У нас работят над 120 000 души от трети страни, нужни са ни половин милион
Една от главните тематики, която вълнува Германия е дефицитът на квалифицирана работна ръка. В България това води до отвод на поръчки и неспособност на осъществяването им. Темпото и нуждата от квалифицирана и неквалифицирана работна ръка е доста по-високо от роботизацията и автоматизацията в производството. Това сподели Ивайло Славов, член на УС на Германо-българската индустриално-търговска камара, в предаването " Бизнес старт " на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.
В момента в България работят над 120,000 души от трети страни, само че дефицитът на работна ръка е към половин милион.
Според събеседника главният вид е импорт, което е съществено предизвикателство пред страната. Основната тематика е по какъв начин можем да интегрираме тези хора. В развитите страни делът на чужденците стига до 25, 30 и даже 40%. В България е под 5% и даже под 3%.
През последните години беше реализиран значителен прогрес, което докара до този растеж от 10,000 до 120,000. За да се насърчи темпото, би трябвало да се прегледат всички законови разпореждания, които могат да бъдат усъвършенствани. " Например, в Полша времето за приемане на позволение на работа е към месец и половина, до момента в който в България е към четири месеца и половина ", разяснява гостът.
Индия, Непал, Узбекистан, Украйна и Молдова са главните страни, от които България притегля служащи.
Нереализиран капацитет има във Виетнам, защото хората познават България, а някои и са работили тук.
В България доста постоянно се случва да има непредвидимост при слагане на ограничавания, налози и такси, което нормално идва в края на годината, когато всички компании към този момент са създали бюджетите си. Това е, което смущава бизнеса. Друга огромна тематика е прозрачността и върховенството на закона.
" Това търпи сериозна рецензия от всички огромни немски вложители. Критиката е обективна, защото доста постоянно липсва предпочитание за съществени промени ", изясни Славов.
Независимо от изборите политическите класа в България би трябвало да одобри правила, по които да работи във връзка с предвидимостта и реализирането на законодателни промени. Гостът уточни, че ръководещите би трябвало да стартират да мислят по-икономически и стратегически.
Нужна е стратегия до 2030-та или 2035-та година, която да уточни сферите, в които България ще се развива.
По този метод цялата политика може да работи взаимно с бизнеса за реализирането на тази цел.
" Третото равнище е правосъдната система, където в случай че не се създадат нужните промени, с цел да бъде спокоен бизнесът ", безапелационен е Славов. Ако ние сме един парадайс във връзка с данъчната политика, правосъдната система е сферата, в която изоставаме. Ако променим това, можем да реализираме резултати, сходни с Ирландия, където Брутният вътрешен продукт от глава на популацията е измежду най-високите в Европа.
Трябва да олекотим държавния уред на равнище Европейски Съюз. След Давос излезе тезата за Европа на две скорости. " Тази наклонност не е позитивна за България, само че това пробуждане е добра вест, защото европейските политици си дават сметка, че не може да се продължи по този начин ", означи събеседникът.
В момента в България работят над 120,000 души от трети страни, само че дефицитът на работна ръка е към половин милион.
Според събеседника главният вид е импорт, което е съществено предизвикателство пред страната. Основната тематика е по какъв начин можем да интегрираме тези хора. В развитите страни делът на чужденците стига до 25, 30 и даже 40%. В България е под 5% и даже под 3%.
През последните години беше реализиран значителен прогрес, което докара до този растеж от 10,000 до 120,000. За да се насърчи темпото, би трябвало да се прегледат всички законови разпореждания, които могат да бъдат усъвършенствани. " Например, в Полша времето за приемане на позволение на работа е към месец и половина, до момента в който в България е към четири месеца и половина ", разяснява гостът.
Индия, Непал, Узбекистан, Украйна и Молдова са главните страни, от които България притегля служащи.
Нереализиран капацитет има във Виетнам, защото хората познават България, а някои и са работили тук.
В България доста постоянно се случва да има непредвидимост при слагане на ограничавания, налози и такси, което нормално идва в края на годината, когато всички компании към този момент са създали бюджетите си. Това е, което смущава бизнеса. Друга огромна тематика е прозрачността и върховенството на закона.
" Това търпи сериозна рецензия от всички огромни немски вложители. Критиката е обективна, защото доста постоянно липсва предпочитание за съществени промени ", изясни Славов.
Независимо от изборите политическите класа в България би трябвало да одобри правила, по които да работи във връзка с предвидимостта и реализирането на законодателни промени. Гостът уточни, че ръководещите би трябвало да стартират да мислят по-икономически и стратегически.
Нужна е стратегия до 2030-та или 2035-та година, която да уточни сферите, в които България ще се развива.
По този метод цялата политика може да работи взаимно с бизнеса за реализирането на тази цел.
" Третото равнище е правосъдната система, където в случай че не се създадат нужните промени, с цел да бъде спокоен бизнесът ", безапелационен е Славов. Ако ние сме един парадайс във връзка с данъчната политика, правосъдната система е сферата, в която изоставаме. Ако променим това, можем да реализираме резултати, сходни с Ирландия, където Брутният вътрешен продукт от глава на популацията е измежду най-високите в Европа.
Трябва да олекотим държавния уред на равнище Европейски Съюз. След Давос излезе тезата за Европа на две скорости. " Тази наклонност не е позитивна за България, само че това пробуждане е добра вест, защото европейските политици си дават сметка, че не може да се продължи по този начин ", означи събеседникът.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ