората модерна“ вълна, преминава през бурния период на „следвоенния модернизъм“, за да се утвърди най-пълно през периода на обновения реализъм през 1930-те и 1940-те год.

... простете ми, се заинтересувах: Как е възможно двама души, при това още млади, да говорят сериозно има ли задгробен живот, или няма? 1940 превод: Ася Григорова

... път към светлината, единственият, води през облаците. Трябва да вървиш, колкото и да е тежко, каквото и да те чака. Каквото и да те чака.

... който съм му приготвил“ — Ке се загледа в тавана със замечтан поглед. Устните му бавно се разтегнаха в широка усмивка. 2010 г. автор: Тихомир Димитров

... престола си на своя зет, който докарал всичките безценни камъни в двореца, а с тях дошъл и търговецът, когото направил царски съветник. Ум царува, ум робува.

... очите му, защото там те чака друг свят, в който приятелството свършва. И после… после всичко приключва с устните му долепени до твоите. автор: Десислава Дамянова

... ЧЕСТО Е СПОМЕНАВАНА КОТКА В КУТИЯ. — О, да — каза философът. — ДОБРЕ — рече Смърт. Изправи се, когато и последната светлинка замря, и се усмихна. — АЗ ТЕ ВИЖДАМ…

... умира последна и не умира напълно. Тя не бива да умира, защото след нея идва Ненавистта. Надеждата трябва да се държи до последно. източник: Gloxy-Floxy

... я махнехме, компютърът писукаше и се изключваше. Инженерът сви рамене. — Е, не мога да направя нищо — каза той. — Просто трябва да върнете мечето обратно.

... забърза ход, а когато стигна до тях, те спряха. Размениха някакви реплики, които Съли не можеше да чуе и човекът с пушката продължи към гората,

... въпросът каква е тая суматоха и за какво ни е притрябвала суматохата? Мигар аз знам за какво е суматохата! Та нали и аз за туй питам!

... та ако я поискаш и нея ще ти даде. Той е роден стъпала към звездите да зида. Нему имай вяра! Из „ Обич“ автор: Ивелина Радионова

... го пренесохме по гръб през село. И доктор идва от града, и дето има една дума, с медицинска помощ почина човекът, ама не е там работата!

... му тези пари, па да се махне оттука, чу ли? – Слушам, ваше високоблагородие!… И негово високоблагородие Христофор Петрович Белокровский затръшна ядосано вратата. Пази боже сляпо да прогледа!

... не може да я върне обратно. Подбирайте думите си добре и мислете, преди да ги изречете, особено пред онези хора, които истински обичате! Из „Скритият дар“

... на Северната линия, е мястото, където всички пътници могат да чуят гласът на Осуалд ​​Лорънс и да се замислят, дали любовта наистина съществува… Андреа Ториси

... Учителят ги огледал, въздъхнал и казал: – Грабвайте лопатите и действайте! Каква е поуката ли: да не забравяме никога това, което наистина помага – действието!

... им се е случило. Всеки е отговорен за това, което се случва с него. Тогава ги утеши, не по-рано. Шандор Мараи: „Книга за билките“ Превод: Николай П. Бойков

... или разкривена клетка за птичета, и също други, които чрез избора на вестник или чаша прясно мляко са в Рая. автор: Силвина Окампо превод: Веселин Веселинов

... Освен това се появяват и повестта й „Катя и хипопотамите“ (взела първо място на „Новелови награди“ 2007 на издателство Сиела), както и книгата й „Мъже“.

... гнева, като ангел и демон, вървящи към залеза, е любовта. Любовта към човешките същества, към техните несъвършенства, към добрите истории, към достойнството, към всичко.“ – Нийл Геймън

... ги беше измамил и изчезнал. Левски му казвали българите. Така го и запомни Али след онези събития – Левски, българина със слънчевия ореол! автор: Георги Савов източник: vasil-levski.eu

... печката, уж дремеше, но с едното си око поглеждаше към новия си стопанин, пазеше го. Пазеше го така, както се бранеше човещината в кучешката си душа.

... спомням си. Но нищо не сте ми длъжни: камъните изхвърлих в една яма още същия ден. А вие четиридесет години ги носите в сърцето си.

... и изревах: „ВЪРВИ НА МАЙНАТА СИ, КОПЕЛЕ, ЧУПКАТА!“ А нощта продължаваше и аз вече не можех да направя нищо. Из „Любовни истории на обикновената лудост“ Преводач: Румен Баросов снимка: Garon Piceli, www.pexels.com

... се до оградата, впих ръце в металните пръти, слях лице в грапавия бетон… „Тате, тук сме“ Опитвах се да си спомня лицата им… Напразно. автор: Димитър Удо Ангелов

... му кажем някоя божа дума за кураж… Ох, читателю, куражът вече ме напуска… Аман от тия бабички. Нека другарите ми отмъстят, ако загина млад и зелен.

... беше много тихо, чуваше се само прибоят на вълните и едвам доловимото весело чуруликане на онази непотребна джаджа – гайгеровият брояч, в ъгъла на стаята…

... на твоето безсилие, а ти не си безсилен… Защото ти не си половин човек. Ти си човек… създаден да живееш живота, а не да живееш половин живот.

... стар, пиян и мъдър Тин. „Изток и Запад, тези две колосални фикции и фантасмагории, както и непреодолимият яз на бъдещето, ще принадлежат на всички“. Инфо: librev.com

... да я вземе, преди да се е запалило нещо, но той й каза да седи мирно, за бога, и тя си отдръпна ръката. превод: Тодор Вълчев

... е може би невероятна, но дордето на света има малки деца и майки, и баби с добри сърца, за четене и слушане ще е приятна. илюстрация: Alessandra Maria

... в щастие няма приятел, иначе той не ще бъде човек. Всички сметнаха думите на викинга Гримр за чудати и мнозина не му повярваха. Из „Отворените двери”

... вече си, а когато можеш да понесеш идеята за собствената си слабост и предопределеното повторение. Тогава, не по-рано. Ето така ще се случи. автор: Валентина Йоргова