Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и

„ Всяка аналогия с действителни лица и събития е инцидентна и неволна. Ако нещо ви се стори познато или съществуващо, то това е единствено тъй като създателят няма безусловно никакво въображение. “

ДЕНЯТ

Днес е Денят!

Денят, в който се навършваха 20 години от Победата над Голямата пандемия. И двадесет години от въвеждането на Системата.

Но през днешния ден беше и Денят, чието идване множеството хора на планетата жадуваха от двадесет години. Денят на Революцията.

Съли се разсъни с приповдигнато въодушевление. Той живееше за този ден. Всичко бе готово. Всичко бе планувано години, проверявано месеци наред и през днешния ден щеше да бъде последният ден на омразния режим, който мачкаше хората. А утре… Утре всички щяха да са свободни хора.

Но през днешния ден той щеше да тръгне за работа във фабриката за алуминиеви профили, в която работеше от 16-годишен, както всеки различен ден, само че нямаше да отиде там. О, не! Днес щеше да е друго!

Съли влезе в кухнята, пусна тостера, наля олио в тигана,за да си изпържи яйца, и го включи.

– Съливан – извика майка му от прилежащата стая и се закашля, след което продължи – внимавай с тока, да не стоим на мрачно в края на месеца!

– Спокойно мамо, проследявам показанията, нали отпуснаха по 20 киловата повече поради изборите преди 4 седмици? Ти по-добре ли си през днешния ден?!

– Чувствам се по-добре от през вчерашния ден.Мисля, че се оправям и скоро ще мога да стартира работа.

Съли стисна устни. Знаеше, че майка му няма да стартира работа. Не и до момента в който Системата съществуваше. Откак стана тази повреда в цеха за вафли и сладкиши, в който работеше, и ръката ѝ обгоря неприятно, тя се утежняваше с всеки минал ден. Кожата на ръката ѝ от дълго време беше заздравяла, още на третия месец от болничния, само че тя стартира да кашля – постоянно – да има проблеми с дишането, виеше ѝ се свят, а от време на време вдигаше температура или напряко имаше тресчица. Въпреки че ходеше постоянно до медицинския пункт за наблюдаване на положението и лекуване, това сякаш единствено утежняваше нещата.

Съли бе слушал доста тайни теории за това, че старите и заболели хора биват „ убивани “ от медиците, с цел да не тежат на здравната, обществената и пенсионната система, и като наблюдаваше това, което се случваше с майка му, и това, което към този момент знаеше за СИСТЕМАТА, бе податлив да повярва, въпреки като цяло да не вярваше в конспирации.

„ Чак такива изверги не може да са “ – беше казвал той нееднократно.

Докато нагъваше яйцата, той отново погледна към електромера. Всичко беше наред, имаха още много предел, въпреки че от на следващия ден нямаше да има предел.

Ех… Утре! Свобода!

Лимитът на електричеството бе основан за тяхно положително, както се опитваха да му изясняват. Както и всички други лимитни „ ограничения “. Лимитът за използването на електричество се определяше от прихода на семейството. Същото важеше и за водата, и за продуктите, които купуваха от единствения магазин, в който имаха право да пазарят „ алените “ в техния квартал – „ Кауфланд “. Същото важеше и за глупавите приложения с балончета и цветенца за отдих и забавление, които можеше – и трябваше, най-малко по две на месец –да купуват от „ Google Стор “, и за облеклата, електрониката и безсмислените дрънкулки, купувани от „ Амазон “. А всичко, което употребиха или купуваха, се записваше на едни големи сървъри, скрити някъде.

Затова и през вчерашния ден, когато си беше поставил в кошницата един кг свинско месо, не можа да си го купи.Въпреки че не си бе изчерпил лимита, който имаше като „ червен “, от кг и половина свинско месо на месец (което се числеше към нездравословните храни),Електронната система показваше, че не е ял задоволително питателна храна и касиерката предложи да го размени с 350 грама зърнена закуска на „ Нестле “ на същата стойност:

– Питателна, вкусна и богата на минерали и витамини храна, всичко от което един здрав организъм се нуждае! – бе изчуруликала заучената фраза тя и бе траяла – А системата демонстрира също, че този месец не сте закупили задоволително артикули от тази компания… Ако закупите две кутии зърнени закуски на „ Нестле “, ще покриете минималния си предел, и ще може да се възползвате от промоцията на компанията – бутилка минерална вода от 300 мл. на половин цена.

„ Гадна СИСТЕМА! – си бе помислил си Съли. – Система за послушание и надзор. “

И бе добавил гласно:

– Не, благодаря! Стига ми, че заплащам на тези от „ Нестле “ водата и канализацията у нас…

А Електронната система на „ Google “ се популяризираше всеки ден и на всички места като най-хубавото нещо, случвало се на човечеството.

С помощта на най-новия ИИ, посредством събираните от 50 години насам данни, големите сървъри изчисляваха какви са минималните потребности от електричество, храна, вода, отопление, превоз, отмора и разпределяха процентно приходите на семейството, с цел да стигат за всичко.

Колкото повече получаваше един човек, толкоз повече странични неща можеше да си разреши – стига да са в кошницата на неговата прослойка.

„ Електронната система предпазваот банкрут, апетит, дефицит на питателна храна, отопление вода, интернет, телевизия, всеки един член от обществото. “ Това гласяха рекламите.

И съгласно рекламите нямаше член на която и да било прослойка, който да получава по-малко от минималното належащо за един „ заслужен живот “ в постпандемичния свят – даже болните, старите и безработните, които бяха на ваучери.

Електронната система „ знаеше “ и определяше използването. Без риск за физическото оцеляване на хората, които не могат да си създадат сметката. А съгласно Правителствата това бяха всички хора.

„ Робство!– намерения Съливан и злобно се изплю на тротоара пред входа на блока си. – Защо работя и изкарвам заеми, откакто една тъпа машина ще ми споделя по какъв начин да ги разходвам?! И за какво би трябвало да изхарча всичко, което съм изкарал през месеца?! Защо тъпата машина, на първо число, ми изпраща „ дарове “ от Амазон, купени с остатъка от моите заеми за предния месец, и отново стартирам от нула, а на идващия месец в последната седмица имам режим на потреблението на електричество, тъй като нямало да ми стигнат парите да платя?! “
– РОБСТВО!!! Този път извика Съли на глас и ритна един празен кен от „ Кока Кола “– единствената газирана напитка, която можеше и трябваше да си купуват всички „ червени “ в единствения магазин, до който имаха съсловен достъп.

Вече се бе облякъл и излязъл на път за ПОСЛЕДНИЯ си работен ден за корпорациите и техните политици, основали Системата. Като се сети за това, се поразведри още веднъж и се усмихна.

Съли до неотдавна не знаеше цялостния смисъл на думата „ иго “, тъй като бе ходил на учебно заведение единствено 3 години и то на онлайн образование – по времето на Голямата пандемия, която беше причина за ограниченията, а по-късно и за Системата. Когато избухна Голямата пандемия, той беше едвам на 6 години.

Достъпът до информация за „ алените “ беше три платени телевизионни канала – един новинарски, по който имаше и студийни излъчвания за политика, стопанска система и агитация, един с мелодраматични сериали, реалитита и агитация, и един с реклами и пропагандни реклами. Думата агитация до неотдавна също отсъстваше от неговия речник.

Когато хората се прибираха от работа, смарт тв приемниците се включваха и всеки човек трябваше да гледа по един час от всеки от трите канала. Дори когато някой имаше ограничаващ режим на електричеството, поради надхвърлени предели, тв приемникът не можеше да се изключи, само че навърташе на електромера.

Същото бе и с интернета. Достъпът на „ алените “ се заключаваше до две „ обществени “ мрежи, в които всеки трябваше да прекарва най-малко по половин час. Да качва от две до пет фотоси дневно, едната наложително селфи, другите примерно на храна, залез, забавно камъче на пътя и така нататък, и да написа по един статус какъв брой е прекрасен светът, гарниран минимум с щастливо емотиконче.

Ако някой напишеше ядосан или печален статус, наложително трябваше да се яви при персоналния си психолог, с цел да му се окаже помощ. Ако човек не публикуваше фотоси или статуси, трябваше да се яви при персоналния си обществен помощник, с цел да му се окаже помощ. И в двата разновидността това означаваше пропуснат работен ден – по-малко заеми и разход – заплащането на времето на психолога или на обществения помощник.

А за систематични такива „ нарушавания “ можеше да се стигне до намаление в прослойка или още по-лошо при „ алените “ – лишаване на кастови права посредством унищожаване на гривната и изпъждане при безкастовите. Така че всички качваха фотоси и бяха доста щастливи в обществените мрежи. А той и майка му бяха от „ алените гривни “ – най-ниската прослойка, работническата.

Кастовата система бе второто най-велико достижение на политическата класа (след Електронната система), стартирала като антипандемична мярка през Голямата пандемия и развита до настоящия ѝ тип няколко години по късно.

Когато пристигнала Пандемията, политиците първо създали „ коридори “ за извършване на покупки в магазините и аптеките по възраст. След това по месторабота и местоживеене; прекратили пътуванията сред страни, области, общини, с изключение, несъмнено, за хората, които имали неотложна работа, и за политиците; въвели електронното образование, насърчили електронното извършване на покупки и по този начин прекъснали разпространяването на болестта. За няколко години победили Пандемията. Но не и без всеотдайното и безкористно присъединяване на огромните компании и корпорации, които, жертвайки личните си облаги, оборудвали личния състав си в комерсиалните и индустриални мощности с най-голям клас защитни дрехи и взели всички нужни ограничения за стерилизация и предотвратяване от заразяване. Това им коствало доста, само че в името на човечеството те били един до друг с политиците.

Малките магазини и производители нямали финансовия запас да вземат същите ограничения или не желали – не постъпили отговорно, макар голямата финансова помощ от държавните управления за тях, и поетапно банкрутирали или били затворени за неспазване на условията. На базата на тези ограничения и като предварителна защита за появяването на нови пандемии били основани кастите.

И за всички тези достижения и героизми на политиците и корпорациите по времето на Голямата пандемия се споделя на всеки 30 минути по всички телевизионни канали иинтернет приложения, в 30-секундни просветителни клипове и по големи билбордове.В магазините се продаваха даже комикси и пластмасови фигурки на Супергероите, победили Пандемията преди 20 години.

„ Дали тези пропагандни клипове се излъчват и по каналите за „ виолетовите “? “ – замисли се Съли, до момента в който крачеше към автобусната спирка, до момента в който минаваше около един билборд на „ Кауфланд “ – техния съсловен магазин, на който билборд бе изобразено по какъв начин касиер с химическо покривало и противогаз с едната ръка подава кутия с бонбони на малко момиченце с маска на устата, а в другата държи разпръсквач с надпис „ дезинфектант “. А над момиченцето имаше „ балон “ с имитация „ БЛАГОДАРЯ, ЧЕ съдебна експертиза ЖЕРТВАХТЕ ЗА НАС! ВИЕ съдебна техническа експертиза ИСТИНСКИ ГЕРОИ! “.

Кастовата система бе измислена по цвят. Цветът на гривните, които всички носеха. Тези гривни бяха по едно и също време здравно, банково, локационно устройство, пропуск и комуникатор – за тяхната прослойка еднопосочен, можеха единствено да получават заповеди.

Мереха температура, кръвно, пулс и други медицински индикатори, посочваха местонахождение, съдържаха информация за индивида. Там бяха и наличните заеми, с които се пазаруваше. Гривните даваха право на достъп до магазини, квартали, работното място и така нататък Всички данни се събираха и управляваха от Електронната система.

Интересното за цветовете на гривните, определящи към коя прослойка принадлежи даденият човек, бе че бяха в цветовете на дъгата.
Шест цвята –шест касти.

Най-ниско, с най-тежката и груба работа, с най-малкото възнаграждение и с най-ниските равнища на достъп бяха „ алените “ – работническата прослойка. Те имаха право единствено на три канала телевизия, две обществени мрежи и един единствен магазин за хранителни артикули. Нямаха право да напущат квартала, в който живееха и работеха. Нямаше по какъв начин да преминат контролните пунктове на улиците, свързващи кварталите.

„ Оранжевите “ имаха право да се движат в границите на града, имаха два магазина и можеха да се хранят на крайник в „ Макдоналдс “, а и вечерният час за тях бе с един час по-късно от този на „ алените “.

„ Жълтите “ пътуваха в границите на общината и можеха да посещават питейни заведения и заведения за хранене и нямаха вечерен час.

„ Виолетовите “ нямаха никакви ограничавания. Съливан не бе виждал „ лилав “ онлайн. Те бяха ЕЛИТЪТ. Политиците, най-висшите чиновници в администрацията и най-богатите хора на Земята. Те можеха да вървят където си желаят, когато си желаят.

Предисторията на цветовете била битката за независимост на „ другите “ преди пандемията. Някакви хора, които желали равни права с останалите, развявали флагове с цветовете на дъгата. И в този момент:
 „ Цветовете на гривните са знак на постигнатото РАВЕНСТВО И СВОБОДА! “ гласеше рекламата.

Доколкото бе чувал Съли, преди Пандемията доста от политиците и високопоставените членове на тогавашното общество (отговарящи на сегашните „ виолетови “) били от „ другите “…

„ За какво са се борили тогава? За какви повече права? “– намерения си Съли и изпръхтя надменно.

Наближавайки спирката за рейса, Съливан видя, че Мери и Джонс към този момент са там. Като го видяха, Джонс кимна едвам доловимо, а Мери блестна със своята незабравима лъчезарна усмивка и отдалече извика:

– Привет, Сълиииии!

Те бяха двамата му най-хубави другари. Работеха в една промяна в завода. Пътуваха всеки ден дружно за работа.С Джонс бяха екип в цеха. Той бе с 2 години по-голям от Съли, спокоен и спокоен човек, на който можеш постоянно да разчиташ. Джонс бе обучил Съли на работата, когато постъпи. Бяха се сприятелили и към този момент 14 години бяха първи другари.

Мери работеше в спедицията; с някакви документи се разхождаше непрекъснато. Беше по-млада от тях и бе постъпила доста след тях. Тя беше „ оранжева “, имаше някакво обучение, само че не гледаше на Съли и Джонс като на по-долна прослойка, както правеха множеството „ оранжеви “. Всъщност това, което хората от двете най-нисши касти мразеха повече от Системата, бе хората от другата прослойка.

А Мери беше лъчезарно, радостно и красиво момиче. Често купуваше сладкиши за „ оранжеви “ от „ Лидъл “, до който „ алените “ нямаха достъп, и ги поделяше с тях. Това можеше да ѝ донесе проблеми, само че тя не се опасяваше. Дори от време на време им показваше на таблета си всякакви резултати от търсене на разнообразни думи в „ Google “. Като „ оранжева “, тя имаше търсачка „ Google “, въпреки с лимитирано проявление на резултати. Беше самоуверено и от време на време неразумно момиче, само че постоянно беше усмихната и за разлика от Джонс, беше много приказлива и доста постоянно се майтапеше. Беше доста приятна компания.

Съли я харесваше и като другар, и като жена. И от време на време му ставаше доста тъжно, че не може да има освен това с нея. Кастовата система го забраняваше. Междукастовите връзки не бяха разрешени. Разбира се, имаше вид за такива връзки – в случай че някой се откаже от кастата си и „ слезе “ до кастата на колегата. Това се случваше доста, доста рядко и Съли знаеше, че Мери не би го направила.

Нямаше никакъв метод някой да се „ издигне “ в прослойка. Поне такива бяха разпоредбите на Кастовата система. Чуваше се понякога, че някой е бил „ нараснал “, само че това бяха единствено клюки. Откакто съществуваше Кастовата система, където си подложен първоначално, там си и оставаш. Можеш да имаш сътрудник единствено от същата прослойка, тъй като разбъркване на кастите би довело до голям брой други проблеми. Разделението на магазините, местата за достъп, телевизионните канали, другият достъп в интернет, особеното обучение и възнаграждение – всичко това бяха административни спънки за съжителството на двама от разнообразни касти. А децата, родени след въвеждане на Кастовата система, вземаха цвета на родителите си. С други думи кастовата принадлежност се предаваше наследствено.

Висшите политици които бяха единствено и само от „ виолетовата “ прослойка, обществено определяха това като погрешно и незаслужено и постоянно говореха в телевизионни излъчвания, че би трябвало да съществува механизъм за „ издигане “ в прослойка. Но за голямо тяхно страдание, към този момент нямало работещ механизъм, който да направи това допустимо. Но те, както доста постоянно споделяха по медиите:

„ Работим непрекъснато за откриването на решение на този проблем за всички нас и нашето общество, който проблем или по скоро неналичието на решението му надълбоко ни натъжава (някои даже се разплакваха в ефир).И е доста значимо да се отстрани тази единствена и последна неправда в нашият благополучен и сигурен свят. “

Най-силно и доста се говореше за това преди избори. Всеки от претендентите обещаваше, че в границите на неговият мандат ще реши казуса с кастовото „ израстване “ и ще реализира един по-справедлив свят. И към този момент 20 години това решение не бе открито.

А последните избори бяха тъкмо преди месец. По мотив изборите всички касти получиха в допълнение предели за електричество, интернет и телевизия.

Във всяка страна се избираха директно 30 индивида от „ виолетовата “ прослойка, които бяха по едно и също време законодателна, изпълнителна и правосъдна власт. Наричаха се Правителство. Те назначаваха висшата администрация от „ виолетовата “ прослойка. Това бяха ръководители на организации, комисии, дирекции икомитети, както и посланици, съдии и прокурори. Те от своя страна назначаваха свои заместници, специалисти, кметове от „ синята “ прослойка и така нататък

Много постоянно се случваше, откакто някой човек е бил в държавното управление, след идващите избори, в случай че не е още веднъж в него, да бъде назначен на административна служба. А на идващите още веднъж да е в държавното управление. В последна сметка, в ръководството бяха единствено едни и същи хора, само че различен метод нямаше, тъй като хората от „ виолетовата “ прослойка бяха доста малко и това се постановяваше от единствено себе си, твърдяха специалистите по Етика и Свободен избор.

Собствениците на няколкото огромни международни корпорации, които притежаваха всички банки, фабрики, търговски центрове и магазини, медии, интернет магазини, земя, естествени запаси, фармация, електричество и вода – които бяха „ виолетови “ – в никакъв случай не участваха като претенденти в нито една страна.

Имаше слух, че те дори не са „ виолетови “, а имат бели или черни гривни и са обособена прослойка, която стои над „ виолетовите “, и им споделя какво да вършат. Но това бяха единствено теории на конспирациите, тъй като и дребните деца знаеха, че кастите са единствено ШЕСТ.

А през днешния ден беше ДЕНЯТ!

Неслучайно бе определен този ден за Революцията. Това беше последният ден от ръководството на остарялото държавно управление. А на следващия ден новото държавно управление трябваше да встъпи в служба.

„ Ще има да чакат “ – сподели си Съли и се усмихна, потопен в размишления за политическата и кастовата система и какво би трябвало да се промени от на следващия ден.

Вече беше стигнал до спирката, където бяха Мери и Джонс, както и няколко други индивида от техният цех, които отиваха на работа.

– Привет, другари – сподели Съли и подаде лакът.

След като тримата си чукнаха лактите – привет, останал като формален от времето на Голямата пандемия, Съли се наведе към тях и безшумно прошепна:

– Готови ли сте?!

Джонс кимна, както нормално. Той не говореше прекомерно, до момента в който Мери възторжено съвсем извика:

–О, дааааа!

– По-тихо! – просъска Джонс. – Внимавайте, още сме с гривните, а и има доста хора…

– Няма проблем, Джони – изкиска се Мери и продължи на всеослушание – Повечето от хората на спирката съм ги виждала на революционните комитети. Всички са с нас. Ще бъдем хиляди, ще видиш! Нали по този начин?! – сподели още по високо Мери и се обърна към хората на спирката.Някои от тях кимнаха в символ на единодушие, други подвигнаха палец пред гърдите (знакът на Съпротивата).

– Ето виждаш ли?! – обърна се тя към Джонс още веднъж с грееща усмивка. – Тук сме си единствено наши.

– Добре, добре, само че към този момент да не привличаме внимание, може да има доносници – сподели Джонс.

След малко пристигна електрическият рейс на „ Тесла “. От няколко години всички остарели рейсове бяха сменени с електрически, с което таксата за публичният превоза стана двойна, само че това беше цената, която всеки член на обществото трябваше да заплати за Здравето на Планетата и Чистотата на Природата.

По цялата дължина на рейса имаше голям надпис „ ЛИДЪЛ – С ГРИЖА И СИГУРНОСТ ЗА ХОРАТА! “. А на всяка врата бе изобразен Лидълмен – голям мускулест мъж с покривало, противогаз и голям щит, зад който скрити надничаха деца с маски. На щита имаше надпис, който гласеше „ АЗ ПОБЕДИХ ПАНДЕМИЯТА “. Рисунката бе направена по този начин, че когато вратите се отворят, като че ли се отваряше щитът и хората влизаха; при затваряне като че ли се скриваха зад огромния щит.

Хората се качиха в рейса и той потегли. Съли се загледа в осведомителния екран, който висеше от тавана за кабинката на водача. Вървеше реклама на „ Амазон “:

„ …остават единствено няколко часа до края на промоцията. Единствено от„ Амазон “. Купете комплекта от 10 героя от Голямата пандемия с 30% отстъпка. Най-добрият подарък за вашите деца за Световния празник на Победата… “

Показаха една по една 10-те пластмасовите играчки: Лидълмен с аленото покривало, Кауфланд – Пазителят, Нестлебой, двата трансформърса – аленият камион на „ Кока Кола “ и синият камион на „ Метро “, Суперсистър – здравната сестра със супер сили и лого на СЗО – героинята от първа линия, Голдмънсакс – златният воин, който в комиксите раздаваше пари на бедните, Гугълбрейн, спортната кола трансформър на „ Тесла “ – бранителя на Земята и поробител на Марс – и Робогард на Майкрософт. „ …доставка в границите на 2 часа до всяка точка в Свободния свят. “

Съли си спомни, че като дете искаше да има супергероинята на „ Амазон “ Амазонката, само че това не беше по прихода на майка му.
Амазонката представляваше 60 сантиметрова, секси женска фигура с 6 ръце, 4 от които можеха да се отделят и ставаха на радиоуправляеми дребни дронове.

Тя не носеше маска, противогаз или защитно облекло, тъй като бе робот и не можеше да се болести.

Колко доверчив е бил…

„ Възползвай се бързо! Купи комплекта „ Герои “ за себе си и за една по-силна СИСТЕМА – НОВАТА ЕРА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО. “

–За Системата значи… –отрони Съли.

Точно в този миг по осведомителния екран стартира излъчването и един от лозунгите на Системата:

„ Свят без принуждение, свят без престъпност, свят без заболявания, свят без войни. Свят, в който всеки е благополучен и нехаен. Свят, в който Правителствата и Корпорациите мислят и работят единствено и само за добруването, благоденствието, щастието, живота и свободата на хората “.

С такива лозунги започваше всяко предаване и реклама по малките екрани. Или се показваха при включване на всяко интернет приложение.

– Лицемери – шепнешком промълви Мери, която също гледаше към монитора.

Значението на думи като донос, иго, агитация, двуличие и други Съли бе научил в последните месеци на събранията на Съпротивата.

А проектът на Съпротивата бе през днешния ден да бъде РЕВОЛЮЦИЯТА. От една страна, тъй като през днешния ден бе последният ден на досегашните държавни управления във всички страни, от друга през днешния ден се навършваха 20 години от успеха над Пандемията и 20 години от въвеждане на Системата – по този начин се наричаше обединяването на Електронната и Кастовата система – и бяха планувани обилни тържества, започващи в 20 часа и 20 минути във всяко едно обитаемо място в Свободния свят – както назоваха всички територии, затворени сред мрежите и бетонните стени.

20:20 имаше и друга символика. Това беше началната година на Голямата пандемия– 2020. И на тази дата в 20 часа и 20 минути всяка година честваха успеха над нея. А през днешния ден беше юбилейната 20-та година.

Това беше и часът за старт на Революцията.

Както бе чувал Съли на тайните събрания, този проект няма по какъв начин да не успее. Бе изготвян години и подробно проверяван с месеци и години. Лидерите уверяваха, че минимум 70% от международното население ще се включи в този проект. А това бяха 6 милиарда индивида. Щяха доста бързо да пометат „ виолетовите “ и тази част от „ сините “, които не са с тях или не се предадат незабавно. И щяха да съборят Системата.

Съли се бе присъединил в Съпротивата преди към 5 месеца, месец след злополуката с майка му.

Дотогава тя в никакъв случай не говореше за Голямата пандемия, която хората бяха претърпяли с помощта на Правителствата и корпорациите по целия свят. Но откакто ръката ѝ изгоря и взе да се утежнява общото ѝ положение, съгласно нея най-вероятно от медикаментите, които трябваше да употребява за лекуването, тя описа на Съли страшни неща.

Разказа му, че нищо от това, което популяризират и приказват по медиите за Голямата пандемия, не е правилно. Дори споделяше, че пандемия преди 25 години не е имало, а единствено някаква малко по-опасна болест, която засягала най-вече възрастни хора с голям брой други болести и че тя, майка му, била безсимптомно болна от тази болест и схванала, че е „ болна “ от някакъв тест, който правили на всички.

Но политиците, назначени от корпорациите, употребявали тази болест и заниженото качество на опазването на здравето като предлог за ограничение на правата на хората, а самите корпорации – за генериране на големи облаги и заличаване на конкуренцията в лицето на по-малките компании и компании. И се е стигнало и до основаването на кастите, които са система за надзор и употреба.

– Един огромен концлагер е тази система – бе споделила тя.

В началото Съли си мислеше, че майка му си фантазира поради случая с ръката и поради това, че скоро нямаше да може да работи, или че това са халюцинации от медикаментите. Дори се уплаши тогава, тъй като за разпространяването на такива неистини за Истинската история  можеше да ти лишават гривната и да те пратят при безкастовите.

Неговите мемоари за пандемията бяха размити, само че ситуацията не беше кой знае какъв брой по-различно от настоящето. Не можеше да излиза да играе в парка и стоеше пред един компютър, от който някакви възрастни хора се опитваха да го научат да чете, написа и счита. И по този начин 4 години. Единственото, което помнеше сигурно беше, че тогава на всички места трябваше да върви с маска на устата.

След което пристигна Победата над Пандемията. Премахнаха маските и на тяхно място се появиха гривните за кастова принадлежност. Но когато стартира да се замисля, от ден на ден всичко това, което разказваше майка му, изглеждаше действително и допустимо.

Месец по-късно той се бе свързал със Съпротивата. По-точно свърза го Мери. Въпреки че беше с 6 години по-малка от него и беше „ оранжева “, тя бе член на съпротивата от 2 години.

Логично най-вече от хората в Съпротивата бяха „ алените “. Те бяха най-експлоатираната и най-безправната прослойка. Много от тях бяха над 50-годишни и добре помнеха Голямата пандемия. Разказите им за Пандемията на тайните заседания съвпадаха с разказите на майка му. Тогава той взе решение, че в случай че би трябвало, ще почине, само че ще се бори до последно за събарянето на Системата.

Един ден тайното заседание го води човек с покривало, чието лице не виждаха. Говори доста мъдро и тъкмо за всичко, което предстоеше. За проекта, за ролята на всеки един човек, за саможертвата, за бъдещето… Накрая на събранието той се ръкува с всеки от присъстващите. Ръкуването било формалният привет преди Голямата пандемия. След това било сменено с чукването на лакти.

Докато се ръкуваше, всички видяха зелената му гривна. Съли беше останал с отворени уста. Единственият човек с жълта гривна, който познаваше, беше шефът на завода, в който работеше. И „ познаваше “ не беше точната дума. Просто го беше мяркал зад стъклата на кабинета му. А този… Този беше една прослойка по-високо. „ Зеленият “ бе споделил, че в Съпротивата има служители на реда, военни, лекари, инженери; има „ сини “, даже няколко „ виолетови “. Което за Съли бе същинска вест. Новина, която съгласно него „ обричаше “ на триумф цялото начинание. „ Щом има помощ от „ горе “, всичко е решено “ – намерения си тогава Съли.

Автобусът наближи тяхната спирка пред портала на завода, в който работеха. Сега трябваше да слязат, да се чекират с гривните си на портала, да влязат в двора на завода, а по-късно да отидат до стената на западния край, да влязат в особено прокопания от Съпротивата тунел и да излязат в дивите земи. Земите, в които живееха безкастовите. Оттам щеше да стартира Революцията.

В гори, неплодородни полета или изоставени селища по целия свят живееха безкастовите. Те бяха принудени да си създават всичко сами. Нямаха здравна система, нямаха работа, не получаваха заеми. „ Нямаха нищо… с изключение на свободата си “ – намерения Съливан.

Всеки, който си махнеше съзнателно гривната или правеше систематични нарушавания на ограниченията и законите, ставаше безкастов и биваше прогонван от по този начин наречения Свободен свят.

Преди да влязат в тунела, всички трябваше да си махнат и изхвърлят гривните, с цел да не ги проследят.

– След малко ставаме безкастови – прошушна Джонс.

–Какво от това? – сподели Съли.–След няколко часа няма да има касти.

Точно преди рейсът да спре на спирката, Мери се притисна в него и му прошепна:

–Знаеш ли, желая да видя морето! – след което се усмихна необятно.

– Ще го видиш! Обещавам! – сподели Съли и я хвана за ръка джентълменски да ѝ помогне да слезе от рейса.

Няколко минути откакто минаха през пункта на портала и се означиха, че са влезнали, както всеки ден, Съли, Мери, Джонс и още трима индивида от техния цех бяха до стената на западния край в двора на завода.

– Сега накъде? – попита Мери.

– Ще вървим по стената до прохода – отговори и Джонс и се обърна към единия от тримата техни сътрудници. – Марк, ти остани тук и изчакай идната група. Трябва да се придвижваме на дребни групи, с цел да не се усетят в ръководството.

– Добре – сподели Марк, като нахлупи качулката работното си яке и седна до стената.

Стената беше висока към 7 метра. А в най-горната си част имаше навита бодлива тел. Не бе допустимо да се прескочи, не и без стълби и въжета. Такава стена обграждаше целия им град.

– Като в концлагер от предишния век… – продума Тревор.

Той беше на 60 години, само че към момента здрав и дееспособен. Бил на 35 години, когато пристигнала Голямата пандемия. Тревор нямаше родственици и бе един от най-пламенните членове на Съпротивата в революционните групи в техния град.

Имаше закон на Системата за историята. Никой от живелите преди Пандемията нямаше право да приказва за тези години. Единственото, което можеше да споделят по-възрастните на по-младите, бе че преди Системата е било доста неприятно, хората са умирали от заболявания, апетит и войни. Нарушителите на този закон се лишаваха от кастови права. А не беше по никакъв начин мъчно да се следи съблюдаването на този закон. Смарт устройствата на „ Майкрософт “, „ Google “ и „ Епъл “ имаха вградени камери и микрофони, които записваха всичко, даже да изглеждаше, че не са включени.

А напълно скоро Съли и неговите другари от съпротивата трябваше да се отърват таблетите си, както и от кастовите гривни, с цел да не бъде избрана местоположението им.

След десетина минути вървене около стената стигнаха до една изоставена дървена колиба и влязоха вътре.

Там ги чакаше наедрял мъж, с огромно, черно, парцаливо покривало, което бе поставил на главата си и покриваше цялото му тяло. Брадясалото му лице едвам се виждаше. Приличаше на безкастов.

В едната си ръка държеше клещи.

– Давайте гривните, другари – сподели ведро домакинът. – Няма да ви трябват повече в Свободния свят.

– Нашите ги свалихме още след портала – сподели Джонс, като уточни петия човек с тях. Младо момче, на не повече от 20 години.

Младежът се усмихна и кимна в символ на единодушие.

– Добре, добре – сподели индивидът с черното покривало. – Другите.

Съли, Мери и Тревор подадоха ръце. С изкусно и премерено придвижване, мъжът отряза гривните им и ги хвърли в една оловна кутия.

– Хвърлете там и таблетите!– изкомандва той, те извършиха.

– Как се чувствате като Свободни хора? – попита мъжът.

– Идеално, превъзходно! – изчурулика Мери.

– Добре, добре, да не губим време. Последвайте ме! – сподели техният лидер, до момента в който вдигаше една дървена скара на пода, под която се разкри ръчно изкопан стеснен тунел, в който скочи без закъснение.

Петимата членове на Съпротивата го последваха. След като излязоха от другата страна на стената, мъжът с наметалото сподели:

– Оттук насетне ще вървите компактно след мен. Ограничавайте диалозите си, както и не се отклонявайте нито на метър встрани. Навсякъде по граничните зони кръжат дронове на „ Google “. Не желаеме да ни засекат, преди да е почнала Революцията. Ако ви кажа – спирате, клякате, залягате, пълзите. Ясно?!

– Ясно – сподели Съли. – Но…

– Какво? – попита мъжът.

– Просто се чудя, не сме ли доста малко, не трябваше ли стотици, хиляди хора да се включат. Нали по този начин се говореше на тайните събрания…?

– Ти за това не мисли, момче, не може на тълпи. Не желаеме всичко да пропадне поради прибързани дейности. Всичко е координирано и проиграно. Този проект се изготвя с години. А по какъв начин, за какво, по кое време, знаят единствено водачите на Революцията. Ние изпълняваме. Всеки има своя роля. Моята е да ви преведа до Базата. Там ще ви обяснят повече. Ще ви дадат оръжия, бронежилетки, указания. Ще ви причислят към отряди. Всеки ще получи задание. Хм… – изсумтя лидерът им – Предполагам не мислите, че гражданска война се прави без кръв. Ще има жертви. Много жертви. И от двете страни. Планът е нашите да са доста по малко. И се надявам вие да сте подготвени за това. Ако би трябвало, ще се умира, младежо. Но ти го знаеш. Щом си тук…

– Разбира се, че го знам – самоуверено сподели Съли. – Готов съм да дам живота си за унищожаване на Системата и в случай че би трябвало, ще го дам още в този момент!

– Отлично – сподели лидерът. – Да тръгваме. ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА!

– ЗА РЕВОЛЮЦИЯТА! – споделиха в хор петимата и последваха мъжа с черното покривало.

След към два часа ходене, престараване и пълзене през обгорена и неплодородна пустота, доближиха гората. Повечето дървета бяха изсъхнали. Беше грозно, сиво и тъжно.

– Какво е станало с тази гора? – попита Мери.

– „ Монсанто “! „ Монсанто “ е станало. Същото, което е станало и с полето, с водите, с животните… – отговори тъмно лидерът им, изплю се и продължи. – Аз ви оставям тук и отивам за идната група на север от града. Вие продължете напряко през гората и ще стигнете базата. Над гората дроновете не летят.

– Как ще разберем, че сме стигнали? – попита Съли.

– Ще разберете… – сподели мъжът и бързо закрачи назад.

– Добре – сподели Мери и се усмихна както постоянно. – Да продължаваме.

Вървяха колкото се може по-безшумно, макар че лидерът им бе споделил, че дронове няма. Не след дълго чуха човешки гласове.Тръгнаха към гласовете, само че деликатно и безшумно. Гласовете бяха на други членове на Съпротивата. Петнадесетина индивида стояха към едно огромно сухо дърво, което бе навън място. Около него нямаше други дървета. Съли и приятелите му се приближиха. Другите ги поздравиха със знака на Съпротивата и те дадоха отговор по същия метод.

– Какво става? – попита Съли. – Това ли е базата?

– Не, не е това – отговори наедрял мъж, които седеше облегнат на дървото, обхванат с дрипаво покривало като това на техния лидер. В ръцете си държеше пушка. Истинска пушка. Съли за първи път виждаше оръжие онлайн.

– Чакаме още две групи и тръгваме към базата – сподели индивидът с пушката. – А ето, едната група идва.

Беше група от четирима индивида. Две дами и двама мъже. По метода, по който говореха и се държаха, наподобява бяха фамилии.

„ Дали имат деца? – замисли се Съли – в случай че имат, това са същински герои… “.

Не след дълго пристигна последната група – състоеше се от трима.

– Все си мисля, че липсва повсеместност – сподели Мери.

– Да… Очаквах да сме доста повече – отговори и Съли. – Но несъмнено множеството са в Базата.

– Така. Готови сме! – сподели мъжът с пушката и се изправи. – Да тръгваме.

Като сподели това, той извади от страничния джоб на раницата си някаква джаджа и натисна бутон на нея. Джаджата изпищя малко.

Докато насядалите хора ставаха от земята, от гората започнаха да излизат някакви мъже и да вървят към тях. Бяха облечени в черни, сиви или кафяви, дълги шлифери. На главите си имаха кожени шапки в същия цвят. Съли се загледа в тях. Мери също.

– И при Съпротивата ли има касти? – шеговито попита Мери.

– Какво имаш поради? – отвърна Съли.

– Цветът на облеклата им.

– Хм… По-скоро… не знам Мери. Но ми се коства, че тук става нещо неправилно.

– Какво имаш поради? – този път обезпокоеното попита Мери и го погледна.

Съли следеше с взор индивида с пушката, който вървеше към една група от мъже с черни шлифери. Като ги наближи, забърза ход, а когато стигна до тях, те стопираха. Размениха някакви реплики, които Съли не можеше да чуе и индивидът с пушката продължи към гората,