Грях е да се отнасяш с хората като с предмети - СЪР ТЕРИ ПРАТЧЕТ
.
ЛОШОТО НА ТОВА ДА ИМАШ ОТВОРЕН УМ Е, ЧЕ ХОРАТА ЩЕ ИДВАТ И ЩЕ НАСТОЯВАТ ДА НАСАЖДАТ НЕЩО В НЕГО.
Костенурката е животно, което живее на земята.
Няма по какъв начин да живееш по-близо до земята, без да се заровиш в нея.
Хоризонтът й обгръща една педя от покрайнината.
И пъргавината й стига да си хване някоя маруля.
Оцеляла е, до момента в който еволюцията прекосявала около нея, тъй като не е опасност за никого и е трудничко да я изядеш.
Ето го и орелът.
Създание на въздуха и висините, чийто небосвод се простира чак до ръба на света.
Зрението му е толкоз остро, че може да забележи шмугването на някое дребно писукащо животинче от цялостен километър.
Целият е мощ и власт.
Светкавична гибел с криле.
Ноктите му са такива, че да трансформира в главно ядене всичко, по-малко от самия него и най-малко да си откъсне небрежно мръвка от всяко по-голямо творение.
Орелът обаче е кадърен да седи с часове върху някой зъбер и да оглежда царствата земни, до момента в който не забележи придвижване някъде надалеч, и тогава стартира да се концентрира, и още, и още върху дребната черупка, която се тътри в храсталака долу, в пустинята.
Накрая отскача…
И след минута костенурката открива, че светът пропада под нея.
За пръв път го вижда не от разстояние един пръст, а от цели петстотин стъпки, и си мисли: “Какъв другар ми е орелът! ”
Тогава орелът я пуска.
И съвсем постоянно костенурката пада към гибелта си.
Всички знаят за какво го прави.
Трудно е да се отърсиш от притеглянето.
Но никой не знае за какво орелът го прави.
Костенурката е вкусно ядене, само че поради нужните старания да я изядеш, на процедура всичко останало е по-подходящо за ястие.
Просто орлите се кефят, когато тормозят костенурките.
Разбира се, орелът не осъзнава, че взе участие в доста груба форма на естествения асортимент.
Един ден някоя костенурка ще се научи да лети…
„ Малки богове “
„ Има гняв в писането на Тери Пратчет . Тази гняв е горивото, което зарежда мотора, който движи „ Светът на диска “.
Писателският глас на Тери е присъщ: сърдечен, осведомен, рационален и иронично свадлив. Ако не внимавате, може да ви се стори даже радостен.
Но в основата на всичко радостно се крие гневът. Той е ядосан за толкоз доста неща: нелепостта, несправедливостта, наивността, тесногръдството.
И ръка за ръка с гнева, като ангел и дявол, вървящи към залеза, е любовта.
Любовта към човешките същества, към техните недостатъци, към положителните истории, към достолепието, към всичко. “ – Нийл Геймън
